Мотиви към
Присъда №707/17.10.2011г., постановена по НОХД №687/2011г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.А.Я., А.И.Д. и
А. С. Л. *** за това, че на
неустановен ден през периода от 24.03.2011 г. – 06.04.2011 г. в местността
“Студенец” в землището на с. Благоево, в съучастие като съизвършители помежду
си, чрез използване на МПС – л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № **** и техническо
средство – брадва, са отнели от владението на “БТК” АД гр. София чужди движими
вещи – 50 метра телефонен кабел МККБ4х4х1,2 на
обща стойност 1554.00 лв. без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвоят – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В заседанието пред РРС представителят
на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи
на подсъдимите наказание около
минималния размер лишаване от свобода предвиден в закона, като се приложи
разпоредбата на чл.66 НК, за всеки един от тях.
Подсъдимите не дават обяснения в
с.з. Защитникът им счита обвинението за недоказано и моли за оправдателни
присъди за всеки един от подсъдимите.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А.Я. е роден
на ***г***, живущ ***, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан.
Подсъдимият А.И.Д. е роден на ***г***, живущ ***, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан.
Подсъдимата А. С. Л. е родена на ***г***, живуща ***, с основно
образование, безработна, неомъжена, неосъждана.
Подсъдимите Я., Д. и Л. *** и не работели. В местността “Студенец”
близо до селото, преминавал подземен кабел на БТК АД, което упълономощило
“Алкател-Лусент България” гр.София, да поддържа трасето, чийто представител бил
и св.В.. Процесния кабел бил въведен в експлоатация през 1991г. Един ден за
времето от 24.03.2011г. до 06.04.2011г. тримата подсъдими отишли в местността
“Студенец”, където често ходели и били направили заслон. Там имало изкопан
дълъг ров, в който бил положен телефонния кабел тип МККБ4х4х1,2, собственост на БТК
ЕАД, същият бил с дължина 50м. Тримата подсъдими решили да го вземат, като след
отделяне на медта и ловото от него, да го предадат, за да си набавят средства.
До мястото отишли с л.а. “Фолксваген Голф” с рег. №**** на подс.Я.. С помощта
на брадва, тримата подсъдими насекли процесния кабел на по-малки парчета, за да
може да го сложат в автомобила. След това закарали така нарязаните парчета в
местността “Дядо Миньовата чешма”, където
горили обвивката на кабела, за да се отдели медта и оловото от него,
което се изкупувало. Медта сложили в два
чувала, а оловото били излято на калъпи във формата на тава. На 06.04.2011г.,
подс.Я., закарал претопената мед и олово с автомобила до пункт за приемане на
метали, собственост на “Метал експрес” ООД гр.Варна, със закупчик – св. С.,
където подсъдимите Л. и Я. на три пъти този ден предали получените метали от
кабела - общо 48кг. мед-сборен и 224кг. олово, за което им били издадени ПИР с
№№ 33999,33983 и 34022 от същата дата. На следващия ден, св.И. И. ***,
извършвал проверка по пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали. Като посетил пункта на
“Метал експрес” в гр.Разград, на ул.”Перистър”, установил голямото количество
медни проводници и претопено олово предадено от подсъдимите Я. и Л.. Същият се
усъмнил, че са от телефонен кабел, който и друг път бил установявал. За това
разговарял с подсъдимите Я. и Л., установил, че те заедно с подсъдимия Д.,
често ходели в местността, където си били направили заслон. Завели го до
мястото, където той видял изкоп. Тримата му обяснили, че са взели 50м. кабел
като са го нарязали с брадва на парчета, след което са го изгорили, а металите
предали.
Част от установеното
количество мед и олово в пункта, било предадено от св.С. на органите на
полицията, с протокол от 07.04.2011г., а именно 1 бр. отливка от олово и 2 бр.
стиски обгорен кабел, като останалите количества били оставени на отговорно
пазене при него.
От заключението на вещото лице,
по назначената оценъчна експертиза, стойността на 50м телефонен кабел, възлиза
на сумата от 1554 лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите И.С. и В. последните приобщени по реда на чл.281, ал.5
във вр. с ал.1, т 5 от НПК, заключението по оценъчна експертиза, протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за доброволно
предаване, протокол за отговорно пазене, ПИС с №№33999, 33983 и 34022 от 06.04.2011г., веществените доказателства -
оловна обшивка, оловна отливка с кръгла форма и тегло 17,5кг и меден обгорял
кабел с тегло 1кг и останалите писмените доказателствени материали. Преценени
съвкупно доказателствата по делото, водят до несъмнения извод за авторството на
деянието извършено от подсъдимите.
