Решение по дело №100/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 34
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20213130200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Провадия , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър С. Михайлов
Съдебни заседатели:А. Х. Н.

С. П. С.
при участието на секретаря М. Я. М.
в присъствието на прокурора ТИХОМИР МИХАЙЛОВ ТИХОВ
като разгледа докладваното от Димитър С. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200100 по описа за 2021 година

ПРИЗНАВА обвиняемият А. З. М., ЕГН: **********, роден на 03.05.2004 г. в гр. Варна, живущ в
с. Б., общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Петдесет и трета“ № 2, българин, български гражданин,
неженен, с начално образование, не учи и не работи, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
17.11.2020 г. в с. Б.,общ. Провадия, обл. Варна, като непълнолетен след като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като проявил жестокост към
гръбначно животно- домашен кон (местна порода)от женски пол (кобила), на възраст 4,5 години,
собственост на М. Н. С., чрез нанасяне на прободна рана с нож в областта на шията, му причинил
противозаконно смърт – поради което и
РЕШИ:
на основание чл. 325б, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 4, вр. чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за
обяви в Кметство с. Б., общ. Провадия, област Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение №34 по НАХД №100/2021 по описа на ПРС:

ВРП-ТО-Провадия е внесено постановление по реда на чл. 375 от
НПК за извършено от А. З. М., ЕГН: **********, роден на 03.05.2004 г. в гр.
Варна, живущ в с. Б., общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Петдесет и трета“ № 2,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, не учи и не
работи, неосъждан престъпление чл.325б, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК
затова, че на 17.11.2020 г. в с. Б.,общ. Провадия, обл. Варна, като
непълнолетен след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, като проявил жестокост към гръбначно
животно- домашен кон (местна порода)от женски пол (кобила), на възраст 4,5
години, собственост на М. Н. С., чрез нанасяне на прободна рана с нож в
областта на шията, му причинил противозаконно смърт.
Предлага се обвиняемия да бъде освободен от наказателна
отговорност, на осн. чл. 78А от НК.
В съдебно заседание за ВРП-ТО-Провадия не се явява представител.
Обвиняемият редовно призован не се явява в съдебно заседание, като
се представлява от служебен защитник, който пледира за налагане на
минимално наказание.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното:
На 17.11.2020 г., рано сутринта пострадалият М. Н. С. извел своят
домашен кон (местна порода) от женски пол (кобила) на поляната пред
къщата си в с. Б., общ. Провадия, на ул. „Петдесета“ № 14. Там св. С. завързал
кобилата чрез юлара й, с дълго 10-12 метра въже за едно дърво от вида
„орех“. Дал й храна и вода, след което, около 06.10 часа, тръгнал към гр.
Варна, където работил.
Малко по-късно същата сутрин от дома си излязъл непълнолетният
обвиняем А. З. М.. Той живеел с родителите си в с. Б. на ул. „Петдесет и
трета“ № 2. Обв. М. също тръгнал за работа в гр. Варна. По път минал пеша
покрай дома на св. С. и видял кобилата на пострадалия, завързана за дървото
на поляната. Обвиняемият се приближил до нея и с ножа, който носил със
себе си, й нанесъл прободна рана с диаметър 3 см. и дълбочина 15 см., в
областта на долната третина на шията, от ляво на трахеята. След стореното
обв. М. продължил по пътя си. Кобилата от своя страна започнал да обикаля в
радиус 6-7 метра около дървото, за което била вързана. От раната на врата й
течала кръв, която падала на поляната и образувала малки локви.
Впоследствие кобилата легнала на лявата си страна на поляната и умряла.
1
В хода на разследването, на 07.01.2021 г., свидетелят З. М. М., баща на
обвиняемия, дал своя кон на пострадалия С. и така възстановил причинените
му имуществени вреди.
Видно от заключението на извършената по делото съдебна
ветеринарномедицинска експертиза смъртта на гръбначното животно, от клас
бозайници, разред еднокопитни, семейство коне, подвид домашен кон, местна
порода, на около четири години и половина, от женски пол (кобила),
неподкована, с алест косъм, не маркирана (без микрочип или татуировка), с
живо тегло около 550 килограма е настъпила в следствие на кръвозагуба
(външен кръвоизлив). Прободната рана е нанесена с остър предмет с дължина
около 15 сантиметра. Прерязана е лявата юголарна вена. Смъртта е настъпила
между 06.30 часа и 08.00 часа на 17.11.2020 г.. Левовата равностойност към
17.11.2020 г. на животното е 800 лева.
Според заключението на извършената в хода на разследването
съдебнопсихиатричната експертиза непълнолетния А. З. М. не страда от
психично разстройство в тесния смисъл на думата - психоза. При него са
налице данни за Несоциализирано разстройство на поведението. Към момента
на извършване на деянието на 17.11.2020 г. не е бил в състояние на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страдал от
умствено недоразвитие и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото
състояние му позволявали правилно да възприема факти, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Деянието не е
извършено поради лекомислие и увлечение, а поради това, че М. страда от
Несоциализирано личностново разстройство, за което е характерна
немотивирана жестокост.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните, за
жестокост към животни се смятат действия по чл. 151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно чл. 151, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност се забранява причиняването на смърт на животни освен в случаите,
посочени в чл, 117, ал. 1,т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 1396, чл. 159, ал. 3, чл.
160, ал. 2 и чл. 179. ал. 3 от същия закон, или при самозащита, какъвто случай
доказателствата по делото не установяват.
С гореописаното деяние обвиняемият А. З. М. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 3256, ал. 1
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от МК с това, че на 17.11.2020 г. в село Б., община
Провадия, област Варна, като непълнолетен, след като е разбирал свойството
и значението па извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като е
проявил жестокост към гръб мач но животно - домашен кои (местна порода)
от женски пол (кобила), на възраст 4,5 години, собственост на М. Н. С., чрез
2
нанасяме на прободна рана с нож в областта па шията, му причинил
противозаконно смърт.
От субективна страна обв, М. е действал виновно, с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
В хода па разследването обвиняемият А.М. дава обяснения, в които
се признава за виновен и изказва съжаление за стореното.
Обвиняемият А. З. М. е роден на 03.05.2004 г., в гр. Варна, български
гражданин, от ромски произход, живущ в с. Б., общ. Провадия, обл. Барна, ул.
„Петдесет и трета“ № 2, с начално образование, неженен, не учи и не работи,
ЕГН **********, неосъждан.
По отношение на обв. М. са налице законоустановените
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като:
1. За извършеното престъпление се предвижда наказание до 3 (три) години
лишаване от свобода, а именно до 2 (две) година лишаване от свобода и
обществено порицание;
2. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава XXVIII ИПК;
3. Причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
4. Не е налице никоя от хипотезите на чл. 78а, ал. 7 НК, ограничаващи
приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава
XXVIII НПК.
За извършеното от обвиняемия престъпление, нормата на чл.325б, ал.1
НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от
хиляда до пет хиляди лева. Предвид това обстоятелство, с оглед факта, че
обвиняемият не е осъждан и по отношение на него не е прилаган този
институт, предвид това, че с престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, съдът счете, че са налице кумулативно изискуемите се
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Тук следва да се подчертае, че според разбирането на настоящия
съдебен състав, забраната за приложение на този институт, предвидена в
чл.78а, ал.7 НК, касателно причинената смърт, не намира приложение,
доколкото същата предполага причиняването на такава само и единствено на
човешко същество.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази: степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите
3
отговорността обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието
не се отграничава от законодателноопределената такава. Този извод съдът
направи, като взе предвид: степента на увреждане на обществените
отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на
обвиняемия, младежката му възраст и самопризнанието му. Отегчаващи
обстоятелства - няма.
При индивидуализацията на наказанието и съобразявайки
конкретните данни по делото, съдът прие, че в разглеждания случай на
обвиняемия следва да се наложи административно наказание обществено
порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото
за обяви в Кметство с. Б., общ. Провадия, област Варна.
С така определеното административно наказание съдът прие, че ще
се постигнат целите на наказанието по отношение на обвиняемия и
останалите членове на обществото.
На досъдебното производство са направени разноски в размер на
122,32 лева, които М. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна,
чрез неговата майка и законен представител Г. Ю. Й., ЕГН **********.
По горните съображения съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН
СЪДИЯ:


4
Съобщи за изтекли лични данни