РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Бургас, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120107614 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. Д. С., със съдебен
адрес в гр. ...., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр.
..., с претендира приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: 471,69 лева; 128,34 лева – възнаградителна лихва за периода 29.02.2008-
29.05.2009 год.; 79,52 лева – обезщетение за забава за периода 28.03.2008-22.07.2009
год.; законна лихва за забава, считано от 22.07.2009 год. до окончателното изплащане
на вземането, както и деловодни разноски от 25 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 26.08.2009 год. по ч. гр. д. № 5343/2009 год. на БсРС, и които
сума са били предмет на изп. д. № 449/2009 год. и са предмет на висящото изп. д. №
..../2020 год., двете на ЧСИ рег. № 803, поради погасяването им по давност погасителна
давност за вземанията.
Исковата молба – в частта й за периода на погасителната давност (18.01.2012-
12.10.2020 год.), е пояснена от процесуалния представител на ищеца в проведеното по
делото открито съдебно заседание, по реда на чл. 143, ал. 2, ГПК.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: възоснова
цитирания изпълнителен лист, с молба от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД през 2009 година е било образувано изпълнително дело №..../2009 год. на ЧСИ
peг. ...; последното валидно изпълнително действие по него е било извършено на
18.01.2010 год.; на 18.01.2012 год. е настъпила перемпция и делото е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК – обявяването на този факт е извършено с
постановление на ЧСИ от 24.09.2019 год., влязло в сила на 28.10.2019 год.; с договор за
прехвърляне на вземания от 14.09.2018 год. кредиторът е цедирал на ответника
вземанията си срещу ищеца, заедно с всички принадлежности към него; с молба от
1
12.10.2020 год. ответникът е поискал и ЧСИ рег. № ....е образувал ново изпълнително
дело – 1835/2020 год., взискател по него е ответникът; давността за вземанията по
изпълнителния лист е спряла да тече с първото и единствено изпълнително действие –
от 18.01.2010 год., като след 18.01.2012 год. е започнала да тече нова давност. От
19.01.2012 год. до датата на образуване на второто изп. дело – 12.10.2020 год., е
изминал срок повече от 5 години; след образуването на новото дело, въпреки изтеклия
давностен срок, за ищеца са започнали да се създават неблагоприятни последици,
изразяващи се в различни обезпечения и принудително събиране на сумите, а това
обосновава правния му интерес от предявения иск.
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си; претендира
присъждане на деловодните разноски.
Съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим,
правното му основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
признал допустимостта на иска, но е оспорил основателността му; навел е следните
твърдения: заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.08.2009 год., когато е издаден
изпълнителният лист, от този момент е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2,
ЗЗД, която е следвало да изтече в полза на ищеца на 26.08.2014 год.; възможността за
погасяване по давност на вземанията е препятствана с подаването на молба за
образуване на изп. дело на 17.12.2009 год.; по делото е платена доброволно само една
вноска – на 05.05.2010 год., в размер от 50 лв.; на 17.06.2013 год. ЧСИ е изпратил
запорно съобщение за налагане на запор до ЦКБ АД; чрез депозирането на молба за
разсрочване на задължението и за вдигане на запор ищецът е признал задълженията си
и се е задължил да ги погаси; на 02.07.2013 год. е направено искане за вписване на
възбрана на имот, собственост на ищеца; на 29.11.2018 год. е депозирана молба за
конституиране на нов взискател – ответника, и с нея на съдебния изпълнител са
възложени правомощията по чл. 18, ЗЧСИ, поискано е и насрочването на дата за опис
на движими вещи; на 14.08.2019 год. е входирана молба за справка, в резултат на
която, на 27.08.2019 год., е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки; през периода 17.12.2009-28.10.2019 год. не е изтекла погасителна давност;
следва да се съобразят задължителните указания на ВКС по ТР № 2/2013 год. на
ОСГТК, ППВС № 3/80 год. и ТР № 3/28.03.2023 год. на ОСГТК; по отношение
вземанията по процесния изпълнителен лист, независимо от изброените изпълнителни
действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013 год. на
ОСГТК и релевантният момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е
26.06.2015 год.; последната молба, с която е поискано извършването на изп. действия,
е от 14.08.2019 год. и от тази дата е започнала да тече нова давност; според практиката
на ВКС, настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за
давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното
дело не се отразява на настъпилото по същото дело прекъсване на погасителната
давност.
2
Ответникът е ангажирал писмени доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, с изпълнителен лист от 26.08.2009 год., издаден
по ч. гр. д. № ..../2009 год. на БсРС на основание Заповед за изпълнение №
..../23.07.2009 год., ищецът К. Д. С. е бил осъден да плати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД следните суми: 471,69 лева – главница, възнаградителна лихва от
128,34 лева за периода 29.02.2008-29.05.2009 год.; обезщетение за забава от 79,52 лева
за периода 28.03.2008-22.07.2009 год.; законна лихва за забава, считано от 22.07.2009
год. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски от 25 лева.
За принудителното събиране на посочените вземания, по молба на заявителя е
било образувано изп. д. № ..../17.12.2009 год. на ЧСИ рег. № ..... Според представеното
копие от това дело, последното изпълнително действие по него е изпращане на запорно
съобщение до ЦКБ АД, която е блокирала откритата от длъжника сметка.
С писмена молба от 18.03.2010 год. до ЧСИ длъжникът К. С. е предложил
разсрочено плащане на задълженията си, считано от м. май. По делото не се спори, че
такова частично плащане – за 50 лева – е извършено на 05.05.2010 год. (с преводно
нареждане сумата е преведена от ЧСИ на взискателя).
На 17.06.2013 год. до ЦКБ АД е изпратено ново запорно съобщение, а на
02.07.2013 год. до СлВп при БсРС е изпратено искане за вписване на възбрана върху
имот на длъжника.
С молба от 07.11.2018 год. като взискател по делото е бил конституиран
ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, в качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 14.09.2018 год. Впоследствие, възоснова молба на новия
взискател от 12.10.2020 год., за принудителното събиране на процесните вземания е
било образувано висящото и към настоящия момент изп. д. № ....на ЧСИ рег. № ....
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
иск за основателен. Предвид въведеното от ищеца-длъжник отрицателно твърдение,
ответникът-взискател носи доказателствената тежест, за провеждане на главно и пълно
доказване липсата на предпоставки за изтичане на погасителна давност, която е била
спряна или прекъсната периода след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
заповедното производство – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 2, ГПК. Съдът намира,
че такова насрещно доказване по делото не е проведено. Според задължителните
указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК,
погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал или
съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното валидно
изпълнително действие. По отношение всички спорни вземания приложение намира
3
общата 5-годишна давност – чл. 110 и чл. 117, ал. 2, ЗЗД, които са установени с
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ..../2009 год. на БсРС. Началото на
погасителната давност не тече от издаването на заповедта за незабавно изпълнение и
на изпълнителния лист по нея, а от влизане на заповедта в сила след изтичане срока за
подаване на възражение от длъжника – в този смисъл е Решение № 80/06.02.2024 год.
по гр. д. № 1862/2023 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. Поканата за
доброволно изпълнение, към която е бил приложен препис от заповедта, са връчени на
длъжника на 06.01.2010 год. с известие за доставяне – л. л. 54-55 по описа на делото, т.
е. заповедта е влязла в сила на 21.01.2010 год. Страните не спорят, че последното
валидно изпълнително действие по изп. д. № 449/2009 год. е било предприето на
18.01.2010 год. – с изпращане на запорното съобщение до ЦКБ АД, с което давността е
била прекъсната, и от този ден са започнали да текат както новата 5-годишна
погасителна давност по чл. 110, ЗЗД, така и 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8,
ГПК. Погасителната давност е била прекъсната отново с извършеното от длъжника на
05.05.2010 год. доброволно плащане, което представлява безусловно признание на
задължението, в съответствие с подадената от него писмена молба за предлагане на
разсрочено изпълнение – чл. 116, б. „а“, ЗЗД, и от този момент е започнала да тече нова
давност. Подаването на молбата от длъжника и извършеното от него плащане не
прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК, тъй като не представляват
изпълнителни действия. Изпълнителното дело, обаче, е било прекратено с перемпция
ex lege на 19.01.2012 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК, до която дата
взискателят не е поискал, а ЧСИ не е извършил служебно други изпълнителни
действия по см. на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС. След настъпването на перемпцията, независимо от
липсата на нарочен акт на ЧСИ за прекратяване на делото, то не е било висящо, т. е.
погасителната давност е продължила да тече (ППВС 3/80 год. не намира приложение,
тъй като урежда хипотеза на висящо изпълнително дело).
В разглеждания казус не могат да намерят приложение и поясненията на ВКС
съгл. Решение № 37/24.02.2021 год. по гр. д. № 1747/2020 год. на IV ГО, тъй като след
настъпването на перемцията по изп. д. № 449/2009 год. взискателят не е направил
искане за нов способ. Изпращането на запорното съобщение от 17.06.2013 год. е
извършено по инициатива на ЧСИ, и то след настъпилото ex lege прекратяване на
изпълнителното дело, т. е. няма ново искане на кредитора, което да бъде образувано в
ново изпълнително дело. Такова надлежно искане е обективирано едва в писмената
молба на взискателя-ищец, възоснова която на 12.10.2020 год. е образувано второто
изпълнително дело – № 1835/2020 год.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че погасителната
давност е започнала да тече от 05.05.2010 год. (от извършеното от длъжника С.
доброволно плащане) и е изтекла на 05.05.2015 год., през който период не е била
4
спирана или прекъсвана, поради което приема, че отрицателният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца за присъждане на
направените деловодни разноски в общ размер от 650 лева – сбор от платените
държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно, тъй като сумата от 600 лева не е
прекомерна, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ГПК, че К. Д. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ......, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. .................... следните суми:
471,69 лева; 128,34 лева – възнаградителна лихва за периода 29.02.2008-29.05.2009
год.; 79,52 лева – обезщетение за забава за периода 28.03.2008-22.07.2009 год.; законна
лихва за забава, считано от 22.07.2009 год. до окончателното изплащане на вземането,
както и деловодни разноски от 25 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
26.08.2009 год. по ч. гр. д. № .../2009 год. на БсРС, и които суми са били предмет на
изп. д. № .../2009 год. и са предмет на висящото изп. д. № ..../2020 год. на ЧСИ рег. №
..., поради изтекла през периода 05.05.2010-05.05.2015 год. погасителна давност за
вземанията.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. ..................на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К. Д.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ..........., деловодни разноски в размер от 650
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5