Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1377 21.10.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1841 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Вкусотийки“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от К.Я.Г., чрез пълномощник, против Решение № 25
от 23.07.2020г., постановено по НАХД № 52 от 2020г. по описа на Районен съд–
гр.Средец, с което е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002931/20.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и
на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500
лева, а жалбоподателят е осъден да заплати на Д“ИТ“-гр.Бургас сумата от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се оспорва възприетата от съда
фактическа обстановка. Твърди се, че изводите на съда са неправилни и
необосновани, а нарушението недоказано. Сочи се, че липсват категорични данни К.Ш.реално
да е полагал труд към момента на извършване проверката в обекта на фирмата.
Твърди се, че лицето присъствало в района на училището, но не и вътре в обекта-
училищния стол, където се приготвят закуските. Изтъква се, че присъствието на
лицето в обекта е било само проява на желание да се запознае с характера на
работата, локацията и предлаганите условия на труд. Признава се наличието на
трудовоправни отношения между работодателя/ касатора/ и цитираното лице, но се
отрича факта, че това лице полагало труд към момента на проверката, поради
което и не било извършено вмененото нарушение. На следващо място, сочи, че
съдът приложил „селективен подход, като едностранно приел твърденията на
актосъставителя, което довело до погрешни изводи“. Твърди се, че представените
от дружеството доказателства не са обсъдени в цялост. Позовава се на
съществуващата пандемия и сочи, че наложената имуществена санкция представлява
огромна финансова тежест и не съответства на характера и на тежестта на
извършеното нарушение. Позовава се на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане,
касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Средец и процесното
наказателно постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение
на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител.
Ответната страна се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва касационната жалба. Иска се решението на районния съд да бъде оставено
в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на РС- гр.Средец
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – гр.Средец било
образувано по жалба на на дружеството „ВКУСОТИЙКИ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К.Я.Г., против наказателно
постановление № 02-0002931
от 20.03.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3
от КТ на дружеството е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1500 лв.
С оспореният първоинстанционен съдебен акт, РС
потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел
за установена и доказана изложената в НП фактическа обстановка и преценил, че в
хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
Първоинстанционният съд приел нарушението за доказано
по категоричен начин, който извод е обоснован от приетите по делото гласни и писмени
доказателства. РС-Средец е обсъдил изключително подробно доказателствената маса
и е направил обективен анализ на доказателствата, противно на изложеното в
касационната жалба. Описани са детайлно действията на проверяващите по часове,
кога, къде, какво е извършено, каква информация се съдържа в попълнени
документи от заварените в обекта лица, включително и от К.Ш.работещ на стола,
като „пекар/месач“. При тези констатации, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро
от АПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви без да ги преповтаря.
Неоснователни са доводите на касатора, че лицето било
в района на училището, където желаело само да се запознае с естеството на
работата, но не полагало труд в обекта. Тази теза е опроверган както от самия Кирил
Шибилев, записан в списъка на работещите в деня на проверката, така и от
обективираната в справката по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ
информация. Посочено е изрично, че същият има трудов договор и работи в
стопанисвания от дружеството стол, считано от 10.02.2020г. Дори да се приеме
като меродавна датата на започване на работа записана в самия трудов договор,
където е отразено, че работникът се задължава да постъпи на работа на
11.02.2020г., при положение, че работното време е от 08.00 до 17.00 часа, а
проверката в обекта е започнала в 10.20 часа, при заварването му там Шибилев
очевидно вече е изпълнявал трудовите си задължения, т.е. е бил допуснат до
работа. Нещо повече, в официален документ- Протокол № ПР2005104 от
18.02.2020г., съставен от съответните длъжностни лица при Д“ИТ“ за извършена проверка
в процесния обект на 11.02.2020г. в 10.20 часа е отразено, че работникът полага
труд към този час – „приготвя закуски“.
По делото не се спори, че към тази дата и час не е
било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД
на НАП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството
на констатираното нарушение.
В съответствие с действащата нормативна уредба съдът
се произнесъл и по въпроса за дължимите разноски, при този изход от спора.
Съдебното решение
е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Решаващият състав е изложил изрични мотиви и в аспекта
на твърдяната „маловажност“, които също са изчерпателни и не следва да се
повтарят.
Наложената санкция е в минималния възможен размер и не
може да бъде намаляване, както правилно е изтъкнал и РС-Средец.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение, с което НП е потвърдено е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид своевременно направеното искане от представителя на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде
определено, в съответствие с приложимата нормативна уредба към настоящият
момент. Съгласно действащата редакция на чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр. с
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, субсидиарно приложима, съгласно чл.144 от АПК, в полза на юридическото лице „Главна инспекция по труда“ следва да се
присъди такова възнаграждение, в размера предвиден в НЗПП, като съдът определя
такова в минималния размер– 100 лева, която сума следва да бъде платена от
касатора, с оглед изхода от делото в настоящото производство и отхвърляне на
касационната жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 23.07.2020г.,
постановено по НАХД № 52 от 2020г. по описа на Районен съд– гр.Средец.
ОСЪЖДА „Вкусотийки“
ЕООД, ЕИК *********- гр.Средец, представлявано от управителя К.Я.Г., да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.