№ 68
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002483 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 1.09.2020 г. на ищеца „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД
срещу решението от 24.08.2020 г. по т.д. № 27/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-16 състав, с
което:
са отхвърлени предявените срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/ искове
по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ иск за признаване за установено съществуването на вземане по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в размер на 6 039 961,74 лв., представляващо цена за заместване в
дълг, дължима по договор от 10.01.2014 г. за преструктуриране на договор за банков кредит
№ 002/9.03.2007 г., и вземане в размер на 1 145 571,72 лв. – договорна лихва за периода
1.01.2014 г. – 17.12.2018 г.;
ищецът е осъден на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 71 855,33 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно СГС е приел, че процесния договор от
10.01.2014 г. e нищожен поради липса на основание. Твърди се, че целта на този договор е да се
извърши промяна в правното положение на длъжника – от кредитополучател на солидарен
длъжник, встъпил в дълг, като в отношенията между ищеца и ответника само ищецът се считал за
задължен към банката. Сочи се, че договорът от 10.01.2014 г. обективирал две напълно
самостоятелни сделки – за заместване на ответника от ищеца в договора му към банката, и за
1
встъпване на ответника в преминалите към ищеца кредитни задължения към банката. Това била
действителната обща воля на страните, което се потвърждавало от обстоятелството, че след
сключване на анекс № 11/15.12.2014 г. ответникът не е извършвал никакви плащания по договора
за банков кредит, което показвало, че извършеното от него встъпване в дълг имало само
обезпечителна цел спрямо чуждия главен дълг – този на ищеца, което се потвърждавало и от
съдържанието на анекс № 12/15.02.2017 г. Твърди се, че от съдържанието на анекс № 13/12.04.2019
г. следвало, че длъжникът е бил освободен дори от солидарната си отговорност към банката по
процесния кредит, което банката потвърдила и в удостоверение с изх. № 0911-64-
007075/20.05.2019 г. Сочи се и, че задължението на ответника за заплащане на цена по договора от
10.01.2014 г. било разсрочено до 31.12.2029 г., докато кредитните задължения на ищеца към
банката били с далеч по-кратък срок на изплащане – до две години с ангажимент за банката за
разсрочване, при изпълнение на определени условия. Това показвало, че с договора от 10.01.2014
г. настъпвало съществено облекчаване на финансовото положение на ответника, което било
отделно основание за поемане на задължението към ищеца за заплащане на цена за заместването.
Твърди се, че приетият от СГС резултат би довел до извършено заместване в дълг напълно
безвъзмездно за длъжника, т.е. до цялостното му освобождаване от дълга, което не била целта на
процесния договор. Сочи се, че били налице предпоставките за постановяване на решение по чл.
237 ГПК при признание на исковете, за което било ирелевантно становището на конституираните
трети лица – помагачи на ответника.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да уважи предявените искове.
Въззиваемият „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/ – ответник по исковете – редовно
призован не взема становище по жалбата.
Синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/, участващ в производството на
осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Въззиваемите М. Й., П. К. М. Х. и С. Х. – помагачи на ответника, чрез процесуалните си
представители оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея
решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД с искова молба
от 6.01.2020 г., с която срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/ е бил предявен иск
по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на следните вземания на ищеца срещу
ответника: 1) за сумата 6 039 961,74 лв., представляваща цена за заместване в дълг, дължима по
договор от 10.01.2014 г. за преструктуриране на договор за банков кредит № 002/09.03.2009 г.; 2)
за сумата 1 145 571,72 лв., представляваща договорна лихва за периода 1.01.2014 г. – 17.12.2018 г.;
и 3) законната лихва върху главницата от 6 039 961,74 лв. за периода от 28.01.2019 г. до
изплащането.
2
В исковата молба се твърди, че спрямо ответното дружество било открито производство по
несъстоятелност с решение от 17.12.2018 г. по т.д. № 2360/2018 г. на САС, като процесните
вземания били предявени от ищеца в срока по чл. 685 ТЗ и били включени от синдика в списъка на
неприетите вземания, а възражението на ищеца било оставено без уважение с определението от
23.12.2019 г. на съда на несъстоятелността. Твърди се, че ответникът бил кредитополучател по
договор за кредит, сключен на 9.03.2007 г. с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, чийто универсален
правоприемник бил „Уникредит Булбанк“ АД. С договор от 10.01.2014 г. ищецът се съгласил да
замести кредитополучателя като нов длъжник във всички задължения към банката по договора за
кредит до сума в общ размер от 6 452 951,86 евро, в резултат на което банката да освободи
ответника като кредитополучател, но същият да остане отговорен като солидарен длъжник при
условията на чл. 121 ЗЗД. Уговорено било за заместването в дълг ищецът да получи от
освободения кредитополучател сума в размер на 6 452 951,86 евро, заедно с възнаградителна
лихва. С последващ анекс № 11/15.12.2014 г., сключен с банката, ответникът бил заместен от
ищеца като главен длъжник по договора за кредит, а едновременно с това встъпил като солидарен
съдлъжник в кредитното правоотношение с цел предоставяне на допълнително обезпечение на
банката, който резултат страните изрично потвърдили и с анекс № 12/15.02.2017 г. Впоследстивие,
ответното дружество било напълно освободено от задълженията по договора за кредит с анекс №
13/12.04.2019 г. Процесното заместване в дълг представлявало възмездна сделка, за която на
ищеца се дължала уговорената цена, а встъпването в дълг – безвъзмездна такава. Заплащането на
цената за заместването в дълг било разсрочено до 31.12.2029 г., като било извършено и
опрощаване на част от сумата в размер на 375 793,03 евро. С договора за заместване в дълг
финансовото положение на ответника било съществено подобрено.
С протоколно определение от 11.08.2020 г. на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ като трети лица помагачи на
ответника са конституирани М. Й., П. К. М. Х. и С. Х..
По делото е представен договор за кредит № 002/9.03.2007 г., с който „Ейч Ви Би Банк Биохим“
АД е отпуснал на ответника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД инвестиционен кредит в размер 6 000 000
евро във връзка с реализирането на инвестиционен проект за изграждане на петзвезден хотелски
комплекс, заедно с апартаменти и студия за продажба, разположен в спортно-развлекателен голф
комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“ – гр. Балчик, върху земя с площ от 28 951 кв. м., собственост на
кредитополучателя. Кредитът следва да се усвои до 30.07.2008 г. и да бъде погасен в предвидения
погасителен план, заедно с дължимите лихви и такси.
С решение от 2.05.2007 г. по ф.д. № 14835/1995 г. на СГС е вписано преобразуване на „Ейч Ви
Би Банк Биохим“ АД и „Банка Хеброс“ АС чрез вливането им в „Уникредит Булбанк“ АД
С анекс № 9/19.01.2012 г. е бил изменен договорът за кредит от 9.03.2007 г., като анексът е бил
сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, кредитополучателят „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, и
солидарните длъжници „ББГ и КО“ АД, „Мираж Инк“ АД, „Голф Фешън“ ЕООД, „ЛХР Джи Енд
Ем“ АД, „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД и Г. А. Ч., част от които са и ипотекарни длъжници,
залогодатели и обезпечители по смисъла на ЗДФО. С анекса е установена, че кредитът е изцяло
усвоен в размер на 6 000 000 евро, като към 30.11.2011 г. са натрупани дължими лихви в размер на
77 158,83 евро – за м. 07 и м. 08.2011 г., и 115 472,67 евро – за м. 09, м. 10 и м. 11.2011 г., които
лихви се капитализират и включват в погасителния план за главницата през 2017 г. Уговорено е,
3
че възнаградителната лихва е в размер на сбора от 1-месечен EURIBOR и надбавка от 5,25 %, а
наказателната лихва за просрочие я надвишава със 7 % годишно, като се дължи и годишна
комисиона в размер на 0,3 % върху непогасения остатък от главницата. Уговорено е, че главницата
от 6 077 158,83 евро следва да бъде върната в срок до 30.12.2017 г. на 17 погасителни вноски.
С анекс № 10/2.09.2013 г. страните са установили, че към датата на сключването му дългът по
договора за кредит е както следва: 5 827 158,83 евро – редовна главница, 250 000 евро –
просрочена главница и 530 420,53 евро – просрочена лихва. Променен е погасителния план при
запазване на крайния срок за погасяване на кредита – 30.12.2017 г.
