Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 24.02.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на тридесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.
М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1240 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
В
исковата молба се твърди, че на 12.09.2016 г., на път III., в землището на с. Д.,
обл. П., с посока на движение от с. Д. Д. към гр. Р.,
ответникът, управлявайки МПС, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № СА . ТС, в пияно
състояние и поради несъобразена скорост с пътните условия и видимост, по
непредпазливост реализира ПТП, причинявайки средна телесна повреда на Е.С.Б..
Към
датата на застрахователното събитие собственикът на МПС, марка „Ф.“, модел „П.“,
с рег. № СА .ТС, имал валидна застраховка „Г. о.“, сключена със Застрахователно
акционерно дружество „Б. В. И. Г.“, валидна от 20.05.2016 г. до 19.05.2017 г.
Посочва,
че за извършеното престъпление ответникът е бил признат за виновен с влязла в
сила присъда по н. о. х. д. № ./2017 г. по описа на ОС – П. и му е наложено
наказание за причинена в следствие на ПТП средна телесна повреда на Е.С.Б.,
изразяваща се в счупване на пет ребра в лява гръдна половина, което е довело до
трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движението на снагата, както и хемопневмоторакс вляво и контузионни
промени на ляв бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
След
подадена молба от пострадалия от ПТП-то Е.С.Б. и на основание влязло в сила
решение по гр. д. № ./2018 г. на ОС – П.за получаване на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, ищцовото
дружество е образувало щета № ./10,11, след което е заплатило на 11.09.2019 г.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 53,46 лева.
С
оглед изложеното, за ищцовото дружество се пораждал
правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция, поради което моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.Л.Д. да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Б.В. И. Г.“ сумата от 5000 лева,
представляваща част от регресно вземане с общ размер
на 40 000 лева, представляващо заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане, настъпило вследствие на пътно -
транспортно произшествие, състояло се на 12.09.2016 г., с участието на лек
автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № СА . ТС, застраховано по договор за
задължителна застраховка „Г. от.“, сключен със Застрахователно акционерно
дружество „Б. В. И. Г.“, валиден към датата на произшествието, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за допустимост и частична основателност на иска.
Посочва,
че не оспорва изложеното в исковата молба, а именно, че с влязла в сила присъда
на ОС – П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1 и б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Не
оспорва и че по силата на влязло в сила решение на ОС – Перник ищцовото дружество е осъдено да заплати на пострадалия Е.С.Б.
сумата от 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
както и че посоченото обезщетение действително е заплатено на пострадалия.
Тъй
като не е бил страна по воденото т. д. №./2018 г. по описа на ОС – П., сочи, че
същото не се ползва със сила на пресъдено нещо срещу
него, поради което оспорва приетите с решението на ОС – П. допълнителни телесни
увреждания, извън признатите с присъдата, както и приетия от съда процент на съпричиняване – 50%, като излага твърдения, че приетият в
решението на ОС – П. размер на обезщетението е завишен и не отговаря на
действително причинените на пострадалия вреди.
Сочи,
че пострадалото лице е допринесло за причинените му увреждания, тъй като е
пътувало в МПС, управлявано от водач, който е употребил алкохол.
В
съдебно заседание ищецът чрез упълномощен представител поддържа предявения иск
и моли за уважаването му.
В
съдебно заседание ответникът чрез упълномощен представител оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото се установява, че на
12.09.2016 г., на път .в землището на с. Д., обл. П., с посока на движение от с. Д. Д. към гр. Р.,
ответникът, управлявайки МПС, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № СА 5076 ТС, в
пияно състояние и поради несъобразена скорост с пътните условия и видимост, по
непредпазливост реализира ПТП, причинявайки средна телесна повреда на Е.С.Б.,
като с влязла в сила присъда № ./27.06.2017 г. по н. о. х. д. № ./2017 г. по
описа на ОС – П. същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1 и б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр.
чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК ответникът е
лишен и от право да управлява МПС за срок от две години.
Видно от приложената по делото застрахователна
полица № BG/. от 19.05.2016 г. е, че за
управлявания от ответника лек автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № СА .
ТС, между ищцовото дружество и К. Д. И. е бил сключен
договор за задължителна застраховка „Г. о.на а.“, със срок на договора - една
година, за периода от 20.05.2016 г. до 19.05.2017 г.
От представеното по делото решение №./12.07.2019
г. по т. д. №./2018 г. по описа на ОС – П. се установява, че ЗАД „Б. В.И. Г.“ е
осъдено да заплати на пострадалия от процесното ПТП –
Е.С.Б., по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 12.09.2016 г., в размер на
40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до
окончателното изплащане. Не се спори между страните, че така посочената сума е
изплатена от страна на ищцовото дружество на
пострадалия от процесното ПТП - Е.С.Б..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е.Б. и Д.С..
От показанията на свидетеля Е.Б.,
който е пострадал от процесното ПТП, се установява,
че си спомня само отделни моменти от процесния инцидент. Сочи, че преди инцидента заедно с
ответника и още двама техни приятели са били на гости в дома на Ф. М., като и
четиримата са употребили алкохол. Твърди, че при инцидента е бил на задната
седалка на автомобила, като е знаел, че водачът – ответникът И.Д., е употребил
алкохол. Вследствие на инцидента имал множество наранявания по тялото и е
изпитвал силни болки. Около година и половина след инцидента имал проблеми,
свързани с трудно фокусиране. Вследствие извършените хирургични интервенции имал
белези по челото, скалпа и гръдния кош. На третия месец след процесното ПТП е започнал да прави опити да работи, но не
пълноценно. Не е имало периоди, в които да не е могъл да се придвижва
самостоятелно. Един месец след изписването му от болничното заведение е приемал
обезболяващи, но към настоящия момент не приема никакви лекарства във връзка с
травмите, получени от инцидента.
От показанията на свидетеля Д.С. се
установява, че на 11.09.2016 г. заедно с ответника, свидетеля Е.Б. и техни
приятели били на гости в дома на Ф. М., като всички
употребили алкохол. Сочи, че при инцидента автомобилът е бил управляван от
ответника, който на завоя при с. Друган е загубил управлението и е излязъл от
пътното платно.
От приложената по делото медицинска
документация, както и от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното
ПТП пострадалият Е.С.Б. е получил следните травматични увреждания:
1. счупвания на първо, второ,
четвърто, пето и шесто ребра от лява гръдна половина (гръден капак), които са
причинили на пострадалия трайно затрудняване на движенията на снагата, за
период от време по-голям от един месец, като при нормално протичащ възстановителен
процес периодът на възстановяване при такава травма е от порядъка на 2-2,5
месеца;
2. хемопневмоторакс
вляво (навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина) и контузионни
промени на ляв бял дроб, като тези увреждания са причинили на пострадалия разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като при нормално протичащ
възстановителен процес периодът на възстановяване при такава травма е от
порядъка на около 3-4 седмици.
3. счупване на шиповидните
израстъци на гръдни прешлени.
4. голяма разкъсно-контузна
рана в областта на главата. Разкъсно-контузна рана в
дясна челна област. Охлузни наранявания в лицевата област
и по двете подбедрици. Кръвонасядане
в областта на ляво рамо, като тези увреждания в съвкупност са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
възстановителният период по отношение на тези увреждания е от порядъка на около
3-4 седмици.
Според вещото лице в лечебното
заведение на пострадалия е поставена диагноза „открита дифузна травма на мозъка“.
Вещото лице е посочило, че между
претърпяното ПТП и получените травматични увреждания, описани по-горе, е налице
пряка непрекъсваща се причинна връзка, като в резултат от получените
травматични увреждания пострадалият е търпял значителни по интензитет физически
болки и страдания по време на оздравителния период, като същите са били с
по-голям интензитет в първите седмици до един месец след получаване на травмите
и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. За в бъдеще
се очаква при физически натоварвания и промени в атмосферните условия
пострадалият да изпитва физически болки с незначителна по интензитет сила.
От приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно – автотехническа експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил, марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. №
СА . ТС, се е движил в посока с. Д. Д. към гр.Р., с несъобразена скорост на
движение с пътните условия (наличие на десен завой и лоша видимост - движение
нощно време и при липса на допълнително осветление на пътя), в резултат на
което губи контрол върху управлението на МПС и реализира ПТП, като напуска
пътното платно, преминава през банкета от левия край на пътното платно и
навлиза в местност (нива) с неравности, вследствие на което автомобилът се
преобръща около напречната си ос и се установява окончателно на тавана на
купето.
Вещото лице сочи, че вследствие на
настъпилото ПТП са нанесени значителни материални щети на лекия автомобил,
марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. № СА . ТС.
Според вещото лице при движение по
неравностите и преобръщане на автомобила на таван, върху телата на пътуващите в
автомобила са действали инерционни сили, променящи се по големина и посока и
вследствие на тези инерционни сили са нанесени телесни увреждания на пътниците
в лекия автомобил, като телесните увреждания, причинени на Е.С.Б., са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при
съпоставка и във връзка писмените доказателства, като ги кредитира изцяло, като
взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи
на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по допуснатите и
изслушани по делото съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа
експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ урежда регресното
право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да получи платеното
от него обезщетение
от виновния водач, причинил вредата, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие последният е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма. За да
възникне това регресно право, следва да са налице следните
предпоставки: съществуващо договорно правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидно към датата
на настъпване на деликта; възникнало
в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата; заплащане
от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие; делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма.
От приложената по делото
застрахователна полица се установява, че към датата на застрахователното
събитие – процесното ПТП, е съществувало валидно
договорно правоотношение със страна ищецът, като застраховател по договор за
задължителна застраховка „Г. о. на а.“ за лекия автомобил, марка „Ф.”, модел „П.”,
с рег. № СА . ТС, управляван от ответника И.Д. на 12.09.2016 г. От събраните по
делото доказателства се установява, че в резултат на настъпилото на 12.09.2016
г. ПТП, на пострадалия Е.С.Б. са причинени неимуществени вреди от търпените
болки и страдания от получените увреждания. Няма
спор и че на основание решение № ./12.07.2019 г. по т. д. №./2018 г. по описа
на ОС – П., постановено по предявен от пострадалия Е.Б. иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „Б. В. И.Г.“, застрахователят е осъден да заплати
на пострадалото лице застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева, което е било заплатено.
Противоправното поведение на ответника по делото като водач на лекия
автомобил, застрахован при ищеца, от което е настъпило процесното
ПТП на 12.09.2016 г., е установено с влязла в сила присъда № ./27.06.2017 г. по
н. о. х. д. № ./2017 г. по описа на ОС – П., съгласно която на 12.09.2016 г. на
път .-., в землището на с. Д., обл. П., с посока на
движение от с. Д. Д. към гр. Р., ответникът, управлявайки МПС, марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № СА. ТС, в пияно състояние и поради несъобразена скорост с
пътните условия и видимост, по непредпазливост реализира ПТП, причинявайки
средна телесна повреда на Е.С.Б., изразяваща се в счупване на пет ребра в лява
гръдна половина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за период
от време по-голям от един месец, както и хемопневмоторакс
вляво и контузионни промени на ляв бял дроб, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1 и б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
постановената присъда е задължителна за гражданския съд за това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, поради което съдът приема за безспорно установено по
делото, че към момента на процесното ПТП на 12.09.2016
г. ответникът И.Д. е управлявал МПС, причинило произшествието, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, при което пострадалият Е.Б. е получил травматични увреждания. Имайки
предвид, че задължителната сила на влязлата в сила присъда е само относно
обстоятелствата по чл. 300 ГПК, то всички останали факти, имащи значение за гражданскоправния спор, подлежат на самостоятелно
доказване. В случая, доколкото част от уврежданията, описани от вещото лице, не
съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, няма пречка
настъпването им да бъде установено в настоящото производство. Въз основа на
приетата по делото съдебно – медицинска експертиза съдът приема за доказано, че
вследствие на процесното ПТП пострадалият Е.Б. е
получил и счупвания на шиповидните израстъци на
гръдни прешлени, голяма разкъсно-контузна рана в
областта на главата, разкъсно-контузна рана в дясна
челна област, охлузни наранявания в лицевата област и
по двете подбедрици, кръвонасядане
в областта на ляво рамо.
При така установените увреждания,
причинени на пострадалия от процесното ПТП, следва да
се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, че заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение от 40 000 лева е завишено и не отговаря
на критериите за справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Изхождайки от характера и степента
на уврежданията, продължителността на възстановителния период, както и вземайки
предвид принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 80 000 лева представлява справедливо парично
обезщетяване на пострадалия за претърпените болки и страдания. За да достигне
до този извод, съдът взе предвид множеството различни по вид и степен
увреждания, причинени на пострадалия, продължителния период на възстановяване,
оплакванията му, касаещи трудно фокусиране, наличието на белези, съставляващи
траен козметичен дефект.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване,
което е основателно, тъй като съдът намира, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е качил в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол, за което е знаел.
Съгласно т. 7 на ТР № ./23.12.2015
г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № ./2014 г. налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало
в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. Налице е особен случай на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото
пострадалият, макар да не е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане. Наличието на
знание у пострадалия, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол, се
установява от показанията на самия пострадал Е.Б. пред съда. Това негово
поведение съставлява обективен принос, който е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП на 12.09.2016 г. от
ответника при управлението на застрахования при ищеца лек автомобил.
Съобразявайки посочените по-горе
обстоятелства, по делото може да се направи обоснован извод за поет съзнателен
риск от пострадалия за собственото му увреждане, поради което съдът намира, че
следва да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия в размер на 50%, като липсва основание за определяне на
по-голям процент на съпричиняване, с оглед
допуснатите от страна на виновния водач нарушения на правилата за движение,
които са значително по-тежки и в много по-голяма степен са довели до настъпване
на вредата в резултат на процесното ПТП на 12.09.2016
г.
На основание изложеното искът по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ до претендирания от
застрахователя частичен размер от 5000 лева от общ размер от 40 000 лева е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2019
г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1320 лева, от които 720 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, 200 лева – внесена държавна такса и 400 лева –
депозит за вещо лице.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Л.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. г.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, пл. „П.“ №., сумата от 5000 лева (пет
хиляди лева), предявена частично от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева),
дължима на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
на Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, във връзка с причиненото от
ответника пътно – транспортно произшествие на 12.09.2016 г., управлявайки МПС в
пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
08.11.2019 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА И.Л.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „Б. В.И. г.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, пл. „П.“ № . сумата от 1320 лева (хиляда
триста и двадесет лева) – направени разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
/В.К/