№ 2043
гр. С., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110159036 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от З.А. ЕИК *** срещу С.О.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 711,03 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №10017030100283 за
настъпило на 04.01.2017 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и несигнализирана на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 15.10.2021 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.01.2017 г. в град С. е настъпило ПТП, като водачът на лек
автомобил „Б.“ модел „Е.“ ДР № *** по време на движение по *** е преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка, в резултат на което били причинени имуществени
вреди на МПС-ТО, за което към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0306Х0198759. По заведената пред ищеца
преписка по щета и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на
701,03 лева, като застрахователят е заплатил на 30.01.2017 г. сумата от 375,04 лева на
собственика на автомобила, а остатъка от 325,99 е прихванал за 4-та вноска по
застраховката, за което е издал квитанция на 30.01.2017 г. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи отговорност за обезщетените вреди,
тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе
мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до
ответника за заплащане на сумата 711,03 лева, но претенцията останала незаплатена.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва протокола за ПТП с доводи, че съставителят му не е присъствал на
произшествието, а се основава само на данни, изхождащи от водача на МПС-то. Счита, че
водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по
1
пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Твърди, че не е ясно дали при
определяне на застрахователното обезщетение е отчетено овехтяването на автомобила.
Оспорва размера на изплатеното обезщетение. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от
застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне
на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на
водача на автомобила. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
От приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП се установява, че
на 04.01.2017г. около 19,10ч., управляван от ЕМ. ЦВ. Й. лек автомобил „Б.“ с ДК №***
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул. „Б.” с посока
бул. „*** в гр. С., в резултат на което настъпват повреди по автомобила.
От разпита на свидетеля Е.Й. се установява начина по който е настъпило процесното
ПТП – а именно начинът описан в съставения протокол за ПТП. Налице е разминаване в
часа на произшествието, но съдът отдава това на изминалия период от време. Свидетелят
потвърждава, че пътното платно е било нарязано, за да бъде асфалтирано, но липсвали
обозначителни знаци за извършвания ремонт. Заявява, че автомобилът му попаднал в дупка
и се спукали двете му гуми.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява,
че механизмът на настъпване на процесното ПТП съвпада с описания в протокол за ПТП от
04.1.2017г. Вещото лице посочва, че средната пазарна цена на материалите и труда,
необходими за отстраняването на повредите, настъпили в пряка и непосредствена причинна
връзка от описаното ПТП, възлиза на сумата от 728,35 лв.
Процесното ПТП е настъпило в срока на действие на договор за имуществено
застраховане на лек автомобил „Б.“ с ДК №***, сключен между ищеца и собственика на
автомобила – ЕМ. ЦВ. Й., със застрахователна полица №0306Х0198759 със срок на
валидност 15.04.2016г.-14.04.2017г., което се установява от приетата по делото
застрахователна полица.
В изпълнение на задълженията си по застрахователния договор на 30.01.2017г.
ищецът плаща на Е.Й. застрахователно обезщетение в размер на 375,04лв., като е прихванал
дължимата последна застрахователна вноска, което обстоятелство не се оспорва между
страните.
Установените факти предпоставят, че регресният иск по чл. 410,,ал.1,т.2 КЗ е доказан
по основание и за целия му предявен размер. Налице е настъпило застрахователно събитие,
покрит риск по договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увреденото
лице. Ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение за имуществени вреди, настъпили
от процесното ПТП, тоест изпълнени са предпоставките на чл. 410, ал. 1 от КЗ за
встъпването му в правата по чл. 49 от ЗЗД, които увреденият има срещу ответника, до
размера на платеното обезщетение.
Отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД се предпоставя от обективно
установения по делото факт – неизпълнение на задълженията му по чл. 31 от Закона за
пътищата за поддържане на пътното платно на общинския път, на който е реализирано
процесното ПТП, в пряка и непосредствена последица от което са настъпили обезщетените
от ищеца вреди. Презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вина на служителите на ответника,
на които са пряко възложени функциите по чл. 31 от Закона за пътищата, не е опровергана
от доказателствата по делото, което предпоставя изпълнен състав на гаранционната
отговорност по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските
за производството. Ищецът претендира сумата от 50лв. държвна такса, 50лв. – депозит за
разпит на свидетел, 300лв. САТЕ и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
2
наведеното възражение за прекомерност следва да бъде намалено на сумата от 100лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О. с адрес гр. С., *** да заплати на З.А., ЕИК ***, с адрес: *** сумата
от 711,03лв. – регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „Б.“ с ДК №*** за вреди,
настъпили при ПТП на 04.01.2017г., ведно със законната лихва от 15.10.2021г., както и на
основание чл.78,ал.1 сумата от 500лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3