Решение по дело №12957/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1645
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20211100512957
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1645
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512957 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20166955 от 03.08.2021г., постановено по гр.дело №56899/2020г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 144-ти състав, е признато за незаконно и е отменено на
основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено на Я.Л.. Ф. със заповед №РД-20-
37/07.08.2020г. на ДИРЕКТОРА на ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА
„Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична; както и е осъдена
ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър,
община Столична, да заплати на Я.Л.. Ф. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1000 лв.,
разноски по делото. С решението е осъдена ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА
БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 80.00 лв.,
държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА
БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, представлявана
от директора д-р Ц.Г., чрез адв.Л.М., с която се обжалва изцяло решение №20166955
от 03.08.2021г., постановено по гр.дело №56899/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144-
ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр.
с чл.188, т.2 КТ, както и са възложени в тежест на ответника разноски. Инвокирани са
1
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място се
поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното възражение, че
искът с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ е предявен след
преклузивния двумесечен срок, визиран в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ,
предвид което се явява недопустим. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в
цялост всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен
краен извод, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193 от КТ, поради което
само на соченото основание е признато за незаконно и е отменено на основание чл.357,
ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, наложено на ищеца - Я.Л.. Ф. с оспорената в съдебното производство
заповед. Твърди се, че заповедта, с която е наложена на ищеца дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” е мотивирана, съдържа изискуемите по
закон реквизити. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови
друго съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание
чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - Я.Л.. Ф., чрез адв.Р.Ш., депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че
обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че крайният извод на СРС, че работодателят не е
спазил процедурата при налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение”, е обоснован при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и при правилно прилагане на закона. Твърди се, че след като по делото е установено,
че работодателят не е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.2 от КТ, това е
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, с която е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Алтернативно се излага, че
в случай, че съда приеме, че са спазени изискванията на чл.193, ал.2 от КТ, то се
поддържа, че работодателят не е доказал извършените от ищеца нарушения на
трудовата дисциплина, описани в обжалваната заповед. В тази връзка се поддържа, че
по делото е останал недоказан факта, че правилно работодателят е упражнил
потестативното си право да наложи на ищеца дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от
ГПК.
2
Предявен е от Я.Л.. Ф. срещу ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА
„Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, иск с правно основание
чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните
са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях трудов
договор №19/15.05.2019г. и допълнително споразумение №4070/15.11.2019г., по
силата на които ищецът - Я.Л.. Ф. към датата на издаване на атакуваната в настоящото
производство заповед е работил при ответника на длъжност – "лекар", направление –
стационарен блок, поделение - "обща психиатрия, възрастни затворен тип жени".
На следващо място безспорно е още, че със заповед №РД-20-37/07.08.2020г. на
ДИРЕКТОРА на ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“,
град Нови Искър, община Столична, на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, ал.1,
т.5, т.7 и т.10 от КТ е наложено на Я.Л.. Ф., заемал длъжността – "лекар", направление
– стационарен блок, поделение - "обща психиатрия, възрастни затворен тип жени",
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Изложени са мотиви, че е
констатирано нарушаване на трудовата дисциплина от страна на работника на
12.06.2020г., изразяващо се в това, че е нарушил ПВР относно правилата за прием на
пациенти, което е в разрез с добрата медицинска практика и нарушаване на правилата
на медицинския стандарт "Психиатрия". Посочено е още, че нарушението е установено
от д-р Васил Урумов на 13.06.2020г. и е докладвано на директора на болницата.
Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени
и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и
обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени
доказателства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е
и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения от Я.Л.. Ф. срещу ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА „Св.ИВАН
РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, иск с правно основание чл.357, ал.1
КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения
иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, първоинстанционният
съд е приел, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193 от КТ, тъй като макар
и формално да е връчено на ищеца искане за даване на обяснение, в това искане
работодателят не е конкретизирал нарушението по повод на което му се искат
обяснения, не е посочено кои норми от ПВР са нарушени, поради което е прието от
решаващия съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение
на чл.193 КТ и е отменена само на това формално основание, без да се разгледан спора
по същество. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод за
незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, респективно за нейната
отмяна. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни,
постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в
съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК
въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
съдът намира следното:
На първо място настоящият състав намира, че следва да се произнесе по
направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на предявения иск,
което е неоснователно поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ исковете по трудови
спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се
предявяват в двумесечен срок, който започва да тече, считано от деня, в който на
работника е била връчена съответната заповед. В конкретния случай ищецът оспорва
факта, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" му е била връчена на 10.08.2020г., както е отбелязано в
4
същата. За опровергаване на посоченото обстоятелство по делото са събрани гласни
доказателства, от които въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява
факта, че оспорената заповед не е връчена на ищеца на посочената в нея дата -
10.08.2020г.. В тази насока са показанията на разпитана свидетелка И.Т.-Д., без
родство със страните, която заявява пред съда свои лични и непосредствени
впечатления досежно факта, че всеки ден през периода 07.08.2020г. до 11.08.2020г.
лично е виждала ищеца в град Несебър. В тази връзка настоящият съд счита, че
показанията на тази свидетелка следва да бъдат кредитирани като обективни и
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. След като в хода на
производството пред първата инстанция при доказателствена тежест за ответника-
работодател не са ангажирани други доказателства относно датата на която е била
връчена на ищеца оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", респективно се налага извода, че не е изтекъл
двумесечният преклузивен срок преди завеждане на исковата молба. Предявеният иск е
допустим и СРС като го е разгледал по същество не е допуснал процесуално
нарушение в хода на производството пред първата инстанция.
По доводите, касаещи материалната незаконосъобразност на оспореното
решение съдът приема следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или
приети обясненията на работника, или служителя по отношение на дисциплинарното
нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага.
В конкретния случай неоснователни са доводите на въззивника-ответник за
спазване на изискванията на чл.193 КТ. Съгласно чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно
производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за
даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина (решение №237 от
24.06.2010г. на ВКС, ІV Г.О. по гр.д. №826/2009г.). Съгласно задължителните
разяснения, дадени с решение №432/26.05.2010г. по гр.д. №1322/2009г. на ВКС, ІІІ
Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание
съществен елемент от дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да
изслушва или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да
5
бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на
въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява
служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска
предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за
допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени
отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените
обяснения, респ. изслушването, се явява единственото в рамките на дисциплинарната
процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя,
произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на
заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да
навлиза в разглеждането на спора по същество.
В конкретния случай противно на поддържаното от въззивника-ответник съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин
факта, че работодателят в рамките на образуваното срещу ищеца дисциплинарно
производство не е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. По делото е приложено
искане на работодателя от 15.06.2020г., връчено на ищеца на същата дата, за обяснения
по повод извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на
12.06.2020г. е нарушил ПВР относно правилата за прием на пациенти, което е в разрез
с добрата медицинска практика и нарушаване на правилата на медицинския стандарт
"Психиатрия". В така връченото искане липсва каквато и да е индивидуализация на
допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по повод на което следва
да даде обяснения, не са посочените конкретни фактически действия/бездействия,
извършени от ищеца, които се определят от работодателя като недобросъвестно и
виновно неизпълнение на задълженията му като служител по индивидуалното му
трудово правоотношение, съответно липсва отбелязване кои норми от ПВР са
нарушени. Въззивният съд намира, че използваната от работодателя във връченото
искане формулировка, че на посочената дата ищецът е нарушил ПВР е обща, липсва
каквото и да е било конкретно описание на действията/ бездействията на ищеца, които
се определят от работодателя като неизпълнение/нарушение на трудови задължения,
предвидени в разпоредби на Правилника за вътрешния трудов ред. Настоящият съд
намира, че не би могло да се приеме, че в дадения рапорт от д-р В.Урумов са описани
нарушенията на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца, по отношение на които се
търси ангажирането на дисциплинарната му отговорност, доколкото този рапорт е
депозиран на 26.06.2020г., т.е. след датата, на която е било връчено на ищеца искането
на работодателя за даване на писмени обяснения – 15.06.2020г.. По горните аргументи
се налага категоричен извод, че във връченото на ищеца искане за даване на писмени
обяснения от 15.06.2020г. липсва каквото и да е било описание на нарушенията на
трудовата дисциплина, извършени от ищеца, досежно които е образувано процесното
6
дисциплинарно производство, завършило с издаването на оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Следователно в
процесния случай при съвкупен анализ на събраните доказателства се налага извода, че
не е била спазена от работодателя процедурата по искане на обяснения в рамките на
образуваното дисциплинарно производство, което е основание за отмяна на заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" на
формално основание, без да се разглежда спора по същество по аргумент от чл.193,
ал.2 от КТ. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е приел, че
оспорената заповед, с която е наложено на служителя - Я.Л.. Ф. дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" е незаконосъобразна, е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно на
основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото производство основателна е претенцията
на въззиваемата страна за присъждане на направени пред въззивната инстанция
разноски. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник дължи да
заплати на въззиваемия-ищец сторените от него във въззивното производство разноски
в общ размер на сумата от 800.00 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20166955 от 03.08.2021г., постановено по гр.дело
№56899/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144-ти състав.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“,
с Булстат ****, със седалище и адрес на управление: град Нови Искър, община
Столична, ул.“****; да заплати на Я.Л.. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Ботевград, бул.”****; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8