На 10.01.2014 г. е бил подписан договор за преструктуриране на договор за кредит №
002/09.03.2007 г. и анексите към него, сключен между „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД и
„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, представлявани от законния представител на двете дружества –
изпълнителният директор Г. Ч.. Страните са се съгласили ищецът „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“
АД да замести ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД като кредитополучател по договора при
получаване на съгласие от кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, като задълженията към 1.01.2014
г. възлизат на 6 452 951,86 евро, от които 6 077 158,83 евро – главница и 375 793,03 евро –
просрочени лихви, комисиони и такси за периода 1.01.2011 – 31.12.2013 г. Според т. 3.2 следва да
бъде договорено с банката, че след заместването в дълг банката ще освободи ответника от
задълженията му като кредитополучател по договора за креди и анексите, а ответникът ще остане
отговорен в качеството на солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Според т.
3.3.1 за заместването в дълг ответникът ще заплати на ищеца цена в размер на 6 452 961,86 евро,
включително с годишна лихва от 3,5 % за 2014 г. и 2015 г. и с редовната годишна лихва по
кредита, заедно с надбавка от 0,5 %, считано от 01.01.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението. В т. 6.1 е уговорено, че погасяването на цената и лихвите следва да се извърши на
пет вноски с падежи 31.12.2017 г., 31.12.2020 г., 31.12.2023 г., 31.12.2026 г. и 31.12.2029 г.
С анекс № 11/15.12.2014 г. към договора за кредит № 002/9.03.2007 г., сключен между всички
страни по договора за кредит, е уговорено кредитополучателят „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД да
бъде заместен в правата и задълженията по договора от „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД, което
придобива качеството „кредитополучател“, с изключение на задължението, което се поема от
„Мираж Инк“ АД при условията на § 16 от анекса – за задължението в размер на 270 000 евро,
представляваща дължима лихва по договора, която следва да се изплати в срок до 30.01.2015 г.
Уговорено е, че „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД остава солидарен длъжник при условията на чл. 121 –
127 ЗЗД. Според § 3 задълженията по кредита ще се изплащат от приходите от дейността на
„Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД, които дружеството се задължава да насочва през сметките си
в същата банка.
С двустранно подписан протокол от 22.12.2014 г. ищецът и ответникът са установили
цялостното изпълнение на задълженията на ищеца по договора от 10.01.2014 г. Потвърдено е
задължението на ответника за плащането на цена за заместването в размер на 6 452 951,86 евро,
като считано от 1.01.2014 г. за неплатената част от цената ще бъде начислявана лихва в полза на
ищеца в размер на 3,5 % годишно, която ще бъде плащане съгласно договора.
Представен е анекс № 12/15.02.2017 г. към договора за кредит, в който като кредитополучател
4
фигурира ищецът, а ответникът фигурира като солидарен длъжник и обезпечител по смисъла на
ЗДФО.
Представен е и анекс № 13/12.04.2019 г. към същия договор, сключен след откриване на
производство по несъстоятелният по отношение на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, в който същият
не е посочен като страна по кредитното правоотношение – като кредитополучател фигурира
ищецът, а като солидарен и ипотекарен длъжник „ЛГР Джи Енд Ем“ АД.
Представено е и удостоверение с изх. № 0911-64-007075/20.05.2019 г., издадено от „Уникредит
Булбанк“ АД чрез пълномощниците им Р. Н. Д. и Н. В. Б., в което е посочено, че банката
удостоверява, че „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД не е длъжник и няма задължения по договор за
банков кредит № 002/9.03.2007 г. и анексите към него и по договор за банков инвестиционен
кредит № 112/15.08.2008 г. Посочено е, че дружеството е заличено като солидарен длъжник с
анекс № 13/12.04.2019 г., а с анекс № 12/15.02.2014 г. дружеството е заместено в дълг по договора
от „ЛГР Джи Енд Ем“ АД.
С влязло в сила решение от 17.12.2018 г. по т.д. № 2360/2018 г. на САС, след отмяна на
решението от 6.01.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г., по т.д. № 1708/2011 г. на СГС, на
осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на ответника „Лайтхаус Голф
Ризорт“ АД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2011 г. По подадените срещу решението
на САС касационни жалби не е било допуснато касационно обжалване с определение №
480/20.07.2020 г. по т.д. № 1522/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. Решението на САС е обявено в ТР на
27.12.2018 г.
С решение от 28.05.2020 г. на СГС на осн. чл. 710 ТЗ ответното дружество е обявено в
несъстоятелност. Решението е обявено в ТР на 28.05.2020 г.
С молба от 28.01.2019 г., в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ищецът „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“
АД е предявил следните вземания, произтичащи от договора от 10.01.2014 г. за преструктуриране
на договор за кредит № 002/09.03.2007 г. и анексите към него в общ размер на 7 185 533,46 лв.: 1)
6 039 961,74 лв. – главница и, 2) 1 145 571,72 лв. – договорна лихва за периода 10.01.2014 г. –
17.12.2018 г., и 3) законната лихва върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до изплащането.
Синдикът е включил тези вземания под № 6 в списъка на неприетите предявени вземания,
публикуван в ТР на 15.05.2019 г. На 22.05.2019 г. ищецът е депозирал възражение срещу
неприемането, което в процедурата по чл. 692 ТЗ е оставено без уважение с определение от
23.12.2019 г. на СГС, публикувано на същата дата в ТР.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от вещото лице Д. Т.. Вещото лице е установило, че по сключения договор за банков
кредит е усвоен целият уговорен размер на кредита от 6 000 000 евро, като към 1.01.2014 г. и към
15.12.2014 г. главницата по договора възлизала на сумата 6 077 158,83 евро, тъй като освен
усвоения кредит е включвала и капитализирани на 3.02.2012 г. две вноски за възнаградителна
лихва. Към посочените две дати задължението за лихва е възлизало на сумата 375 793,03 евро. В
счетоводството на банката на 23.12.2014 г. и на основание анекс № 11/15.12.2014 г. дългът на
ответното дружество е бил закрит, а задължението – записано на ищеца. В счетоводството на
5
ответника задължението по договора за банков кредит е закрито в края на 2014 г., но е отразено
задължение към ищеца за сумата 6 039 961,73 лв. – главница и 1 145 571,72 лв. – лихва, натрупана
до 17.12.2018 г. (датата, предхождаща постановяване на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност). След 1.01.2014 г. ответникът не е извършвал никакви
плащания по договора за банков кредит според счетоводните записи в банката и при ответника.
В писмения отговор на исковата молба от 17.02.2020 г. ответникът чрез изпълнителният му
директор и законен представител е заявил, че признава исковете.
От служебно извършена от въззивния съд проверка по партидата на ответника „Лайтхаус Голф
Ризорт“ АД в ТР се установява, че са обявени следните списъци на приети вземания: 1) на
15.05.2019 г. е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, който е бил
изменен и одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 23.12.2019 г., публикувано на 23.12.2019
г.; 2) на 15.05.2019 г. е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ,
който е бил изменен и одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 23.12.2019 г., публикувано
на 23.12.2019 г.; 3) на 19.06.2020 г. е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ, който е бил одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 30.06.2020 г.,
публикувано на 1.07.2020 г.; 4) на 29.11.2019 г. е обявен списък на служебно приетите от синдика
вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ, който е бил одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от
27.12.2019 г., публикувано на 27.12.2019 г. Установява се и, че на 15.05.2019 г. са обявени и два
списъка на неприети вземания, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. От
съдържанието на всички изброени списъци е видно, че „Уникредит Булбанк“ АД не е предявила
никакви вземания в производството по несъстоятелност.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
1. По предмета на делото и допустимостта на обжалваното решение
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са положителни установителни
искове по чл. 694 ТЗ за наличието на вземания на ищеца „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД
срещу ответника срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, произтичащи от договор от 10.01.2014 г.,
които не са били приети в производството по несъстоятелност, открито срещу ответника.
Налице са специалните процесуални предпоставки за допустимост на исковете – спрямо
ответника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е открито производство по несъстоятелност; вземанията са
предявени от ищеца в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; същите са били включени в съставения от
синдика списък на неприетите вземания; възражението на ищеца срещу неприемането е оставено
без уважение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността; исковете по чл. 694
ТЗ са предявени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
6
В жалбата се твърди, че съдът е следвало да уважи исковете, тъй като били налице
предпоставките за постановяване на решение по чл. 237 ГПК при признание на исковете.
Доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по искане по чл. 237 ГПК, то това има
отношение и към допустимостта на постановеното решение – постановяването на решение по
общия ред на чл. 235 ГПК е допустимо, само ако е отказано произнасяне при специалните
предпоставки на чл. 237 или чл. 238 ГПК. Според чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като такова решение не може да се постанови, ако признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право, с което страната не може да се
разпорежда – ал. 2. В първоинстанционното производство ответникът в писмения отговор на
исковата молба, подписана от законния му представител, действително е заявил, че признава иска,
като същото е повторил и процесуалният му представител в първото заседание на 14.07.2020 г.
Липсва искане на ищеца за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, своевременно
направено до устните състезания включително – такова ищецът не е направил нито в заседанието
на 14.07.2020 г., нито в последното на 11.08.2020 г. или в предходно писмено изявление. За първи
път подобно искане е направено едва в писмената защита на ищеца от 20.08.2020 г. От
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК обаче следва, че искането е релевантно само, ако е направено
докато е висящо съдебното дирене в първата инстанция, тъй като само ако е висящо, диренето
може да се прекрати. Съдът не може да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, ако ищецът не го
е поискал в този срок, а искането на ответника в тази насока е без правно значение. В случая
такова своевременно искане от ищеца липсва, поради което и като е постановил решение по чл.
235 ГПК, без да се е произнесъл преди това по искане по чл. 237 ГПК, първоинстанционният съд
не е допуснал процесуално нарушение и решението не е недопустимо на това основание.
Наред с това следва да се посочи и, че не са налице останалите предпоставки за постановяване
на решение по чл. 237 ГПК. От една страна, в исково производство по чл. 694 ТЗ е принципно
недопустимо постановяване на решение при признание на иска от длъжника. Длъжникът, спрямо
когото е открито производство по несъстоятелност, не може да признава иска, тъй като му е
забранено да се разпорежда със спорното право /чл. 635, ал. 1 ТЗ/, т.е. налице е пречката по чл.
237, ал. 2, т. 2 ГПК. Специфичното за това производство участие и на синдика /чл. 694, ал. 4 ТЗ/
също изключва тази възможност, независимо дали синдикът е изразил становище за основателност
на претенцията. Същият извод следва и от субективните предели на силата на присъдено нещо на
решението, която се разпростира не само между страните по делото, но и върху синдика, длъжника
и всички кредитори в производството по несъстоятелност /чл. 694, ал. 8 ТЗ/. От друга страна,
решение по чл. 237 ГПК не може да се постанови, ако част от страните в производството са
оспорили исковата претенция, дори и тези страни да не са главни, а допълнителни. В случая
участващите на осн. чл. 694, ал. 4, изр. 2 ТЗ трети лица – помагачи на ответника са оспорили иска,
което също изключва възможността по чл. 237 ГПК.
ІІ. По правилността на обжалваното решение
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че: 1) между ответника
„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, чийто универсален правоприемник
7
поради вливане е „Уникредит Булбанк“ АД, е бил сключен договор за банков кредит №
002/9.03.2007 г., с който на ответникът е бил отпуснат инвестиционен кредит в размер на 6 000 000
евро, който впоследствие е бил изменен с анекси, като крайният срок за връщане на кредита е
30.12.2017 г., по който ищецът „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД е бил солидарен длъжник; 2)
ищецът и ответникът са сключили договор от 10.01.2014 г., с който е уговорено ищецът да замести
ответника като кредитополучател по договора за кредит при получаване на съгласие от кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД, а ответникът остане солидарен длъжник, като задълженията към
1.01.2014 г. възлизат на 6 452 951,86 евро, от които 6 077 158,83 евро – главница и 375 793,03 евро
– просрочени лихви, комисиони и такси за периода 1.01.2011 – 31.12.2013 г.; 3) в същия договор е
уговорено, че за заместването в дълг ответникът ще заплати на ищеца цена в размер на
6 452 961,86 евро, заедно с годишна лихва от 3,5 % за 2014 г. и 2015 г. и с редовната годишна
лихва по кредита, заедно с надбавка от 0,5 %, считано от 01.01.2016 г. до окончателното
погасяване на задължението, като погасяването на цената и лихвите следва да се извърши на пет
вноски с падежи 31.12.2017 г., 31.12.2020 г., 31.12.2023 г., 31.12.2026 г. и 31.12.2029 г.; 4) към
договора за кредит е бил подписан анекс № 11/15.12.2014 г., с който е уговорено ответникът да
бъде заместен в правата и задълженията като кредитополучател от ищеца, а ответникът остава
солидарен длъжник при условията на чл. 121 – 127 ЗЗД; 5) спрямо ответника е открито
производство по несъстоятелност с влязло в сила решение от 17.12.2018 г. по т.д. № 2360/2018 г.
