Решение по КНАХД №258/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна ЖАЛБА на Д.Р.Д. ***, чрез пълномощник – * К.Й.С. ***, против Решение № 58 от 28.02.2025 г. на Районен съд - Видин, постановено по АНД № 1176 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено издаденото от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ /“КП“/ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр. София Наказателно постановление /НП/ № 002100 от 10.08.2022 г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.  за нарушение по чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 139 ал. 7  от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както и същия е осъден да заплати разноски в размер на 170 лв.

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Основното възражение е, че не е доказано по делото, че жалбоподателят е бил водачът на процесното МПС. Иска се отмяна изцяло на оспореното решение и отмяна на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото пред настоящата и пред предходните инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба - становище от пълномощника по хода на делото и по същество на спора, с която се поддържа касационната жалба, по подробно изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Началник Отдел „КП“ в НТУ към АПИ - София, редовно призован, пред съда не се явява и представлява.  В отговор, чрез пълномощник – * К.И. оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорения акт, като законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящето производство е трето по ред касационно производство пред административен съд.

Първоначално с Решение № 224/30.05.2023г. по АНД № 1231/2022г. на РС-Видин е потвърдено НП. С Решение № 219/30.10.2023г. по КАНД № 237/2023г. на АдмС Видин това решение № 224/30.05.2023г. е обезсилено, поради конституирана ненадлежна страна от РС-Видин.

С Решение № 136/05.04.2024г. по АНД № 1391/2023г. на РС-Видин, НП  е потвърдено. С Решение № 1014/23.07.2024г. по КАНД № 303/2024г. на АдмС Монтана, Решение № 136/05.04.2024г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, отменено друго НП № Р8-380/03.10.2022г.

Последва оспореното Решение № 58 от 28.02.2025  г. на PC - Видин, постановено по АНД № 1176/2024 г., с което отново НП е потвърдено.

С Определение № 5515/28.05.2025г. по адм.дело № 5007/2025г. на ВАС на РБ, касационната жалба на АПИ против това Решение № 58/28.02.2025г. по АНД № 1176/2024г. на РС-Видин е изпратена за разглеждане на АдмС-Враца.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното Решение на РС – Видин е потвърдено издаденото от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София Наказателно постановление № 002100 от 10.08.2022 г., с което на  Д.Р.Д. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139 ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Отговорността на касатора Д.Д. е ангажирана за това, че на 15.02.2022 г., на път I-8, км. 0+50, в направление излизане от територията на Република България при граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ - *  /изход/ пристигнало ППС, т.а. марка „Волво“с рег. № **  управлявано от него, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона. След извършена проверка е установено, че т.а. попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на 08.02.2022 г., в 12:16 часа, по път I-1, км 7+594, в посока на движение – намаляващ километър, е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20181 (АПИ). Прието е, че е налице нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП вр. с чл. 139 ал.7 от ЗДвП извършено от Д..

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната процедура. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че Д. е управлявал т.а. с рег. № **, попадащ в категорията на ППС за който е дължима, но не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,  на 08.02.2022 г., в 12:16 часа, по път I-1, км 7+594. Формиран е извод, че Д. Д., като водач на т.а. на тази дата, е извършил нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП вр. с чл. 139 ал.7 от ЗДвП.

Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е НЕПРАВИЛНО.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал неправилни изводи за законосъобразност на издаденото НП, които касационната инстанция не възприема.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно  чл. 10б, ал. 3 от ЗП, на която се е позовал ответника в НП, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

На следващо място според посочената като основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800,00 лева

Отделна санкция е предвидена в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.

Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500,00 лева.

В случая наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача на пътното превозно средство, но по преписката липсват убедителни и безспорни доказателства, че именно Д.Р.Д. на 08.02.2022 г., в 12:16 часа е управлявал процесното превозно средство, за да е възникнало за него като водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В съставения АУАН е отразено, че нарушението е установено чрез проверка и справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 20181, както и че в хода на образуваното административно-наказателно производство, като доказателство е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и са приложени статични изображения - снимков материал, удостоверяващ изображението на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 08.02.2022 г. Доказателствата по делото не установяват авторството на деянието на 08.02.2022 г., дори да се приеме че фиксират обективните съставомерни елементи от състава на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В АУАН не се съдържа признание на Д.Р.Д. за управлявано от него на така посочената дата /08.02.2022г./ ППС, няма заявено такова и пред актосъставителя при връчване на АУАН. Отбелязването с „НЕ“ на Акта не е изяснено, дали няма възражения по акта, което също не е самопризнание, или не е съгласен със същия. В този смисъл Д. е възразил срещу издаденият акт, като сам е избрал да му бъде съставен АУАН, тъй като при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП  в размер на 750 лв.  е могло да бъде освободен от административно-наказателна отговорност, което изрично му е указано в АУАН. Заплащането на таксата по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 119 лв. при проверката на 15.02.2022г. също не може да се приеме за признание, че същия е управлявал т.а. на 08.02.2022г. Тези негови действия не би могло да се приемат за признание, че именно Д. е извършител на нарушението на 08.02.2022 г. От наличното в административната преписка статично изображение създаденото на 08.02.2022 г. по никакъв начин не се установява самоличността на водача на процесното ППС, което опровергава извода на районния съд, че са налице доказателства, че авторството на така посоченото деяние и неговата субективна страна са установени по несъмнен и категоричен начин.

Липсва изискана справка от собственика на МПС на 08.02.2022г. кое лице е управлявало т.а. При първото разглеждане на делото пред РС-Видин, е представено в заверен препис „Свидетелство за регистрация - част I“ на процесното МПС - т.а. марка „Волво“ с рег. № **, от което е видно, че собственик е  търговско дружество. При положение, че нарушението е установено - фиксирано със заснемане на т.а., без да се спира непосредствено след това т.а., задължително е следвало да се изиска справка от собственика на МПС за водача на т.а. на 08.02.2022г. АУАН е съставен на 15.02.2022г., т.е. една седмица след нарушението, т.е. имало е достатъчно време да се изиска справка от собственика на т.а. За отбелязване е, че в АУАН и в НП изобщо не е коментиран въпроса на собствеността на МПС.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за законосъобразност на НП, Районният съд – гр. Видин е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло - и в частта на разноските.

След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното НП следва да бъде отменено, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Съдът намира да отбележи, че освен горното обстоятелство за отмяна на НП, като незаконосъобразно, са налице и две други обстоятелства.

На първо място са налице последващи законови изменения, които са по-благоприятни съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.

Със Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за пътищата (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3  за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува администра- тивно-наказателно производство.“

Така е предвидена нова изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно декларирани тол данни и респективно не-заплатени тол такси. Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на административно-наказателна отговорност /АНО/. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на АНО. Тази процедура е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на АНП до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и всички АНП, които се образуват срещу АПИ по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на нередност /мотиви към законопроекта за ЗИДЗП/.

В случая още при съставяне на АУАН на 15.02.2022г. е заплатена от водача Д.Д. таксата по чл. 10б ал. 5 от ЗП в размер на 119 лв. /дължима за 08.02.2022г./ и съгласно тази нова разпоредба на чл.10б ал.7от ЗП не следва да се образува АНП, респетивно ако е образувано, същото следва да се прекрати -  съгласно  чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.

На второ и последно място е налице Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. /образувано по отправено от АдмС – Хасково преюдициално запитване/ в което е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предвари-телно установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитира-ната норма, установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В  мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност.

Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл. 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1 800 лв. /настоящия случай/ или 2 500 лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имущ. санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Тоест националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.

           Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така, при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл Решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirбl-Gйp, C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имущ. санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите-членки да са компетентни да изберат средствата, в т.ч. санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава-членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. Т.е националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

В този смисъл, принципът на ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство /Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС/ се налага и изводът, че процесното административно-наказателното производство, и в частност наложеното административно наказание – глоба в размер на 1 800 лв., определено съгласно действащото българско законо-дателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление на самостоятелно основание.В тази насока все още няма законодателно решение.

При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на касатора, на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. От представения договор за процесуално представителство пред РС-Видин (л. 34гръб от АНД № 1231/2022 г. на РС – Видин) се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ „в брой“  за всички съдебни инстанции. По КАНД № 237/2023г. на АдмС Видин е представен договор за правна защита и съдействие от 08.10.2023г. /л.17гръб / за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ „при сключване на договора“. Този размери от по 500 лв. за всяка една инстанция, не превишават минималния предвиден в нормата на чл.7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Разноските, общо в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ следва да се заплатят от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от АПИ - гр. София.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63 в от ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 58 от 28.02.2025  г. на Районен съд - Видин, постановено по АНД № 1176 по описа на съда за 2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002100 от 10.08.2022 г. издаденото от Началник Отдел „КП“ в НТУ към АПИ – гр. София.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София да заплати на Д.Р.Д. разноски в размер на общо 1 000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.