Решение по дело №3086/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 643
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20215220103086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Пазарджик, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103086 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от ЕЛ. СП. Г. срещу Община Пазарджик за
осъждането на общината да заплати на ищцата сумата 5000 лв. частично от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на спъване в
изкъртена и повдигната плочка на тротоар в гр. Пазарджик, падане и получени травми. В
хода на делото размерът на иска е увеличен на 10 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2020 г. ищцата заедно със съпруга си и със своя
приятелка вървяла по тротоара по бул. "Георги Бенковски" в града. Пред магазина за
плодове на № 27 тя се спънала в повдигната и изкъртена тротоарна плочка и паднала на
лявата си страна, като получила травми по главата, лицето, тялото и крайниците. Изброяват
се получените травми - изкълчване на левия глезен с усукване, разместване и започнало след
това неправилно зарастване, както и кръвонасядания и отоци по цялата лява половина на
тялото, разкъсно-контузни рани на глезена и на челото и т.н., квалифицирани от съдебния
лекар като трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник - за изкълчването на
глезена, временно разстройство на здравето, неопасно за живота - за разкъсно-контузната
рана на глезена, и увреждания, причиняващи болка и страдания - за кръвонасяданията и
останалите травми. Твърди се, че възстановяването на ищцата от травмите е продължило
дълго и още не е завършило към момента на предявяването на иска (август 2021 г.), че
няколко месеца след инцидента ищцата е провеждала медикаментозно лечение, провежда
физиотерапия; че е била на легло при постелен режим, което не и е позволявало да обслужва
хигиенно-санитарните си нужди сама, а за нея са се грижели близките и; получила е
1
придружаващи страдания - остри болки по ръцете, главата, лявото коляно и т.н.,
дезориентация, главоболие, световъртеж и гадене, била е поставена за постоянно
наблюдение и контролни прегледи. Твърди се още, че още по-голяма травма настъпила в
душевността и - станала нервна и раздразнителна, силно потисната, страдала от безсъние и
изпитвала панически страх, че случилото се може да се повтори, страхувала се да ходи пеша
по улиците; бил и предписан с направление преглед при психиатър. Ищцата счита, че
причина за произшествието и настъпилото увреждане е неизпълнението на задълженията на
общината да поддържа в изправно състояние участъците от пътя, които са нейна
собственост, както изисква чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 167 от ЗДвП.
Искът е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Направено е искане за освобождаване от разноски. Постъпил е отговор от Община
Пазарджик. Тя счита исковата молба за нередовна поради наличието на неяснота дали
обезщетението се претендира от общината като възложител на работа, или като собственик
на вещта. В случай, че съдът я приеме за редовна, счита иска за неоснователен, евентуално -
за прекомерен по размер. Освен това според ответната страна е неясен и механизмът на
увреждането - изкъртена плочка означава липсваща и в такава човек не може да се спъне,
спъването може да бъде само в повдигната тротоарна плочка. Оспорва се с подробно
изложени доводи големината на вредите, вкл. големият интензитет на болките за дълъг
период, продължителността на възстановителния период, наличието на всички описани в
исковата молба остри болки, световъртеж, главоболие и т.н. Оспорва се твърдението за
постелен режим - сочи се, че видно от амбулаторния лист от 29.07.2020 г. ищцата е можела
да се движи. Сочи се, че няма доказателства за проведена рехабилитация, за белези по тялото
на ищцата, както се твърди, за следващи медицински прегледи, вкл. при психиатър. Прави
възражение и за съпричиняване от страна на ищцата, която не е внимавала къде стъпва.
В хода на делото и в писмени защити страните поддържат становищата си.
Община Пазарджик излага доводи за неоснователност на иска: не се доказва ищцата да е
била приемана в болнично заведение – от писмото от МБАЛ „Пазарджик“ АД се вижда, че
тя не е била хоспитализирана там, единствено е преглеждана амбулаторно два пъти в Мед.
център за доболнична помощ „Вива“ – пет дни и 11 дни след инцидента. Липсват
доказателства в подкрепа на твърдението, че е налице усукване, разместване и е започнало
неправилно зарастване; няма доказателства за медицински манипулации и интервенции във
връзка с индицента, няма такива констатации в съдебно-медицинското удостоверение, няма
данни и за провеждана физиотерапия и рехабилитация; не се доказва ищцата да е била
подлагана на продължително медикаментозно лечение; не се доказват и дори не се
конкретизират твърдените в исковата молба придружаващи заболявания; установената
травма на стъпалото, посочена като диагноза в медицинските документи, не е свързана с
твърдяната в исковата молба остра болка в горните крайници, главата, лявото рамо, лявата
подбедрица и коляното; не се доказва, че травмата е свързана с дезориентация, главоболие,
виене на свят и гадене; безпротиворечиво се доказва ищцата да е ходила на работа след
инцидента, както и на прегледи, следователно е можела да обслужва и елементарните си
2
санитарно-битови нужди; не се доказва възстановителният период да е бил дълъг – 5-6
месеца след инцидента ищцата се е била възстановила; от заключението на вещото лице се
установява, че най-силни са били болките в момента на инцидента, а след това са
намалявали, като за 3-4 месеца са отзвучаи напълно, т.е. опровергава се твърдението, че са
били изострени и нетърпими; не е доказан механизмът на увреждането, тъй като при
спъване обикновено се пада напред, а ищцата твърди, че е паднала на лявата си страна;
ответникът счита, че е налице съпричиняване – ищцата не е положила дължимата грижа на
човек, който внимава къде стъпва, вниманието и е било отклонено от разговора, който е
водела със съпруга си и приятелката си. Алтернативно, при уважаване на иска, ответникът
счита, че размерът му е изключително завишен.
Ищцата излага подробни доводи за доказаност на механизма на произшествието и лошото
състояние на настилката на тротоара, по който се е движела ищцата и на който според нея
„никога не е правен ремонт“, пряката причинна връзка на инцидента с вредите – физически
болки и страдания с незавършило възстановяване и психически стрес, задължението на
общината по закон да поддържа в изправно състояние пътя и неговото неизпълнение,
липсата на съпричиняване, големият брой на травмите, продължителното, трудно и
болезнено възстановяване с престой на легло и ограничение на социалните контакти,
продължаващи болки, световъртеж, главоболие, повтарящи се неприятни преживявания при
спомена за инцидента, страх да ходи пеша по улиците, безсъние и раздразнителност и т.н.
От събраните по делото доказателства – амбулаторни листове, съдебно-медицинско
удостоверение, заключение на вещо лице (същият съдебен лекар, издал съдебно-
медицинското удостоверение след преглед на ищцата) и свидетелски показания – се
установява следната фактическа обстановка:
На 24.07.2020 г. около 12,00 ч. на обяд ищцата Е.Г. се движела по тротоара на ул. „Георги
Бенковски“ заедно със съпруга си Й.Ц. и своя приятелка – свидетелката Д.В.. Тримата
разговаряли. След спъване в изкъртена и повдигната плочка на тротоара ищцата паднала на
лявата си страна и получила следните травми (според заключението на вещото лице):
изкълчване на лявата глезенна става, разкъсно-контузни рани на главата и глезена, контузия
на главата, кръвонасядания и травматични отоци по главата, лицето, тялото и крайниците.
Видно от съдебно-медицивското удостоверение, двете по-големи кръвонасядания извън
мястото на изкълчения глезен са на рамото – с размери 24х14 см, и на бедрото – с размери
22х10 см; описани са и две по-малки кръвонасядания. На самия глезен също е имало
кръвонасядане и масивен оток, както и малка разкъсно-контузна рана.
След случилото се съпругът с помощта на В. повдигнал Цветктова и двамата и помогнали да
се придвижи до семейния автомобил, с който нейният съпруг я откарал до МБАЛ
„Пазарджик“, където тя била прегледана в отделението по ортопедия и травматология и
освободена за домашно лечение с предписания. Впоследствие били направени още два
контролни прегледа при специалисти ортопеди-травматолози, при които са издадени
амбулаторни листове и са описани основната травма – изкълчване на глезенната става,
изкълчване и навяхване н ставния апарат на пръст(-и) на стъпалото, описано е, че ходилото
3
е оточно и походката е затруднена, посочени са предписанията – обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти, а в първия амбулаторен лист, издаден на 29.07.2020 г.,
се съдържа и предписание за придвижване с помощно средство – бастун.
При падането ищцата била с „нормални обувки“ с ниска подметка.
По данни както на свидетелите, така и на вещото лице възстановяването на ищцата от
травмата на глезена е продължило около 7-8 месеца. Според вещото лице то обичайно е
около 4-6 месеца при подобни травми, но в случая е било в известна степен забавено заради
неспазване на предписанията за покой на крака. Болките, по данни на вещото лице, би
трябвало да са значително намалели около месец след инцидента, а след около 3-4 месеца –
да са отзвучали напълно. Освен болките от изкълчването и останалите травми по тялото
ищцата е имала и главоболие в резултат на контузията на главата. Главоболието също би
следвало да е отзвучало до 2-3 месеца според вещото лице. То не е открило обективни данни
за остатъчни последици от инцидента, но по данни на ищцата тя продължава да има
главоболие, болезненост в кръста, заради което носи колан, ограничаващ движенията,
повишено артериално налягане и „неспецифични оплаквания, коит не са болка, а особено
чувство при промяна на атмосферното налягане“ от глезена.
По делото не са събрани никакви данни за разместване и неправилно зарастване на тъкани
на глезена или на друго място след травмата – подобно обстоятелство не се споменава в
представените от ищцата документи и не се констатира от вещото лице. Данни за
провеждана рехабилитация („раздвижвания“) се съдържат единствено в показанията на
съпруга и се отнасят до провеждано такова раздвижване по съвети от лекар, познат на
ищцата покрай професията и на фармацевт.
Видно от данните по делото, в това число от показанията на съпруга, ищцата през първите
месеци не е можела пълноценно да изпълнява домакинска работа и да се придвижва, но е
можела да се самообслужва и не е била на легло, дори е ходела на работа.
Не се установява ищцата да е насочвана към преглед при психиатър, нито да е имала във
връзка с инцидента негативни психически преживявания, които да са по-тежки от тези на
средния индивид в подобни случаи и произтичат от временната невъзможност за движение,
изпитваните болки и притесненията за бъдещото възстановяване.
При така установените факти съдът намира от правна страна, че обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да се присъди, но не в претендирания от ищцата
размер от 10 хиляди лв., при това като част от пълен размер 25 хиляди лв.
Механизмът на увреждането според съда е доказан и не буди съмнение – не се опровергават
показанията на двамата свидетели за неравности и надигнати плочки по тротоарната
настилка на мястото, където ищцата е паднала; общият житейски опит сочи, че падане на
лява страна (напред и наляво) след спъване при ходене е напълно възможно, не винаги
посоката на падане е право напред, а разположението на препятствието или движенията на
лицето при самото падане в опит то да се избегне могат да доведат до отклонения наляво
или надясно. Част от останалите възражения на ищцата, свързани с тежестта на последиците
4
от травмата, са основателни – тези за липса на хоспитализация, на усукване, разместване и
неправилно зарастване, за продължителни нетърпими болки и почти пълна невъзможност за
придвижване и пр. За неоснователно счита съдът възражението за съпричиняване на
вредите, изразяващо се в невнимание и водене на разговор непосредствено преди падането.
Нормално и обичайно поведение на пешеходец е да води разговор с лицата, с които се
движи, не се очаква вниманието му да е постоянно концентрирано върху тротоарната
настилка, тъй като не се очаква и наличие на препятствия върху настилката от плочки на
един нормален тротоар в града. До известна, незначителна степен има съпричиняване на
вредите, което се изразява в непълно спазване на предписанията за покой на крака, което
според вещото лице е забавило малко възстановяването.
Не е спорно, че общината има задължение да поддържа тротоарите покрай общинските
улици по силата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата и цитирания от ищцата чл. 167 от
Закона за движение по пътищата и във връзка с нейното недобро изпълнение на това
задължение, изразяващо се в неизвършване на ремонт, който да изравни настилката, е
настъпило падането, травмите и съответно вредите.
Съдът оценява по реда на чл. 52 от ЗЗД претърпените от ищцата болки в крака и тялото от
контузии, кръвонасядания, отоци и от двете рани на кожата на крака и лицето, както и
главоболието в месеците след травмата, причинено от контузията на главата, и
ограниченията в придвижването за период от няколко месеца на около 8 хиляди лв. По-
висок размер от този не е обоснован от тежестта на травмата, която не съответства напълно
на описаното в исковата молба – няма неправилно зарастване, разместване и пр., каквото би
имало при счупване на кост, липсващо в случая, няма и пълно обездвижване, макар да има
сравнително продължително затрудняване на движението на крака. За повишеното
артериално налягане и за главоболието в периода след това и до момента няма убедителни
данни да са причинени от този инцидент.
На страните следва да се присъдят разноски съразмерно с изхода на делото, като за пълен
размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на общината, се приеме
размерът от 360 лв. – материалният интерес по делото е равен на 10 хиляди лв., а не над тази
сума.
На адвоката - пълномощник на ищцата следва да се присъди възнаграждение на основание
чл. 38 от ЗА, като неговият размер следва да бъде не по-нисък от 80% (с оглед уважената
част на иска) от размера по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС при интерес от 10000
лв., който е 830 лв.
Разликата от 270 лв. до пълния размер от 320 лв. на държавната такса за уважения размер на
иска, от която ищцата е освободена с определение на съда, следва да се възложи на
общината.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
Осъжда ответника Община Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на ищцата ЕЛ. СП. Г.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.“ № 5, сумата 8000 лв. заедно със законната лихва,
считано от 24.07.2020 г. до изплащането на главницата – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болка, затруднено придвижване, главоболие, световъртеж,
психически стрес и подобни неприятни преживявания в резултат на навяхване на левия
глезен и получени травми по цялата лява половина на тялото с кръвонасядания и отоци в
резултат на падане поради спъване в повдигната плочка на тротоара на ул. „Георги
Бенковски“ 27 в гр. Пазарджик на 20.07.2020 г., в резултат на неизпълнение на общината
ответник на нейно задължение да поддържа настилката на тротоара, като отхвърля иска за
разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., частично от 25000 лв.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на ЕЛ. СП. Г. сумата 200 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на Д.С. Т., адвокат от Софийската адвокатска
колегия, възнаграждение в размер 670 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда Община Пазарджик да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 270 лв.
Осъжда ЕЛ. СП. Г. да заплати на Община Пазарджик сумата 72 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6