№ 84
гр. Свищов, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. С.а Х.ва
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. С.а Х.ва Гражданско дело №
20234150100712 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр. *******, представляван от Х. М.
М. и П.В., чрез пълномощник юрисконсулт Е.Ц. против М. С. М. . Твърди,че
по силата на Договор за паричен заем № 4231302/08.12.2021г. , сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ като кредитодател и длъжника М. С. М. като
кредитополучател, дружеството отпуснало заем на М. в размер на 251.90 лева,
която се съгласил да върне на 12 – седмични вноски по 34,00 лева, в срок до
4.11.2021 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,00%, както и
годишен процент на разходите в размер на 48,35%. Длъжникът сключил на
12.08.2021 година договор за предоставяне на гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“, с който М. възложил на последното дружество да поеме
поръчителство на дълга му към първото дружество.
На 12.08.2021 г. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ сключило договор с
„Изи Асет Мениджмънт“ и поело дълга на М. като поръчител. Длъжникът не
изпълнил дълга си към „Изи Асет Мениджмънт“, при което на 05.04.2022 г.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ го платило на първото дружество, като на
1
същата дата „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ уведомило длъжника М. за това по
ел. поща.
На 31.03.2022 г. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ е прехвърлило
вземанията си към М. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, като М. бил
уведомен за това на 02.05.2022 г.
За посочената сума от 251,90 лева- главница, както и 75,30 лева
,представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, 60,00лева,
представляваща извънсъдебни разноски, 10,80 лева ,представляваща
договорна лихва от 20.08.2020 г. до 05.11.2021 г., 12,46лева , представляваща
лихва за забава от 20.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 30.01.2023 г.до окончателното й изплащане на
задължението, ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.
126/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 68/27.02.2023г.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия
установителен иск . В хода по същество ищецът не се явява и не взема
становище. В писмен отговор поддържа исковата молба и моли исковете да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
особеният представител на ответника адв.М. К. е подала писмен отговор, в
който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни
твърдения на ищеца. Прави възражение за нищожност на процесния договор
за паричен заем,договора за поръчителство, както и на конкретни клаузи.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
68/27.02.2023г. по ч.гр.д.126/2023г. на СвРС - М. С. М. с ЕГН **********, с
адрес с.****** следва да заплати на кредитора „АПС БЕТА България“ ЕООД,
ЕИК ****** сумата 251,90 лева- главница, както и 75,30 лева
,представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, 60,00лева,
представляваща извънсъдебни разноски, 10,80 лева ,представляваща
2
договорна лихва от 20.08.2020 г. до 05.11.2021 г., 12,46лева , представляваща
лихва за забава от 20.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 30.01.2023 г.до окончателното изплащане на
задължението.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск за сумата от 251,90лева (двеста петдесет и един
лева и 90 ст.) ,представляваща главница, 10,80лева (десет лева и 80 ст.)
,представляваща договорна лихва от 20.08.2020 г. до 05.11.2021 г., 12,46 лева
(дванадесет лева и 46 ст.), представляваща лихва за забава от 20.08.2021 г. до
05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. Т.е. в исковата претенция не са
включени сумите по заповедта ,представляващи възнаграждение по договор
за поръчителство и за извънсъдебни разноски.
По делото е представен договор за паричен заем № 4231302/12.08.2021
г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател и М. С. М. ,
като заемател, по силата на който заемодателят е предал на заемателя сумата в
размер на 300,00 лева, като последният се е задължил да върне същата сума в
размер на 12 седмични погасителни вноски в размер на по 26,27лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40, 00 % и годишен процент на
разходите в размер на 47,93 %.
Видно от договор за предоставяне на гаранция № 4231302 от 12.08.2021
г., сключен между "Файненшъл България" ЕООД, като гарант и М. С. М. ,
като потребител, гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане в
полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител - потребителя, с цел -
гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен
заем. За поемане на това задължения е уговорено с договора, че потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 92,76 лв., платимо разсрочено
на дванадесет седмични вноски, всяка от които в размер на 7,73 лв.
От преводно нареждане от 05.04.2022 г. се установява, че "Файненшъл
България" ЕООД е превело по банкова сметка на "Изи Асет Мениджмънт" АД
сумата в размер на 335,16 лева, с основание - "CREDIT ID 4231302".
3
Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г., приложен по ч. гр. д. № 126/2023 г., "Файненшъл
България"ЕООД прехвърля на "АПС Бета България" ЕООД свои ликвидни и
изискуеми Вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към същия
договор. Въпросното приложение №1 не е приложено нито по заповедното
производство , нито в исковото, въпреки изричните указания.
Няма представени доказателства по делото уведомление за извършената
цесия да е било връчено на ответника преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, нито представени такива същият да е бил уведомен по имейл за
извършеното прехвърляне на вземането, както се твърди в исковата
молба.Представена е разпечатка от уведомление за цесия, изпратено на
ел.поща на дата 31.10.2022г., като не е ясно чия е тази поща, при положение
че в Договора за паричен заем № 4231302/12.08.2021г. същата не е посочена
като адрес за получаване на уведомления. С исковата молба се прави искане
с връчването й ответникът да се счита уведомен за извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
В случая основният спор по делото, с оглед наведените възражения от
особения представител на ответника, е дали е извършена цесия по отношение
дълга на ответника, това съобщено ли е надлежно на длъжника. Налице са и
други възражения относно недействителност на Договора за паричен заем №
4231302/12.08.2021г., но съдът счита че не следва да ги обсъжда, доколкото
претенцията в исковата молба е само за главница и законна лихва. Не се
претендират включените в заповедта за изпълнение суми ,представляващи
възнаграждение по договор за поръчителство и за извънсъдебни разноски.
Ищецът не се легитимира като кредитор в производството и поради
това, че не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод
за сключен действителен договор за цесия, касаещ процесното вземане. Както
се посочи приложен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.03.2022 г., с който "Файненшъл България"ЕООД прехвърля на
"АПС Бета България" ЕООД свои ликвидни и изискуеми Вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към същия договор. Въпросното
приложение №1 не е приложено нито по заповедното производство , нито в
исковото производство, въпреки изричните указания. Липсата на приложение
4
№1 или друго доказателство за прехвърляне на вземането към конкретния
длъжник- ответника М. М. води до извод за неоснователност на иска. За
прехвърляне на конкретното вземане не може да се направи извод от
представените писмени доказателства.В тази връзка по делото е представено
преводно нареждане от 05.04.2022 г. , видно от което "Файненшъл България"
ЕООД е превело по банкова сметка на "Изи Асет Мениджмънт" АД сумата в
размер на 335,16 лева, с основание - "CREDIT ID 4231302". Номерът на
договора за кредит съвпада, но сумите са различни и най-вече преводът е от
5.04.2022г., а Договорът за цесия е с по-ранна дата -31.03.2022 г.,т.е. към този
момент ищецът е придобил вземането срещу длъжника от лице, което не се
легитимира като негов носител по силата на валидно облигационно
правоотношение. С плащането на дължимите суми съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора гарантът встъпва в правата на удовлетворения кредитор и има право
да иска от потребителя възстановяване на сумата на платените към кредитора
задължения. От извършеното плащане би произтекло правото на гаранта да се
счита носител на вземането, съответно от там би произтекло и неговото право
да го продаде впоследствие на трети лица- в случая на ищеца. Не бе доказано
извършването на такова плащане, предшествано от описаната в чл. 4 от
договора за предоставяне на гаранция процедура. Изложените, при това дори
не в исковото, а в заповедното производство твърдения относно уведомяване
на длъжника за постъпило искане от кредитора към гаранта за извършване на
плащане, както и доказателства за плащане на дължимите суми от гаранта
към кредитора, останаха голословни и неподкрепени с доказателства. Както
се посочи преводно нареждане от 05.04.2022 г. е след Договора за цесия от
31.03.2022г., към който пък не са приложени дакозателства за прехвърляне на
конкретния дълг на ответника. Липсата на доказателства за съществуващо
вземане в посочените размери в полза на цедента води до единствено
възможния извод за неоснователност на претенциите на цесионера.
В случая липсва и надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди
завеждане на настоящото дело, а се иска това да стане с връчването на
исковата молба, но тя е връчена само на особения представител на ответника,
а не на М. С. М.. Представената разпечатка от уведомление за цесия,с която
„АПС БЕТА България“ ЕООД уведомява ответника М., че "Файненшъл
България" ЕООД е цедирало вземането си към него в размер на 425,23лева,
5
изпратено на ел.поща на дата 31.10.2022г. не може да се приеме за надлежно
връчено уведомление. Първо не е ясно чия е тази ел.поща на която е
изпратено съобщението, при положение че в Договора за паричен заем №
4231302/12.08.2021г. същата не е посочена като адрес за получаване на
уведомления.Там са посочени адрес и телефон, липсва ел.адрес.
Връчването на особен представител също не би могло да се приравни,
нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на
особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда,
с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6
ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК. Тази
представителна власт е ограничена , което води до извода, че особеният
представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение между страните.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на
останалите доводи и възражения на страните по съществото на спора.
С оглед изхода на делото право на разноски има ответника. Същият не е
направил такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление гр. ********, представляван от Х. М. М. и
П.В., чрез пълномощник юрисконсулт Е.Ц. иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че М. С. М. с ЕГН **********, с адрес с.****** им дължи
сумата от 251,90лева (двеста петдесет и един лева и 90 ст.) ,представляваща
главница, 10,80лева (десет лева и 80 ст.) ,представляваща договорна лихва от
20.08.2020 г. до 05.11.2021 г., 12,46 лева (дванадесет лева и 46 ст.),
представляваща лихва за забава от 20.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със
6
законната лихва върху главницата от 30.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 68/ 27.02.2023 г. по ч. гр. дело №
126/2023 г. по описа на СвРС, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7