РЕШЕНИЕ
№……/…… 2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На двадесет и шести януари Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4980
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН. То е образувано след като
с Решение по КАНД № 1875 /2020г. Административен съд-Варна е отменил Решение № 1017/13.07.2020 г. по
НАХД № 2397 /2020 г. по описа на ВРС в частта му , с която са потвърдени пункт
първи, пункт трети и пункт четвърти от
НП № 20-0819-001532/ 14.05.2020 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна и И.П.Т.
е осъден да заплати на ОДМВР- Варна сумата от 62,22 лв. за разноски по делото, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Първоначалното
производство е образувано по жалба на И.П.Т. с ЕГН:**********,*** против Наказателно постановление № 20-0819-001532, издадено на 14.05.2020г.
от Началник група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което са му наложени : 1/административно наказание „глоба“ в размер
на 50 /петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл104а от ЗДвП ; 2/административно
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет / лв. на основание чл.185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП; 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.
185, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 4/ административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.
на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са само наложените
наказания на Т. по пунктове първи, трети и четвърти от НП, доколкото Решение №
1017 / 13.07.2020 г. по НАХД № 2397 /2020 г. по описа на ВРС в частта му по
пункт втори, с което е отменено наложеното на И.П.Т. административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет / лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП е
влязло в сила.
С жалбата на Т. се иска отмяната на НП. Излага
се твърдения, че възз. не е използвал мобилен
телефон по време на движение. Твърди се, че СУМПС и КТ към него били паднали
между седалките в превозното средство.
В съдебно заседание възз. редовно призован,
не се явява, представлява се от служебен защитник, който поддържа жалбата. По
делото е постъпило и писмено становище от адв.А.. В
него пространно се развиват доводи за незаконосъобразност на НП и за недоказаност
на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к.Л.,
легитимираща се с редовно пълномощно издадено от Директора на ОД на МВР-Варна.
Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въззивникът И.П.Т. е правоспособен водач от 2005г.,
като притежава СУМПС за категория „В“,, „ М“, „АМ“. През периода 2008г. – февруари
2020г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 26 наказателни постановления за различни нарушения
на ЗДвП. В периода 2009г.- 2020г. срещу него били съставени и общо 5 фиша за различни
нарушения на ЗДвП.
На 17.04.2020
г., възз.Т. управлявал товарен автомобил – „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№В2404НС, собственост на ООД „Гид“.
Около 13.50ч. на същата дата , той се движел с горепосочения товарен автомобил в
гр.Варна, по бул.“Република“ посока ул.“Девня“. В същото това време екип на
Сектор „Пътна полиция“-Варна, в състав свидетелите С.С.
и Т.Т. извършвали контрол над пътното движение.
Полицейският екип се намирал до „Елдом инвест“, когато забелязал, че възз.управлява
автомобил като използва мобилният си телефон по време на движение без наличие
на устройство позволяващо използването му без участие на ръце. Поради това
полицейските органи спрели възз. за проверка. В хода
на проверката възз. не представил на проверяващите
органи свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него, като
било установено, че той не ги носи със себе си. Установено било още , че спрямо
него била наложена и глоба с НП, което било влязло в сила и глобата по него не била заплатена.
При тези
констатации, св.С. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №212362/17.04.2020г., като описал допуснатите според
него три нарушения на ЗДвП, а именно на чл.104а от ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП
и чл.101, ал.1, т.1 от ЗДвП. Св.С.
запознал въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го подписал без
възражения. Възражения постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН, като АНО възложил
проверка на нарочно сформирана комисия. Последната излязла със становище, че
акта е правомерен и законосъобразен.
Впоследствие
срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него наказващия орган приел
изцяло фактическите констатации на актосъставителя,
но по отношение на правните намерил, че описаното от актосъставителя
деяние „не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и не
носи КТ към СУМПС“ осъществява състава на две отделни нарушения на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Затова и наложил две отделни наказания на основание чл.183,
ал.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя лично на 10.06.2020г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителят и свидетелят по акта, които са и очевидци на деянието – свидетелите С.С. и Т.Т..
Съдът изцяло кредитира техните показания, тъй като са взаимнодопълващи и непротиворечиви, кореспондиращи и с
писмените материали по делото. Двамата свидетели посочиха с необходимата конкретика както поводът за проверката, така и
констатираното при нея.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства
приобщени в хода на съдебното следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства,
а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат
на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 17.06.2020г. видно от входящия
номер поставен на същата/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група, към ОД на
МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен
в присъствието на нарушителя и свидетел
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на
акта. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен.
А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а
не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на процесуалния представител на възз.
по този въпрос.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО
приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му
с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията
да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и
единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на
настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за
неоснователни, което е и отбелязано в НП.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
По
пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер
на 50/петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл104а от ЗДвП.
При проверка на
атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този
пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и
НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение в тази му част,
но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се
отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията
и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени
доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че възз. управлява товарен автомобил като използва мобилен
телефон не чрез устройство позволяващо използването му без участие на ръце. Възз. се защитава срещу предявените му с АУАН и НП факти, а
не срещу тяхната правна квалификация. А фактите в АУАН и НП досежно
този пункт на обвинението са ясни и недвусмислени, така че с нищо не е нарушено
правото на възз. да разбере в какво е обвинен. Ето
защо не се споделя виждането в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по този пункт от НП.
Отговорността на въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за
нарушение на чл104а от ЗДвП. Съгласно
чл.104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм. - ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. При нарушение на тази забрана в разпоредбата на чл. чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП е предвидена нарочна санкция от 50 лева, за този водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
В контекста на
гореизложената законова регламентация, на въззивника е повдигнато
административно обвинение, затова, че е управлявал МПС по време на използване
на мобилен телефон и то без устройство позволяващо му да говори без да го държи
в ръце.
Според нормата
на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно законовата презумпция е оборима. Констатациите в АУАН, пренесени в последствие
и в НП, в случая се оспорват от наказаното лице, като същият сочи, че бил спрял
по време на разговора си. Видно обаче от показанията свидетелят Т. , възз. се е движел докато говори по телефона, като именно
това е бил поводът за проверката. Показанията на св.Т. са еднопосочни и с тези
на св.С., който потвърждава констатацията в съставения от него АУАН, макар да
няма конкретен спомен за случилото се, което е напълно нормално предвид
длъжността която заема. От страна на възз. не са наведени твърдения, че е използвал устройство
позволяващо му да говори без да държи телефона в ръце, а от друга страна
показанията на св.Т. са категорични, че той е говорел по мобилния телефон и то
управлявайки товарен автомобил. Ето защо съдът намира, че административното
обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.
Нарушението е
осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение,
както и забраната за разговаряне по време на движение без съответно устройство,
позволяващо използване на телефона без ръце. Всеки водач на МПС дължи спазване
и уважение към закона.
Санкционната разпоредба предвижда за това
нарушение наказание глоба в абсолютен
размер от 50лв. Санкцията е определена
от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната
промяна по тези пункт от НП.
По пункт трети и четвърти от НП: административно наказание „глоба“ в размер на
10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на
10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. По този пунктове от НП актосъставителят
е приел, че се касае за едно нарушение, като е описал в своя акт, че възз. не носи СУМПС и КТ към СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че от доказателствата по делото е безспорно
установено , че на датата посочена в АУАН и НП, възз.
е управлявал МПС, респективно е имал качеството на водач на МПС по см. на §6,
т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно същият е имал задължението да носи в себе си свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, което му вменява разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче, същият не е представил тези
два документа на проверяващите органи, респективно не ги е носил в себе си, тъй
като ако бе така би следвало да ги представи . Тук следва да се посочи, че
двата горепосочени документа, които водачът е длъжен да носи следва да се
намират на такова място, че същият да може да ги представи при проверката. Ето
защо и твърдението в жалбата, че били изпаднали между седалките на автомобила
му е ирелевантно, тъй като те е следвало да се
намират на такова място, че да са достъпни за него при извършване на проверка,
с оглед задължението му да ги носи. Ето защо съдът намира, че нарушението по
тези пунктове на НП е доказано по безспорен и категоричен начин.
