Решение по дело №1286/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260313
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20201720101286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260313 / 7.10.2020г.

гр. Перник, 07.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 1286 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Десислава Йорданова, срещу Д.Г.С., с ЕГН: ********** и Ч.Г.С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от общо 1628.36 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в *****, от които главница в размер на 1335.48 лева за периода от 30.12.2011 г. до 04.12.2017 г. вкл, и 292.88 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2012 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, като всеки от ответниците дължи по 1/2 равна част от сумите или по 667.74 лева главница и 146.44 лева обезщетение за забава. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие, и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребители, ответниците били запознати с обстоятелството, че всеки месец дължат погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен  1290893 в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – наследодателя на ответниците – Г.А.С., починал на 03.09.2007 г. Обръща се внимание, че последните не са изпълнили и задължението си след смъртта на техния наследодател /на 03.09.2007 г./ да променят титуляра на партидата като представят удостоверение за наследници. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответниците не са заплатили дължимите от тях суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са извлечение от сметка, Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник и удостоверение за наследници на Г.А.С.. В хода на делото е представено допълнително актуално извлечение от сметка.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна и на двамата ответници по делото, са постъпили идентични писмени отговори, с които исковите претенции се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.

По отношение на допустимостта се твърди, че липсва идентичност между ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно производство/ и настоящото исково производство. Обръща се внимание, че доколкото последното се развивало въз основа на заповедното производство, то разминаване в сумите на претенциите било недопустимо.

По отношение на основателността се прави възражение за погасяване па давност на част от претендираните суми за главници и обезщетение за забава.  С тези аргументи се иска производството да бъде прекратено евентуално исковете отхвърлени изцяло или частично. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, проведено на 14.09.2020 г. процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Ответниците, редовно призовани – се представляват от адв. М. Последният поддържа становището си за недопустимост на претенциите. Евентуално иска същите да бъдат отхвърлени изцяло или частично при съобразяване на възражението за изтекла погасителна давност.  

Доколкото в отговорите на исковата молба ответниците не са оспорили 1/ качеството си на потребители на ВиК услуги относно процесния имот в процесния период, доколкото са собственици на имота; 2/ не са оспорили и че ищцовото дружество реално е доставяло ВиК услуги със съответното качество и в съответните количества, които от своя страна са начислени и остойностени правилно; 3/ не са оспорили и че са наследници на лицето Г.А.С.; 4/ нито че общите условия на дружеството ищец са надлежно оповестени чрез публикуване в централен и местен ежедневник съответно са произвели действие и са в сила през исковия период – съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните не са възразили.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3974/02.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед двама от длъжниците /ответниците по настоящото дело/ са депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне на ВиК услуги – главница в размер на 2003.22 лева за периода от 30.12.2011 г. до 04.12.2017 г. вкл. и 439.33 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2012 г. до 07.08.2019 г., като същите не са заплатени. От тези суми от двамата ответници се претендира по 1/3 част в заповедното производство, където освен тях има още един длъжник /общо трима длъжници/.

От представено по делото удостоверение за наследници на Г.А.С., починал на 03.09.2007 г., се установява, че ответниците Д.Г.С. и Ч.Г.С., заедно с В.Г.С. /третия длъжник по заповедното производство/ са негови наследници.  

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за предоставени ВиК услуги, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 3974/02.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5711/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото наследодателят на ответниците е починал много преди процесния период /Г.А.С., починал на 03.09.2007 г./ следователно същите отговарят за задълженията за процесния имот в лично качество като потребители, а не в качеството си на наследници – за задълженията на починалото лице.  

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците лично като същите са депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Възраженията срещу недопустимостта на претенциите, изложени в отговорите на исковата молба са неоснователни. Това е така, доколкото независимо от неяснотата в петитума на исковата молба относно посочените от ищеца части от задължението, за съда става ясно, че посочването „1/3” вместо „½” следва от обстоятелството, че по заповедното производство са били налице трима длъжници като от всеки е търсена 1/3 част от сумите предмет на ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС. В настоящия случай по исковото производство обаче ответници са само двама от длъжниците като от същите се претендира реално по ½ от общите суми, предмет на гр.д. 1286/2020 г. на Пернишкия РС, която съответства на претендираните от тях суми в заповедното производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно частта от процесните суми, която е погасена по давност.

Доколкото страните не спорят относно собствеността, ползването или въобще вещноправния статут на процесния имот през процесния период, то съдът достигна до извода, че между ищеца и ответниците през процесния период е съществувало валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги до имот, находящ се в ***** – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.

Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в процесния период съдът намира, че следва да вземе предвид данните в документа „ивлечение от сметка“. Доколкото ответниците не са оспорили количеството доставени ВиК услуги, нито тяхното остойностяване, то съдът достигна до извода, че ищецът правилно е изчислил стойността на доставените ВиК услуги за имота.

В тази връзка съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 02.10.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В тази връзка като погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за периода от 30.12.2011 г. до 08.08.2016 г. – при последна фактура от 10.08.2016 г., по която ответникът е изпаднал в забава на 10.09.2016 г.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот лихви, погасени по давност са обезщетения за забава, начислени за периода от  10.02.2012 г. до 07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници.

В тази връзка по давност е погасена сумата от 1553.64 лева – главница за периода от 30.12.2011 г. до 08.08.2016 г. и сумата от 339.80 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2012 г. до 07.08.2019 г. вкл, върху съответните главници. Предвид частта от общите суми за имота, въведени в исковата молба, то претенциите следва да бъдат отхвърлени за сумата от общо 1035.76 лева – главница, от които по 517.88 лена – за всеки ответник за целия процесен период и за сумата от общо 226.53 лева – обезщетение за забава, от които по 113.27 лева – за всеки ответник за целия процесен период.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от: общо 299.72 лева – главница за периода от 09.08.2016 г. до 04.12.2017 г. съответно до сумата от общо 66.35 лева – обезщетение за забава за периода от 14.10.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл. – за всеки ответник съответно по 149.86 лева главница и 33.18 лева – обезщетение за забава, до който размер исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски правят и двете страни:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство само дружеството заявител претендира разноски: в размер на общо 98.85 лева, от които 48.95 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите и факта, че 1/3 от разноските се дължи от третия длъжник, от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от по 7.41 лева – от всеки длъжник ответник.

По разноските в производството по гр.д. № 1286/2020 г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 132.56 лева, от които 32.56 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от по 14.09 лева – от всеки ответник.

Ответниците претендират разноски от по 300 лева всеки. Последните видно от договори за правна защита и съдействие, сключени на 08.09.2020 г. са действително извършени. Предвид отхвърлената част от претенциите в полза на всеки ответник следва да се присъди сумата от по 232.56 лева.

Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна ответниците са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради прекомерност.   

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 183.04 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в *****, от които главница в размер на 149.86 лева за периода от 09.08.2016 г. до 04.12.2017 г. вкл, и 33.18 леваобезщетение за забава на месечните плащания за периода от 14.10.2016 г. до 07.08.2019 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 631.15 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 814.18 лева, от които 517.88 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 667.74 лева, относим към периода от 30.12.2011 г. до 08.08.2016 г. вкл, и 113.27 лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 146.44 лева, относим за периода от 10.02.2012 г. до 07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници, поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч.Г.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 183.04 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в *****, от които главница в размер на 149.86 лева за периода от 09.08.2016 г. до 04.12.2017 г. вкл, и 33.18 леваобезщетение за забава на месечните плащания за периода от 14.10.2016 г. до 07.08.2019 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 631.15 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 814.18 лева, от които 517.88 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 667.74 лева, относим към периода от 30.12.2011 г. до 08.08.2016 г. вкл, и 113.27 лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 146.44 лева, относим за периода от 10.02.2012 г. до 07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници, поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.

ОСЪЖДА Д.Г.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 7.41 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 14.09 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА Ч.Г.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 7.41 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5711/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 14.09 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Д.Г.С., с ЕГН: ********** сумата от общо 232.56 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Ч.Г.С., с ЕГН: ********** сумата от общо 232.56 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5711 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.