№ 18392
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110138231 по описа за 2023 година
Предявен е от „Т.С.” ЕАД срещу Ф.С.К.О.“ установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 59 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 303,31 лева, представляваща стойността на
незаплатена ТЕ за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано
от 22.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г. по ч.гр.д. 14739/2023 г. по описа на СРС, 179-ти
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
за топлоснабден имот – магазин /маг. 6, 7 и 8/, находящ се в ***, но между страните липсвал
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като
е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е
признал предявения иск и е представил платежно нареждане за заплатена сума от 09.08.2023
г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба, в
която е изложило, че поддържа предявените от ищеца искове и е представило писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е да докаже, че процесният имот е бил топлофициран
през процесния период, че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, начина на извършване на дялово разпределение
и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за
битово горещо водоснабдяване, потребената топлоенергия в определеното количество и
1
стойностите й през исковия период от страна на ответника, както и обогатяване на
последния, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на
ползваната през процесния период ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже плащане на
дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че процесният имот
е бил топлофициран през процесния период, че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, че размерът на потребената
топлоенергия за процесния период възлиза на претендираната сума (303,31 лева, за периода
от м.11.2020 г. до м.04.2022 г), че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е
спестил разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ.
С молба от 14.09.2023г., ищцовото дружество потвърждава извършеното от
ответника плащане на сумата от 303,31 лв., което обстоятелство намира опора и в
приложеното на л. 71 по делото платежно нареждане. В процесното платежно нареждане е
посочено изрично, че със сумата от 303,31 лв. се погасяват задълженията предмет на
настоящото производство, респективно в случая, исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и лихва от датата на завеждане
на исковата молба до датата на която е постъпило плащане. Доколкото обаче от
представените доказателства в хода на заповедното производство се установява, че на
02.05.2023 г. длъжникът е извършил частично плащане (с което са погасени частично
главница, лихва и разноски), след съобразяване на което плащане е формирана процесната
сума, то и лихва се дължи върху формирания остатък от 303,31 лв. от посочената дата –
02.05.2023 г. до датата на която е платено процесното задължение – 09.08.2023 г. Размерът
на лихвата, изчислен от съда с помощта на онлайн лихвен калкулатор възлиза на 10,19 лв.,
но доколкото ищецът в депозираната на 14.09.2023 г. молба /л.79/ е посочил, че
незаплатени са останали държавната такса в настоящото производство в размер на 24,39 лв.
и 8 лв. законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до 09.08.2023 г., то на ищеца следва да се
присъди посочената сума.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен състав
намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото сумите са платени в
хода на процеса, поради което и с оглед заявеното от ищеца, на същия следва да се присъдят
разноски за държавна такса в исковото производство в претендирания размер от 24,39 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.С.К.О.“ с БУЛСТАТ ***, в ликвидация, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора С.З.О., дължи на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 8,00 лв. - лихва
от 02.05.2023 г. до датата на плащане на сумите, предмет на настоящото производство –
09.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
2
чл. 59 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 303,31 лева, представляваща стойността на незаплатена ТЕ за периода
от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 28.03.2023 г. по ч.гр.д. 14739/2023 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ф.С.К.О.“ с БУЛСТАТ ***, в ликвидация, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ликвидатора С.З.О., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
124,39 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т..С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3