От особено значение са показанията
на св. И., пред когото подсъдимите са признал за извършването на деянието и са
посочили мястото и начинът на извършването му. Показанията на този свидетел се
допълват от показанията на свидетеля С. – закупчика в пункта, където са
предадени медните кабели и излятото
олово, а също така и признанията на подсъдимия, дадени на досъдебното
производство.
Относно вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св.В.,
който установява, че липсващия кабел е с дължина 50м, представлява медни жила
със собствена изолация в оловна обвивка, над която има лентова броня. Именно
част от тези съставки на телефонния кабел, с9а предадени от подсъдимите Я. и Л.
за отпадъци. Чрез показанията на св.И. се установява, че извършители на
кражбата са тримата подсъдими, които са го завели и до мястото, откъдето е бил
взет кабела и там където са го обгорили,
за да отделят медта и оловото. Относно приетата стойност на вещите, съдът се
позовава на заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, което заключение
е компетентно, обосновано и пълно. Показанията на цитираните свидетели са
логични, последователни, подкрепящи се от останалите доказателства, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Съдът намира за неоснователно възражението на
защитника на подсъдимите, че обвинението не е доказано, и са налице косвени
доказателства. В действителност показанията на разпитаните свидетели и в
частност показанията на св.И. са производни такива, същият установява обстоятелства,
които чул при разговор с тримата
подсъдими. Тези негови показания обаче се подкрепят от останалите гласни
доказателства, а така също от писмените и веществени доказателства - протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколи за доброволно
предаване и за отговорно такова, ПИР с №№33999, 33983 и 34022 от 06.04.2011г, описаните по-горе веществени
доказателства. Вярно е, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения, като деянието следва да е доказано по безспорен начин и само въз
основа на едно косвено доказателство, не би могло да се стигне до такъв извод.
В случая обаче, са събрани не едно, а няколко такива доказателства, визираните
по-горе, които след преценка и в своята
съвкупност, водят до единствения извод, относно участието на тримата подсъдими
в престъплението, за което са обвинени.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
С деянията си подсъдимите А.А.Я.,
А.И.Д. и А. С. Л., са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението “кражба” по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 пр.1 ипр.2 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
тъй като на
неустановен ден през периода от 24.03.2011 г. – 06.04.2011 г. в местността “Студенец”
в землището на с. Благоево, в съучастие като съизвършители помежду си, чрез
използване на МПС – л.а. “Фолксваген Голф” с рег. №**** и техническо средство –
брадва, са отнели от владението на “БТК” АД гр. София чужди движими вещи – 50 метра телефонен кабел МККБ4х4х1,2 на
обща стойност 1554.00 лв. без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Видно от данните по делото при двете
деяния, подсъдимите са използвали МПС-посочения по-горе лек автомобил, в който натоварили
вещта и се отдалечили от местопрестъплението, като по този начин са осъществили
квалификацията на чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК. Същите са използвали техническо средство - брадва, с
която са нарязали кабела на парчета, за да могат да го вземат, поради което са
осъществили и квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 НК. Тримата подсъдими са
действали задружно като съизвършители -всеки
от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са обществената опасност и
противозаконността на действията си,
предвиждали е общественоопасните им последици и са целели настъпването на тези
последици. Намеренията им са били противозаконно да присвоят отнетите вещи,
видно от последващите им действия по
продажбата им.
Индивидуализирайки наказанието
на подсъдимите, съдебният състав не отчете наличност на многобройни смекчаващи
обстоятелства за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, а същото
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на тримата подсъдими, добрите
им характеристични данни, съдействието на органите на полицията на досъдебното
производство, за разкриване на деянието, независимо, че не дават обяснения.
Като отегчаващи такива, намира високата обществена опасност на деянието, не-ниската
стойност на нанесените имуществени вреди, които не са възстановени, наличието
на два квалифициращи признака при извършване на деянието и обстоятелството, че
същото е извършено от повече лица. Предвид на което съдът намира, че на подсъдимите следва да се наложи наказание от минимума към
средата, а именно две години лищаване от свобода за всеки един от тримата
подсъдими. Тъй като не са осъждани, наложеното наказание е под три години,
следва да се приеме, че за поправянето им
не е наложително да бъде изтърпяно така определеното наказание, като същото
следва да се отложи за изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят в и
разноските по делото в размер на общо 55лв.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: