РЕШЕНИЕ
№ 2284
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330117010 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., ЕГН ********** против „4 Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните бил подписан договор за потребителски кредит
от 18.09.2018 г., който бил недействителен, поради противоречие с добрите нрави и
сключване в разрез с изискванията на чл. 11, т.9 и т.10, вр. с чл. 22 ЗПК.
Твърди се, че по силата на сключения договор, ответното дружество е отпуснал
заем на ищеца в размер на 1 100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.99 % и ГПР
49.70 %. Съгласно договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 226.94 лева, която той следвало да
престира, заедно с месечната погасителна вноска.
Счита, че уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на такса за
експресно разглеждане за нищожна, като неравноправна, по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗПК,
като с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага съображения, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер
на 40.99 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената
такса експресно разглеждане, представлява добавък към договорната лихва. Поради по-
високия лихвен процент нараствала и стойността на ГПР, но същият не бил обявен на
потребителя и не бил посочен в договора в действителния му размер в нарушение на
изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗПК.
Освен това, с договорения фиксиран лихвен процент, към който се кумулира
вземането, се нарушавали добрите нрави, поради което договорното съглашение било
нищожно.
Договорената възнаградителна лихва надхвърляла трикратния размер на законната
лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави.
1
Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер от 226.94 лева, като
липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя,
поради което противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на
добросъвестността, при което била нищожна. Предвидено било тя да се кумулира към
погасителните вноски, поради което по същество представлявала добавка към
възнаградителната лихва, но тъй като не била обявена по този начин на потребителя по реда
на чл. 5 ЗПК и без да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като
част от ГПР, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, била нищожна.
Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага, че нищожността на неравноправна клауза в договор, сочеща неверен ГПР
води до недействителност на кредита, поради неспазване на изискванията чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Позовава се на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК, да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР,
договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата от договора, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 226.94 лева от договор за кредит
от 18.09.2018 г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9, и т. 10 ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Не оспорва, че между страните е сключен процесния Договор за кредит № ****от
18.09.2018 г. Заявява, че това е неговият осемнадесети договор за кредит, който му отпуска,
поради което, счита, че ищецът е запознат с правата, с които се ползва по договора, както и с
търговската практика на ответника и условията на договорите му. Заявява още, че
процесният договор е онлайн кредит, поради което следва да се разглежда като
самостоятелна категория кредитен продукт, а не да бъде поставян в една категория, наред с
ипотечни или потребителски кредити. Ищецът, чрез сайта на ответника е влязъл в
потребителския си профил, като въвел потребителско име и парола, след което избрал
желаната сума и срока за погасяване. Запознал се е с ОУ и накрая е натиснал бутона
„Подпиши“, като инициативата за сключване на договора принадлежала изцяло на
кредитополучателя. Поради тази причина, на 18.09.2018 г., в 13.56 ч., ответното дружество
му е престирал заема, като му е превел на касите на „Изипей“ АД сума в размер на 1100
лева, която е била поискана от ищеца, за срок от 30 дни.
Сочи, че таксата експресно разглеждане е допълнителна, незадължителна услуга,
като същата се предоставя на кандидатстващия за кредит и действа само по отношение на
отговора, който заявителя ще получи. Тази такса нямала обвързващ характер. Ако желае –
може да я използва, ако не – не я ползва и неговата заявка е напълно валидна, като
ответникът ще му върне договор, отчитайки стандартния срок, извършвайки необходимите
проверки. Възразява също, че таксата не е с фиксиран размер, а съгласно т. 2.4 от ОУ,
същата се определя в зависимост от заявената сума и периодът за погасяване на
задължението. Същата се изчислявала автоматично. Освен това, съгласно т.2.5 от ОУ, тази
такса се дължала само, ако кредитът е одобрен.
На следващо място, възразява още, че тази услуга е заложена в т.2.1 от ОУ, според
която кредитополучателят получава отговор в рамките на 15 минути от подаване на своето
заявление за кредит и не дължи нищо. Неправилно било посочено от ищеца, че таксата
повишавала шансовете на кандидатстващия да бъде одобрен за кредит.
Възразява също, че таксата не е част от ГПР – то по кредита.
Излага съображения, че начислената договорна лихва не е прекомерна и не
2
нарушава нормата на ЗПК.
Оспорва всички твърдения на ищеца относно ГПР – начинът, по който се формира
и какво се включва в него, като сочи, че ГПР – то по договора включва само и единствено
договорната лихва приравнена на годишна база.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за потребителски кредит,
който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи
до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клауза, касаеща
такса за експресно разглеждане на документи, поради противоречие с добрите нрави,
неравноправност и нарушение на материалния закон.
Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи,
който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на
потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и
възражения в отговора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск
за основателен и доказан, по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 18.09.2018 г. е сключен
между ищеца М. Ж. М. и „4 Финанс“ ЕООД, Договор за кредит № *** от 18.09.2018 г., по
който предоставената сума е усвоена /виж. Определение по чл. 140 ГПК № 2656/28.04.2021
г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите
писмени доказателства – договора за кредит и общите условия, извлечение от 18.09.2018 г.,
разписка за извършено плащане от 18.09.2018 г. и Тарифа за такса за експресно разглеждане.
Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство, Договор
за кредит № ***, се установява, че на 18.09.2018 г. е сключен договора между страните по
делото.
С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 1100 лева,
при фиксиран лихвен процент от 40.99 %, а ГПР е 40.99 %. Уговорена е също „такса за
експресно разглеждане“ в размер на 226.94 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в
срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1 364 лева.
В Договора е посочено още, че с този договор за кредит, включва и Общите условия на
договора за кредит, които уреждат всички отношения между кредитора и
кредитополучателя, като последният е декларирал, че е получил Общите условия, съгласява
се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от
договора за кредит.
В чл.2.2 от Общите условия, е уговорено, че кредиторът дава право на
кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга
за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя. Експресното
разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане
на кредит до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне,
веднага след получаването на Искането за отпускане на кредит. Според чл. 2.4. от Общите
условия за допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на
кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и за допълнителен кредит,
кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо
3
сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Съгласно чл. 2.5.
от Общите условия, Таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т.2.4 се дължи от
кредитополучателя само в случаите, когато кредитът/допълнителния кредит бъде одобрен и
не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено.
Според чл. 2.6. от Общите условия, допълнителната услуга за експресна обработка не е
задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава
шансовете на кредитополучателя да получи кредит.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „4Финанс“ ЕООД е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил
заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
4
В Общите условия е уговорено, че таксата за експресно разглеждане гарантира
експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до 15
минути от изпращането.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 40.99 %
не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и от изготвената от вещото лице
М.М. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно
дадена и неоспорена от страните, че в годишния процент на разходите по процесния
Договор, като разход на заемодателя е включена само договорна лихва. Процентът, с който
се оскъпява кредита с постигната договорка за заплащане на такса за експресно разглеждане,
е 247.57 %.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покриват разходи
във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е
налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.
143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за
експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК,
съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на
документи, противоречи на добрите нрави; представлява 20.63 % от размера на
предоставената сума /(226.94/1100)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора,
като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на
5
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение -
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.
Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане на документи е
установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане на документи и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клаузи е пречка за възникване на задължение за такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 226.94 лева, уговорен в
договора.
Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се
уважи, като основателен и доказан.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
както и депозит за вещо лице по ССЕ в размер на 180 лева, които суми следва да му се
възстановят от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 37) е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска
(размера на недействителната клауза - 226.94 лева) тук следва да бъде изчислено съгласно
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на
сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение
от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а
не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Ж. М., ЕГН **********,
от гр. П. *** и „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Никола Габровски“ № 79, че клаузата от Договор за кредит № ***/18.09.2018 г.,
уреждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 226.94 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, да заплати на М. Ж. М., ЕГН **********, от гр.
П. ***, сумата от 230 лева (двеста и тридесет лева) - деловодни разноски за
производството по настоящото гражданско дело № 17010/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
6
ОСЪЖДА „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, да заплати на адв. Е.Г. Е., АК-Пловдив, личен №
**********, със служебен адрес – гр. П. ***, сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Ж. М. за производството по
настоящото гражданско дело № 17010/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7