От друга страна, тук следва да се посочи, че абсолютно
незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон наказващият орган е
издал своят правораздавателен акт за две отделни нарушения на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. С НП възз. е наказан с две отделни
административни наказания „глоба“, всяко от които в размер по 10 лева, наложени
съответно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и предложение
второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според
последната правна норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и контролния талон към него. Неизпълнението на това императивно задължение от
страна на водача Т. е установено по безсъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Неизпълнението на разписаното в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
задължение за носене на посочените документи осъществява фактическия състав на
едно административно нарушение, както правилно е преценил и актосъставителят.
За това нарушение следва да се наложи едно административно наказание по чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неносенето на който и да е от двата документа
/свидетелство за управление на моторно превозно средство или контролен талон
към него/ или пък и на двата едновременно, осъществява признаци на едно и също
административно нарушение, за което на водача на МПС следва да се наложи едно
административно наказание. В този смисъл е и практиката на АдмС-Варна,
например Решение по КАНД № 2457 по описа на съда за 2020г.
Като е наложил
две отделни административни наказания за едно административно нарушение, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление в частта му по пункт 3 и пункт 4, с които на И.Т., за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предложение първо и предложение второ от ЗДвП, са наложени две отделни
административни наказания „глоба“, всяко от които по 10 лева. Горната незаконосъобразност настоящият съд, като въззивен съд, може да преодолее, чрез изменение на НП по
реда на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН / в този смисъл е и константната
практика та АС-Варна, например КАНД №
1077 по описа за 2017 год., Решение по КАНД № 2457 по описа на съда за
2020г. /. Поради това и в тези части наказателното постановление следва да се
измени, като да се наложи на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо
и предложение второ от ЗДвП едно
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. В този смисъл са и
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Решение по
КАНД №1875 /2020г. на АдмС-Варна, с което делото е
върнато за ново разглеждане.
С оглед
посоченото по-горе, съдът следва да посочи още и че намира, че разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима. Нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер,
доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е наказван и друг път с влезли
в сила общо 33 НП и 5 фиша за допуснати различни нарушения на разпоредбите на
ЗДвП. Очевидно наложените множество адм.наказания по
ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на
ЗДвП. Нещо повече, използвайки мобилен
телефон по време на движение и то с
товарен автомобил, без съответно устройство позволяващо използването му без
ръце, е поставило в опасност както сигурността на конкретния водач, така и
безопасността на останалите участници в движението. Поради това и няма мак да се охарактеризира
извършеното от водача като маловажен случай на нарушения.
С оглед
споменатото по-горе, относно конкретния водач е изключена всякаква възможност
за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай. Констатираното поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се
накаже с цялата предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния
закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
С оглед направеното искане
от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и
за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на
НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, при отчитане и че НП е отменено и по пункт втори с
влязло в сила в тази част решение на ВРС. Поради това и дължимото юрисконсултско възнаграждение се явява сумата от 53,33 /петдесет
и три лева и тридесет и три стотинки / лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно
постановление № 20-0819-001532,
издадено на 14.05.2020г. от Началник група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна
полиция - Варна, с което на И.П.Т. с ЕГН:**********,*** е
наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет /
лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл104а от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ в частта по пункт трети и четвърти Наказателно постановление № 20-0819-001532, издадено на 14.05.2020г. от Началник група към ОД на
МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна като НАЛАГА на И.П.Т. с ЕГН:**********,***
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.П.Т. с ЕГН:**********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 53,33 /петдесет и три лева и тридесет и три стотинки / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: