Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2884
град Варна,
06.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в публично заседание проведено на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА Х.
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19500 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от И.Й.Х., ЕГН ********** и К.Х.Х., ЕГН **********,
като наследници на Х. В. Х., адрес ***, aп. 67,
настоящ адрес:***. *, чрез: адвокат Р.С. – ВАК, адрес *** тел.: * срещу: „Е.- П.
П." АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, отрицателен установителни иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците няма парично задължение към ответника , както
следва: И.Й.Х. ЕГН ********** в качеството си на наследник на Х. В.Х. не дължи сума
в размер на 982.36 лева, представляваща 1/2 част съгласно квотата за
наследяване от общо 1964.72 лева и К.Х.Х. ЕГН **********
в качеството си на наследник на Х. В. Х. не дължи сума в размер на 982.36 лева
представляваща 1/2 част съгласно квотата за наследяване от общо 1964.72 лева,
начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е. – П. П.“ АД за
обект находящ се в ** за периода от 21. 02. 18г. -
20. 02. 2019 г. по фактура № 02875113999/ 20. 11. 2019 г. за кл. № * и абонатен № *, както и да осъди ответното
дружество да им заплати направените по
делото разноски.
Ищците обосновават
съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
На 20.02.2019 г. по информация от „Е. – П. П.“ АД, „Е.
– П. М.“ АД са извършили проверка на СТИ, на адреса, където е домът им.
Ищците имат статута на потребител на ел. енергия, като
е открита партида с клиентски № * и абонатен № *, по който се отчита потребената от обекта ел. енергия. Същите имат интерес от
предявяване на настоящия иск, тъй като при неплащане би се спряло
електрозахранването на имота. Като наследници до момента и ползватели на
апартамента електроенергията е заплащана редовно.
Абсолютно невъзможно е да има за плащане сума в размер
на 1964.72 лева. извън тази, която са заплатили текущо още повече за една
година.
При монтажа на СТИ от страна на "Е. П. М."
АД, съгласно ОУДПЕЕПЕМ на "Е. П. М." АД, би следвало да е извършена
първоначална проверка и периодични последващи такива
по реда на: ЗАКОНА за измерванията.
Резултати от проверката и демонтажа на СТИ според
ответното дружество са описани в протокол от проверка на СТИ от 20.02.2019 г.,
който категорично оспорва.
Оспорват да е правена проверка точно на СТИ отчитащо
електроенергията в домът. Считат, че не са спазени правилата за извършване на
проверка на СТИ и проверката не е извършена в тяхно и на полицията присъствие.
Не е ясно защо корекцията е за период от 21.02.2018 до 20.02.2019 г.
Оспорват КП от
20.02.2019 г. по форма и съдържание, тъй като твърдят, че на проверка на СТИ не
са присъствали, нито е присъствал орган на полицията.
Оспорват да липсва врата и щит на таблото. Тъй като са
поставени под заплахата, ако не заплатят неправомерно начислените суми да бъде
спряно подаването на ел.енергия, поради горното считат, че за тях е налице
правно основание да заведат срещу "Е.- П. П." АД настоящия иск, като
основанията им освен цитираните до момента за това са следните:
Съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на „ Е. П. М. АД, това
дружество изчислява, изготвя справки и коригира количеството пренесена
ел.енергия, за изминал период в случаите на:установени с протокол от
метрологична станция, съставен по реда на Закона за измерванията, отклонения
извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на
средствата за търговско измерване, довело до неизмерване, неправилно и/ или
неточно измерване на ел.енергия; пренесените количества ел. енергия не се
измерват или отчитат, изцяло или частично от средствата за търговско измерване.
Съгласно
ОУДПЕЕПЕМ на ответника, в тези случаи това дружество изготвя справка и в 7
дневен срок представя данните на „Е. –П. П." АД, за коригираните
количества пренесена ел.енергия на ползвателя.
Всички измервателни системи се доставят, обслужват,
поддържат и контролират в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
Произведената електрическа енергия и електрическата енергия, използвана от
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на
преносното или на съответното разпределително предприятие;
Преносното предприятие е длъжно да доставя, монтира и
поддържа система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни;
Разпределителното предприятие е длъжно да доставя, монтира и поддържа
средствата за търговско измерване и прилежащата апаратура за регистриране и
предаване на данни в случаите, когато се измерва.
