№ 1055
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330201896 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-0273-000016 от 10.02.2021 г., издадено от началник РУ Хисар към ОД на МВР
Пловдив, с което на И. М. П. с ЕГН ********** на основание чл. 185 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото едно
нарушение определя само срока за доброволно изпълнение на наложена санкция
„глоба“ и не може да бъде основание за ангажиране на отговорност. Другото
нарушение пък не е посочено от фактическа страна коректно, тъй като няма отразено
дали водачът на МПС носи контролен талон или не. Претендират се разноски. В
съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата.
Не е постъпило е становище от въззиваемата страна, като с писмото за
изпращане на преписката на съда се взема формално становище по
законосъобразността на постановлението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Собственик на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № *** е Г. В. П..
На 19.01.2021 г. около 15:38 часа на път 642 км 30+900, непосредствено до ЖП
прелез гара Калояново в посока на движение към с. Калояново жалбоподателят И.П.
управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № ***. На същото място и
по същото време мл. автоконтрольор И.С. към РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив
изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението. Спрели за проверка
жалбоподателя и му изискали документите. Последният обаче не представил
контролен талон към СУМПС. Освен това полицейските служители разполагали с
техническо средство – таблет, и извършили проверка на водачът в системата.
Резултатът от нея бил, че П. имал незаплатена глоба в размер на 10 лв.
По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА № 21/21 бл. № 999356 от 19.01.2021 г. в присъствието на
нарушителя за нарушение на чл. 190, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен
на жалбоподателя, който бланкетно посочил, че има възражения.
Въз основа на установеното е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 185 и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП глоба в общ размер на 30 лв. за нарушенията посочени в
АУАН.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел И.С. – актосъставител. Съдът се довери на показанията му като
логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Същият си спомня конкретната ситуация и дава показания, свързани с детайли от
установената фактическа обстановка. Посочва, че са извършени справки, които са
установили незаплатената глоба от страна на водача, като проверката е започнала с
изискване на документите от него.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-
515/14.08.2018 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от
жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган
(АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушенията, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушенията, от значение за
съставомерността им и за параметрите на вменените нарушения, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право,
като е отразил, че има възражения.
2
Към момента на установяване на нарушенията с АУАН собственикът на лекия
автомобил е бил известен, а актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и
водачът нарушител, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват
оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на
жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон относно и двете
нарушения.
Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са
императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За
НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта
съответните органи по съставянето им имат задължение да посочат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН.
Макар актосъставителят да е посочил мястото на установяване и извършване на
нарушението, а именно път 642 км 30+900, непосредствено до ЖП прелез на гара
Калояново в посока на движение с. Калояново. Същевременно в постановлението
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това да е извършил нарушенията на
км 30+900, непосредствено до ЖП прелез на гара Калояново в посока на движение с.
Калояново. По този начин неясно остава кое място на извършване на нарушението е
възприел административнонаказващия орган. Освен това изписано по този начин и
непроверимо от съда е конкретното място на нарушенията, доколкото това може да
бъде всеки един път около посочената гара Калояново. Независимо, че има известна
степен описание, липсата на посочване на конкретен път следва да се приравни на
липса на посочване на място на извършване на нарушението. Затова и съдът прецени,
че това нарушение в наказателното постановление е съществено и ограничава правата
на жалбоподателя да се защити в пълен обем, доколкото не би му било възможно да
ангажира правни и фактически възражения за кое точно място на установяване на
нарушенията е бил наказан с постановлението. Отделно от това мястото на
нарушенията от акта се разминава с това в постановлението, както вече се сподели.
Затова и съдът прецени, че постановлението е незаконосъобразно и това влече неговата
отмяна.
От друга страна по вмененото нарушаване на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от
фактическа страна в НП е отбелязано, че водачът не представя контролен талон. От
правна страна обаче нарушената норма предвижда задължение за водачите да носят в
себе си тази документ. Следователно отговорност може и следва да се търси, ако от
фактическа страна се установи водачът да не носи в себе си необходимите документи.
Само по себе си непредставянето на тези документи не означава, че водачът не ги
носи, а може и да отказва да ги представи. Последното е основание за ангажиране на
отговорността му по друг ред и за друго нарушение. Затова и следва поведението на
правонарушителя да бъде конкретно и точно посочено, така че да не остава съмнение в
какво точно се изразява поведението му. Оттук и фактическата обстановка не отговаря
на предвиденото поведение в правната квалификация на нарушението, което съгласно
трайната съдебна практика е съществено нарушение на процесуалните правила и води
до ограничаване на правата на жалбоподателя, тъй като последният не може да разбере
в какво точно се изразява поведението му, така че да се субсумира под нарушената
правна норма.
Освен горното неправилно и в нарушение на материалния закон е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.
3
190, ал. 3 от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В цитираната
като нарушена разпоредба липсва въведена забрана за управление на МПС с
незаплатена в срока за доброволно заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение.
Законодателят е регламентирал други последици от противоправното бездействие на
водача. Неплащането на тази глоба не е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност и налагане на ново наказание глоба, а
предпоставя възможност за действия по принудително събиране на глобата. В този
смисъл разпоредбата не предписва правило за поведение на водачите, а има
инструктивен характер и урежда срокът за доброволно изпълнение на наложените
санкция, след изтичането на който държавната администрация може да пристъпи към
принудително им събиране.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не е
административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
С оглед на тази легална дефиниция, не всяко неизпълнение на задължение съставлява
административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение ще има
характер на административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено
задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния
акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. Противното би довело до
разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните принципи на
наказателното право и не може да бъде споделено. В тази връзка следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е включена в текста на закона след
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Така от систематичното тълкуване на същата следва
извод, че законодателят не е целял да я включи като състав на административно
нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.
Плащането на глобата по фиш в 7-дневния срок за доброволно заплащане по чл.
186, ал. 7 от ЗДвП, респ. плащането в едномесечен срок на влязлото в сила наказателно
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП представлява една правна възможност, а не
задължение, за наказаното лице да заплати доброволно наказанието глоба, като в
противен случай неблагоприятна последица за лицето би била образуването на
изпълнително производство и натоварването му с допълнителни разноски в хода на
принудителното изпълнение (както и налагането на принудителни административни
мерки, в предвидените от закона случаи).
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в разпоредбата на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на нарушение управлението на
МПС. Така че да се приеме, че нормата съдържа в себе си състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН би означавало, че нарушители се явяват не
само установените при проверка водачи на МПС, но и всички граждани с неплатени
глоби. Тълкуване на закона по този начин би довело дотам, че
административнонаказващият орган ще има възможността да извърши проверка на
всички граждани, които са били наказвани някога, и да наложи „глоби върху глоби“ по
отношение на всеки от тях, който има неплатени задължения в т.нар. срок за
доброволно изпълнение. Нещо повече, при тълкуване на закона по този начин би се
стигнало до въпроса дали глоба би следвало да се наложи за всеки влязъл в сила
неплатен електронен фиш, респективно наказателно постановление или съдебен акт,
4
отговор на който би следвало да е утвърдителен на основание чл. 18 от ЗАНН. От друга
страна, с оглед спазването на принципа „ne bis in idem“ и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН би следвало коректно да се описва като дата на извършване на нарушението по
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден, след който е изтекъл срокът за доброволно
заплащане, а не моментът, в който водачът е установен да управлява автомобил.
Дори да се приеме, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП включва в себе си състав
на административно нарушение, то за конкретното нарушение следва да бъдат описани
в АУАН и НП и установени всички съставомерни елементи на състава. В конкретния
случай това са индивидуализация на влязъл в сила санкционен акт, размер на
неплатената глоба и срокът, в който е следвало да стане това. В случая единствено е
индивидуализиран размерът на глобата. Не посочени остават другите елементи от
фактическия състав по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, което се явява и самостоятелно
основание за отмяна на НП в тази част.
Описването от фактическа страна на срока е от особено значение, защото
именно той би позволил на съда да извърши преценка на първо място дали въобще по
отношение на жалбоподателя срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а
едновременно с това да прецени и коя е датата, на която е било извършено твърдяното
нарушение, доколкото както вече се посочи, датата на извършване на нарушението ще
бъде първият ден, след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане.
Все в горния смисъл и Решение № 3 от 23 март 2021 г. по конст. дело № 11/2020
г. на Конституционен съд.
С оглед на всичко изложено, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки изложените съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, от
обективна и субективна страна се установяват извършването на нарушенията при пряк
умисъл, а наложените санкции да са законосъобразни. Това обаче не променя
изведените изводи за отмяна на постановлението.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред
въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300
лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същите са уговорени в размер на 300
лв., т.е. в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото при интерес до 1000 лв.
минималният размер е 300 лв.
По посочените съображения следва да се приеме, че не са спазени
задължителните формални изискания за съдържание на АУАН и НП и по
приложението на закона, което дава основание наказателното постановление да се
прецени като незаконосъобразно и последицата от това – да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 21-0273-000016 от 10.02.2021 г.,
издадено от началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на И. М. П. с ЕГН
********** на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП)
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на И. М. П. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6