Присъда по дело №259/2016 на Окръжен съд - Видин

          Делото е образувано  по  обвинителен акт  на  Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против К.Т.И. с ЕГН **********, за това че на 19.02.2016г. в гр.В., на бул. „******“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „*****“, модел „*******“ с рег.№ ******** - собственост на фирма „******“ ЕООД, гр.С. е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - водачът на пътно транспортно средство е длъжен да бъде внимателен  и  предпазлив  към уязвимите участници  в движението, каквито са водачите на двуколесни превозни средства / в резултат от закъсняла реакция застигнал  и  блъснал  с  дясна  странична  част  на предна броня велосипедиста Л.Г.Г./ и по чл.21 ал.1 - при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за категория „В“ в населено място 50 км/час / като е бил с превишена скорост от 61 км/час/, и по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Л.Г.Г., ЕГН ********** от гр.В. - престъпление по чл. 343, ал.1,б. „в“, пр.1, във вр. ал.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл. 5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ към минимума предвиден за конкретното престъпление, което да бъде редуцирано съобразно чл.58а от НК и се приложи чл.66 от НК.

          Частните обвинители Л.Г., К.И. и Г.Ц.,лично и чрез своя повереник – адвокат  С.С., молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинени и му наложи наказание съобразно закона.

          Подсъдимият И. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинен, признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.       

          Защитника на подсъдимия И.- адвокат Г.Г. заяви, че при индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“, са налице условията на чл.58а, ал.1 от НК и на чл.55 от НК, но следва да се приложи последния, тъй като е по- благоприятен за дееца. Според защитника, наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ следва да се приложи в минимален размер, тъй като лишен от това право, подсъдимия не може да упражнява трудовата си дейност- източник на средствата му за препитание.

          От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 19.02.2016г., около 11.50 часа, подсъдимият К.Т.И. *** в посока магазин „******“ /от страната на заведение „****“/ в третата /лявата/ пътна лента, като управлявал служебния товарен автомобил, марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ******, собственост на   фирма „*****“ ЕООД, със седалище гр.С.. Подсъдимият И. притежава категория „В“ и „С“, видно от свидетелство за управление на МПС №**********, с валидност до 22.04.2018г./л. 19/.

          Движението в този пътен участък по бул. „******“ в гр.В. е двупосочно. И. се е движил в посока от „*****“ към магазин „****“ в крайната лява лента, в светлата част на денонощието, при ясно време, нормална видимост и мокра пътна настилка. По същото време, в същата пътна лента и в същата посока пред водача на моторното превозно средство – подсъдимия И., се движил и велосипедиста Л.Г.Г., на 70 години от гр. . който също отивал към магазин „*****“. Участъкът от пътя, на който е станало ПТП-то бил прав, хоризонтален, покрит с асфалт, без неравности, мокър, с ширина 10.60 метра, разделен от единична прекъсната линия в три ленти с ширина 3.50 метра всяка. Товарният автомобил се е движил със скорост от около 61 км/час, съгласно АТЕ /л. 108-116 от ДП/, вместо разрешената такава за градски условия скорост от 50 км./час, а скоростта на велосипедиста била около 8 км./час.

        Велосипедистът е бил в полезрението на водача на моторното превозно средство най-малко на 200 метра преди мястото на удара, но едва на около 37 метра преди мястото на удара, водачът на автомобила го е възприел сетивно като опасност и е решил аварийно да спре и да избегне удара чрез изнасяне в ляво. Поради ненавременна си реакция /закъсняла реакция/ това не се е случило и при закъснителното си движение със скорост от около 43 км./час автомобилът е застигнал и блъснал с предната си дясна част /калник и броня/ попътно движещия се велосипед в областта на ляв педал, седло и капла.

          Причина за произшествието в горния смисъл се явява закъснялата реакция на водача - подсъдимия И.. В резултат на това и движението с превишена скорост, подсъдимия е застигнал с управлявания от него автомобил, движещия се пред него велосипедист Г., блъснал го с дясна странична част на предна броня, като го подхвърлил напред и в дясно по посоката си на движение. Вследствие на удара Г. паднал на асфалта и получил наранявания, вследствие на които по-късно починал в болнично заведение.

          Катастрофата била възприета от свидетеля Р.П.М. Той паркирал лекия си автомобил на пътното платно в близост до местопроизшествието, за да иде пеша към механа „*****“. Когато слязъл от автомобила, чул звук от спирачки и тъп удар. Обърнал се в посоката на звука и видял летящ във въздуха човек, който паднал в средата на пътното платно на около два метра пред товарен автомобил - марка „*****“, модел „*******“. Видял велосипед, разположен също в средата на платното. След като паднало на земята тялото на велосипедиста, започнало обилно да кърви в областта на главата. Свидетелят веднага позвънил на спешен телефон 112, като уведомил за станалото ПТП. От автомобила слязъл водачът- подсъдимия И. и отишъл при пострадалия, като се опитал да му окаже помощ, обърнал главата на пострадалия на една страна и го е придържал докато на място пристигнал екип на ЦСМП- Видин. На място пристигали и екип на полицията - свидетелите Б.Е.Б. и Н.А.А. - младши автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- В. Свидетелят М.им разказал какво е видял.

          На водача И. бил съставен АУАН №207215/19.02.2016г. /л.15 от ДП/ от свидетеля Н.А.. Подсъдимия бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест, с отрицателен резултат. Издаден му бил и талон за медицинско изследване № 0372846.

          Пристигналия на мястото екип на ЦСМП - гр. В. качили тялото на пострадалия в линейката и го транспортирали в МБАЛ „****“ – В..

          Около 12.15 часа, на телефона на дъщерята на пострадалия Г.- свидетелката К.Л.И. се обадил лекар от болничното заведение, като я уведомил за случилото се с баща й. Тя на свой ред уведомила своята сестра- свидетелката Г.Л.Ц. и майка си- свидетелката Л.И.Г.. От лекуващите лекари разбрали за критичното състояние на родственика си. Същия ден, около 16.00 часа, пострадалия бил откаран в С.и настанен в болница „*****“. Там Г. бил опериран на 20.02.2016г. Не е излязъл от кома и починал на 25.02.016г.

          Видно от заключението на авто-техническа експертиза /л. 107-115/, механизма на ПТП, от техническа гледна точка, изключва възможността за внезапната поява на велосипедиста от лявата страна на МПС. Ако ударът е бил осъществен при движение на велосипеда от ляво на дясно пред автомобила, то уврежданията на пострадалия биха били в дясна подбедрица, дясната странична част на велосипеда и предната броня на автомобила и би последвало „качване“ на тялото на пострадалия върху предния капак на автомобила, удар и счупване на челното стъкло и странично изпадане в областта на дясното странично огледало върху пътното платно. Липсата на повреди и деформации в тази част на автомобила и на характерните за този удар травматични увреждания на пострадалия, изключват развитието на подобен сценарий.

          Видно от Протокол №23/24.02.2016г за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, не се доказва наличие на етилов алкохол в иззетата проба на водача К.Т.И..

          Видно от Протокол №24/24.02.2016г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, не се доказва наличие на етилов алкохол в иззетата проба на пострадалия Л.Г.Г..

        Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена в хода на разследването /л.62-74/, в резултат на ПТП на пострадалия Л.Г. се установили множество наранявания, водещи до съчетана тежка черепно-мозъчна, тежка шийна, тежка гръдна и гръбначна и закрита коремна травма, изразяващи се в:

-    Тежка закрита черепно-мозъчна травма- контузия в тилната и теменно слепоочната област на главата /основно отдясно/, счупвания на тилната кост отдясно с фрактурни линии ангажиращи десните черепно-мозъчни ямки и дясната слепоочна кост в областта на люспата и пирамидата с хемо-отоликвореа от десния ушен канал, субдурален хематом, наложил оперативна интервенция, повсеместен кръвоизлиз под меката мозъчна обвивка, контузии на мозъка в тилните и десните теменно-слепоочнидялове;

-         Тежка шийна травма - разкъсване на предните връзки на съчлението между първи шиен прешлен и основата на черепа;

-         Тежка гръдна и гръбначна травма - контузия и травматичен деколман на гърба централно и вдясно със счупване на шест ребра отдясно по една и две фрактурни линии, счупване на шиповидните израстъци на първи, осми, девети и десети прешлени; конквасиращо счупване на пети и шести гръдни прешлени, хилусни контузии на белите дробове;

-    Закрита коремна травма- контузии на мастните капсули на бъбреците /по изразена вдясно/.

