Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на десети май, през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Милена И.,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 13417 по
описа на състава за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени е искове с правно
основание чл. 92 вр. с чл.122 от ЗЗД.
Ищците
Х.И.В. и Б.К.В. поддържат твърдение,
че с Договор от 16.08.2006г., който бил сключен с нотариална заверка на
подписите, ответниците поели задължение да освободят и предадат владението на
втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.1896.812.1
съгласно скица №15-345573/12.08.2015г., със застроена площ 68 кв.м., състоящ се от
две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, вестибюл и антре, включително общите
части на сградата, изградени върху имот с площ 734 кв.м., а именно поземлен
имот №118, кв.82 по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, кв.
Княжево, ул. „******с идентификатор 68134.1896.812. Задължението следвало да бъде изпълнено в срок от
30 дни, считано от издаването на акт образец 15 за сградата. В случай на неизпълнение
ответниците поели задължение при условията на солидарност да заплатят на ищците
сумата от 15 000 евро неустойка. За изпълнение на това свое задължение
ответниците изпаднали в забава, тъй като за процесната сграда бил издаден
образец 15 и образец 16 (удостоверение за ползване). При изложените фактически твърдения ищците претендират
за солидарно осъждане на двамата ответници, да
заплатят сумата от 15 000 евро, представляваща договорна неустойка по чл.6
от сключения между страните Договор от 16.08.2006г., с нотариална заверка на
подписите на сключилите го страни, заедно със законна лихва, считано от
предявяването на иска до деня на окончателното плащане на задължението. С оглед
очаквания положителен изход от делото ищците претендират и за направените
съдебни и деловодни разноски.
Предявеният иск е оспорен от ответниците
В.К.С. и С.И.Б.. В писмения отговор ответниците не оспорват твърдението, че са
страна по Договор от 16.08.2006г. с нотариална заверка на подписите, но при
това посочват, че на 27.02.2007г. бил сключен един нов договор за доброволна
делба, уреждащ по различен начин отношенията между страните, а по силата на
протокол за доброволна делба от 24.07.1980г. по гр.д. №10087/1980г. ответникът
С.Б. е получил в право на собственост върху процесния имот. С оглед на правните
последици на сключените договори - ответниците
поддържат твърдение, че ищците не биха могли да придобият право на собственост въз
основа на договора на който се позовават а именно: Договор от 16.08.2006г.,
който поради нарушения във формата на сделката можело да бъде определен като
предварителен договор, непрехвърлящ сам по себе си права. Окончателен договор
не бил сключен. Ответниците установили трайно, необезпокоявано и явно фактическа
власт върху процесния имот, поради което станали негови собственици по силата
на придобивна давност в периода от 1975г. до 2017г. Тъй като ответниците били собственици на имота –те не били надлежно
материално легитимирани да плащат на ищците процесната сума, представляваща
неустойка. Независимо от изложеното клаузата за неустойка била недействителна
като накърняваща добрите нрави и не пораждала правно действие на което ищците
основавали правата си. Позовават се на изтекла погасителна давност. По изложените
съображения ответниците молят за отхвърляне на иска и претендират за осъждане
на ищците да им заплатят направените съдебни разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на Договор от 16.08.2006г.
с нотариална заверка на подписите,
сключен между съсобствениците на поземлен имот, находящ се в гр. София,
Столична община, район „Витоша“, ул. „******, означен по скица като имот
пл.№118 от кв. 82 по плана на град София, м. „Карпузица“
с площ по документи 1900 кв.м. и по скица 1980 кв.м. от една страна и „А.“ ООД
от друга страна е възникнало задължение за съсобствениците да уредят правата и
задълженията си във връзка с имота до окончателното му разделяне. Съгласно чл.6
от Договора съсобствениците са постигнали съгласие за това: имотът, заедно с
построените жилищна сграда, двуетажна масивна жилищна сграда и два гаража, да
бъде поделен на два самостоятелни имота, както следва: дял първи - поземлен имот с площ от 1271 кв.м. при граници на
новообразувания имот улица „Белоток“, новообразуван
имот с площ от 734 кв.м. УПИ II – „За посолство“ и улица заедно с попадащите в него жилищна
сграда/двуетажна къща-северна част/ със ЗП на I /първи/ етаж от 33.62 кв.м. и със ЗП на II
етаж от 30.40 кв.м. заедно с външна
тоалетна и заедно с постройка към
жилищната сграда с РЗП от 30 кв.м. в общ дял при различни квоти на съделителите Р.В.и Т.В., Т.И., М.И., Г.Б., Р.Б. и Г.Я.-Б., В.С.,
С.Б., и дял втори
- поземлен имот с площ от 734 кв.м. заедно с попадащите в него двуетажна сграда
със ЗП от 68 кв.м., заедно с два гаража при граници на новообразувания имот:
УПИ III-119, улица „Белоток“, новообразуван имот с площ
от 1271 кв.м. и УПИ II – „за посолство“ се получава от Х.В.. Договорът
предвижда, че съделителите В.С. и С.Б., титуляри на
правото на собственост върху втория етаж от сградата по силата на Нотариален
акт №44 том V, нот. дело №643/1980г. и Решение от 17.10.1988г. по гр. д. №115/1988г.
по описа на Кирковски съд, 8-ми състав, намираща се в дял II, поели
задължение да прехвърлят собствеността на Х.В. в 30-дневен срок от издаване на
Акт 15 за жилищната сграда. При неизпълнение от тяхна страна възникнало
задължение за заплащане на неустойка в размер на 15 000 евро. Съгласно чл.4
от Договора съделителите следвало да подпишат предварителен договор за делба на
съсобствения им имот по чл.15, ал.3 от ЗУТ, прилагайки и мотивирано
предложение-скица за поделяне на недвижимия имот в описаните дялове. В
изпълнение на задължението, предвидено в чл.7, съсобствениците следвало да
сключат окончателен договор за доброволна делба в едномесечен срок от влизане в
сила на заповедта за изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ V-118 от квартал
82 по плана на град София ж.к. „Карпузица“, като
изменението било относимо към новообразувания поземлен имот, съставляващ Дял I.
С Предварителен договор от 20.10.2006г., сключен на
основание чл.15, ал.3 от ЗУТ, съделителите се съгласили поземления имот,
находящ се в гр. София, Столична община, район Витоша, ул. „******да бъде
разделен на два самостоятелни имота УПИ XIII-118 с площ от 1271 и УПИ V-118
с площ от 734 кв.м., получен в
изключителна собственост от Х.В. и Б.В..
Окончателният договор за доброволна делба бил подписан на
27.02.2007г. след влизането в сила на 14.02.2007г. на Заповед
№РД-550-22/25.01.2007г. на Кмета на район Витоша за образуване на два нови
урегулирани поземлени имота. В изпълнение на условията по Договор от
16.08.2006г., в частност чл.12 от Договора, съсобствениците в новообразувания
поземлен имот, представляващ Дял I от договора, сключили Договор за учредяване право на
строеж върху недвижими имоти срещу задължение за изграждане на жилищна и
нежилищни обекти, обективиран в Нотариален акт от 17.06.2008г. №160 том V, рег. №17246,
дело №919 от 17.06.2008г. на нот. Р.Д..
С Констативен
акт 15 от 25.08.2013г. съставен от възложителите „А.“ ООД и съсобствениците в
Дял I, строителя „А.
ООД“ и консултанта (строителния надзор) ЕТ „К.-2003 Вл. Йорданов“ била
установена готовността за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда,
намираща се в УПИ XIII-118 с площ 82 кв.м., в м. ж.к. „Карпузица“,
ул. „******, район Витоша.
По делото са
представени Приходна квитанция серия ББ11 №32078/08.09.2011г., Приходна
квитанция серия ББ12 №**********/19.07.2012г., Приходна квитанция серия ББ13 №**********/17.07.2013г.,
Приходна квитанция серия ББ14 №**********/31.07.2014г., Приходна квитанция
серия ББ15 №**********/12.06.2015г., Приходна квитанция серия ББ16 №**********/29.03.2016г.
и Приходна квитанция серия ББ17 №**********/09.05.2017г., издадени от СО
Дирекция „ПАМДТ“ за заплатени от С.Б. данък недвижим имот и такса битови
отпадъци дължими за процесния имот. По делото са представени Приходна квитанция
серия ББ08 №1483/04.02.2008г, Приходна квитанция серия ББ09 №39715/11.11.2009г., Приходна квитанция серия ББ10 №31816/02.08.2010г,
Приходна квитанция серия ББ11 №32077/08.09.2011г, Приходна квитанция серия ББ12
№**********/19.07.2012г., Приходна квитанция серия ББ13 №**********/17.07.2013г.,
Приходна квитанция серия ББ14 №**********/31.07.2014г., Приходна квитанция
серия ББ15 №**********/04.05.2015г., Приходна квитанция серия ББ16 №*********/29.03.2016г.,
Приходна квитанция серия ББ17 №**********/09.05.2017г., издадени от СО Дирекция
„ПАМДТ“ за заплатени от В.С. данък недвижим имот и такса битови отпадъци,
дължими за процесния имот. По делото са представени Фактура № ********** от
20.03.2018г. и Фактура №********** от 18.01.2018г., издадени от Софийска
вода за заплатени от С.Б. консумативни разходи за водоснабдяване за процесния
имот.
Въз основа на
направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт в
открито съдебно заседание от 10.05.2018г., съдът прие, че ответниците
осъществяват фактическа власт върху имота за периода от 25.08.2013г. до датата
на заседанието включително.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Предявеният
иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 92 от ЗЗД ответниците дължат да заплатят при условията на солидарност неустойка в
размер на 15 000 евро поради допуснато договорно неизпълнение на чл. 6 от Договор
от 16.08.2006г, заверен с рег. №18849 от 17.08.2006г. от нотариус Р.Д.. При
така поставената правна квалификация на предявения иск, за да бъде уважен
последният ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване
сключването, съдържанието и правното действия на договора, на който основават
правата си за заплащане в тяхна полза на договорна неустойка, и факта на
допуснато договорно неизпълнение от страна ответниците, изразяващо се в упражняване
на фактическа власт върху процесния имот след изтичането на уговорения
отлагателен срок.
Съдът намира, че
не са установени всички предвидени предпоставки за възникване на задължението
на ответниците да заплатят уговорената неустойка.
По силата на Договор
от 16.08.2006г. с нотариална заверка на подписите ответниците са се задължили
да участват в окончателно поделяне на собствеността върху пл.№118 от кв.
82 по плана на град София, м. „Карпузица“ с площ по
документи 1900 кв.м. и по скица 1980 кв.м., като прехвърлят собствеността върху
втори етаж от двуетажна жилищна сграда със ЗП 68 кв.м. намираща се в Дял II поземлен имот
с площ от 734 кв.м., запазвайки си
вещното право на ползване до изтичането на отлагателен срок. Съгласно
уговореното в Договора след издаването на Акт 15 за жилищната сграда, предмет
на учреденото право на строеж в Дял I от поделения недвижим имот, ответниците е
следвало да предадат владението върху втория етаж от жилищна сграда, намираща
се в Дял II
в
тридесетдневен срок. Съгласно чл.7 от Договора съсобствениците са се задължили да
подпишат окончателен договор за доброволна делба в едномесечен срок от влизане
в сила на Заповедта за изменение на плана за регулация и застрояване за УПИ
V-118. По силата на окончателен договор за доброволна делба от 27.02.2007г.
ищците Х.В. и Б.В. са придобили собствеността върху УПИ V-118 с площ от
734 кв.м. при граници на новообразувания урегулиран поземлен имот ул. „Белоток“, новообразуван УПИ XVIII-118, УПИ II-За Посолство
и УПИ III-119, без в предмета на сделката изрично да е
описан втори етаж от жилищната сграда, разположена в него.
В хода на делото не бяха представени доказателства
за сключен окончателен договор с предмет процесния недвижим имот, нито за
упражнено потестативно право по реда на чл. 19, ал.3
от ЗЗД, в рамките на погасителния
петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Възражението,
противопоставено от ответниците, че процесният
договор има характера на предварителен и като такъв не е породил уговореното правно
действие е основателно, доколкото по правната си същност този договор не би
могъл да има вещно-прехвърлитетелен ефект. Налице е законоустановеното изискване в чл. 19, ал.2 от ЗЗД
предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените условия по
окончателния договор, които в конкретния случай са участниците в делбата,
предмета на делбата и квотите на разпределение.
Съгласно
приетия по делото окончателен договор за доброволна делба от 27.02.2007г. в
предмета на сделката не е индивидуализиран имот- жилищна сграда която е
включена в предмета на дял II, собственост на ответниците, както и находящия
се в нея втори етаж. Съгласно
задължителната практика на ВКС, поставена по реда на чл.290 от ГПК, Решение №
49/29.03. 2013 г. по гр.д. № гр.д. № 363/2012г. IV ГО на ВКС, когато недвижимият имот е предмет на сделка,
която подлежи на вписване, той трябва да е описан съгласно изискванията на
Закона за собствеността и Правилника за вписванията, като тези изисквания са
приложими съответно към съдебното решение, признаващо или отричащо права върху
имота, а в предварителен договор е достатъчно всяко описание, което прави
възможна идентификацията на имота с оглед отношенията между страните и
обстоятелствата при извършването на сделката.
За да породи
предвиденото вещно-прехвърлително действие
предварителният договор следва да бъде възпроизведен цялостно и в пълнота в
съдържанието на окончателния договор. Обаче, съдържанието на представения по
делото окончателен договор за доброволна делба от 27.02.2007г. и резултатите от
тълкуване на изразената в него воля на
страните, мотивират съда да приеме, че собствеността върху втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, баня с клозет, стая, вестибюл и антре вкл. общите части от сградата
не е преминала в правната сфера на
ищците. При така установения ненастъпил ефект на прехвърлителната
сделка по отношение на втори етаж от масивна сграда ( в дял II), и сключена под формата на предварителен договор
за доброволна делба от 16.08.2006г. следва да се приеме, че собствеността върху
имота е останала в патримониума на ответниците В.С. и С.Б..
Неустойката по
своето предназначение е функция на договорното неизпълнение -доколкото нейната
изискуемост настъпва при установено отклонение на една от страните от
договорените условия.
Уговорената
във връзка с неизпълнение на задължението за предаване на владението върху
имота след издаването на Акт 15 неустойка притежава вторичен характер доколкото
проявата на нейното обезпечително и обезщетително действие е обусловена от
правното действие на клаузата за прехвърляне на собствеността върху процесния имот.
В настоящия случай и при така установената
липса на вещноправен ефект на окончателния договор по
отношение на втория етаж от описаната жилищна сграда предвидената уговорка за
дължимост на компесаторна неустойка при допуснато пълно неизпълнение,
изразяващо с непредаване на фактическата власт, е негодна да породи правно
действие. В този смисъл след издаването на Акт 15 от 25.08.2013г. в уговорения
тридесетдневен отлагателен срок за ответниците не е възникнало задължението да
предадат фактическата върху имота - съответно
с изтичането на срока на 26.09.2013г. вземането на ищците за неустойка в размер
на 15 000 евро не е станало изискуемо и ответниците
не дължат заплащането му.
По възражението
с правно основание чл. 79 от ЗС.
Направеното от
ответниците възражение се основава на твърдението че в
периода от 1975г. до 2017г. те са упражнявали постоянно, непрекъснато,
спокойно, несъмнено и явно фактическа власт върху първи и втори етаж от
поделената жилищна сграда, с намерение да го своят, както предвижда правния
институт на чл. 79 от ЗС. При възприетите изводи относно принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот в полза на ответниците и съобразно установената
недължимост на уговорената неустойка - съдът не дължи произнасяне по същество,
по направеното възражение за изтекла придобивна давност върху процесния имот.
По възражението
с правно основание чл. 92, ал.2 и чл. 26 ал.1, предл.
трето от ЗЗД.
При така
установената неоснователност за иска за заплащане на договорна неустойка съдът не
дължи произнасяне по направените възражения от ответниците за прекомерност на
неустойката на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД и за нищожност на клаузата поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. чл. 26 ал.1, предл.
трето от ЗЗД.
По предявените претенции
за присъждане на съдебни разноски:
Ищците са заплатили държавна такса общо в размер от 1173,58
лв., от които 586,79 лв. от Х.В. и 586,79 лв. от Б.В. и 4,70
лв. комисионна за извършения банков превод за всеки от тях. Ищцата Х.В. е
заплатила в брой адвокатски
хонорар по Договор за правна защита и съдействие №********* от 10.05.2018г. в
размер на 675 лв. Общият
размер на разноските възлиза на сумата от
1857,98
лева. Ищците имат
право да получат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претендираните
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска и в рамките на
представения списък по чл. 80 от ГПК. В случай исковата претенция е изцяло
отхвърлена съответно на ищците не следва да бъдат възстановени заплатената
такса и направените съдебни разноски във връзка с производството.
Ответниците са заплатили адвокатски хонорар в размер на 2 400 лв. съгласно Договор за
правна защита и съдействие №687332 от 07.12.2017г., представен към отговора на
исковата молба. Ответниците имат право да получат на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК. В случая общата сума на разноските, които ответниците са направили, е в
размер на 2 400 лева, поради което сумата, която са легитимирани да получат
възлиза на 2 400 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Х.И.В., с ЕГН:
**********,
и Б.К.В., с ЕГН: **********,*** срещу В.К.С. и С.И.Б. *** субективно съединени искове с правно
основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл.122 от ЗЗД - за
солидарно осъждане да заплатят
сумата от 15 000 евро (петнадесет хиляди евро), представляващи договорна неустойка за неизпълнение на задължение по чл.6, раздел II по Договор от
16.08.2006г., заверен с рег.№18849 от 17.08.2006г. от нот.
Р.Д., заедно със законната лихва
върху посочената по-горе сума, считано
от датата на
предявяване на иска на 19.10.2017г., до деня на окончателното
плащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА Х.И.В. и Б.К.В. да заплатят на
В.К.С. и С.И.Б. на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата
от 2 400 лева (две хиляди и четиристотин лева), представляваща извършени съдебни разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на
всяка от страните.