Заявяват, че не
са манипулирали СТИ, не са ползвали
енергията, която е начислена за периода 21.02. 2018 г.. до 20. 02. 2019 г.. на
стойност от 1964.72 лева. Ищците нямат възможност да следят показанията си и
изобщо състоянието на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта им, тъй като не са
собственици на СТИ. Отговорност за СТИ носи само и единствено собственика,
който в случая е ответника.
Невъзможно е домакинството на ищците да изгори ток за
една година на тази стойност, още повече, че има заплащана електроенергия на
тази стойност.
Ако във въпросния протокол от 20.02.2019 г. е
упомената „видима намеса в схемата на електромера“, то следва да се уведомят
органите на реда за установяване на извършителя на това неправомерно въздействие.
В конкретния случай не е била извършена проверка от
компетентен орган, не е имало издадено наказателно постановление, въз основа на
което да се търси отговорност в размер на процесната
сума.
Оспорват да е правена проверка в тяхно присъствие или
в присъствието на двама свидетели.
Освен „Е.-П. М." АД, които имат достъп до уредите
за търговско измерване, са и хората от улицата както и могат да извършват
всякакви манипулации и то дистанционно. Счита, че ответното дружество черпи
права от НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, по общите условия на „Е.-П. М."
АД. Към абонатът няма изискване за наличие на технически познания и умения,
нито пък на същия е разрешен друг достъп, освен визуалния, до техническото
средство, като често и това му право е нарушено. А както се установи,
визуалният контакт не е достатъчен за констатиране на нарушение при
измерването. Следователно споделяне на отговорността между потребителя и
дружеството е несъстоятелно.
Оспорват начина и методиката и основанието на фактура
№ **********/ 20. 11. 2019 г. за сумата от 1964. 72 лева, по която е начислена
сумата по посочената партида. Същите са неправилни и незаконни. Всички
начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не е представил на
ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона
за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ)-електромери.
Оспорват и КП от метрологична експертиза, тъй като е
издаден повече от година след демонтажа на проверяваното СТИ.
Липсва справка с начина и основанието на изчисление на
корекцията и е абсолютно неясно как е извършена. В настоящия случай ответникът
не е посочил нито едно законово основание, но въпреки това е начислил
едностранно процесната сума и е коригирал сметката на
ищеца. Това нарушение е от естество, водещо до неяснота за какво по точно е
ангажирана имуществената отговорност на ищеца, респективно ограничава правото
на защита на нарушителя, както и възможността съда да проведе ефективен съдебен
контрол по същество - налице ли е извършено от ищеца нарушение или не.
От друга страна в нормата на чл. 48 законодателят е
дал право на операторът на съответната мрежа да коригира сметки „..изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване,до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 (деветдесет)
дни..", само в случаите „При липса на средство за търговско измерване,
както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата...".
Не са представени и доказателства, че проверяваното
СТИ на 20. 02. 2019 г. е монтирано с начални нулеви показания по всички
твърдени от ответника тарифи.
Не са представени доказателства за ежемесечно отчитане
на показанията и проверка на СТИ и издадени фактури съответно.
Ето защо считат, че процедурата е опорочена и за
ответника не е възникнало право да извърши корекция на сметката. В тази връзка
описаните по горе изискания към констативния протокол имат за цел да гарантират
правата на потребителите, като осуетят възможността за последващо
въздействие върху СТИ преди предаване на същото на органа за метрологичен
надзор.
Ползването
единствено на по-високата цена при коригирането на сметката води до създаване
на неравновесие в правата на страните по договора, а именно обогатяване на
доставчика, който е подавал енергия в двете тарифни зони и която енергия е
установена в количествено отношение, а претендира плащане по по-високата цена,
което от своя страна уврежда потребителя. Ето защо считат, че разпоредбата на
ОУ на ДПЕЕЕМ, която се прилага по отношение на хипотезите на ОУ се явява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от 3311 и доколкото същата не е
уговорена индивидуално на основание чл.146, ал.1 от 3311 е нищожна. Нищожността
на посочената разпоредба на ОУ влече неправомерност на извършената корекция на
сметка, съответно до негодност на справката да установи вземане в полза на
ответника.
В настоящия случай считат, че е налице незакононосъобразно протичане на корекционната
процедура.
