Р Е Ш Е Н И Е
№ІV-103
17.01.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, четвърти въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на шести ноември две хиляди и седемнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кирил Градев
ЧЛЕНОВЕ:
1.Веселка Узунова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Ваня Димитрова, разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1471 по описа за 2017г.
на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, четвърти въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
С въззивна жалба с вх. №31012/14.08.2017г. от В.Т.Г.,
чрез адв.А.С. от БАК, се обжалва Решение №1087/21.07.2017г. по гр.д.
№6235/2016г. на Бургаски районен съд, 15 състав, като неправилно, необосновано
и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Въззивната страна излага
съображения, че основанието на което се позовава ответната страна за
придобиване собствеността върху процесния имот с идентификатор 07079.659.127, а
именно: параграф 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за
общинската собственост /ЗОС/, предвиждащ, че застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините, е
неприложимо в настоящия случай поради липсата на изискуемите предпоставки, а
именно: не се установява правото на държавна собственост по надлежен ред, както
и липсват доказателства имотът да е отреден за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общината. Оспорва се представения план от
1926г., поради липсата на кадастрална основа и регулация. Излагат се аргументи
относно липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по предявения
отрицателен установителен иск относно собствеността на процесния имот. Твърди
се, че ответната страна не е собственик, тъй като имотът е представлявал
публична държавна собственост. Иска се отмяна на обжалваното решение и се
претендират сторените разноски по делото.
В законен срок не е постъпил отговор
на въззивна жалба от въззиваемата Община Бургас.
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване, поради което
се явява процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира
обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, а по съществото на спора
счита същото за правилно.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
Подадена е искова молба с вх.№37683/20.10.2016г.,
от въззивницата в настоящото производство В.Т.Г., по която е образувано
гр.д.№6235/2016г. на Бургаски районен съд, 15 състав. С исковата молба е
направено искане да се приеме за установено, че Община Бургас не е собственик
на поземлен имот, представляващ УПИ VI-2, кв.5 по плана на кв. „Акациите“,
с идентификатор №07079.659.127 по КККР на Община Бургас, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр.Бургас, ул. „Ангеларий“ №23, с площ от 312 кв.м. В исковата молба е
посочено, че имотът е закупен през 1980г. и е застроен през 1992г. с
еднофамилна жилищна сграда, с
идентификатор №07079.659.127.2 по КККР на гр.Бургас, с площ от 59 кв.м.,
отразена надлежно в регулационните планове на кв. „Акациите“, както и че за
същия имот са заплащани данъци и такса смет. Предвид липсата на документ за
собственост е иницирана обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен
нотариален акт за придобиване по давност на правото на собственост, като по
време на административната процедура по движението на молбата- декларация
Община Бургас е оспорила правата на ищцата, за което последната е сезирал
Административен съд- гр.Бургас. Образувано е адм.д.№1830/2016г. и обжалвания
отказ за издаване на удостоверение е отменен. В исковата молба е посочено, че
ищецът е установил от скица на имота, че същият е отразен като общинска
собственост, без да е посочен акт за частна общинска собственост.
С отговора на искова молба ответната
страна- Община Бургас е оспорила предявения иск като неоснователен, посочвайки
че процесният имот е част от УПИ, с идентификатор №07079.659.127 по КККР на
Община Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 577 кв.м. На основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във
връзка с параграф
42 от ПЗР на
ЗОС отвената страна твърди, че по силата на закона притежава правото на
собственост върху недвижимия имот. Посочено е, че заплащането на данъци и
отразяването в кадастъра на процесния имот е неотносимо към спора. Изложено е
твърдение за липсата на възможност да се придобие по давност общинска
собственост.
Видно от заключението по извършената
пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза, съгласно ПУП-
застроителен и регулационен план на кв. „Акациите“, гр.Бургас, одобрен със
Заповед №4/03.01.1995г. на Кмета на Община Бургас процесният имот не е обособен
като самостоятелен имот и попада в УПИ III-1062,1068
в кв.7 по плана на кв. „Акациите“, гр.Бургас. В кадастралния, застроителен и
регулационен план на кв. „Акациите“ и кв. „Победа“, гр.Бургас, одобрен със
Заповед №165/16.02.1998г. на Кмета на Община Бургас, процесният имот е заснет
като самостоятелен имот, част от УПИ VI-1068 в кв.5 и е
отреден за индивидуално жилищно строителство. В кадастралната карта на
гр.Бургас, одобрена със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК, поземленият имот е обозначен с идентификатор 07079.659.127, с площ от
312 кв.м. По кадастралната карта на гр.Бургас от 1926г. процесният имот попада
извън обхвата на плана за уличната и дворищна регулация на кв. „Акациите“ и
спада към прилежащите в границите на езерото „Вая“ земи. В открито съдебно
заседание от 28.06.2017г. вещото лице посочва, че до 1995г. територията е била
извън регулацията на гр.Бургас.
След събиране на доказателства и
установяването на фактите по делото първоинстанционният съд е постановил
решение, с което е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с мотиви,
че са налице изискуемите от закона предпоставки за трансформацията ex lege на държавна в общинска собственост за
процесния имот. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че липсва
съставен акт за общинска собственост. Изложени са мотиви, че ищцата не е
доказала придобиването по давност на имота чрез
упражняването на фактическа власт върху него с намерение за своене.
Правните изводи, до които достигна
съдът са следните:
Отрицателният установителен иск
представлява една от възможните форми на искова защита в българския граждански
процес. С предявяването на отрицателен установителен иск се
цели признаването със сила на пресъдено нещо несъществуването на правно
отношение или на едно право. Обща предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на правен интерес. Върховният касационен съд
е имал възможност да се произнесе с Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на
ВКС относно правния интерес от предявяваване на отрицателни установителни
искове. Върховната съдебна инстанция приема, че с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, правният интерес произтича от конкретните обстоятелства,
засягащи правната сфера на страните и пораждащи
гражданско- правния спор. При отрицателните установителни искове правният
интерес може да се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху процесния обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от
неоснователна претенция на насрещната страна. Интерес може да е налице и при
заявено от ищцовата страна самостоятелно право върху вещта, при конкуренция на
твърдяни от страните вещни права върху един и същи обект, при защита на
фактически състояния, както и при възможност имотът да се придобие на
оригинерно основание или по реституция при отричане със сила на пресъдено нещо
на правата на ответната страна. В т.1 на горното тълкувателно решение е
посочено, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания. При
отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с
които обосновава правния си интерес, като следва да установи наличието на свое
защитимо право, което е засегнато от правния спор, като докаже фактите, от
които произтича. В случай, че ищецът не докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, производство по делото се прекратява.
В настоящия случай в подадената искова
молба е посочено, че ищцата е придобила процесния имот чрез покупко- продажба,
оформена с частен документ през 1980 г., който не е представен по делото. Правният
интерес е обоснован с обстоятелството, че като собственик на процесния имот е
вписана Община Бургас, видно от скица №15-350336/19.07.2016г. на СГКК-
гр.Бургас. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесният
недвижим имот е придобит по давност, на основание чл.68 от ЗС, преди влизане в
сила на ПЗР на ЗОС. Съдържанието на придобивната давност включва фактическото
упражняване съдържанието на едно вещно право, в случая правото на собственост,
през определен от закона период от време. Не са ангажирани доказателства пред
двете съдебни инстанции за упражняване от страна на ищцовата страна на явна и
несъмнена фактическа власт върху имота с намерение за своене. С отговора на
искова молба са представени Договор за отдаване под наем на държавен имот от
27.08.1974г. между „Жилфонд“- гр.Бургас и Тодор Велев С.- баща на ищцата и
Договор за наем №312 с нечетлива дата между „Жилфонд“ и Тодор С. и Договор от
19.01.1996г. между Община Бургас и Тодор Велев С., с които страните са
постигнали съгласие дворно място №130 в кв. „Акациите“, находящо се на ул.
„Ангеларий“ №13 да бъде отдавано под наем на Тодор Велев. Видно от
удостоверение за наследници изх.№11-00-3734/3/20.01.2017г. Тодор Велев С. е
баща на ищцата и е починал на 30.03.2002г. Между кориците на делото се намира
жалба от Тодор Велев С. до областния управител на Бургаска област от
13.03.1998г., с която се иска да бъде разрешена продажба на имот с
планоснимачен номер 1062 по плана на кв. „Акациите“. Не е проведено оспорване на
горепосочените документи в съдебното производство пред двете съдебни инстанции.
По делото е налично неоспорено заявление от 02.09.2013г., подадено от шщцата В.Г.
до общинско предприятие „Общински имоти“ –гр.Бургас, с което е направено искане
за прехвърляне на партидата за обезщетение срещу наем от Тодор Велев С. на В.Т.Г..
С оглед на гореизложеното, правилно районният съд е достигнал до извода, че не
е доказано своене на процесния имот от ищцата. Владението представлява факт с правно
значение, който се доказва с допустимите от процесуални закон доказателствени
средства от лицето, желаещо да се ползва от благоприятните му последици. За да
е налице владение следва да се установят в процеса неговите обективен и
субективен признаци. На следващо място се изисква владението да бъде несъмнено
и явно спрямо собствениците на имота. Промяната на намерението следва да е
обективирана в конкретни действия спрямо собственика на имота, по начин че
фактическата му власт да е отблъсната. Доказателства в тази насока не са
представени по делото. На следващо място, с параграф 1 от Закон за
допълнение на ЗС е въведена временна забрана,
която е в сила и към настоящия момент, за придобиване по давност на частна
държавна/общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС, не може да
се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Съобразно гореизложеното, в настоящия случай не може да се приеме, че ищцата е
придобила по давност процесния недвижим имот, както правилно е приел
първостепенния съд.
По отношение изводите на районния съд
относно правото на собственост върху процесния имот на Община Бургас, следва да
се посочи следното:
Съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗОС застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Първостепенният съд правилно е приел, че са налице законните предпоставки за
трансформация на държавна в общинска собственост. За да настъпи описаният в
параграф 42 от ПЗР на ЗОС ефект е нужно съответния имот да е частна държавна
собственост. Следва да се посочи, че правилно районният съд е приел, че актът
за държавна/общинска собственост няма конститутивно действие и не създава
права. Същият представлява специфично средство за защита на публични вещни
права и като официален документ се ползва с материална доказателствена сила,
обвързваща съда. При липсата на издаден акт за държавна/общинска собственост
съдът преценява наличието на придобивно основание за държавата/общината на
основание чл.77 от ЗС, изхождайки от доказателствата по делото и относимите към
тях правни норми, съгласно практиката на ВКС. Видно от извършената пред първата
инстанция съдебно- техническа експертиза, към 1926г. процесният имот попада
извън уличната и дворищна регулация и спада към прилежащите в границите на
езерото „Вая“ земи. Съгласно Закона за имуществата, собствеността и сервитутите
/обн. ДВ, бр.29/07.02.1904г., отм.16.12.1951г./, чл.39, т.4, езерата, които са
образувани естествено в обществените земи на държавата, както и техните легла,
влизат в обществените имущества на държавата. Съгласно Закона за водите //Обн. ДВ, бр.29/11.04.1969г., отм. 28.01.2000г./,
чл.1, държавна
собственост са и бреговете и земите, покрити от надземните естествени вътрешни
води. От извършената съдебно- техническа експертиза пред първата инстанция се
установява, че първото урегулиране на процесния недвижим имот е от 1995г., съгласно
ПУП- застроителен и регулационен план на кв. „Акациите“, гр.Бургас, одобрен със
Заповед №4/03.01.1995г. на Кмета на Община Бургас и е отреден за жилищно
строителство. Съгласно изготвеното заключение, в кадастралния, застроителен и
регулационен план на кв. „Акациите“ и кв. „Победа“, гр.Бургас, одобрен със
Заповед №165/16.02.1998г. на Кмета на Община Бургас, процесният имот е заснет
като самостоятелен имот, част от УПИ VI-1068 в кв.5 и е
отреден за индивидуално жилищно строителство. Съгласно чл.36, ал.2, т.1 от
Правилник за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство, приет
с ПМС №31/09.07.1973г. /обн., ДВ, бр.62 от 07.08.1973г., отм. 31.03.2001г./, конкретното предназначение на териториите в
строителните граници на населените места според преобладаващото функционално
предназначение и начина на ползване се определя с общите градоустройствени
планове и може да бъде жилищно, производствено- складови, паркове и зелени
площи и др. Понастоящем, с влизане в сила на кадастралната карта на гр.Бургас процесният
недвижим имот с идентификатор
07079.659.127 съответства на част от УПИ VI-
1068, в кв.5, на кв. „Акациите“, гр.Бургас. Доколкото процесният имот е отреден
за индивидуално жилищно строителство, съдът намира, че същият към 09.11.1999г.-
датата на влизане в сила на параграф 42 от ПЗР на ЗОС, представлява частна
държавна собственост, съобразно разграничението между публична и частна
държавна собственост, въведено с действащата Конституция. Правото на публична държавна/общинска
собственост и правото на частна държавна/общинска собственост представляват
различни вещноправни режими. Правните режими на публичната и на частната
собственост имат взаимноизключващ се характер и не могат да намерят
едновременно приложение спрямо правото на собственост върху един и същ недвижим
имот. С оглед на горното, изводите на първоинстанционния съд, че е доказано
правото на собственост на Община Бургас върху процения имот, на основание параграф
42 от ПЗР на ЗОС са правилни и законосъобразни.
По
разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната
инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция следва да
бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна разноски в размер на 100 лв.,
представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция, на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК съдебното решение подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Така мотивиран, предвид съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1087/21.07.2017г. по гр.д. №6235/2016г. на Бургаски районен съд, 15 състав.
ОСЪЖДА В.Т.Г., ЕГН:**********, да
заплати, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на Община Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.
„Александровска“ №26, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляващи разноски
за юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считан от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.