на САС; 6) в последващ анекс № 13/12.04.2019 г. към същия договор ответникът не е посочен като
страна по кредитното правоотношение – като кредитополучател фигурира ищецът, а като
солидарен и ипотекарен длъжник „ЛГР Джи Енд Ем“ АД; 7) в счетоводството на „Уникредит
Булбанк“ АД към 23.12.2014 г. задълженията по процесния договор за кредит не се водят на
ответника, а на ищеца; 8) според представено удостоверение с изх. № 0911-64-007075/20.05.2019
г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, ответникът няма задължения по договора за кредит, а
дружеството е заличено като солидарен длъжник с анекс № 13/12.04.2019 г.; и 9) „Уникредит
Булбанк“ АД не е предявила в настоящото производство по несъстоятелност никакви вземания
срещу ответника.
Единственият спорен въпрос по настоящото дело е правен – дали процесният договор от
10.01.2014 г., сключен между ищеца и ответника, е валиден. Според възраженията на участващите
трети лица помагачи договорът е нищожен поради липсата на основание, което е възприето и в
обжалваното решение. Въззивният съд не споделя това становище поради следното:
Основанието е задължителен елемент от т.нар. каузални сделки, при липсата на който те са
нищожни /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/. По принцип всички двустранни сделки са каузални, освен ако не
следва друго от техния правен режим. Основанието е характерно за престационните имуществени
сделки, но е неприложимо за едностранните сделки, доколкото те са допустими само в изрично
предвидените от закона случаи /чл. 44 ЗЗД/. Според господстващата правна теория[1] основание
има тази сделка, при която всяка от престациите на страните има причина /кауза, цел/[2].
Причината по правило има икономически характер и тя отговаря на въпроса защо съответната
страна дава или получава съответната престация. Обща и изчерпателна типизация на причините не
е възможно да се направи с оглед многообразието в гражданския оборот, но най-характерните
причини са – за да се придоби право, за да се изпълни задължение, за да се надари, за да се
обезпечи и т.н. Поради това сделката като цяло няма една кауза, а такава имат отделните
задължения по нея, като каузите на всяка от насрещните страни са различни. При двустранните
8
договори по правило поетите от едната страна задължения спрямо другата са причината за поетите
от втората страна задължения спрямо първата. Следователно, за да се разбере дали поето
задължение с даден договор има кауза, следва да се извърши икономически анализ на самия
договор, като се имат предвид и обуславящите го извъндоговорни отношения и условия.
От описаната по-горе фактология е видно, че първоначално по сключения договор за банков
кредит от 9.03.2007 г. и анекси към него ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е бил главен
длъжник в качеството на кредитополучател, а ищецът „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД е бил
солидарен длъжник, наред с други лица. Така поетата солидарна отговорност спрямо банката
обаче не е била във формата на солидарно съдлъжничество /за което не би имало кауза, тъй като
ищецът не е получил от банката процесния кредит или поне част от него/, а има обезпечителен
характер за чужд дълг – без значение дали това е във формата на поръчителство или встъпване в
дълг. Когато се обезпечава чужд дълг /лично или реално/ винаги във вътрешните отношения
между главния длъжник и обезпечителя се счита, че дългът е само на главния длъжник и той
дължи на обезпечителя всичко, което той /или чрез неговото имущество/ е заплатил на кредитора
на главния дълг. Това следва от възможността обезпечителят да се суброгира след подобно
удовлетворяване в правата на кредитора по главния дълг /чл. 74, чл. 143, чл. 155, чл. 178 ЗЗД/.
Съществуването на тази възможност е предпоставено от изначалната дължимост на дълга само от
главния длъжник в отношенията му спрямо обезпечителя. Подобна суброгация е изключена само
ако във вътрешните отношения между главен длъжник и обезпечител е уговорено друго – напр. че
обезпечаването е безвъзмездно, т.е. че обезпечителят няма да претендира изпълнение от главния
длъжник. Това обаче е изключение, което следва да се докаже от този, който се позовава на него. В
конкретния казус това изключение не се твърди от нито една страна по делото.
Със сключения процесен договор от 10.01.2014 г. е уговорена размяна на ролите – ищецът да
стане главен длъжник по договора за кредит, като замести ответника в положението му на
кредитополучател, а ответникът да стане солидарен длъжник за чужд дълг, ако това се одобри от
банката – кредитор, което впоследствие е станало със сключения анекс № № 11/15.12.2014 г.
Изтъкнатото в настоящото дело обяснение защо се е налагало ответникът да остане солидарен
длъжник звучи правдоподобно, а и обичайната стопанска и банкова практика го потвърждава –
банката не би се съгласила напълно да освободи досегашния главен длъжник и да се лиши напълно
от общото обезпечение, което съставлява спрямо нея неговото имущество /чл. 133 ЗЗД/.
Същественото при подобна размяна на ролите е това, че във вътрешните отношения между новия
главен длъжник и новия солидарен обезпечител, дългът спрямо банката се счита за такъв само на
главния длъжник и дори и евентуално да се стигне до удовлетворяване на банката от обезпечителя,
то той ще има право да иска всичко платено обратно от главния длъжник. Следователно, и
противно на приетото от СГС, икономическата цел на процесния договор не е била да освободи
напълно ответника от облигационната му обвързаност спрямо банката, а да промени правното му
положение по такъв начин, че той от главен длъжник да се превърне в обезпечител на чужд дълг,
така щото в отношенията му с главния длъжник да се счита, че само последният дължи дълга по
договора с банката. Спрямо този резултат следва да се търси отговор на въпроса и дали поетото от
ответника спрямо ищеца насрещно парично задължение по т. 3.3.1 от договора има кауза. Както бе
посочено по-горе, това насрещно парично задължение на ответника /неточно наименовано от
страните „цена“/ е в размер на цялата стойност към онзи момент на дълга спрямо банката в размер
на 6 452 951,86 евро, заедно с уговорена лихва, която следва да заплаща разсрочено на вноски до
9
31.12.2029 г. За настоящият въззивен състав е несъмнено, че всяка от двете така описани насрещни
престации представлява напълно легитимна икономическа причина за насрещно поетите от всяка
страна задължения.
Икономическият смисъл от предприетата с процесния договор стопанска операция е във
вътрешните отношения на страните ищецът да поеме дълга спрямо банката при уговорените с нея
условия, вкл. лихви и падеж, а вместо това ответникът да заплати същия дълг на ищеца, но при
значително облекчени стопански условия – разсрочени вноски за голям период и намалени лихви.
Следователно, чрез тази „цена“ ищецът от своя страна бива компенсиран икономически за така
поетото спрямо банката главно задължение. В противен случай извършената стопанска операция
би била напълно безвъзмездна, което не е характерно за търговските отношения, а напълно
безвъзмездният процесен договор би бил в ущърб на ищеца и би накърнил съществено интересите
на неговите кредитори, които с право биха претендирали, че са увредени, а отделно – договорът
лесно би могъл да бъде атакуван от тях по реда на чл. 135 ТЗ или с отменителните искове в
евентуално производство по несъстоятелност, открито спрямо ищеца. Смисълът на стопанската
операция не е да фалира ищеца, а да съхрани имущественото му състояние, така щото да не бъде
увреден. От друга страна, полза от този договор има и ответника, който в крайна сметка получава
разсрочване на дълга си. И не на последно място – полза от този договор има и банката-кредитор,
която се освобождава от несъстоятелен главен длъжник /ответника/, а получава нов
платежоспособен главен длъжник. Не следва да се пренебрегват и данните по делото, че банката
не е предявила никакви свои вземания в настоящото производство по несъстоятелност ,
както и, че същата е освободила напълно ответникът от задълженията му към нея – видно от
представените анекс № 13/12.04.2019 г. и удостоверение с изх. № 0911-64-007075/20.05.2019 г.
/извън легитимацията на третите лица помагачи съобразно постановките на т. 2 от ТР №
5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК е оспорването на представителната власт на лицата, подписали
удостоверението от името на банката/. Тези данни са индиция, че крайната стопанска цел на
тройната операция по договора от 10.01.2014 г. е реализирана – във вътрешните отношения
ищецът е поел изцяло тежестта на дълга спрямо банката, а ответникът е освободен изцяло от този
дълг спрямо нея, но спрямо ищеца продължава да го дължи при облекчени условия. Ако
процесният договор от 10.01.2014 г. не беше сключен, то същият дълг щеше да се дължи спрямо
банката, която несъмнено би го предявила в настоящото производство по несъстоятелност, т.е. в
крайна сметка длъжникът би го дължал, независимо на кого.
Ето защо и като краен извод въззивният съд счита, че поетото в т. 3.3.1 от процесния договор
парично задължение на ответника спрямо ищеца не е безпричинно, а напротив – каузата на същото
е ясно изразена и тя следва от цялостния анализ на икономическите отношения, по повод на които
е сключен той. Тази кауза следва да се преценява във вътрешните отношения на страните по
договора, а не във външните отношения между ответника и банката. При това положение
предявените положителни установителни искове по чл. 694 ТЗ са изцяло основателни, като следва
да се определи и привилегията на тези вземания: 1) по чл. 722, ал. 1 т. 8 ТЗ – за вземанията за
главница в размер на 6 039 961,74 лв. и за 1 145 571,72 лв. за лихви; и 2) по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ –
за вземането за законна лихва върху главницата от 6 039 961,74 лв. за периода от 28.01.2019 г. до
изплащането
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени, а исковете – да се уважат.
10
ІІІ. По разноските за производството
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството. Доказателства за такива има само за сумата 350 лв. – за заплатения депозит за
ССЕ в първата инстанция. Липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати върху 1/4 от вземанията,
за които исковете са уважени /с обща цена 7 185 533,46 лв./ държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 71 855,33 лв., а за въззивното – 35 927,67 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] критика на която вж. в Кр. Таков, Абстрактите сделки в светлината на понятията за абстрактност и каузалитет в
„Гражданско право. Правни научни изследвания“, изд. 2018 г., стр. 94 – 126.
[2] вж. В. Таджер, Гражданско право на НРБ, Обща част, дял ІІ, изд. 2001 г., стр. 400 – 403.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решението от 24.08.2020 г. по т.д. № 27/2020 г. на Софийския градски съд,
VІ-16 състав, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че ответникът „Лайтхаус
Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 9 – 11, ет. 2, офис 3Б, дължи на ищеца „Лайтхаус Голф Енд
Спа Хотел“ АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Мария
Луиза“ № 9 – 11, ет. 2, офис 3Б, следните вземания по сключен между тях договор от 10.01.2014 г.
за преструктуриране на договор за банков кредит № 002/9.03.2007 г.: 1) сумата 6 039 961,74 лв. –
главница по т. 3.3.1 от договора, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, 2) сумата 1 145 571,72
лв. – договорна лихва за периода 1.01.2014 г. – 17.12.2018 г., с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 от
ТЗ, и 3) законната лихва върху главницата от 6 039 961,74 лв. за периода от 28.01.2019 г. до
изплащането, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 9 – 11, ет. 2, офис 3Б, да заплати на
ищеца „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел“ АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 9 – 11, ет. 2, офис 3Б, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 350 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС.
ОСЪЖДА „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 9 – 11, ет. 2, офис 3Б, на осн. чл. 694,
ал. 7 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 71 855,33 лв. по сметка на Софийския градски
11
съд, както и държавна такса в размер на 35 927,67 лв. по сметка на Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12