Видно от същото заключение, непосредствената причина за смъртта на Л.Г.Г. е тежката съчетана травма, като водеща роля в танатогенезата имат тежката черепно-мозъчна и гръбначната травми, като въпреки проведената своевременна специализирина медицинска помощ -трепанация и евакуация на субдуралния хематом са довели до смъртния изход.

          Установената причина за смъртта, както и всички констатирани травматични увреждания по трупа на Г. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

          Преживения от пострадалия около 6 дневен период се дължи изцяло на своевременната и съгласно правилата на добрата медицинска практика лекарска и реанимационна помощ, в против случай смъртта е щяла да настъпи в порядъка на до няколко часа след ПТП-то. Всички установени травматични увреждания са били получени приживе, което личи от кръвонасяданията около счупванията.

          Установените травматични увреждания са в резултат от въздействието на твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия, която по своята морфология, локализация и тежест, отговарят да са получени при пътно транспортно произшествие при основно ударно въздействие в посока отзад.

           Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: посочените по – горе документи; справка от централна база КАТ от 19.02.2016г. за собственост на МПС; протокол за оглед на местопроизшествие от 19.02.2016г., ведно с фотоалбум към него; удостоверение за наследници № 1111/07.03.2016г.; препис извлечение от акт за смърт на Л.Г.Г.; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 24/24.02.2016г.; показанията от ДП на свидетелите Л.И. Г., К.Л.И., Г.Л.Ц., Р.П.М., Б.Е.Б, Н.А.А.

           Няма противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, и Съдът ги кредитира. Доказателствата събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

          От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343, ал.1,б. „в“, пр.1, във вр. ал.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл. 5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          От обективна страна подсъдимия И., при управление на МПС  е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - водачът на пътно транспортно средство е длъжен да бъде внимателен  и  предпазлив  към уязвимите участници  в движението, каквито са водачите на двуколесни превозни средства / в резултат от закъсняла реакция застигнал  и  блъснал  с  дясна  странична  част  на предна броня велосипедиста Л.Г.Г./ и по чл.21 ал.1 - при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за категория „В“ в населено място 50 км/час / като е бил с превишена скорост от 61 км/час/, и причинил смъртта на велосипедиста Л.Г.Г.,  

          От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ –  подсъдимия М.не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че управлява автомобила в населено място, със скорост над – разрешената и на оживен път в града, с наличие на  много и различни участници в движението. Могъл и е бил длъжен да предвиди, че с оглед скоростта и пътната обстановка, ще застраши други участници в движението и ще стане предпоставка за ПТП.  Поведението на подсъдимия И., респ. нарушенията на посочените по – горе правила за движение, е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.

          За извършено престъпление по чл. 343, ал.1,б. „в“, пр.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл. 5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6 години.

          Подсъдимия е с чисто съдебно минало, положителни характеристични данни- видно от характеристичната справка /л.127 от ДП/ и показанията на неговите близки, положил усилия да помогне на пострадалия, признал се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. Видно от справка за нарушител/водач /л. 12-13 от ДП/, за дългогодишния си стаж като шофьор, подсъдимия има само три административни наказания „глоба“, наложени с влезли в сила НП, за нарушения по ЗДП, при което не се налага извод, че е недисциплиниран по отношение на правилата за движение по пътищата. Горните обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи обстоятелства са , че скоростта на шофиране, непосредствено преди ПТП, е била чувствително над разрешената и, че И. е извършил две нарушения по ЗДП, които запълват състава на престъплението. Освен това, тежестта на престъпния резултат, респ. смъртта на човек, който е бил морална и материална опора за близките си, сочи обществена опасност на конкретното деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на престъплението. С оглед на чувствителния превес на смекчаващите обстоятелства,  и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на И. следва да бъде индивидуализирано в размер в минималния размер,  респ. „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца.

          Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ под 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. И., както бе посочено по – горе, е извършил деянието, което е по непредпазливост, и е изразил искрено съжаление за стореното. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за минималния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

          Неоснователна е тезата на защитата за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Макар да е налице чувствителен превес на смекчаващите обстоятелства, те са от кръга на обичайните такива.

          По визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на превенцията, на подсъдимия И.,  на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 година и 4 месеца.

          Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: