РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Кърджали, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20235100500257 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260001/06.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1062/2015 г.
описа на РС - Кърджали, е постановено следното:
- признато е уволнението на А. Д. И., с ЕГН **********, от гр.К., кв.
,,В.“ бл.***, ап**, извършено със Заповед № **/**.**.****г. на директор
Дирекция „Д." и на директор „Ч." на „М. *** гр.С. (понастоящем „А.“ ***
гр.С.), с ЕИК *********, за незаконно;
- отменена Заповед № **/**.**.****г. на директор Дирекция „Д.“ и на
Директор „Ч.“ на „М.“ *** гр.С. (понастоящем „А." ***, гр.С.), с ЕИК
*********, с която на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ е прекратено поради
дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение на А. Д. И., с ЕЕН
********** от гр.К*, кв. „В.“ бл.** *, ап.**, с „М.“ *** гр.С., понастоящем
„А.“ *** гр.С., с ЕИК *********, като незаконосъобразна.
- А. Д. И., с ЕГН **********, oт гр.К., кв. „В.“ бл.***, ап.**, е
възстановена на предишната й работа - „т.“ М., регион „Ю.“, Зона „Ю.“,
1
Дирекция „Д.“, в „А.“*** с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.С. ****, район И., ул.К. № *.
- „А.“ ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.
****, район И., ул.К. № *, е осъдено да заплати на А. Д. И., с ЕГН
**********, от гр.К., кв. „В.“ бл.***, ап.**, сумата от 862.41 лева,
представляваща обезщетение по чл.224. ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск, което е удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на - 20.08.2015 г.,
до окончателното й изплащане.
Със същото решение „А.“ *** с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр.С. ****, район И., ул.К. № *, е осъдено да заплати на адв.Л.
Р. С. oт С., с адрес на адвокатска кантора гр.С., ул.А. № *, ет.*, офис ***,
сумата 910.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ на ищеца, а по сметка на PC-Кърджали
държавни такси по делото от по 30 лв. за всеки от неоценяемите искове, общо
60 лв.. и 50.00 лв. по иск за връщане на неоснователно удържано обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ.
Недоволен от постановеното решение но Кърджалийския районен съд е
останал въззивникът "А." *** - гр.С., представляван от процесуалния си
представител адв.И. Й., който го обжалва, като неправилно поради нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че в
нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал
доказателствено искане на въззивника за представянето на електронен
носител на записи от камерите на магазина. Неправилно и необосновано
съдът приел, че липсва индивидуализация на извършителя, както и начина на
сключване на сделките. Относно сделките на 18.04.2015 г. се излагат
съображения, че ясно и недвусмислено били описани действията на
служителя А. И. - активации за сключване на договори от вида на
коментираните към потребителски договори, извършени посредством
потребителското име и парола на въззиваемата. От установените други данни
обективно се потвърждавало, че служителката е разполагала с личните
пароли на други служители в магазина и е извършила активации и
посредством тях, като липсвала основателна причина за това и действието
2
било в нарушение на „Политиката за информационна сигурност на Т.“ (т. 11).
За дата 23.04.2015 г. отново били налице активации за сключване на договори
към потребителски договори, извършени от потребителското име на А. И..
Установено било по делото от събраните писмени и гласни доказателства, че
нарушението на трудовата дисциплина е извършено от А. И. при ясното
съзнание за нарушаване на фирмената политика за сигурност и е
квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва се
доводът на съда за недоказаност на начина на сключване на процесните
сделки на двете дати. Работодателят изпълнил задължението си да направи
цялостна проверка на подадения сигнал и да събере необходимите
доказателства преди да издаде процесната заповед, което обстоятелство се
потвърждавало от показанията на свидетеля Г. и от изложеното в самата
заповед, както и от недопуснатото от съда доказателствено искане за
представянето на електронен носител на записи от процесиите дати
18.04.2015г. и 23.04.2015г. от камерите в магазина на “А.” ЕАД в гр. К., в
който е работила И.. Необоснован бил и изводът на съдебния състав, че по
делото не са приобщени доказателства и относно извършването на нарушение
- уронване на доброто име на работодателя чрез сключване на финансово-
рискови сделки. Чрез действията си по сключване на сделките при явни
критерии за сделки с висок финансов риск, без да е уведомен екип “Кредит
контрол и предотвратяване на измами” и при наличие на множество
индикатори за сключване на сделки с висок финансов риск, служителят
допуснал да бъде уронен престижа на работодателя, тъй като на клиентите
ставали известни обстоятелства по сключване на сделки в противоречие с
обичайните и добри търговски практики, обезпечаващи информиран избор,
валидно волеизявление за сключване на договори и тяхното надлежно
документиране. Вината при осъщественото нарушение на трудовата
дисциплина също била доказана по безспорен начин, като въззиваемата била
запозната с длъжностната си характеристика и с всички вътрешни правила и
актове на работодателя. Вината в произтичала от съзнателното им
неприлагане и неизпълнението на вменените на ищцата трудови отговорности
и длъжност. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд
и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от искове. Претендира
разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния
си представител ю.к. Я.З., поддържа въззивната жалба.
3
Въззиваемата А. Д. И., представлявана от процесуалния си
представител – адв. Л. С., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се
излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно и обосновано
приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска като е взел
предвид и обсъдил всички факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Оплакването във въззивната жалба за допуснати
съществени процесуални нарушения, произлизащи от отхвърленото искане на
процесуалния представител на ответника за представяне на доказателства по
делото в съдебно заседание на 23.12.2020 г. /видеозаписи от 18.04.2015 г. и
23.04.2015 г./, било неоснователно. По делото били приложени писмени
доказателства за изрично заявеното от ответника в отговор на искане от
ОДМВР Кърджали за предоставяне на същите видеозаписи, че в ответното
дружество тези записи не се съхраняват и че същите са унищожени след
изтичане на 20- дневния срок от съответните дати - 18.04.2015 г. и 23.04.2015
г. Твърдението за допуснато нарушение на трудовата дисциплина,
представляващо разкриване на личната парола на ищцата пред други
служители в магазина на ответника, не се доказало от работодателя в хода на
производството. Описаните в процесната заповед трудови нарушения не се
констатирали да са извършени от въззииваемата, липсвали каквито и да са
доказателства в насока установяване неспазването на технологичните правила
при работа с клиенти на двете посочени дати. Валидността на сключените от
ищцата на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. сделки била безспорна като съдът
правилно приел, че липсва основание за търсене на дисциплинарна
отговорност от служителката. Предположенията и догадките на работодателя
за евентуално последващо незаплащане от клиента-потребител на негови
задължения по сключени договори, не можело да бъде основание за
квалификация на нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 предл.
второ от КТ - „уронване доброто име на предприятието”. По делото не било
установено по несъмнен начин посочените в уволнителната заповед сделки да
са сключени, без реално клиентите да са присъствали в магазина и без да са
получили информация за ангажиментите си по тях. Липсвали доказателства и
за твърдения в уволнителната заповед за начин на сключване на договорите, в
т.ч. и така да е било нарушено задължението за преценка на риска от
активациите с оглед предстоящото им изпълнение, в частност клиентите,
4
сключили договори, към датата на сключването да не отговарят на
вътрешните критерии по правила на ответника за благонадеждни клиенти.
Нямало данни и по делото не били ангажирани доказателства да е налице и
изразеното от работодателя в заповедта предположение и очакване, че тези
сделки евентуално са могли да добият известност и да уронят престижа на М.
*** /“А.“ ***/ пред други клиенти и контрагенти. Въз основа на общо
описаните в обстоятелствената част на обжалваната заповед събития с
неиндивидуализирани участници-клиенти и служители, предполагаеми
действия от неизвестни извършители и догадки за очаквани бъдещи вреди,
работодателят необосновано приел, че това са реално извършени от ищцата
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3, предл. второ и
т.8, предл. второ от КТ. Основателно било прието в решението, че на
въззиваемата се дължи възстановяване на неправилно удържаната сума
поради дисциплинарното уволнение. В съдебно заседание въззиваемата лично
из процесуалния се представител – адв. Л. С., поддържа становището си,
изразено в отговора. Представя писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от
жалбодателя констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес
от обжалването. По същество разгледана е неоснователна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице предпоставките за обявяването му за нищожно или за
обезсилване като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването
й на предишната работа, както и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на
удържана чрез прихващане на основание чл.221, ал.2 от КТ сума от 862.40
лева като обезщетение при дисциплинарно уволнение от дължимо
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че в уволнителната заповед липсвала
индивидуализация на действията на всеки от извършителите на сделките,
изложението на фактическата обстановка било противоречиво и не
5
кореспондирало с конкретните данни, почивало на предположения и догадки.
Не било посочено конкретно нарушение на ищцата, което да се квалифицира
като „системни нарушения на трудовата дисциплина (чл.190, ал.1,3 от КТ), „и
други тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл.190, ал.1, т.7 от КТ), във
вр. с „неспазване на техническите и технологичните правила“ (чл.187, т.3) и
„уронване на доброто име на предприятието (чл.187, т.8 от КТ).
Ответникът оспорва исковете като неоснователни в представен отговор
на основание чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че в
исковата молба липсва конкретизация на оспорването относно трите сделки с
клиенти на 18.04.2015 г., които ищцата счита за неосъществени с нейно
потребителско име. Същата следвало да обезпечава сключването на правно
валидни сделки с клиентите. Ищцата следвало да посочи с кои вътрешни
писмени правила, касаещи изпълнението на длъжността й, не е запозната.
Относно доводите за неплащане от страна на клиентите следвало да
конкретизира дали оспорва тези факти.
От приетите като доказателства по делото трудова книжка на А. Д. И.
серия "*", № *******, трудов договор № ****/**.**.**** г. допълнителни
споразумения към трудов договор с дати 21.02.2014 г. и 09.07.2014 г. и
длъжностна характеристика, се установява, че въззивницата А. Д. И. е била в
трудово правоотношение с въззиваемата страна "А." *** - гр.С., с предишно
наименование "М." *** - гр.С., за времето от 25.02.2009 г. до прекратяване на
трудовото й правоотношение, като е заемала последователно длъжностите
"С.“, Отдел „Ю.“, Дирекция „Д.“, „т.“, регион „Ю. *“ Зона „“Ю.“, Дирекция
„Д.“, Направление – Г. М. и „т.“, регион „Ю.“ Зона „“Ю.“, Дирекция „Д.“,
Направление „И.“, Направление – Г. М., с място на работа в гр.К..
С писмо изх. № ****/16.06.2015 г., въззивницата била поканена на
основание чл.193, ал.1 от КТ и във връзка с извършена проверка по подаден
сигнал, да даде обяснения за сключени договори за предоставяне на услуги и
извършени продажби на устройства, подробно описани в приложение № 1, на
датите 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г.
В отговор на тази покана въззивницата е представила писмени
обяснения вх. № ****/17.06.2015 г., в които е посочила, че посочените сделки
в приложение № 1 били извършени съгласно вътрешните правила и
процедури; всички активации и подписани документи във File net, описани в
6
приложение № 1, били извършени по процедура и действащите инструкции и
правила; по инструкция за сключване на договор клиента трябва да е в
магазина с документ за самоличност и да разпише собственоръчно всички
документи, като в тази връзка всички сключени сделки били извършени по
процедура и действащите инструкции и правила; за посочени в обяснението
номера били въведени коректни данни, но поради технически проблем в
програмата на по-късен етап трансформирала някои данни, включително
адрес и номер на лична карта като непознати; за номер ********** при
извършване на заявка програмата не генерирала съобщение или
предупреждение за надхвърлена сума, което било софтуерна грешка; за номер
********** била извършена проверка за кредитен рейтинг, но поради
незнайни причини информацията не била запаметена.
От представеното приложение № 1 към писмо изх. № ****/16.06.2015
г., се установява, че на 18.04.2015 г. с потребителското име и парола на А. Д.
И. на 18.04.2015 г. са били сключени три сделки, а на 23.04.2015 г. не са били
сключени сделки.
Свидетелите А.Я. и Г.Н. сочат в показанията си, че честа практика в
дружеството е била един служител да работи с потребителско име и парола на
друг служител при негово отсъствие. Свидетелката А.Я. посочва, че на
18.04.2015 г. сутринта тя присъствала в магазина, заредила програмата А. с
нейния юзър и парола, след което новият служител Г. работела с това име и
парола. Свидетелката Г.Н. сочи, че имало софтуерен проблем при
въвеждането на данните, обикновено с цифри – номер на лична карта, адрес.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Г. се установява,
че същият извършил проверка в магазин на дружеството в гр.К., като
установил че за дните 18.04.2015 и 23.04.2015 г. имало необичайно много
продажби на един същ продукт, след което изготвил доклад за изискване на
писмени обяснения от служителите.
По делото са представени като доказателства Правилник за вътрешния
ред и бизнес етиката от октомври 2012 г. на "М." *** - гр.С., Политика за
информационна сигурност версия 2.0 с дата 15.06.2011 г. и Инструкция № 1
за изискваните документи от абонати и потребители при сключване на
договори и предоставяне на услуги от „М.“ ***.
Със заповед № **/**.**.**** г. на Директор в дружеството и Директор
7
"Ч." е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" и е прекратен
трудовия договор с въззиваемата А. Д. И. на основание чл.187, т.3,
предложение второ и т.8 от КТ за "неспазване на техническите и технологични
правила" и "уронване доброто име на предприятието.
При така установените по делото факти и обстоятелства обосновано и
правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, за признаване на уволнението на ищцата
за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването й на предишната работа.
В уволнителната заповед са въведени най-общо две групи нарушения,
извършени от въззиваемата на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г., а именно:
сключване на договори за услуги и предоставяне на устройства на
промоционална цена, без клиентите да са запознати с условията на сключения
договор, поетите ангажименти и сделката в цялост; сключване на сделки без
клиентите реално да присъстват в магазина през времето на цялостния процес
по сключване на сделката, включително запознаване с условията на сделката,
изразяване на намерение за сделка, легитимиране, подписване на надлежните
документи, заплащане на закупените стоки и услуги; предоставянето на
потребителско име и парола на друг служител и сключване на сделки без
клиентите да са били запознати с условията на сключените от тях договори и
последиците от сделката в цялост, не са имали реални намерения да ползват
предоставените по сделката стоки и услуги, не са имали намерения реално да
се задължат по сделката, а са присъствали в магазина само и единствено, за да
подпишат комплекта документи; по три броя договори са възникнали и не са
заплатени от клиентите задължения в общ размер на 37.18 лв.
По отношение на нарушенията на 18.04.2015 г. в уволнителната заповед
се сочи, че на тази дата в системата А. са налице три активации за сключване
на договори от вида ******* и *******, извършени посредством
потребителското име и парола на А. И.. Сочи се също, че от установените
други данни обективно се потвърждава, че друг служител в магазина е
разполагал с паролата на служителката като липсва основателна причина за
това. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява
извършването на описаните нарушения. Няма никакви данни, които да
потвърждават твърдението, че друг служител е разполагал с паролата на
въззиваемата, не е посочено и кой е този служител, за да се прецени дали има
8
извършено нарушение на „Политиката за информационна сигурността та Т.“.
Също така не се установява, че при сключване договорите на тази дата -
18.04.2015 г., клиентите не са присъствали реално в магазина през времето на
цялостния процес, както и, че не са били запознати с условията на сключените
от тях договори и последиците от сделката в цялост и не са имали реални
намерения да ползват предоставените по сделката. Не са посочени кои са били
тези клиенти, които не са присъствали в магазина и не са били запознати с
условията на сделката. В представеното Приложение 1 присъстват имена на
клиенти, но в заповедта не е посочено какво е конкретното нарушение за всеки
клиент. Впрочем, тези клиенти не са били посочени и разпитани като
свидетели по делото, за да се установи дали са присъствали в магазина, дали
са били запознати с условията на сключените от тях договори и последиците
от сделката. В тази връзка от показанията на разпитания по делото свидетел на
въззивника - М. Г., не се установяват конкретните нарушения, визирани в
уволнителната заповед. Също така по делото не е установено дали са налице
възникнали и не заплатени от клиентите задължения в общ размер на 37.18 лв.
Не е ясно и от какво произтичат тази задължения и за кои клиенти се отнасят.
По отношение на нарушенията на 23.04.2015 г.
За тази дата в заповедта за уволнение се сочи, че в системата А. не са
налице активации за сключване на договори от вида ******* и **********,
извършени посредством потребителското име и парола на А. И.. В тази връзка
не е ясно как въззиваемата е извършила цитираните в уволнителната заповед
нарушения, описано общо за двете дати - сключване на договори за услуги и
предоставяне на устройства на промоционална цена, без клиентите да са
запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката
в цялост; сключване на сделки без клиентите реално да присъстват в магазина
през времето на цялостния процес по сключване на сделката, включително
запознаване с условията на сделката, изразяване на намерение за сделка,
легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на
закупените стоки и услуги, след като не са налице активации, извършени с
нейното потребителско име и парола.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, относно
сключване на сделките при явни критерии за сделки с висок финансов риск,
без да е уведомен екип “Кредит контрол и предотвратяване на измами” и при
9
наличие на множество индикатори за сключване на сделки с висок финансов
риск, с което служителят допуснал да бъде уронен престижа на работодателя.
Такова нарушение не е вменено на въззиваемата в уволнителната заповед,
поради което същото е неотносимо към настоящия спор. Неоснователен е и
доводът във въззивната жалба, че на дата 23.04.2015 г. отново били налице
активации за сключване на договори към потребителски договори, извършени
от потребителското име на А. И.. В уволнителната заповед изрично е
посочено, че на тази дата в системата А. не са налице активации, извършени
посредством потребителското име и парола на А. И.. Същото се отнася и до
изложения във възивната жалба довод, че въззиваемата е разполагала с
личните пароли на други служители в магазина и е извършила активации и
посредством тях. Напротив, в заповедта е посочено точно обратното, че друг
служител в магазина е разполагал с паролата на служителката (въззиваемата).
По отношение на изложения довод за недопускане на доказателствено
искане за представянето на електронен носител на записи от процесиите дати
18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. от камерите в магазина на “А.” *** в гр. К., следва
да се посочи, че пред настоящата инстанция бяха представени доказателства
от процесуалния представите на въззивника, че тези записи не могат да бъдат
представени, тъй като са унищожени. В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че обстоятелството за унищожаването на записите е
било установено още при разглеждането на делото пред първоинстанционния
съд, видно от писмо на С. Отдел „К.“ на „М.“ *** – С. до Директора на ОД на
МВР – Кърджали, в което е посочено, че не разполагат със запис от
охранителните камери, тъй като същите се съхраняват за срок от 20 дни (л.260
от гр.д. № 1062/2015 г.).
Ето защо, по отношение на нарушенията на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г.,
не е осъществено пълно и главно доказване от страна на работодателя, който
носи тежестта на доказване, поради което предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, за признаване на уволнението на ищцата
за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването й на предишната работа,
са основателни и доказани и обосновано и правилно са били уважени от
първоинстанциония съд.
По изложените съображения основателен и доказан се явява
предявеният иск за заплащане на сумата от 862.41 лева, представляваща
10
обезщетение по чл.224. ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск,
което е удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска на - 20.08.2015 г., до окончателното й
изплащане.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на адв. Л. Р. С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1180 лв. от които 780 лв. по чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (МРЗ за 2023 г. – 780 лв.) и 400 лв. по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (оценяемия иск в р-р на 862.41 лева). В тази връзка следва да
се посочи, че за оценяеми искове по трудови дела се прилага чл.7, ал.2, т.1, а
не чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/06.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 1062/2015 г. описа на РС – Кърджали.
ОСЪЖДА "А." *** - гр.С****, район "И.", ул."К." № *, с ЕИК
**********, да заплати на адв. Л. Р. С. адвокатско възнаграждение за
въвзивна инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 1180 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12