Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 420 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.С.С.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.А.Г. ***, срещу Решение №2153-17-66 от
09.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалба му и е
потвърдено Разпореждане № 2140-17-271 от 22.05.2020 г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С потвърденото разпореждане на основание
чл. 68, ал. 3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ) на жалбоподателя. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като постановено при
нарушение на материалния закон и в противоречие с трайна съдебна практика. Иска
се съда да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне
пенсионната преписка на административния орган за ново произнасяне. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна
и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения
в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него
разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати
от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е
надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
По фактите
По делото между страните спор по фактите не е формиран. Със
заявление вх. № 2113-17-96/23.01.2020 г. (л. 10-14 от преписката) Т.С.С. е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 КСО.
Към заявлението С. приложил притежаваните от него документи за осигурителен
стаж и доход – военно-отчетна книжка, УП-13 № 5507-17-10/09.01.2020 г., образец
УП-3 № 94-т-012/10.09.2019 г., УП-13 № 5507-17-499/02.10.20190 г., образец УП-3
№ РД11169/13.08.2019 г. По това заявление ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ-Русе постановил Разпореждане № 2140-17-271/22.05.2020 г. (л.8 от
преписката), с което на С. било отказано отпускане на исканата пенсия поради
това, че не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 КСО, а именно не
притежава не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Според
обстоятелствената част на това разпореждане на жалбоподателя бил зачетен
осигурителен стаж от ІІ категория – 4 години, 6 месеца и 18 дни и от ІІІ категория
- 11 години, 0 месеца и 12 дни, или общо осигурителен стаж към ІІІ категория - 16
години, 08 месеца и 20 дни, от които действителен осигурителен стаж – 13 години
05 месеца и 09 дни. Изложени са съображения относно незачитането на времето на
военна служба в периода от 10.10.1972 г. до 30.11.1974 г. (02 години 01 месец и
21 дни) като действителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от КСО. Зачетеният стаж
пенсионният орган отразил подробно в нарочно изготвен опис на осигурителния
стаж (л. 22-23 от преписката).
С. оспорил разпореждането за отказ с жалба вх. №
1012-17-79/10.06.2020 г. по описа на ТП на НОИ - Русе, като изложил
съображения, сходни с посочените в жалбата, инициирала настоящото производство.
С оспореното Решение №2153-17-66 от 09.07.2020 г. Директорът на ТП на НОИ –
Русе отхвърлил жалбата на Т.С. и потвърдил разпореждането за отказ,
възприемайки изцяло доводите на пенсионния орган относно съдържанието на
определението "действителен стаж".
По
правото:
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото
съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал.
3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. При издаване на решението не
е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Същевременно съдът приема, че решението на директора на
ТП на НОИ – Русе не е съобразено с материалноправните разпоредби. В настоящия случай релевантния въпрос по делото се свежда
до това следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж стажът от 2
години 1 месец и 21 дни – наборна военна служба в периода от 10.10.1972
г. до 30.11.1974 г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е
казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски
за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл
категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, която признава за осигурителен стаж
от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. За процесния период – от
10.10.1972 г. до 30.11.1974 г., е приложим текста на чл. 81 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите,
който правилник е отменен с § 1, т. 1 от Заключителните
разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10 март 2000 г. за
приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина - ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в
сила от 1 януари 2000 г. Съгласно чл. 81 ППЗП (отм.) зачита се за трудов стаж от
III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. След като
стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат
с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж,
положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Поддържаната от пенсионния
орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Статусът на С. по време на
наборната военна служба се е уреждал с текста на чл. 9 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България (отм.). Съгласно цитираната законова норма,
военната служба във Въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. Следователно срочно служещите от войнишкия
състав са на действителна военна служба, което означава действителен
осигурителен стаж.
Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне
на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет, като осигуряването в този фонд съгласно чл. 21, т. 2 от КСО включва осигурителни вноски и
приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, каквито са и посочените в § 1, т. 12 от ДР на КСО осигурителни рискове, за които
лицата следва да са осигурени, за да им бъде зачетен осигурителния стаж за
действителен. Със създаването на новата т. 12 от § 1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на
наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж.
В този смисъл е и
дългогодишната, богата и константна съдебна практика на ВАС, VІ отд., по
постановените по идентични казуси решения, като Решение № 806 от 17.01.2013 г.
по адм. д. № 11816/2012 г., Решение № 28 от 3.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012
г., Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г., Решение № 7647
от 16.06.2017 г. по адм. д. № 4023/2017 г., Решение № 9471/17.07.2017г по адм.
д. № 7470/2016 г., Решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г. и
др.
Същата практика се поддържа
и в съвсем новите решения на ВАС, VІ отд. – Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 890/2020 г., Решение № 8978/16.06.2019 г. по адм. д. №
11473/2018 г.; Решение № 8524/06.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 г.; Решение
№ 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.; Решение № 4842/02.04.2019 г. по
адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 266/08.01.2019 г. по адм. д. № 2856/2018 г.
и др.
При това положение и при
признаването на периода на наборна военна служба (2 години 1 месец и 21 дни)
действителният стаж на С. надвишава 15 години, а не както е посочено в
оспореното решение – 13 години 05 месеца и 09 дни и с оглед навършената възраст
– 66 години 08 месеца и 20 дни, същият е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Като са приели обратното,
органите на ТП на НОИ - гр. Русе са постановили незаконосъобразни
административни актове, постановени в противоречие с
материалноправнитеразпоредби на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Те ще следва да бъдат отменени. И
тъй като естеството на административноправния спор не позволява разрешаването
му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на административните
актове, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх. № 2113-17-96/23.01.2020 г., подадено от Т.С.С., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед на този резултат от
оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените и доказани разноски по делото, представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействия № 008259/24.07.2020 г. (л. 7), за които е представен и списък по чл.
80 ГПК. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на ответника и като прецени фактическата и правна
сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери н адвокатските възнаграждения, съдът
преценява, че следва да бъде осъдена ответната страна да заплати на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение сума в размер на 400 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.С.С., ЕГН: **********,***-17-66
от 09.07.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-17-271 от 22.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-Русе, с което на жалбоподателя е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68 ал. 3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за ново произнасяне по заявление 2113-17-96/23.01.2020 г. съобразно дадените в
мотивите на решението задължителни указания по прилагането на материалния
закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Русе да заплати на Т.С.С., ЕГН: **********,***, с сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: