Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
гр. Русе, 28.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 552 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Г.,
против Решение № 126 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 134/2017 по описа
на районен съд - Бяла. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Твърди
се, че неправилно първостепенният съд е приел, че с така предявения иск не може
да бъде осъществена търсената от ищцата защита, тъй като законодателят с
нормата на чл. 58 от ЗК е предвидил специален ред за съдебен надзор над
решенията на ОС на кооперацията, а пропускането на посочените в закона срокове
преклудира възможността по исков ред, с предявения в настоящото производство
иск, те да бъдат отменяни. В този смисъл
се сочи, че ищцата е предявила настоящия иск в качеството й на кредитор на
кооперацията, чието вземане не е удовлетворено, както го изисква нормата на чл.
45, ал. 2 и чл. 50 от ЗК. Твърди се също така, че е неправилен изводът на
първостепенния съд, че вторият ответник Ю. Й. не е знаел за съществуващите
спорове между кооперацията и ищцата за неплатените й възнаграждения като
ликвидатор, като се позовава на представения по делото приемо-предавателен
протокол за предаване на документи и ведомости между ликвидаторите на
кооперацията, в който като второ лице, участвало в комисията по предаването и
приемането на документите фигурира вторият ответник Й.. За знанието на втория
ответник се позовава и на изрична докладна записка до член-кооператорите на общото
събрание на ГПК Н., чрез ликвидатора й С. Г., получена от последната на
06.08.2014 г., с която е уведомила общото събрание за висящия правен спор между
ищцата и кооперацията. В жалбата са изложени доводи, че ликвидационният дял не
се ползват със защитата на чл. 31, ал. 5 от ЗК.
С въззивната жалба се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
да се уважи предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ю.Д.Й., с който се
изразява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения
относно правилността на обжалваното решение. Въззиавемата страна К. „Г. п. к. Н.
– Д. М.“ – в ликвидация, не е подала отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
С обжалваното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от Е.Д.Н., ЕГН ********** ***,
представлявана от адв.А.Г. от РАК, против кооперация „Г.п.к. Н. – Д. м.“ в
ликвидация, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Д. м., обл.Р., ***,
представлявана от ликвидатора С. Й. Г., и Ю.Д.Й., ЕГН ********** *** за
обявяване за недействително спрямо Е.Д.Н. изплащането на ликвидационен дял и на
дяловия капитал от страна на к. „Г. п. к. Н. – Д. м.“ - в ликвидация, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Д. м., обл.Р., ***, представлявана от С.
Й. Г. - ликвидатор, и на Ю.Д.Й., ЕГН ********** ***, като неоснователен.
Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства в това число списъци на член кооператорите за свикване на общо
събрание (л.16 и л. 17) се установява, че въззивницата Е.Д.Н. и въззиваемият Ю.Д.Й.
са членове на въззиваемата К. „Г. п. к. Н.– Д. м.“.
Няма спор и, че
въззивницата е била ликвидатор на кооперацията за периода от 30.08.2011 г. до
28.05.2013 г., което обстоятелство е видно и от вписването по партидата на
кооперацията в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
По делото са
представени 3 броя изпълнителни листа (л. 7, 9 и 10), видно от които
въззиваемата кооперация е осъдена да заплати на въззивницата сумите, както
следва: 4825.25 лева – главница за неизплатеното й възнаграждение като
ликвидатор на кооперацията за периода м. юли 2011 г. до месец май 2013 г.,
910.88 лева - обезщетение за забава върху главницата, ведно със законната лихва
от 15.02.2014 г. до окончателното плащане, 2131.73 лева – съдебни разноски за
заповедно, обезпечително и съдебно производство и 365 лева – съдебни разноски
по гр.д. № 536/2015 г. по описа на РС – Бяла.
На 06.08.2014 г.
въззиваемата кооперация е била уведомена от въззивницата за образуваното от нея
дело № 271/2014 г. във връзка с вземането й за възнаграждения като ликвидатор,
видно от приложената докладна записка и известие за доставяне.
По делото е представен
протокол от общото събрание на кооперацията № 6/12.08.2014 г., на което е взето
решение поради предсрочно разпродаване на активите на кооперацията, да бъде
съкратен срокът на ликвидацията до 25.08.2015 г., както и да бъде изплатен
дяловият капитал и остатъкът от средствата. Със същия протокол е докладвана
докладната записка на въззивницата.
Представен е и протокол
от общото събрание на кооперацията № 7/26.08.2014 г., на което е приет отчет на
ликвидатора на кооперацията, същият е освободен като ликвидатор на
кооперацията, и е взето решение за прекратяване на ликвидацията поради изтичане
на срока на ликвидацията, разпродаването на активите на кооперацията и
разплащането с всички кредитори и член-кооператори.
Със Заявление №
20141008100244 е заявено вписване на прекратяване на кооперацията в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, като регистърното производство е спряно
въз основа на обезпечителна заповед № 680/15.09.2014 г. по гр.д. № 372/2014 г.
по описа на РС – Бяла.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния
съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:
Последователно в
съдебната практика са изведени предпоставките за упражняването и уважаването на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, а именно: 1) ищецът да има качеството на
кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, т.е.
да е носител на парично или непарично вземане, което не е прекратено или
погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо,
да е установено с влязло в сила решение; 2) наличие на съществуващи спрямо
длъжника права; 3) увреждащо действие, извършено от длъжника, което пречи на
осъществяването им - всеки правен или фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника и 4) това действие е съзнавано от длъжника и третото лице,
когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда.
Предвид
изложеното, несъмнено ищецът в първоинстанционното производство и въззивник в
настоящото е доказал качеството си на кредитор спрямо първия ответник – К. „Г.
п. к. Н. – Д. м.“, което качество е възникнало поради наличието на съществуващо
спрямо този ответник парично вземане. Знанието на длъжника за увреждането
произхожда от самото съществуване на вземането и разпореждайки се с останалото
след осребряването на имуществото на кооперацията, изплащайки ликвидационен дял
и дялов капитал на член кооператорите неминуемо предпоставя знание у нейния
орган за увреждащия характер на това действие.
Съдът не споделя
изводът на първостепенния съд, че по делото не е установено знанието на третото
лице (втория ответник) за увреждането. Видно от представената по делото
докладна записка (л.11), въззивницата е уведомила кооперацията за заведеното от
нея дело във връзка със вземането й срещу същото за възнаграждения като
ликвидатор, което е получено на 06.08.2014 г. Същата тази докладна записка е
докладвана на присъствалите член-кооператори на проведеното на 12.08.2014 г.
заседание на общото събрание на кооперацията, видно от представения протокол №
6/12.08.2014 г. (л.15). Видно от списъка на член-кооператорите за свикване на
това общо събрание, въззиваемият Ю.Й. е присъствал, като за целта е положил
подпис в поле „Присъствал“ от същия списък. Всичко това води до единствения
възможен извод, че въззиваемият Ю.Й. е знаел за вземането на въззивницата срещу
кооперацията за незаплатеното й възнаграждение като ликвидатор, което от своя
страна предполага знание за увреждането посредством разпределяне на останалото
имущество на кооперацията след ликвидацията, чрез изплащате на ликвидационен
дял.
Според настоящата
инстанция обаче, по делото не са събрани доказателства относно извършването на фактическото
действие, за което се твърди, че уврежда кредитора – изплащане на дялов капитал
и ликвидационен дял. Представеният по делото протокол № 6/12.08.2014 г.
установява единствено, че общото събрание на кооперацията е взело решение до
края на срока на ликвидацията да бъде изплатен дяловият капитал и остатъкът от
средствата. Не са ангажирани обаче доказателства, от които да се установи
фактическото изплащане на дяловия капитал и ликвидационен дял (делът на
ответника от средствата, останали след осребряване имуществото на кооперацията)
на въззиваемия Ю.Й., нито пък е установен техният размер, както и каква част от
него представлява дялов капитал и каква част – ликвидационен дял. Представеното
по делото копие на заключение на експертиза, назначена в досъдебно производство
№ СлО-2288/2016 г. по описа на окръжна прокуратура – гр. Русе (пр.пр. 885/2014
г. по описа на РП – гр. Бяла) не е годно
доказателство, тъй като е изготвена по друго дело и съдът не може да го цени. Във
връзка с направеното от въззивницата с исковата молба искане по чл. 190, ал. 1
от ГПК за задължаване на К. „Г. п. к. Н. – Д. м.“ да представи счетоводна
справка за разпределените и изплатени суми на член-кооператорите като
ликвидационни квоти и дялов капитал, датата им на изплащане и начина на
плащане, не са релевирани възражения за допуснати процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на делото, нито пък е направено ново искане
пред въззивната инстанция за събиране на доказателства за този факт. Липсата на
доказателства за наличие на атакуваното действие като елемент от фактическият
състав на иска по чл. 135 ЗЗД, обуславя неговата неоснователност и правилно
същият е отхвърлен. Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва
да бъде потвръдено.
При този изход на
делото право на разноски имат въззиваемите страни. Искане за присъждане на
разноски е направено единствено от процесуалния представител на въззиваемия Ю.Й.. Последният е представляван от адв. М. Р. – П. във
въззивното производство, като правната помощ е предоставена безплатно на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Във връзка с направеното искане
за присъждане на разноските на адвокат М. Р., настоящият въззивен състав
намира, че на същата следва да й се присъди възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лева, което остава в тежест на въззивницата.
Воден
от горните мотиви, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№
134/2017 по описа на районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Д.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на адв. М.Е.
Р. – П. от РАК, ЕГН **********, с адрес ***, кабинет 10, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.