№ 16135
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110161241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н. Д. В. против „ПКБ“ ЕООД, в която са
изложени твърдения, че срещу ищеца в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на
29.12.2020 г. по гр. д. № 5935/2017 г. по описа на Районен съд – гр. С. за сумата в размер 53
лева, представляваща разноски в исково производство и сумата в размер на 33,13 лева,
представляваща разноски сторени по ч. гр. д. № 4316/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
С., и изпълнителен лист от 01.02.2024 г. по ч. гр. д. 4316/2017 г. по описа на Районен съд –
гр. С. за сумата в размер на 656,61 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 11.01.2012 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.09.2017 г. до окончателно
изплащане на сумата. Ищецът поддържа, че след приключване на спора ответниците по
изпълнителните листа заплатили в полза на дружеството сумата в размер на 812,88 лева и
било извършено прихващане на задълженията към кредитора с вземане срещу „ПКБ“ ЕООД
в размер на 1582,56 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.08.2024 г.
ищецът в настоящото производство получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело
№ 2774/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г., образувано по искане на ответника за принудително
събиране на вземанията по процесните изпълнителни листа. Ищецът поддържа, че
вземанията са погасени, а доколкото в периода от 12.07.2018 г. до 01.08.2024 г. не са
извършвани никакви изпълнителни действия същите са погасени и по давност. По така
изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи вземанията по изпълнителните листа, за приндудително събиране на които е
образувано изп. дело № 2774/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалният си представител юрисконсулт
Е.К. оспорва поддържаните от ищеца твърдения за изтекла погасителна давност. В отговора
са изложени твърдения, че при съобразяване на релевантния за спора давностен срок следва
да бъдат взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, съгласно които за период от два месеца и една
1
седмица в полза на длъжника не е текъл давностен срок. Представителят на ответника
поддържа, че към момента на депозиране на отговора на исковата молба „заемът е
приключен, а изпълнителното дело е прекратено“. По изложените доводи е направено
искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените от дружеството съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
От своя страна правилото на чл. 439 ГПК предвижда, че длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като претенцията може да се основава единствено на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предявяването на установителен иск за погасяване на вземане,
за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение
№ 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение
№410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.
№510/2018 г., IV г. о.
Видно от представения по делото заверен препис от Решение № 499/14.05.2018г. по
гр. д. № 5935/2017 г. по описа на Районен съд – С., ГО, II – ри граждански състав, е признато
за установено, че Н. Д. В. дължи на „ПКБ“ ЕООД сумата в размер на 656,61 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 11.01.2012 г.,
ведно със законна лихва за забава от 12.09.2017 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 2778/13.09.2017 г. по ч. гр. д. № 4316/2017 г. по описа на РС-С., като ищецът в
настоящото производство е осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 33,13 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски и 53 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство. С решението „ПКБ“ ЕООД е осъдено да заплати
на Н. Д. В. сумата в размер на 527,52 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски. Видно от поставения щемпел съдебното решение е влязло в сила на 12.07.2018 г.,
като за присъдените в полза на „ПКБ“ ЕООД разноски е издаден изпълнителен лист от
29.12.2020 г.
Видно от изискания заверен препис от изп. дело № 2774/2024 по описа на ЧСИ Г.Г.се
установява, че производството е образувано по молба на „ПКБ“ ЕООД от 03.08.2024 г. за
образуване на принудително изпълнение срещу ищеца в настоящото производство Н. Д. В.
и МСП и ВДК за вземанията по изпълнителни листа, издадени по ч. гр. д. № 4316/2017 г. и
гр. д. № 5935/2017 г. по описа на Районен съд – гр. С.. Молбата съдържа посочване на
конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците и
съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 21.08.2024 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца в настоящото производство и върху вземанията
му в „УБ“ АД. В хода на изпълнителното дело ищецът в настоящото производство е
депозирал молба по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като вземанията по процесните изпълнителни листа са погасени
2
посредством плащане от 12.07.2018 г. и чрез прихващане на насрещни задължения, за което
до дружеството е изпратено нарочно писмено волеизявление. По изпълнителното
производство е постъпила молба от взискателя от 03.10.2024 г. за прекратяване на
изпълнителното производство. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителните листа
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК на
23.10.2024 г., като принудително събраната от ищеца в настоящото производство въз основа
на наложения запор сума е възстановена на лицето.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че
процесните вземания са погасени от ищеца след влизане в сила на съдебното решение и
преди ответното дружество да се снабди с изпълнителен титул за тях, респ. преди да бъде
образувано изпълнително производство за принудителното им събиране, поради което и
производството е прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Задълженията са погасени доброволно от длъжника посредством плащане и прихващане,
поради което ответникът незаконосъобразно е образувал производство за принудително
събиране на вземанията по листа. С оглед горното доколкото страната се позовава на
настъпило обстоятелство след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените по делото съдебни разноски за внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. При определяне на размера на
дължимите от ответното дружество съдебни разноски за адвокатки хонорар следва да бъде
разгледано своевременно наведеното от процесуалния представител на „ПКБ“ ЕООД
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва,
че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител
действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните,
правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна
съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на
страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. В случая делото не се
характеризира с правна или фактическа сложност, поради което уговореният и заплатен в
брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024 г. адвокатски хонорар в
размер на 600 лева отнесен към цената на исковата претенция се явява прекомерен, поради
което следва да бъде намален до сумата в размер на 400 лева. Предвид изложеното в тежест
на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер общо на 450 лева, от
която сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в
размер на 400 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес в
с. Л., ул. „---------“ № 41, против „ПКБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 656,61 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит от 11.01.2012 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 12.09.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, за
която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4316/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
С., както и сумата в размер на сумата в размер 53 лева, представляваща разноски в исково
производство и сумата в размер на 33,13 лева, представляваща разноски сторени по ч. гр. д.
№ 4316/2017 г. по описа на Районен съд – гр. С., за които е издаден изпълнителен лист от
29.12.2020 г. по гр. д. № 5935/2017г. по описа на Районен съд – гр. С., поради погасяването
им посредством плащане и прихващане преди образуване на изп. дело № 2774/2024 г. по
описа на ЧСИ Г.Г.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, с
адрес в с. Л., ул. „---------“ № 41, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 450 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4