РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Б., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120205512 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба, подадена от еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма (наименование) „Б. БГ“, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр.Б., улица ..., представлявано от С. И.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №К21_52-
F588998/23.03.2021 г., издадено от Е. Д. К. – директор на дирекция „Контрол“
при ТД на НАП - Б., оправомощена със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за
нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от
7 583.34 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП като незаконосъобразно с
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на
1
процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 03.11.2021 г., видно от разписката, която
е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия
орган на 08.11.2021 г. с вх.№ИТ-00-8877/08.11.2021 г.
Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с извършване на проверка на дейността на дружеството-
жалбоподател, св.Р.Д. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Б.,
изискал редица документи от търговеца. При проверка на документите тя
установила, че дружеството е издало фактура № **********/30.09.2020 г. с
данъчна основа 37 916.71 лева и дължим ДДС в размер на 7 583.34 лева, но не
я е включило в дневника за продажбите за данъчен период месец октомври
2020 г. Установила също така, че фактурата е била включена в следващия
данъчен период, т.е. за месец декември 2020 г.
На това основание св.К. преценила, че дружеството-жалбоподател е
нарушило разпоредба на чл.124, ал.2 ЗДДС, поради което на 09.02.2021 г.
съставила срещу него АУАН с № F588998. АУАН бил предявен на
управителя на дружеството на 09.02.2021 г., който го подписал и получил
препис от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Б., с
което за нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2
ЗДДС била наложена "Имуществена санкция" в размер на 7 583.34 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни
2
пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно
процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
С нормите на чл.42, т.3, предл.1 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 ЗАНН е
въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на
извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ
белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете
по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство.
Времето на извършване на административното нарушение е определящо и
за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл.3 ЗАНН. В
АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отразят в дневника
за покупки посочените фактури. Вписано е, че фактурата следвало да се
отрази в дневника за продажбите за месец октомври 2020 г., но това по
мнение на състава не е достатъчно ясно посочване на датата на извършване на
нарушението. Датата е елемент от обективната страна на нарушението и не
следва същата да се извлича по тълкувателен път, тъй като по този начин се
ограничава правото на соченото за нарушител лице да разбере фактическите
рамки на обвинението.
Налице е и още едно нарушение.
Прието е, че неотразяването на фактурата в отчетните регистри за
данъчен период месец октомври 2020 г. представлява нарушение
задължението по чл.124, ал.2 ЗДДС. Така извършеното деяние е подведено
под хипотезата на чл.182, ал.2 ЗДДС (без да се направи задължителната
привръзка с ал.1), като според АНО, неотразяването на издадената фактура в
дневника за продажби за съответния данъчен период, води до определяне на
данъка в по-малък размер от дължимия, т.е. налице е второто предложение на
чл.182, ал.1 ЗДДС, но понеже фактурата е била включена в следващия
3
данъчен период, то и санкцията следва да е в намален размер. Нарушението
по този текст е резултатно и елемент от неговия фактически състав е
определянето на данък в по-малък размер.
В конкретния случай в АУАН и НП въобще не е посочено, че
невключването на фактурата в съответния дневник за продажбите е довело до
определяне на данъка в по-малък размер – т.е. липсват твърдения за
съставомерен признак от обективния състав на нарушението, който признак
да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира
защитата си.
Следва да се отбележи също така и че невинаги неотразяването на
данъчен документ в отчетните регистри води до определяне на данък в по-
малък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл.182, ал.1,
предл.второ ЗДДС вредоносен резултат (напр. възможно е резултатът за
периода да е данък за възстановяване съгласно чл.88, ал.3 ЗДДС и при
вземане предвид невключените в отчетните регистри фактури).
Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде отменено
изцяло.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, 22. Наказателен
състав на Районен съд – Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №К21_52-
F588998/23.03.2021 г., издадено от Е. Д. К. – директор на дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП - Б., оправомощена със заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ Вярно с оригинала: Р. Ж.
4
5