Съгласно заповед № А412/ 16. 08. 2004 г. на
Председателя на държавната Агенция по метрология и Техн.
Надзор е определено на основание чл. 43 ал. 3 от 3- на за Измерванията кога
следва да се извършват последващи проверки на СТИ. „Е.
– П. М.“ АД собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ е длъжен да
заявява техническата им изправност и да ги заявява за технически проверки, а
както бе посочено по горе няма такива данни по делото.
Веднъж овластен да
осъществява такава дейност доставчикът на електроенергия е длъжен да полага
тази грижа, която се очаква от добрия търговец/ чл. 63 ал. 2 от ЗЗД/, за да
гарантира качество и надлежен отчет на изпълнението. Според горното и Общите
Условия на „Е. – П.м.“ АД и ,,Е. – П. П.“ АД дружествата са взаимно обвързани,
както договорно така и функционално помежду си, така и договорно с крайните
потребители, тъй като „Е. – П. П.“ АД е снабдител на ел. енергия, а „Е. – П. М.“
АД осъществява нейното пренасяне, чрез собствените си ел. съоръжения. От тук
следва и след като „Е.- П. М.“ АД не осъществява договорните си задължения да
подържа в изправност ел. съоръженията в частност СТИ и ги съхранява по
предписания начин, то а не потребителя следва да отговаря за вреди на „Е.- П. П.“
АД/ чл. 50 ЗЗД вреди от собствени вещи/.
Дори съдът да приеме, че новите ОУ- я по отношение на
ищеца са влезли в сила и станали по силата на закона част от договора му с
ответника и с третото лице „Е. – П. М.“ АД, ответникът не е доказал, че такова
количество електроенергия е реално доставено на ищеца и консумирано от него,
поради което същият не дължи нейното заплащане. Установяването на това
обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на ОУ - я на договора за продажба и в
частност на договора за търговска продажба , доколкото ответникът е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ. В тази връзка купувачът, в случая ищецът дължи
заплащане на реално предоставена стока, а ищците не са консумирали изисканият
от тях ток за заплащане на стойност 1964.72 лева. За същия период има заплащана
електроенергия и при добавяне на допълнително начислената корекция от 1964. 72
лева се получават нереални сметки за електроенергия.
Считат,че ответното дружество към настоящия момент
няма Общи условия и към днешна дата валидни такива са формулировките предвидени
в Общите условия на „Е. О. Б. М." АД И „Е. О. Б. П." АД, в който няма
разпоредба, която да препраща към чл.48 от ПРАВИЛА за измерване на количеството
електрическа енергия.
Молят съда да съобрази, че по см. на чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, като „краен снабдител", „Е. П.“ АД може да извърши едностранна
корекция на сметките за минало време само при наличие на нормативно
регламентирани правила, изготвени като такива от единствено компетентния по см.
на чл. 21 от ЗЕ орган - ДЕКВР.
Към момента на извършване на проверката обаче чл. 1 до
чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500 от 06. 02.
2017 г. по описа на ВАС, постановено по адм. д.№
2385/ 2016 г., от 5 - членен с- в, обн. ДВ, бр. 15/
14. 02. 2017 г. От тук следва и извода, че към тази дата на проверката липсват
валидни ПИКЕЕ, независимо от забавеното умишлено издаване на фактурата, а
именно една година след това.
В отговор на
исковата молба, депозиран по реда и в
рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
„Е.П.” АД оспорва изцяло предявения срещу него установителен
иск.
Изразява становище за допустимост и неоснователност на
иска.
Счита иска за неоснователен по следните съображения:
Налице е правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. – П. П." АД към ищеца
за потребена електрическа енергия на стойност 1964,72
лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/20.11.2019 г. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 10152
кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Не оспорва, че между страните по делото съществува
валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на адрес, находящ се в **, както
и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол.
Счита, че
ищците НЕ са активно легитимирани да предявят настоящия иск. Моли съда
да съобрази, че ищците обосновават
правната си легитимация ЕДИСТВЕНО с качеството си на наследници на титуляра на партидата за процесния
обект, а именно лицето Х. В. Х..
От представените по делото писмени доказателства обаче
се установява, Х. В. Х. е починал преди извършване на проверката в обекта и
преди възникване на задължението по процесната
фактура.
Доколкото наследственото правоотношение възниква към
датата на смъртта, то в наследството, оставено от Х. В. Х. се включват правата,
задълженията и фактическите състояния, възникнали и съществуващи към датата на
смъртта.
Към датата на смъртта на Х. В. Х. задължението за
заплащане на потребената енергия не е било
възникнало.
Фактът на издаване на фактура на името на
наследодателят на ищците е обусловено и е следствие от виновно неизпълнение от
страна на ищците на задължението им по договор да уведомят дружеството -
ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта и да направят искане за
откриване на нова партида в уговорения по договор 30 - дневен срок.
Поради изложеното, задължението за заплащане на процесното количество енергия не е част от наследствената
маса и не би могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството.
Видно от изложеното, ищците не са активно легитимирани
да предявят настоящия иск в качеството им на наследници на абоната, което е
самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Позовава се на
разпоредбите на Общите условия, които
имат обвързваща сила между страните.
Излага, че страните по настоящия спор се намират в
продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като
правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката. Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от
Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1. т.9 от ЗЕ във връзка
с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД и Общите условия
на ДПЕЕ на „Е. — П. П." АД.
Общите условия на „Е. С. " АД и „Е.- П. П."
АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни
предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:
1/ Общите условия са съставени, а след това и одобрени
по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия
са действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско
измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
2/ Същите са публикувани, съгласно изискването на
чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на
интернет страницата на ответното дружество.
3/Липсва допълнително писмено споразумение между
страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на
потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
4/ Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия
са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е
необходимо изричното му писмено съгласие.
Налице е основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електрическа
енергия.
Страните по настоящото дело са и страни по
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия,
пренасяна през електроразпределителните мрежи на „Е. С." АД.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в **.
На 20.02.2019г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С." АД, в
присъствието на двама независими свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество.
„Е. С." АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване
според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на
място на измервателната система и на средствата за търговско измерване.
Съгласно ОУ на ДПЕЕЕМ, на средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Е. С." АД изпълнява договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол
№ 1105505.
При проверката е установено, че в регистър 1.8.3. има
показания в размер на 10152 квтч.В регистър 1.8.1. са
отчетени 3231 квтч, в регистър 1.8.2. - 9392 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. -10152 квтч.
Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 588025 и е предоставен
за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие със
законовите изисквания и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е подписан лично от абоната.
Извършената проверка на електромер с фабр. № 1115
0312 0053 6946, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност.
Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел
- Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №
2657/12.11.2019 г.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера.
Действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа ТЗ -10152.0 квтч.
Електромерът отговаря на метрологичните изисквания и
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.
Констативният протокол на Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел
- Варна е официален свидетелстващ документ,който съобразно чл. 179. ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.
На 19.11.2019 г.. „Е. С." АД съставя Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане
на регистър 1.8.3. -10152 квтч.
На 20.11.2019 г. „Е.П." АД издава фактура № **********,
с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия,
натрупана в скрития регистър, а именно 1964,72 лв.
При липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното
след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 10152 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.
Начислена е сума, представляваща стойност на доставена
и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е
установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на
абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от
страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено
количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Доколкото в случая се касае за реално потребена енергия, което е отчетено, но не е заплатено, то
стойността на енергията се дължи на основание общите разпоредби на гражданското
законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС. III г.о., в което се посочва:
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г./, този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Същевременно според константната практика на ВКС/решение №97 от 28.07.2015 г.
по т.д.№877/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по
гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, IVГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. №
2014/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на
ВКС, IV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, IV ГО и
др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той
дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му
размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.
Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е
отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При липса на специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й
от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия,
поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на
потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от
201 Зг. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, III ГО/."
Видно от представената към настоящия отговор справка
за потребление, ел. енергия, преминала през регистър 1.8.3. не е остойностена и фактурирана през процесния
период при извършвания ежемесечен отчет на потребление.
Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия,
сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на
консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната
фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са
значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При
това положение потребителят е поставен в по-привилегировано положение,
отколкото ако манипулацията не беше извършена и електроенергията беше коректно
отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от
ответното дружество корекция не представлява санкция, а цена на доставена и
консумирана електрическа енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на
електрическа енергия. В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г.,
постановено по в. гр. д. № 1370/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна.
Установеното софтуерно вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ има за цел именно „отклоняване"
на част от потребената енергия от абоната в
„невидим" регистър и препятстването по този начин на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при
ежемесечния отчет. Неправомерното вмешателство има за своя цел именно
„укриване" на част от потребената от абоната
енергия.
С писма от „Е. С." АД и от „Е. – П." АД са
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014
г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./, от които страните са обвързани,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Предвид гореизложеното и след преценка на фактите и обстоятелствата по
делото, моли съда да постанови решение по гражданско дело № 19500/2019 г., по описа
на Районен съд - гр. Варна, 16 с-в, с което да отхвърли предявения от И.Й.Х.,
ЕГН ********** и К.Х.Х., ЕГН ********** иск като
неоснователен и недоказан.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищците,
редовно призовани, не се явяват. В писмена форма проц.представител
на ищците - адв.Р.С., заявява че поддържа иска, моли
за неговото уважаване и присъждане и на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв.Мачева, поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на
делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото
протокол №1105505/20.02.2019год., подписан от служителите, извършили проверката
и свидетели се установява, че на 20.02.2019год. е извършена проверка от служители
на ЕРП „С.“ АД на електромера, находящ се в процесния обект на потребление. При проверката е документирано наличието на показания от
10152 kwh, записани в търговския регистър 1.8.3, определен за върхова енергия.
Към доказателствата по делото е прието заключение на БИМ, РО-Варна,
съгласно който при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер Carat Digitron М02 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа : Т3-010152.0 kwh.
Въз основа на заключението от БИМ
и констативния протокол от техническата проверка, ЕРП-С. съставя становище
за начисление на ел.енергия.
На 20.11.2019год. „Е.П.”АД издава фактура №**********, с която е
определена цената на консумираната ел.енергия в размер на 1964.72лв.
Приобщени към доказателствата по делото са справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца за проц.обект на потребление към дата - 06.12.2019год. и
извлечение за фактури и плащания към
дата - 05.12.2019год.
От приетото по делото удостоверение за наследници /л.9/ се установява,
че Х. В. Х. е починал на 14.12.2017год. и след своята смърт е оставил за законни наследници следните
лица: И.Й.Х.-съпруга и К.Х.Х.-син.
Съгласно приет по делото нот.акт/л.10/ Христо
Василев Х. е придобил процесния имот през 1979год.
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот .
По делото са приети доказателства, видно от които постоянния и настоящ
адрес ***. ***.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по
СТЕ. Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е. – П. П.” АД
срещу ищците.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за
разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза ищците
твърдят, че не дължа процесната сума в посочените
квоти, като наследници на Х. В. Х., както и че между тях и ответника е налице спор,
относно дължимостта на процесната
сума, който застрашава имуществената им сфера, с оглед възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в имота им. Тези твърдения обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
навадените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Съответно в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер.
В настоящия случай съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищците са получили в наследство от Х.
В.
Х. процесният
имот на потребление, както и че са потребители
на продаваната от ответното дружество
електроенергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищците имат
задължение да заплащат използваната ел. енергия.
Ответникът който носи доказателствената тежест не
установи наличие на основание и законосъобразност на извършената корекция на
сметка.
Към датата на извършване на процесната проверка
на СТИ, на посочения адрес за доставка на ел.енергия не съществува законова
възможност , която регламентира правото
на ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество
ел.енергия.
С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от
2016 г. на ВАС е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013
г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015
г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г.
на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на
Т. Т. Ч., „М. М." - АД, с ЕИК * и „М." - ЕООД, с ЕИК * на чл. 47 и на
„М. М." - АД, и „М." - ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия" от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се
отменя по жалбата на „ЕВН Б. Е." - ЕАД, с ЕИК *, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на
чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
Впоследствие с решение №2315/21.02.2018г. по адм.
д. №3879/2017г. на ВАС,потвърдено с
решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г.
на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното
за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени вече и в цялост.
След отмяната на правилата, регламентиращи принципите, условията, редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва
нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за
едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия
и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с приетите
от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи,
съдържащи се в тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП
и като такива - нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се
придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа
енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът
на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен
случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално
консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да
получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. В тази насока е съдебната практика , установена с Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
885/2009 г., II т. о., ТК. решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г.
и решение от 11.04.2011г. по т.дело
№39/2010г.
С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1
от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия.
Горецитираната задължителна
съдебна практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия (вкл. и при признато изрично от
потребителя осуетяване на отчитане) противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане,
въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране
и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства.
Съответно дори и такова да се установи безспорно, размера на неотчетената, а
дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не може да се определя по
методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо
реално потребление.
Дадените в този смисъл разрешения са относими и
към разглеждания правен спор и се поддържат като уеднаквено приложение на
закона и по казуси, в които предмет са именно процесните
общи условия (решение №29/15.07.2011г. по т.д. №225/101 Ог.
на ВКС, II т.о).
Наред с това според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са
собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване
на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да
се презумира виновно поведение на потребителя.Недопустимо
е без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното
отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в
сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на
ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение
на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД
тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента
й вреди. Дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е
манипулиран, т.е. че върху него е въздействано
неправомерно, не се установява именно виновно поведение на ищецът или негов
представител да е извършил манипулацията.
Във връзка с гореизложеното се
извежда извод , че към настоящия момент не е налице правно основание
електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекция на сметка,
въз основа на разпоредбите на общите условия.
По изложените съображения се налага извода, че
ответникът не установи наличие на основание и законосъобразност на извършената
корекция на сметка, с оглед на което и се налага извода за основателност на
претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, но за ищците , като собственици по наследство от Х. В. Х. и
потребители на процесния имот, а не като наследници на Х. В. Х. - починал на 15.12.2017год.
Това следва от факта, че процесното задължението е възникнало след
смъртта на наследодателя /периодът на претенцията е 21.02.2018 г.-20.02.2019
г./, то не е част от наследството, идващо от Х. В. Х. и ищците не отговарят за процесното задължение на основание член 60, алинея 1 от Закона
за наследството. Ищците обаче като наследници на починалото лице са
съсобственици на посочения обект и следва да отговарят за процесното
задължение съобразно квотите им в съсобствеността по 1/2 за всеки един от
ищците. По делото не са представени доказателства ищците да са изпълнили
задължението си да уведомят дружеството-ответник за извършената промяна на
собствеността съобразно ОУДПЕЕ. С оглед на това , в частта с която се
претендира отричане на права за ищците, като наследниците на Х. В. Х., искът следва да се
отхвърли. /В тази насока е решение по въззивно
гр.дело № 614/2020год. с което е осъществен инстанционен
контрол по гр.дело №9661/2019год. на ВРС, 16-ти състав/.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищците следва да се присъдят
извършените разноски в общ размер от
485.60лв., представляващи : 85.60лв. държавна такса и 400лв. адв.хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Й.Х.,
ЕГН ********** и К.Х.Х., ЕГН **********, като собственици по наследство на Х. В. Х. с постоянен и настоящ адрес ***. *, чрез: адвокат Р.С. –
ВАК, адрес *** тел.: ** от една страна
и ответника „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д. П.,
П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. от друга, че ИЩЦИТЕ НЯМАТ ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ ОТВЕТНИКА, както
следва: И.Й.Х. ЕГН ********** не дължи сума в размер на 982.36 лева,
представляваща 1/2 част общо задължение в размер 1964.72 лева и К.Х.Х. ЕГН ********** не
дължи сума в размер на 982.36 лева представляваща 1/2 от общо задължение в
размер 1964.72 лева, начислена под формата на корекция от ответното дружество
„Е. – П. П.“ АД за обект находящ се в ** за периода
от 21. 02. 18г. - 20. 02. 2019 г. по фактура № 02875113999/ 20. 11. 2019 г. за кл. № ********** и абонатен № *,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта , с която се претендира установяване недължимост за ищците, като наследници на Х. В. Х.- починал
на 15.12.2017год., на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г.
К. ДА
ЗАПЛАТИ на И.Й.Х., ЕГН ********** и К.Х.Х., ЕГН **********, като собственици по наследство на Х. В. Х. с постоянен и настоящ адрес ***. ***, чрез: адвокат Р.С. –
ВАК, адрес *** тел.: **, сумата от 485.60лв.,
представляваща сторени по делото разноски, които се изразяват в следното :
85.60лв. държавна такса и 400лв. адв.хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването от страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./