Протокол по дело №341/2022 на Административен съд - Смолян

На поименно повикване в 14:00 часа, се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ф. Ф. Д., уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Б. М., надлежно упълномощен от по-рано.

ОТВЕТНИКЪТ – Кмета на [община], уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА В. Ф. П., уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява. Същият се представлява от адв. Б. П., надлежно упълномощена с пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА О. Д. чрез кмета на общината, уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща представител.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

АДВ. П.: Оспорвам жалбата изцяло. Считам, че издадената заповед, която е предмет на настоящото производство, е правилно и законосъобразно издадена, тъй като имота, който се придава към поземления имот на доверителя ми, по-рано на неговите родители, тъй като ние сме го получили в един по-късен момент по реда на дарението, представлява общински имот, че там никога и по никакъв повод по съответните планове на [населено място], т.е. по ЗРП на [населено място] от 1984 г. не е имало предвидена улица в кв. 39 по ЗТСУ, респективно ЗУТ, т.е. така наречената [улица]по принцип не съществува в застроително-регулационния план на [населено място]. Този имот е собственост на общината, намира се в свлачищна зона и тя има право да се разпорежда с него така, както намери за добре. Имам предвид имота, който е наречен [улица]. Тя не е включвана въобще в уличните мрежи на [населено място] и след като липсва урегулиране на улица и общия устройствен план на [населено място] се изработва по налични данни, а това са данните по застроително-регулационния план от 1984 г., същата няма как да бъде включена като такава територия, а именно като улица в уличната мрежа на [населено място].

Няма да представям доказателства, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която ще си изложа доводите и съображенията по-късно.

 

АДВ. М.: Считам делото за изяснено от фактическа страна. Нямам други доказателствени искания, моля да се даде ход за решаване на делото.

Представям списък на разноски. Представям и бележка, че жалбоподателят е регистриран на Бюрото по труда.

Претендирам за разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

АДВ. П.: Аз съм се запознала изцяло със заключението на вещото лице инж. А. С.. Същият е отговорил на поставените въпроси. Аз действително имам несъгласие с някои от тях, с тези въпроси, но не считам, че следва да бъде предмет на тройна експертиза, защото той казва, че в този регион и в този квартал, съгласно издадената заповед е предвидено, че това е жилищна зона, което е било в противоречие с общия устройствен план, но от приложения картен материал от него е видно, че целият този квартал е с такова предназначение жилищен район и той е застроен на базата на отстъпено право на строеж на много хора. Застроен е, няма как той да е в противоречие, то трябва да се вземе фактическото положение, сега това вещо лице и да иска да отговори, няма как да отговори.

 

С оглед становищата на страните и предвид характера на спора, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ списък за разноските, ведно със Служебна бележка от Агенция по заетостта, представена от пълномощника на жалбоподателя.

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. М.: Ще Ви моля да отмените обжалваната заповед като незаконосъобразна. Винаги, когато страната следва да се защити спрямо един административен акт или пък съдът да изследва правилността и законосъобразността на административния акт, той търси правните и фактически основания, служещи като материално-правно основание за издаването му и в случая за нас осигуряването на защитата е свързано именно с търсене на онези фактически обстоятелства, предвидени в съответна правна норма, послужили като основание за издаване на оспорваната заповед.

В практиката си Върховният административен съд последователно приема, че обосноваността, мотивите на административния акт следва да са единство от правни и фактически твърдения. Като не винаги е задължително посочването на текста на правната норма, докато е задължително посочването на фактическите основания, без които не би могло да се изследва правилността и законосъобразността на един административен акт. И в настоящия случай в обжалваната заповед са посочени няколко правни текста, правни норми, обосноваващи издадената заповед за одобрен ПУП, като само една единствена норма сочи на такова правно основание, а именно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, която норма предвижда хипотеза за изменение на устройствения план по взаимно съгласие. Тази норма обаче е основание за изменение на вече създаден одобрен съществуващ подробен устройствен план, т.е. тя не би могла да бъде правно и фактическо основание за одобрения ПУП, който както виждаме в текстовата част на заповедта, касае прилагане на първа регулация, т.е. урегулират се неурегулирани досега терени, а това беше изяснено и в назначената техническа експертиза.

Останалите текстове, посочени в мотивите на заповедта, са предимно процесуални и оправомощаващи норми, които дават правомощия на кмета на общината, на заинтересованите лица да искат изменения, основания за разрешаване на изготвяне на проект за изменение на подробен устройствен план, както и два нормативни текста, предвиждащи възможности за създаване на такива подробни устройствени планове. Единствено в самата текстова част на заповедта виждаме фактически основания за одобряване на настоящата заповед. Това са, тези фактически основания касаят прилагане на първа регулация, т.е. урегулиране на неурегулирани досега терени. Такава първа регулация се прилага и в друг случай, който не е като настоящия, а именно в случаите, когато не е приложена първоначалната регулация. Тогава също се прилага първа регулация.

Първа регулация е предвидена в текста на чл. 15 от ЗУТ, който казва, че за неурегулирани терени се прилагат, изготвят плановете по чл. 16 и по чл. 17 от ЗУТ.

Планът по чл. 16 от ЗУТ никога не може да се прилага и е недопустимо да се прилага само за един имот. Този план е предвиден за урегулиране на обширни пространства, терени, за които досега не е била прилагана регулация, не са били урегулирани и с тях първостепенна задача е да се осигури съответната инфраструктура, зелена, социална и техническа, като този план предвижда преди всичко осигуряване на улиците на зелената площ, т.е. отнемане от частните имоти на терени за общината за обществените нужди и дотолкова доколкото са изискванията за създаване на този план се засягат и се урегулират и терени в полза на собствениците. Т.е. то е второстепенна цел, затова никога и е недопустимо и незаконосъобразно, и в практиката на Върховния административен съд това е ясно и категорично казано, че план по чл. 16 не може да се предвижда само за един имот, както е в случая.

Като изключим плана по чл. 16, отиваме към плана по чл. 17. Той предвижда три хипотези:

• От един имот на един собственик, да се образуват два и повече урегулирани поземлени имота;
• От два непълномерни имот, да се образува един пълномерен УПИ;
• От двама собственика, два имота, да се образува един общ.

Нито една от тези три хипотези не е налице в случая. Затова считам, че липсва материално-правно основание за издаването на тази заповед и за одобряването на подробен устройствен план и план за регулация.

Отделно от това са нарушенията, свързани с други изисквания.

На първо място, подробният устройствен план винаги трябва да съответства на общия устройствен план, т.е. да няма противоречие, като подробният устройствен план е в изпълнение и в съответствие на общия устройствен план. Вярно е, че тук е допуснато фактическо изпълнение на застрояване на жилищни и други нужди, но това е в противоречие с общия устройствен план, като теренът е предвиден за озеленяване и като свлачищна зона, която не допуска или ако допуска, трябва да бъдат спазени определени други изисквания за разрешаване на строителството. Това е отделен въпрос, различен от изискванията за правилността и законосъобразността на тази заповед, но в случая е налице такова противоречие и това категорично е заявено в заключението на вещото лице, а и от приложените материали са вижда, че е налице такова.

Второ, винаги когато се урегулира един имот, се изисква осигуряването на излаз към улица, път или алея. В случая е осигурено нещо като лице на урегулираното УПИ, на новосъздаденото УПИ, но това е направено за сметка на отнемане от имот, който е публична общинска собственост. Дали е урегулирана улица или е път, или е път, който не е урегулиран, той е път. ЗУТ борави и с това понятие „пътища“, „улици“ и т.н. и така е озаглавен и съответния раздел в ЗУТ, като пътят е комуникация, която съществува, дали е в кадастралния план, дали е в подборния устройствен план, дали е улична регулация, той е път, той е комуникация, която обслужва обществени интереси. И Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост изясняват кои имоти са публична собственост и винаги, когато един имот удовлетворява обществена нужда, е с такова предназначение, той е публична общинска собственост и затова е недопустимо разпореждането.

Тук в тази заповед е направено обратно на онова, което следва да се направи с плана по чл. 16 от ЗУТ, т.е. вместо да се отнема от частни имоти и да се създават, удовлетворяват обществените нужди, се прави обратното, взема се от общественото и се дава на един частен собственик, индивидуален собственик, което е в противоречие с правните норми.

И другите нарушения, които изяснява вещото лице във връзка със създадената регулация. Тук всъщност липсват текстове в тази заповед, касаещи именно промяната в параметрите на съществуващия път, да го нарека „път“, тъй като не е урегулиран действително, като минималните изисквания, параметри по ЗУТ за път от минимум три метра, както и обръщало при задънени улици, пътища, тук не са спазени.

Беше изяснено в заключението, че със заповедта за одобряване на регулационния план на [населено място] и кадастралната карта и кадастралния план, като в случая кадастралният план касае тази част от землището на населеното място, е създаден един квартал, който обозначава и обхваща свлачищната зона.

"Кварталът" като понятие от ЗУТ е дефиниран в Допълнителната разпоредба в параграф 5, т. 10 и е дефиниран като територия, урегулирана територия, ограничена от улици. Т.е., долната граница, южната граница на този кв. 39 е приета като улична регулация и горната имотна граница, която ограничава кв. 39 от юг, би следвало да се приеме като улична регулационна линия, т.е. създаването на този квартал е някаква частична регулация, която създава статут на едната улична регулационна линия на съществуващия път, който е очертан само от имотни граници, без да има улични регулационни линии, но със създаването на този квартал, както изрази мнение и становище вещото лице, се създава някаква частична регулация и би могло да се приеме като съществуване на една улична регулационна линия на този път.

С оглед на тези съображения ще Ви моля да отмените заповедта. В случай, че уважите, моля и за разноски на доверителя ми.

 

АДВ. П.: Моля да отхвърлите жалбата на жалбоподателя Ф. Д. против Заповед К-345-1/24.06.2022 г. на кмета на [община]. Считам, че не са налице основание за нейната отмяна, напротив същата е законосъобразно издадена, съответстваща на всички административно-процесуални правила и норми, предвид следните съображения:

Първо, с тази заповед, която е предмет на настоящото дело, се одобрява ПУП-План за регулация за прилагане на първа регулация за поземлен имот с кратък идентификатор 502.1310, с площ 884 кв.м, с вид на територията урбанизирана и смесен начин на трайно ползване, като се урегулира нов поземлен имот с този кратък идентификатор в кв. 39 по имотни граници.

Не чух нито един ред от процесуалния представител на жалбоподателя, откъде произтича правния му интерес за атакуване на тази заповед и кой би бил могъл да бъде този правен интерес той да атакува заповедта, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с кратък идентификатор 502.152, а доверителят ми е собственик на УПИ с кратък идентификатор 502.1310, т.е. за да се атакува тази заповед, да се обжалва, е необходимо лицето да бъде заинтересовано, на първо място и на второ място да обоснове правния интерес защо я атакува. В тази насока аз считам, че липсва от страна на жалбоподателя правният интерес да атакува тази заповед. Неговото така да се каже „болно място“, заради което атакува заповедта е обстоятелството, че той желае да минава през територия, която се намира на юг от неговя имот и на север от поземления имот на доверителя ми и затова в тази насока вещото лице дори е посочило в заключението си в т. 5, че в случая е налице задънена улица към имота на жалбоподателя, но неговия имот следва да се захранва, т.е. да се обслужва от съществуващата в северната част на неговия поземлен имот [улица].

Съдът трябва да отговори на няколко въпроса, които са предмет, както на жалбата, така и на поставената задача на вещото лице С..

Първо: Първият общ устройствен план на [населено място] е одобрен с решение № 666, взето с Протокол № 50/20.12.2018 г. на Общински съвет-[община]. В кв. 39, видно от приложения картен материал, ще видите, че има изградени много жилищни сгради, т.е. тези жилищни сгради към момента, когато е одобрен общия устройствен план, те са били налице, т.е. поставя се въпроса дали наименованието „жилищно-строителен парцел или квартал“ е в противоречие с общия устройствен план, при положение, че общия устройствен план е заварил едно извършено, реализирано и съществуващо строителство на жилищни сгради в този квартал, поради което аз считам, че заключението на вещото лице в тази насока не следва да го приемате, защото то противоречи на фактическото и реалното състояние на поземлените имоти в кв. 39.

Имоти с идентификатори 502.709 и 502.2003 по кадастралната карта на [населено място], по ЗРП на [населено място], който е от 1984 г., са разположени в кв. 39. Веднага в тази насока се поставя въпроса съгласно застроително-регулационния план на [населено място] от 1984 г., има ли предвидена улица в квартала, т.е. в кв. 39 по ЗТСУ, респективно ЗУТ и така наречената [улица].

Пак от заключението на вещото лице се установява по един безспорен и категоричен начин, че такава улица не е предвидена, поради което считам, че неправилно, необосновано и в пълно противоречие с приложения картен материал, вещото лице е приело, че тези два имота, които цитирах преди малко, попадат в път /улица/. Тогава се поставя въпроса, щом като не е предвидена улица, липсва урегулиране на такава, защо в заключението си вещото лице е приело, че тези площи попадат в улицата, че следвало да има промяна на уличната регулация при положение, че такава улица въобще не е съществувала по ЗРП на [населено място]. Нещо повече, така наречената [улица]не е включена в уличната мрежа на [населено място], тъй като липсва урегулиране на улица, а и Общият устройствен план от 2018 г. за [населено място] се изработва по налични данни, т.е. на така наречената подложка на застроително-регулационния план, каквато улица не е включена.

Не на последно място, моля Ви да приемете, че така както е приело на зададения въпрос от коя улица следва да обслужва имота на жалбоподателя, това е [улица], а не е така наречената [улица], този имот никога не е бил улица, поради което и общината би могла да разполага с тази територия, така както намери за добре, както е и направила, т.е. тя е дала части от този имот на родителите на доверителя ми, които части в последствие той ги е получил по реда на дарението.

И на последно място, считам, че съгласно параграф 22, т.1 б. а от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, тук се счита приложен със сключването на окончателен договор, а такъв е налице между община Д. и родителите на моя доверител, което се пренася и към него, защото всички действия, свързани с промените, касаят не лицата, а имота, е налице от 12.04.2018 г. Считам, че жалбоподателят не е установил своя правен интерес. Той не установи оплаквания, или не изложи оплаквания с тази първа регулация, която действително е налице, тъй като тези имоти на са били урегулирани със ЗРП на [населено място] от 1984 г., поради което считам, че жалбата е неоснователна и моля да я отхвърлите.

Моля да ни присъдите и направените по делото разноски, касаещи адвокатския хонорар.

 

РЕПЛИКА НА АДВ. М.: Може би адв. П. не е запозната с молбата-уточнение, която съм представил по въпроса за правния интерес, но правният интерес е свързан именно с параметрите на улицата, които не дават възможност и нарушават възможността за обслужване на имота на доверителя ми. Ако приемем твърдението, че това са жилищно-строителни парцели, тогава какво става с чл. 19 от ЗУТ, който изисква всеки жилищно-строителен парцел да има лице на улица,а всички имоти, през които преминава [улица], представляват жилищно-строителни имоти и дворни места, с изградени вече жилищни сгради, те трябва да отговарят на някакви изисквания и трябва да бъде спазено изискването на чл. 19, който е императивна разпоредба, императивна норма по отношение на урегулирането на поземлените имоти.

Второто е, че със сключването на договора е бил приложен плана, тук за да се сключи договор, да се приложи чл. 15 или при съсобствен имот, след като е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, това се извършва с договор. Когато два имота има в един УПИ и тогава се сключва предварителен договор, първо, одобрява се регулация и тогава се сключва окончателен договор, т.е. така се прилага. В случая се прави обратното, направили са първо сделките с общината и сега с този УПИ, с тази заповед искат да узаконят това положение, т.е. обратното положение, а основание за уравняване на дялове и изкупуване на частта на другия съсобственик трябва да има съществуваща регулация, тя дава правно основание да прилагане на чл. 35 от Закона за общинската собственост, т.е. без търг или конкурс, а принципа за разпореждане с общински имот е винаги конкурс или търг, независимо дали общинският съвет продава, дали кмета на общината ще продава по тяхната наредба.

 

ДУПЛИКА НА АДВ. П.: Има и предварителен, има и окончателен договор, без да ги цитирам, те са приложени към самото дело. Спазена е разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ. УПИ 502.152 е собственост на жалбоподателя и има лица към [улица], която е в северната част.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 14:39 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: