Решение по дело №4436/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             15.10.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4436 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4436/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №283613 от 25.11.2019 г постановено по гр.д.№33613/19 г на СРС , 43 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че В.С.Р.-К. *** дължи сумата от 363,56 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.10.2014 г за апартамент в гр.София ул.*******ведно със законната лихва от 12.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 82,23 лева лихва за забава върху главницата за периода 15.10.2015 г – 04.01.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.01.2018 г по ч.гр.д.№2717/18 г на СРС , 43 състав .

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от изтичане на периода , за който се отнасят т.е. до края на тещущия месец следващ месеца на издаването . Общата фактура от 31.08.2015 г става изискуема м.05.2016 г , претендираните суми са доказани по основание и размер и не са погасени по давност . Лихвите за забава се дължат след изтичане на срока за плащане на ежемесечните фактури по чл.32 ал.1 от ОУ . Трябва да се кредитира приетата от СРС ССЕ .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .  

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 26.11.2019 г и е обжалвано в срок на 10.12.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете за СРС е приел , че процесните задължения са погасени по давност . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено едва на 12.01.2018 г и е без значение , че общата фактура е издадена на 31.08.2015 г .

Решението на СРС е правилно .

Противно на твърденията на въззивника издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми са изискуеми след покана – тридесет дни след публикуване на сметките от страна на  ищеца на интернет сайта му. Няма данни за публикуване на ежемесечните сметки на ответника на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало – за всеки месец поотделно . Процесните вземания по прогнозните сметки за периода м.05.2014 г – м.10.2014 г са периодични вземания , възникнали са след изтичане на съответния месец и са погасени по давност , защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено едва на 12.01.2018 г  .

Според приетата пред СРС ССЕ изравнителната сметка за периода е „за връщане“ на сумата от 180,11 лева . Следователно с общата фактура не са установени и начислени нови плащания , за да се изследва тяхното погасяване по давност . Само за пълнота трябва да се отбележи , че е необосновано твърдението на въззивника , че общата фактура от 31.08.2015 г е станала изискуема м.05.2016 г.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №283613 от 25.11.2019 г постановено по гр.д.№33613/19 г на СРС , 43 състав .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.