Определение по дело №614/2023 на Административен съд - Добрич

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…………/03.01.2024 г., град Добрич

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

         като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 614/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, намери следното:

 

         Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.      

         Постъпила е частна жалба от А. ***, чрез адвокат К.Д., имаща характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на протоколно определение от 14.11.2023 г. по адм. дело № 614/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на четири от заинтересованите лица съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4000 лева. Твърди се, че определението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита се, че на заинтересованите страни не се дължат разноски при оттегляне на жалбата. Излагат се доводи за липса на доказателства, че реално са заплатени адвокатските възнаграждения. Възразява се, че размерът на присъдените разноски не е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. По тези съображения се иска отмяна на определението в частта му за разноските.                  

         В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни – И.А., А. Наз – Исмаилова, Ю.Х. и Г.С., чрез процесуалния им представител – адвокат В.К., с който се оспорва искането. Твърди се, че исканията за разноски на заинтересованите лица са предявени своевременно в хода на процеса. Жалбоподателят дължи разноски и при оттегляне на жалбата си, поради което искането му за изменение на определението следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.   

         Останалите страни по делото не са изразили становище по основателността на искането.         

         Добричкият административен съд, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

         Искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.    

         Производството по делото е образувано по съединени за общо разглеждане жалби на М.П.Н. и А.Ю.А., в качеството им на кандидати за общински съветници, против Решение № 92-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия – Тервел за обявяване на резултатите от гласуването за общински съветници при община Тервел и разпределението на мандатите. Като заинтересовани страни в това производство са конституирани и са участвали всички избрани общински съветници при община Тервел и партиите и коалициите от партии, които са ги издигнали.         

         В хода на процеса А.Ю.А. е оттеглил жалбата си, поради което с протоколно определение от открито заседание, проведено на 14.11.2023 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата му и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото определение жалбоподателят е осъден да заплати на заинтересованите страни И.А.А., А.Н. Наз – Исмаилова, Ю.С.Х. и Г.З.С., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лева за всеки един от тях съгласно представените договори за процесуално представителство и защита.     

В производството по чл. 459 от ИК адвокатските възнаграждения са дължими на общо основание и се присъждат по правилата на чл. 143 от АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Следователно отговорността на жалбоподателя за съдебни разноски възниква не само при отхвърляне на жалбата, но и при прекратяване на делото. От тълкуването на ал. 4 съвместно с ал. 2 е видно, че загубилата страна дължи разноски на заинтересованите лица, за които актът е благоприятен, във всички случаи на прекратяване на делото освен в случаите на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт.   

         В случая няма спор, че процесното прекратяване на делото не попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК. Няма спор и за това, че физическите лица, в чиято полза са присъдени съдебни разноски, са заинтересовани страни, за които обжалваният акт е благоприятен. Те са редовно представлявани от адвокат в производството пред съда. Исканията им за разноски са направени своевременно преди произнасянето на съда и са надлежно документирани, поради което не са налице предпоставки за изменение на определението в частта му за разноските.      

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатските възнаграждения, защото в договорите за правна помощ изрично е посочено, че сумите по тях  са заплатени в брой при подписването им.

Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Следователно договорите за процесуално представителство и защита са годни писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на адвокатските възнаграждения в посочения в тях размер. Те са достатъчни, за да се приеме, че разноските са действително извършени, поради което жалбоподателят е длъжен да понесе отговорността за възстановяването им.        

Неоснователно е и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото договореният и заплатеният от всяка една от заинтересованите страни адвокатски хонорар е в размер на минимума, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

По тези съображения съдът намира, че присъдените в полза на И.А., А. Наз – Исмаилова, Ю.Х. и Г.С. разноски са определени в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно.

         Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Добричкият административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. *** за изменение на протоколно определение от 14.11.2023 г. по адм. дело № 614/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                  Административен съдия :