РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Попово, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100750 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Й. П. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.Т.,
ул. „П.“ № 141, чрез адв. Й. Ц. Й., вписан във Великотърновската адвокатска колегия, със
съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цариградска“ № 37, ет. 6, офис 18, СРЕЩУ: Д. Д.
П., с ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Г. О., ул. „М.“ № , Д. П. Й., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. П., общ. Г.О., ул. „М.“ № , и Г. Д. Я., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Р., общ. Т., ул. „Я.“ № , за обявяване за нищожен обективирания в нотариален акт №
197, т.IV, рег.№ 3587, н.д.№ 524/2023г. на Нотариус Полина Д.а, рег. № 680 договор за
дарение на 1/120 ид.част от описаните недвижими имоти - Поземлен имот с идентификатор
57875.52.1 и Поземлен имот с идентификатор , находящи се в землището на село П., общ.
П., област Т., на посочените, съединени при условията на евентуалност основания, както и
да се допусне ищцата Й. П. Й., като съсобственик да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС продадените от Д. Д. П. и Д. П. Й. на Г. Д. Я. общо 20/120 ид. части от поземлените
имоти при посочената в нот. акт № 198, Т. IV, рег. № 3589, н.д.№ 525/2023г. на Нотариус
Полина Д.а цена в размер на 5000 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата, нейната майка Д. Д. П. и нейният брат Д. П.
Й. са съсобственици на два поземлени имота, подробно описани в исковата молба.
На 19.10.2023 г. с ищцата се свързало лице на име И.К., което й предложило да
изкупи нейната част от тези имоти за сумата от 2000 лв., като съобщила, че вече имала
пълномощно от майка й и брат й за продажба на техните дялове.
Й. Й. се изненадала от информацията, тъй като знаела, че майка й страда от
деменция, а брат й имал умерена умствена изостаналост. Тя успяла да се снабди с копие от
въпросното пълномощно, което било нотариално заверено от нотариус Красимира Боева с р-
на на действие РС – Г. Оряховица.
При извършена от ищцата справка в имотния регистър, се установило, че на
20.10.2023 г. са били извършени две сделки: Дарение – Д. Д. П., чрез пълномощника си
И.К., дарила 1/120 идеална част от имотите на отв. Г. Д. Я. и покупко-продажба – Д. Д. П. и
Д. П. Й., отново чрез пълномощник Илияна Кирилова, продали съответно 9/120 и 10/120
идеални части от имотите на същото лице – Г. Д. Я., за сумата в общ размер на 5000 лв.
Твърди се, че процесният договор за дарение е нищожен на няколко, съединени при
1
условията на евентуалност основания - поради накърняване на добрите нрави, липса на
основание, както и поради привидност на дарението, което прикривало покупко-продажба.
Релевират се доводи, че няма логична причина и повод Д. П. да извършва дарение на
лице, с което не само няма близка връзка, а дори не познава.
Според ищцата, дарението е привидно (симулативно), тъй като прикривало
действителна сделка за покупко-продажба. Тя поддържа тезата, че няма логична причина
майка й да дари своя дял на непознато лице, особено при положение, че именно ищцата и
нейната дъщеря се грижат за майка й и брат й. Освен това, веднага след дарението е била
извършена покупко-продажба на други идеални части от имотите на същия приобретател.
Поради заболяването на майка й (деменция) и здравословното състояние на брат й
(умерена умствена изостаналост), ищцата твърди, че те не са могли да вземат информирани
и самостоятелни решения за разпореждане с техните дялове.
Твърди се, че сделките са извършени без ищцата да бъде уведомена и без да й бъде
предложено да изкупи идеалните части от имотите, което нарушавало нейните права като
съсобственик.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което исковите претенции да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Г. Д. Я., чрез
пълномощника си адв. Ц. И. - ТАК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове.
Освен това, ответникът твърди, че няма пасивна легитимация по делото, тъй като
вече е продал своята идеална част от имототе. В подкрепа на това прилага нотариален акт №
33, том IV, рег. № 4199, дело № 513/2023 на нотариус Юлиян Й. с р-на на действие РС-
Попово.
Моли се за отхвърляне на исковете, като се претендират деловодни разноски.
Ответниците Д. П. и Д. Й. не са депозирали писмени отговори.
В съдебно заседание ищцата Й. Петрова Й., редовно призована, се представлява от
адв. Й. - ВТАК, който пледира за уважаване на исковите претенции. Претендират се
разноски. Представя подробни писмени бележки, в които след анализ на събраните по
делото доказателства се излага становище за основателност на исковете.
Ответникът Г. Д. Я., редовно призовани, не се явява. Представлява се от адв. И.- ТАК.
Процесуалният представител на страната пледира за отхвърляне на исковете.
Ответникът Д. Д. П., редовно призована, се явява лично.
Ответникът Д. П. Й., редовно призован, не се явява и не изпращат надлежно
упълномощени представители.
Съдът, след като се запозна със становищата на молителите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска за нищожност с правно основание по чл. 26, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД
/поради накърняване на добрите нрави /, а при условията на евентуалност чл. 26, ал.2
пр. 4 и пр. 5. ЗЗД /липса на основание и симулативност на договора за дарение,
обективиран в нотариален акт № 197, т.IV, рег.№ 3587, н.д.№ 524/2023г. на Нотариус
Полина Д.а, рег. № 680 /:
Между страните не се спори, че Й. П. Й., Д. Д. П. и Д. П. Й. са били съсобственици
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П., общ. П.. Търговище, с площ от 5990 кв. м., с
идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-876/08.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. П., местност „Б., с
трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, с
категория на земята: трета, при съседи: имоти с идентификатори и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с. П., местност „Л.“, с площ от 22 803 кв. м., с идентификатор по същата
кадастрална карта и кадастрални регистри, при съседи: имоти с идентификатори .
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в
2
с. П., с № 197, том IV, рег. № 3587, н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Ненова Д.а с р-н
на действие РС- Попово се установява, че на 20.10.2023 г. Д. Д. П., действаща чрез
пълномощник И.И.К., е дарила на Г. Д. Я. 1/120 ид. част от посочените по-горе два имота.
На същата дата /20.10.2023 г./ съсобствениците Д. Д. П. и Д. П. Й., действащи чрез
пълномощника си И.И.К., са продали на ответника Г. Д. Я. общо 19/120 идеални части от
процесните имоти. Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 198, том. IV, рег. 3589, дело, № 525/2023г. на нотариус Полина Ненова
Д.а.
От отговорите на зададените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, дадени от отв. П. се
установява, че ответницата не познава лицето Г. Д. Я. и никога не го е виждала. На въпрос
дали е имала дарствен мотив спрямо това лице, тя отговаря отрицателно.
На въпроса относно получаване на парични суми от продажбата на идеални части от
ниви, ответницата посочва, че й били дадени 2000 лева от жена, която „я измамила“, и
впоследствие още 2000 лева в магазин в гр. Велико Търново, като тя не си спомня името на
жената, но предполага, че може да е била „Ивелина“. Твърди, че същата е търсила дъщеря й,
на която предала някакви документи. Дъщеря й обаче заявила, че става дума за фалшиви
документи и не се съгласила с действията на тази жена.
С определението по чл. 140 от ГПК на основание чл.176 от ГПК, съдът разпореди
ответникът Г. Д. Я. да се яви лично и да отговори на следните въпроси: „Познава ли Д. Д. П.
?; Виждал ли я е ? Каква е причината да приеме дарение от Д. П. на незначителна част от
процесните имоти и веднага след това да заплати останалата част от тях, принадлежаща на
същото лице и нейния син ?“, като му указа, че може да приеме за доказани обстоятелствата,
за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна
причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
Отв. Я. не се яви в насроченото о.с.з., без да посочи уважителни причини за това и не
отговори на зададените въпроси, поради което съдът приема за доказано, че Г. Д. Я. не
познава Д. Д. П. и не я е виждал, а причината да приеме дарение от Д. П. на незначителна
част от процесните имоти, е да стане съсобственик, с цел в последствие да придобие
възмездно ид.ч. от тях.
По делото като свидетел бе разпитана Й.Г.ева Й. – дъщеря на ищцата.
Според свидетелката, тя и майка й са научили за сделката по повод обаждане от
непознато лице и последвала среща, на която са присъствали непознати мъж и жена и
самата Д. П.. На тази среща те разбрали, че бабата и вуйчото вече са прехвърлили своите
дялове от земята, като свидетелката изрично подчертава, че тя и майка й не са били
предварително уведомени за това.
От думите на свидетелката се установява, че Д. П. е била наясно, че прехвърля
земеделска земя, но не е разбирала ясно размера сума, която ще получи в замяна. Според
свидетелката, баба й споменала, че е получила общо 4 000 лв. (заедно с вуйчото) и че
плащането било на два етапа.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който
е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е
придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова
вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни
- такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските
и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в
гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на
отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
3
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни
договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана
от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Дарението
обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се
увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага,
тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е
елемент от договора за дарение.
Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли
собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в
този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В
този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а
този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва
да докаже тези мотиви, т. е. в случая в тежест на ищцата е да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че дарението на ид.ч. от процесните имоти е извършено с
единствения мотив да бъде увредено имуществото й, поради което то е извършено в
противоречие с добрите нрави.
В конкретния случай такова твърдение е налице, но то не е подкрепено с
доказателства, което е в тежест на ищцата. В случая предвид съдържанието на договора за
дарение, не може да се приеме, че същият противоречи на добрите нрави. Дарственият акт
не е противозаконен, нито укорим като несъвместим с добрите нрави. А намаляването на
имуществото на дарителя следва от същността на договора, който е едностранен и дарението
се прави, за да се облагодетелства дарения. Тъй като в случая не е доказано, че мотивът за
извършване на дарението е единствено с цел да се увредят интересите на ищцата,
настоящият състав приема, че договорът за дарение не накърнява установените в
обществото норми на поведение и общоприетия морал.
В исковата молба се развиват и съображения, че основанието на договора за дарение
включва подбудите, поради което е направено дарението.
Съдът не споделя тезата на ищцата, доколкото тя приравнява едно на друго две
близки от психологическа, но различни от правна страна понятия от субективната страна на
договора за дарение – основанието и намерението, както и поради това, че не държи сметка
спрямо чие намерение се преценява валидността на договора, когато той е сключен от
пълномощник – на упълномощителя или на пълномощника.
При договора за дарение основанието за извършването на имущественото
разместване е желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно дарителя (т.нар.
donandi causa). В това се изразява типичната и непосредствена цел на извършващия дарение
- да предизвика увеличаване имуществото на дарения за сметка на своето имущество, без да
очаква получаването на каквато и да е насрещна престация. Други допълнителни субективни
елементи в основанието на договора за дарение не се включват. Извън неговото основание
остава намерението, поради което е извършено дарението. На намерението на дарителя
законодателят е придал особено значение, доколкото ако то се окаже противно на закона или
на добрите нрави, договорът за дарение също би бил нищожен – чл. 226, ал.3 от ЗЗД, както
би бил нищожен той и при липса на основание. Докато основанието се изчерпва с
желанието на дарителя да прехвърли нещо безвъзмездно, намерението показва защо той
желае безвъзмездното му прехвърляне. Самия факт, че законът урежда тези основания за
нищожност поотделно демонстрира, че основанието и намерението при дарението са
различни елементи от неговата субективна страна.
По същество ищцата твърди, че нейната майка не познавала ответника Я., не се
намирала в близки отношения с него, поради което липсвала причина тя да желае да му
подарява идеална част от имота си. Този довод обаче съдът намира за неоснователен Освен
при възнаградителните дарения, законът не изисква дарението да е извършено в полза на
лице, което дарителят познава и му е близко. Валидно дарение може да бъде извършено и в
полза на съвсем непознато лице. Освен това, причините за дарението са свързани не с
неговото основание, а с намерението, поради което дарителят е действал. Доколкото
сделката е извършена чрез пълномощник, разполагащ с пълномощно за всякакви
разпоредителни действия по отношение на посочените в него имоти, то не по волята на
дарителката-упълномощител, а по волята на пълномощника следва да се преценяват и
евентуалните пороци в намерението. В случая, никоя от страните не спори, че целта на
4
дарението е била да се избегне необходимостта да се предлага идеалните части от имота за
закупуване на останалите съсобственици, но дори и с дарението да бъде преследван именно
този резултат, доколкото той не е забранен или непозволен от закона, респ. не води до
опорочаване на сделката – арг. и от чл. 226, ал.3 от ЗЗД, който текст изисква намерението да
противоречи на закона или добрите нрави.
С Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на
ВКС, е прието, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя
в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да
е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС,
няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице, само ако преди това е предложил на другите съсобственици
да купят частта му, при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Когато
правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в
нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици,
осъществената сделка не е нищожна.
При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда
потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното
правоотношение и заместят купувача, а за да могат да сторят това, сделката трябва да е
действителна – по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната
идеална част от вещта. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен
имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за
съсобствеността лице (какъвто е настоящия случай), житейското предположение за наличие
на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не
може да промени характера на сделката по чл. 33 от ЗС и последиците от нея, нито води до
опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и
за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия
краен правен резултат, то не може да се приеме, че страните целят забранен или непозволен
от закона резултат. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице,
външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато
надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба
и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е
придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което
не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Това е така и в случаите,
когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от
съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен от
закона.
Както в доктрината, така и в съдебната практика е изяснено, че не е възможно
симулацията, включително относителната, да се създаде и развие в рамките на
волеизявлението само на една от страните по договора. Напротив, симулацията е
съгласуваност между двете страни, по силата на която се създават две успоредно
съществуващи сделки, едната – привидна, явна, а другата – прикрита, дисимулирана. И при
относителната, и при абсолютната симулация е налице „съзнателно несъответствие между
желаното и изразеното“. Когато симулативната сделка е договор, трябва да е налице
съгласие и на двете страни за сключването му и за непораждане на целените с него правни
последици. Въобще симулацията, като правно явление, има договорно естество и не би
могла да се реализира само в рамките на волеизявлението на едната от страните по договора.
В случая следва да се обърне внимание и на въпроса когато договорът е сключен чрез
пълномощник спрямо чия воля се преценява неговата симулативност – тази на
упълномощителя или на пълномощника? На този въпрос отговор е даден с Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК.
В т.4 от мотивите по първия поставен въпрос се приема, че представителят не е
просто нунций, който само „пренася“ волеизявлението на представлявания, спрямо което да
се преценява пораждането на правните последици на съответната сделка или действие. В
контекста на доброволното представителство е възприета т.нар. репрезентационна теория,
според която волеизявлението на упълномощителя е от значение единствено за самото
упълномощаване, т.е. за учредяването на представителната власт и очертаването на нейния
обем, а пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в рамките на
5
представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на съответната
правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за
пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на
упълномощителя.
В конкретния случай договорът за дарение е сключен от пълномощник, въз основа на
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието. С пълномощното му е
учредена широка представителна власт: да продаде, замени или дари посочените в
пълномощното имоти на когото намери за добре и при условия, каквито прецени.
Пълномощникът е избрал да сключи договор за дарение с ответника Г. Я.. Очевидно е, че
чрез избраната сделка, а именно договор за дарение, пълномощникът е целял да направи
ответника Я. съсобственик на процесните имоти, като по този начин изключи
необходимостта продадената впоследствие на същия идеална част да бъде предлагана за
закупуване на останалите съсобственици. Както обаче вече се посочи, този резултат не е
забранен или непозволен от закона и това е така и в случаите, когато договорът за дарение е
сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба.
Следователно щом волеизявленията на пълномощника и на ответника Я. съвпадат по
съдържание и същите са насочени към сключването именно на договор за дарение, то
договорът не е привиден, а е действителен, поради което не може да бъде налице и
относителна симулация. Давайки общо пълномощно, ответницата Д. П. се е съгласила с
възможността пълномощникът да избира вида на разпоредителната сделка, поради което
щом той е направил своя избор и е сключил сделка от определен вид, чиито правни
последици се желаят и от насрещната страна, то не може да се претендира, че тя е
симулативна и не отразява действителната воля на страните по нея.
Дори и да се приеме, че симулацията се преценява във връзка с волята на
упълномощителката, а не на пълномощника, то липсват доказателства за съгласуваност на
волеизявленията на ответницата П. и ответника Я. във връзка с твърдяната симулация. По
делото липсва представено изготвено между тях обратно писмо, което да установява
симулативността на техните изявления.
От гореизложеното следва, че атакуваната в настоящото производство сделка,
обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 197, том IV, рег. № 3587,
н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Ненова Д.а, не е нищожна, поради това че с
извършеното преди продажбата дарение на идеална част от същите имоти е била
заобиколена забраната на чл. 33, ал. 1 от ЗС, както твърди ищцата.
В случая договорът за дарение е породил своя транслативен ефект със сключването
му под формата на нотариален акт.
Предвид горното, се налага извода, че договорът за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 197, том IV, рег. № 3587,
н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Ненова Д.а е действителен, а не нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, липса на основание и симулативност.
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС:
Претенцията с посоченото правно основание е предявена в установения двумесечен
срок от извършването на сделките и същата се явява допустима за разглеждане.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобствениците на недвижим имот могат да продадат
своята част на трето лице след като представят пред нотариуса писмени доказателства, че са
предложили на другите съсобственици да закупят тази част при същите условия. В
конкретния случай обаче, правото на изкупуване за ищцата не е възникнало, доколкото
макар с осъществената продажба ответницата Д. П. да е прехвърлила притежаваните от нея
идеални части на ответника Г. Я., то последният не е бил трето за собствеността лице, а
съсобственик на имотите. Т. е. предвид установената валидност на сключения между двамата
ответници договор за дарение, който предхожда договора за покупко-продажба, за
съсобственика-ищец не е налице възможност да изкупи дела на ответника Д. П., защото
такова право въобще не е възникнало в неговия патримониум. В случая за Д. П. не е било
налице задължение по чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като същият е продал идеалните си части от
имотите на съсобственик, а не на трето за собствеността лице.
Ето защо, съдът счита, че за ищцата не е възникнало право на изкупуване, макар и да
липсва нейно съгласие за извършване на сделката при посочените в нея условия, поради
6
което и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал .3 от ГПК в пола на ответната страна
следва да се присъди сумата от 1000.00 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. Й. с ЕГН: ********** с адрес гр. В. Т. ул. “П.“ № ,
действаща чрез адв. Й. Ц. Й. против Г. Д. Я. с ЕГН: ********** с адрес с. Р., общ. Т.,
ул.“Я.“№ , иск за прогласяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, липса
на основание и симулативност на договора за дарение, сключен на 20.10.2023 г. между Д. Д.
П., като дарител, и Г. Д. Я., като дарен, обективиран в нотариален акт № 197, том IV, рег. №
3587, н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Д.а, рег. № 680, с район на действие Районен
съд – Попово.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. Й. с ЕГН: ********** с адрес гр. В. Т., ул. “П.“ № ,
действаща чрез адв. Й. Ц. Й., против Д. Д. П. с ЕГН: **********, с адрес с. П., общ. Г. О.,
ул. “М.“ № , Д. П. Й. с ЕГН: **********, с адрес с. П., общ. Г.О., ул. “М. № и Г. Д. Я. с ЕГН:
********** с адрес с. Р., общ. Търговище, ул.“Я.“№ иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС за допускане изкупуването в полза на ищцата на 20/120 идеални части от недвижими
имоти, находящи се в с. Посабина, общ. Попово, обл. Търговище, представляващи
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , м-т „Белица“ с площ 5990 кв. м., при съседи и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор м-т „Ликата“ с площ 22 803 кв. м., с трайно
предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване нива, трета категория, при
съседи.
ОСЪЖДА Й. П. Й. с ЕГН: ********** с адрес гр. В. Т., ул. “П.“ №, ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Д. Я. с ЕГН: ********** с адрес с. Р., общ. Търговище, ул.“Я.“№ , СУМАТА от 1000.00
лв. /хиляда лева/ – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7