№ 395
гр. Шумен, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Мариана Ив. Георгиева
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500163 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с рег. № 5324/18.04.2022г. от „КРЕДИТО“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.... № 100, бизнес сграда
„Азимут“, ет. 5, офис 8, чрез адв. С.М.Х. от САК срещу разпореждане № 986/04.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 20223630100706 на РС – Шумен, с което изцяло е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника ХР. П. ХР. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. .... № 4, ет. 3, ап. 6.
Жалбоподателят намира разпореждането за необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон, тъй като за да отхвърли заявлението, съдът приел, че
договорната клауза за неустойка е неравноправна и противоречи на закона и следователно е
нищожна. Предвид направеното математическо изчисление на платените до подаване на
заявлението суми съдът приел, че кредитополучателя е заплатил повече от дължимата
главница и лихви. Сочи, че съдът излязъл извън своите компетенции, като тълкувал
претенцията в размер на 643.20лева, като сума, която е единствено неизплатена и дори и да
е приел, че претенцията за неустойка е неравноправна, то същия не може да отхвърли
претенцията по отношение на главница и лихви, позовавайки се на едно евентуално събитие
– изпълнение на задължението в цялост, поради погасяване на вземането с направените от
длъжника погасителни вноски. Излага, че такова възражение може да направи само
длъжникът по реда на чл. 414 и 414а от ГПК – като уведоми кредитора, че е извършил
съответното плащане или в отделно производство с иск за установяване на нищожност на
неустойката, но не и от заповедния съд в рамките на производство по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. По отношение на приетата от съда неравноправна неустойка,
твърди, че същата се дължи на договорно основание, което е уговорено между страните при
неизпълнение на изричните клаузи по договора за кредит. В конкретния случай същата се
дължала за неизпълнение на т. 25, ал. 1 от индивидуалния договор и независимо, че
1
длъжника има качеството на потребител, клаузата била сключена при условия върху които
същият е имал възможност да влияе. Кредитополучателят можел по всяко време да изпълни
клаузата и отмени дължимостта на неустойката. Отделно от това, излага, че съда не може да
се произнася по дължимост на неустойката за предхождащ период от този посочен в
заявлението, дори и да намери клаузата за неравноправна. С оглед изложеното, моли съда да
отмени обжалваното разпореждане и да задължи РС - Шумен да издаде заповед за
изпълнение за претендираната сума в размер на 643.20 лева. В условията на евентуалност,
ако съдът намери неустоичната клауза за неравноправна, да задължи съда да издаде заповед
за сумата в размер на 368.90лева представляваща неизплатени вноски по договора за кредит
и дължима възнаградителна лихва. Също така моли съда да му бъдат присъдени и
направените разноски в размер на 360 лева – адвокатски хонорар, 25 лева – държавна такса,
както и 15 лева – държавна такса за настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223630100706 на РС – Шумен е образувано по депозирано от
жалбоподателя „КРЕДИТО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „.... № 100, бизнес сграда „Азимут“, ет. 5, офис 8, чрез адв. С.М.Х. от САК
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу длъжника ХР. П. ХР. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. .... № 4, ет. 3, ап. 6 за
заплащане на следните суми: 345.50 лева - главница; 23.40 лева – договорна лихва за
периода от 18.05.2020 г. до 18.08.2020 г.м; 274.30 лева – неизплатени вноски по договорна
неустойка дължима за периода 18.05.2020г. до 18.08.2020г.; 99.17 – лихва за периода от
19.08.2020г. до 24.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство
25.00 лева – държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 986/04.04.2022г. по ч.гр.д. № 20223630100706 на РС – Шумен,
съдът отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ХР. П. ХР. с ЕГН
********** от гр. Шумен. За да го отхвърли изцяло заповедният съд приел, че подаденото
заявление се основава на договор с потребител, който съдържа неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП по отношение на претенцията за заплащане на сумата от
685.72 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и следователно
нищожна. Посочил, че клаузата с която е договорена и начислена неустойката противоречи
на закона и едновременно с това представлява неравноправна клауза. Така договорената
неустойка нямала за цел да изпълни функциите на неустойката по дефиниция, тъй като
формално била предвидена за неизпълнение на задължението по договора, но е начислена с
подписването на договора и е събирана ведно с главницата и договорната лихва. Преди да
възникне основанието за нейното начисляване неустойката не е използвана като неустойка
2
на неизпълнение на основното задължение по договора – да се върне заетата сума, а с нея се
целяло по заобиколен начин да се достигне до по – голям размер на възнаградителната
лихва, като се заобикалят забраните за размера на възнаградителната лихва и ГПР. Отделно
от това, с договарянето й по този начин кредиторът изцяло се освобождавал от риска и
същият се прехвърлял изцяло и само върху длъжника, с което се нарушава равновесието
между правата и задълженията на страните. Предвид приетата нищожност на клаузата за
неустойката в размер на 685.72 лева и нейната недължимост и с оглед данните по делото, че
до подаване на заявлението, длъжникът е изплатил сумата в размер на 964.80лева, съдът
констатирал, че в случая длъжникът не само е изплатил цялата главница по договора за
кредит в размер на 800.00 лева, както и следващата го възнаградителна лихва в размер на
122.28лева - общо 922.28 лева, но е платил и повече от дължимото.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния съд.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК. Искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи
служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави,
изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между „КРЕДИТО“ ЕООД с ЕИК ********* и длъжника ХР. П.
ХР. с ЕГН ********** от гр. Шумен представлява договор за потребителски кредит, по
аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират
приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на
свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения.
От прочита на представеният към заявлението договор е видно, че посочената
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, посочена в т. 25
3
от договора в размер на 685.72 лева, е за това, че кредитополучателя не представил в деня
на сключването на договора или най – късно до три календарни дни след това, следните
обезпечения: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да представи
служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния
размер на осигурителния доход да е в размер над 2000 лева, да работи на безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем в „КРЕДИТО“ ЕООД, да
няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължение към други
банкови или финансови институции или ако има такива да е със статус редовен, както и, че
солидарните длъжници подписват договор за встъпване в дълг, който става неразделна част
от договора. Вменяването на задължение за неустойка за подобно условие за сключване на
договора представлява неравноправна клауза, тъй като преценката за наличното финансово
състояние на кредитополучателя е изцяло в тежест на кредитора съгл. чл. 16 от ЗПК и той
не може да поставя други условия и тежести, в т.ч. и заплащането на неустойка за условие,
което длъжникът не е изпълнил, след като кредита вече е бил предоставен. Изискването за
обезпечение в такъв малък срок с въведени редица и изключително сложни условия, на
които да отговарят тези физически лица – солидарни длъжници, в голямата си част
несъобразени с конкретния размер на предоставената в заем сума в размер на 800 лева, е и
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от
средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. Така посочената неустойка обслужва само кредитора, който към
момента на сключване на договора поставя в него условие, което има значение за
кредитната платежоспособност на заемателя и е условие за сключване на самия договор.
Посоченото в т. 25 от договора за кредит условие, утежнява положението на заемателя, като
го задължава с изплащането на сума, дължима като неустойка за неизпълнение на
задължение, което няма пряко отношение към отпускането на кредита, а към неговото
обезпечаване и поставеното условие е свързано с усвояването и управлението на кредита, а
съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащани на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С така
договорената неустойка се обезпечава изпълнението на едно акцесорно задължение на
кредитополучателя, а не на основното му задължение да върне предоставената му в заем
сума и същата не служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като по този начин
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, поради което накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл. 26, ал.
1 пр. 3 от ЗЗД, както правилно е приел заповедният съд.
Освен това размерът на посочената в договора неустойка - 685.72лева, е почти
колкото отпуснатия кредит в размер на 800 лева и същата е начислена в погасителния план,
което води до увеличение на погасителната месечна вноска, а от там и до оскъпяване на
предоставения кредит. С включването й в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума
от 50 % по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което правилно заповедния съд е приел, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП, съответно нищожна съгл. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал.
2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед установеното и неоспорено от кредитора, че длъжникът по договора за
кредит е заплатил до подаване на заявлението в съда, сумата в размер на 964.80 лева, то
правилно предвид признатата нищожност на клаузата, относно неустойката в размер на
685.72 лева, заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло. В случая платеното от
длъжника в размер на 964.80лева надхвърля реално дължимото по представеният договор за
кредит (главница - 800 лева и лихви). За установяване на точният размер на вземанията си,
4
заявителят разполага с възможността по чл. 415, т. 3 от ГПК, да предяви осъдителен иск и
установи размерът им в исковото производство, за което надлежно е уведомен с
обжалваното разпореждане.
Предвид всичко гореизложено, така депозираната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 986/04.04.2022 г. по ч.гр.д. № 20223630100706 на
РС – Шумен, с което изцяло е отхвърлено заявлението на „КРЕДИТО“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.... № 100, бизнес сграда
„Азимут“, ет. 5, офис 8, чрез адв. С.М.Х. от САК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ХР. П. ХР. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. .... № 4, ет. 3, ап. 6.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5