РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 7956
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 320966 от 23.01.2018 г., постановено по
гр.дело № 22312/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, ответникът З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ******е осъден да заплати в пола на ищцата К.А.Д., ЕГН ********** сумата от
1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 12.10.2014
г. в гр. Нови Искър по вина на водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният от К.А.Д. иск за разликата над
уважения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 7000 лева.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
З. „Л.и.“ АД е осъден да заплати в полза на К.А.Д. сумата от 113,57 лева,
представляваща разноски по делото, респективно на основание чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата сумата от 113,57 лева в полза на адвокат А.С.В.,
представлваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата К.А.Д. е осъдена да заплати в полза на ответника З. „Л.и.“ АД сумата от
102,14 – разноски по делото, както и на основание чл. 77 ГПК сумата от 280,00
лева в полза на Софийски районен съд, представляваща държавна такса за разглеждане
на предявения иск в първоинстанционното производство.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5025215/15.02.2018 г. от ищцата К.А.Д., в която са наведени
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в частта, с която
районният съд е оставил без уважение исковата претенция за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от
1500 лева до размера от 5000 лева.
В жалбата се излагат съображения, че спорът между
страните е съсредоточен около въпроса за
характера и степента на понесените вреди и паричния размер за тяхното
компенсиране. В тази връЗ.а се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, определяйки размера на следващото се
обезщетение. Поддържа се, че в обжалвания съдебен акт липсва обсъждане на
характера и степента на травмата и начина, по който тя се е отразила на
пострадалата. Твърди се, че макар травмата да е лекостепенна, то по делото се
установило, че същата е оставила съществено негативно отражение както върху
телесното здраве на ищцата, така и върху психиката на последната. Счита се от
жалбоподателя, че така определения размер на обезщетението в размер на 1500
лева е твърде занижен и несъответства на характера, степента и интензитета на
претърпените болки и страдания.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на друго, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на К.А.Д. допълнително сума в размер на 3500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни
страдания, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В законоустановения срок въззиваемата страна З. „Л.и.“ АД
е депозирала отговор на въззивната жалба.
В отговора се излагат съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно, законосъобразно и не страда от посочените във въззивната
жалба пороци. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и оставянето му в
сила. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 267,
ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2014 г. по вина
на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ****** – К.М.Р., настъпило ПТП
между управлявания от РА.автомобил и лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******,
управляван от ищцата К.А.Д.. Поддържа се, че в резултат на реализираното ПТП на
ищцата били причинени телесни увреждания – травма на лява подбедрица,
изразяваща се в контузия и подкожен хематом, причинила ѝ временни
затруднения функциите на крайника, както и физически болки и неудобства.
Излагат се твърдения, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Сеат Ибиза“, рег. № ****** е застрахована при ответното дружество, поради
което за ищцата възникнало право да претендира обезщетение за причинените
ѝ вреди от ответника – застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на виновния водач.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който се оспорва иска. Оспорва се механизмът на
ПТП да е настъпил по описания в исковата молба начин, респ. произшествието да е
реализирано по вина на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ****** – К.М.Р..
Релевират се възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, като се поддържа, че същата се е движела с несъобразена с пътните
условия скорост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 267,
ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връЗ.а и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В разглеждания случай е безспорно по делото
съществуването на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
сключен между водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ****** – К.М.РА.и
ответното дружество З. „Л.и.” АД, чиято валидност обхваща и датата на
процесното пътнотранспортно произшествие.
По отношение на деликтната отговорност на водача на лек
автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ****** – К.М.Р., следва да бъде посочено, че от
приобщения към доказателствения материал по делото констативен протокол № К
1060 от 12.10.2014 г. се установява механизма на процесното реализирано ПТП, а
именно, че на 12.10.2014 г., около 18:30 часа, лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег.
№ ******, управляван от водача К.М.РА.се движил в гр. Нови Искър по ул.
Искърско дефиле с посока на движение от ул. Витоша към ул. Баба Тонка, като в района
на № 205, при извършване на маневра обратен завой от дясната част на платното,
участвал в ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******,
управляван от ищцата К.А.Д.. Така установения механизъм на процесното ПТП се
потвърждава и от показанията на свидетелката К.Р., дадени в съдебно заседание
пред първоинстанционния съд, проведено на 11.10.2017 г.
По делото е допусната, изготвена и приета САТЕ. От
заключението на вещото лице по САТЕ, което не е оспорено от страните и
настоящият съдебен състав кредитира, като ясно, обективно, правилно и
безпристрастно, по делото се установява, че към момента, в който водачът на лек
автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ****** е предприел маневра за обратен завой и е
навлязъл в лентата за движение на лек „Фолксваген Голф“, рег. № *******,
последният се е намирал на 14,10 метра от лек автомобил „Сеат Ибиза“, а
опасната му зона за спиране била 30,70 метра. Установява се също, че скоростта
на движение на „Фолксваген Голф“, рег. № ******* преди удара е била от порядъка
на 47,02 км/ч, т.е. под максимално допустимата за движение в населено място за
съответната категория МПС. Установява се още, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № ******* не е имал техническа възможност да
предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране е била по-голяма от
отстоянието му от мястото на удара, в момента, в който водача на лек автомобил
„Сеат Ибиза“, рег. № ****** е предприел маневра обратен завой.
Предвид гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд,
че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Сеат
Ибиза“, рег. № ******, който в нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП при завиване
в обратна посока е бил длъжен, но не е пропуснал попътно движещия се от лявата
му страна лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № *******, управляван от ищцата К.А.Д..
Основният спорен по делото въпрос е свързан с размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат
на процесното ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства - копие от
амбулаторна книга на 108 кабинет в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ за дата 12.10.2014
г., Фиш за преглед на пациент от дата 12.10.2014 г. и от заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и
което съдът кредитира изцяло, се установяват, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени следните
телесни увреждания, а именно контузия и кръвонасядане на лява подбедрица.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се
установява също, че травмите получени от ищцата при процесното ПТП не се
нуждаят от специално лечение, че същата е причинила на пострадалата болки и
страдания с нисък интензитет за не повече от две седмици, както и че травма от
подобен характер подлежи на пълно излекуване, без остатък.
За установяване на обстоятелства относно претърпените от
ищцата болки и страдания в резултат на процесния пътен инцидент и за
отражението, което същият е оставил в ежедневието на ищцата са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.В.М.– дъщеря на пострадалата. От
показанията на същата, дадени пред съдебния състав в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция, по делото се установява, че в първите дни след инцидента ищцата изпитвала затруднения
да се обслужва сама в ежедневието си, като дъщеря ѝ се грижела за нея,
носела ѝ храна и ѝ помагала да се облича. Установява се още, че в
рамките на десет дни след инцидента ищцата започнала да се справя сама в
ежедневието си и да обслужва лично собствените си нужди.
При така установените по делото обстоятелства относно
характера и степента на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени на последната болки и страдания от процесното ПТП, по отношение
определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връЗ.а съдът съобрази указанията, дадени
с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност възстановителен период -
които е продължил около 10 дни след реализиране на ПТП, липсата на лечебен
период, предвид липсата на нужда от специфично лечение, липсата на данни и
доказателства за последващи усложнения при ишцата, ограниченията които е
търпяла последната, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 47 г., както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на К.Ангелова
Д., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди възлиза общо на сумата от 1500 лева.
Предвид всички изложени по-горе съображения въззивната
жалба се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ответникът.
Същият е поискал присъждането на такива до приключване на последното заседание
пред настоящата съдебна инстанция, като същевременно интересите му са били
представлявани и защитавани от юрисконсулт пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******има право на възнаграждение, тъй като е бил защитаван
от юрисконсулт във въззивното производство във връзка с подадената въззивна
жалба срещу решение от № 320966 23.01.2018 г., постановено по гр.дело №
22312/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в. В този смисъл и като съобрази
фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от
процесуалния представител на ответника действия в производството, съдът намира,
че размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищцата К.А. Д.
следва да бъде осъдена да заплати ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******сумата от 100,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320966 от 23.01.2018
г., постановено по гр.дело № 22312/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в
ОСЪЖДА К.А. Д., ЕГН ********** с адрес: ***5
да заплати в полза на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: