Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 24.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 1116 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на синдика на „Б.П.С.“ ЕАД (н), ЕИК ********, предявена срещу
дружеството-длъжник и „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на
управление:*** - Административна сграда „Флорина“, за обявяване на извършени от
кредитора „Б.Ф.“ ЕООД в периода 30.12.2014 г. – 01.06.2017 г. прихващания на
вземания в размер на 1348991,04 лева (след допуснато изменение на иска) за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Б.П.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, съединен с иск с правна квалификация чл. 645, ал. 4 ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника в
периода 10.12.2013 г. – 28.02.2014 г. прихващания на вземания в размер на
575235,40 лева с насрещни вземания на „Б.Ф.“ ЕООД, като срещу ответника „Б.Ф.“
ЕООД от несъстоятелния търговец са предявени и обусловени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
649, ал. 2 ТЗ, за заплащане на сумата 6203,58 лева, представляваща дължим за
периода от м. 01.2015 г. до м.10.2015 г. наем по неформален договор за наем на
МПС, за заплащане на сумата 1276742,68 лева – наем, дължим за периода м.
03.2014 г. - 04.06.2017 г. по договор за наем на недвижимо имущество, сключен
на 02.01.2014 г. (след допуснато увеличение на петитума), както и за заплащане
на сума в размер на 68095,20 лева –
наем, дължим за периода м. 04.2015 г. - м. 06.2017 г. по договор за наем на
оборудване от 03.02.2014 г. и иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ за заплащане
на сумата 464726,15 лева - цена на доставени в периода 29.11.2013 г. –
31.12.2014 г. стоки, за цената на които са издадени 24 фактури.
Синдикът
твърди, че с решение № 1230 от 31.05.2017 г., постановено по т. д. № 5997/2016
г. по описа на Апелативен съд – гр. София, било открито производство по
несъстоятелност спрямо „Б.П.С.“ ЕАД, поради настъпила неплатежоспособност с
началната дата 31.12.2012 г., което решение било обявено в търговския регистър
на 05.06.2017 г..
Между
неплатежоспособното дружество и ответника „Б.Ф.“ ЕООД възникнали три наемни
правоотношения с различен предмет – отдаване на недвижим имот за временно и
възмездно ползване с договор от 02.01.2014 г., отдаване ползването на
оборудване с договор от 03.02.2014 г. и предоставяне ползването на МПС,
съгласно договор, който синдикът твърди да е неформален и поради това
неиндивидуализиран от гледна точка датата му на сключване.
В
договора за наем на недвижимо имущество, сключен на 02.01.2014 г. за срок от
пет години, била уговорена месечна наемна цена в размер на 14263,50 лева, която
да се заплаща след предоставена оригинална данъчна фактура, която следвало да
се изпрати не по-късно от първия работен ден на всеки календарен месец.
Страните се съгласили консумативите и дребните разходи да бъдат за сметка на
наемателя, без да се включват в наемната цена. С анекс 1 от 03.01.2017 г. към
договора било прието наемното възнаграждение да е платимо на тримесечие до пето
число от месеца, следващ края на тримесечието, за което се дължи. С нов анекс 2
от 02.01.2014 г. на наемателя било предоставено допълнително ползването на част
от складово помещение, находящо се в гр. София, ул. ********, срещу месечен
наем в размер на 6000,00 лева, без ДДС, който наем с допълнителен анекс от
01.07.2016 г. бил намален до сумата 5040,00 лева. За периода 04.06.2015 г. -
04.06.2017 г. се дължала наемна цена от 847468,17 лева, а за периода м. 03.2014 г. до м. 12.2014 г. - 387 576,73
лева. Общият размер на претенцията въз основа на молба от 11.08.2020 г. е
увеличен до размера от 1276742,68 лева.
В
сключен на 03.02.2014 г. договор за наем на оборудване било уговорено за
ползване на движими вещи (4 електрокара, газокар и ричтрак) да се дължи месечен
наем в размер на 1469,00 лева без ДДС. Така за периода м. 04.2015 г. - м. 06.2017
г. по този договор била дължима наемна цена от 68095,20 лева.
В
сключен на неустановена дата договора на наем на МПС на „Б.Ф.“ ЕООД, било
предоставено ползването на лек автомобил, за наемната цена на който били
издавани фактури. Във връзка с това наемно правоотношение синдикът претендира
заплащане на сума в размер на 6203,58 лева представляваща наем за периода м.
01.2015 г. - м. 10.2015 г.. В предявената искова молба петитум за заплащане на
разноски във връзка с ползването на автомобила не е формулиран, поради което
иск за заплащане на дължими разходи във връзка с ползването на наетия автомобил
не е първоначално предявен, независимо, че съдът в нарушение на диспозитивното
начало е включил тази претенция в доклада на предявените искове. Обемът на
търсената защита обаче се определя от ищеца и доколкото същият не е формулирал
петитум за присъждане на разходи в предявената искова молба, последващи молби
за уточняване на претенцията имат характер на предявяването на нов иск, което
следва да се осъществи по общия ред, но не водят до сезиране на съда в рамките
на настоящото производство.
С
оглед извършени доставки на суровини и материали за производство „Б.Ф.“ ЕООД
дължало цената им в размер на 464726,15 лева.
В
исковата молба се твърди, че между „Б.П.С.“ ЕАД и „Б.Ф.“ ЕООД в периода от
10.12.2013 г. до 01.06.2017 г. били сключени споразумения за погасяване на
насрещни задължения за сума в размер на общо 1926958,24 лева, при знание за
влошеното финансово състояние на наемодателя и доставчик, тъй като именно по
молба на „Б.Ф.“ ЕООД било открито производството по несъстоятелност по
отношение на „Б.П.С.“ ЕАД.
От
страна на „Б.Ф.“ ЕООД били извършени прихващания с насрещни задължения към
несъстоятелния търговец, за което в периода 30.12.2014 г. - 01.06.2017 г. били
съставени 12 броя протоколи за суми в общ размер от 1348991,04 лева, след допуснатото
изменение на този конститутивен иск. Вземанията на несъстоятелното дружество
били възникнали в периода 30.04.2014 г. - 01.06.2017 г., а вземанията на „Б.Ф.“
ЕООД станали изискуеми и ликвидни в периода 26.05.2014 г. - 01.06.2017 г., но
не било ясно от какъв правопораждащ факт. Поради това „Б.Ф.“ ЕООД било
придобило вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, но при знание за настъпилата
неплатежоспособност и на факта, че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. При извършване на прихващанията до 30.09.2016 г. страните били
представлявани от едно и също лице - Б.А.Т., а впоследствие отД.Г.. В представените
протоколи подробно били описани вземанията и задълженията, които са прихванати,
като вземанията на „Б.Ф.“ ЕООД към „Б.П.С.“ ЕАД били възникнали след датата на
депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, което
обуславяло приложимост на разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Част
от прихващанията за суми в размер на общо 613078,04 лева били извършени от
длъжника „Б.П.С.“ ЕАД (н) в период от една година назад от депозиране на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 10.04.2018 г. и след
определената от съда начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г.,
което сочело да е осъществена хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ. От посочената
сума следвало да се изключи сумата 37842,64 лева, която би получил кредитора „Б.Ф.“
ЕООД при разпределение на осребреното имущество, поради което се претендира
недействителност на прихващанията, извършени от длъжника по отношение масата на
несъстоятелността до размера на сумата 575235,40 лева.
В
отговора на исковата молба ответникът „Б.Ф.“ ЕООД счита, че е налице
преюдициално производство по т. д. № 3319/2017 г. по описа на СГС, съответно
същото съставлявало основание за спиране на настоящото производство, тъй като
било с предмет обжалване решение на събранието на кредиторите, с което за
постоянен синдик на длъжника била избрана М.Ш., като при отмяната на това
решение би отпаднала легитимацията й за предявяване на исковете, което искане е
счетено за неоснователно и с определение от 08.11.2018 г. е оставено без
уважение.
Предявените
исковете били допустими, но недоказани и неоснователни. Не били налице правните
предпоставки за приложимост на хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, като знанието
от страна на „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК******** било основен елемент и съответно било
поставено в доказателствена тежест на синдика. Фактите в производството по
несъстоятелност сочели на липсата на такова знание – молбата на дружеството
била отхвърлена, а „Б.Ф.“ ЕООД оттеглило въззивната си жалба именно защото
счело, че длъжникът бил преодолял финансовите си затруднения.
По
отношение на сключеното споразумение за прихващане от 28.02.2014 г. между „А.“
ООД, „Б.Ф.“ ЕООД и „Б.П.С.“ ЕАД, с което било извършено погасяване на
задълженията на „Б.П.С.“ ЕАД към „А.“ ООД за сметка на задълженията на „Б.Ф.“
ЕООД към „Б.П.С.“ ЕАД до по-малката сума, а именно 328831,45 лева, хипотезата
на чл. 645, ал. 3 ТЗ била неприложима. Масата на несъстоятелността с това
прихващане въобще не била увредена, тъй като „А.“ ООД би получило същата сума
от осребреното имущество.
Счита,
че извършените от длъжника прихващания
за сумата от 613078,04 лева не били недействителни, защото не увреждали масата
на несъстоятелността, тъй като при разпределение на осребреното имущество, ако
не са били извършени тези прихващания, „Б.Ф.“ ЕООД би следвало да получи пълния
размер на вземанията си - 613078,04 лева.
По
отношение на осъдителните искове за заплащане на наемна цена твърди недължимост
на претендираните суми, тъй като липсвали валидни наемни правоотношения,
наетото недвижимо имущество и оборудване не било предадено на наемателя и при
условията на евентуалност – вземанията били погасени по давност.
По
отношение на претенцията за заплащане на сумата 464726,15 лева, представляваща
дължима цена на доставени стоки, счита че същата е недоказана, тъй като стоките
не били реално доставени, не била представена фактурата от 29.11.2013 г., а
представените такива били неавтентични. Прави евентуално възражение вземането
за цената на стоките да е погасено по давност, като следвало да се приложи чл.
111 б. „в“ ЗЗД, тъй като се касаело за периодични доставки между търговците.
В
случай, че исковете за обявяване на извършените прихващания за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността, били приети за основателни, прави
възражение за съдебно прихващане със сумата в размер на 1453045,17 лева,
представляваща разликата между сбора на сумите по извършваните в периода от
10.12.2013 г. до 01.06.2017 г. прихващания и сумата в размер на 436070,43 лева,
представляваща вземания, включени в
списъка на приетите от синдика вземания.
Възражението
няма как да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство –
възражението за съдебно прихващане има погасителен ефект, а погасяването на
вземания на кредитор на несъстоятелния търговец се осъществява само и
единствено в рамките на производството по несъстоятелност, като е недопустимо с
тази правна фигура да се заобикалят сроковете и процедурата за предявяване на
вземанията. Също толкова недопустимо е да се приема за съвместно разглеждане
възражение за прихващане с вземане, включено в списъка на приетите вземания,
каквото искане ответникът „Б.Ф.“ ЕООД релевира в отговора.
В
допълнителната искова молба синдикът на „Б.П.С.“ ЕАД (н) излага доводи, че
ответникът „Б.Ф.“ ЕООД и несъстоятелният длъжник били свързани лица, поради
което и знанието за влошеното финансово състояние се презюмирало, а оспорващият
този факт ответник следвало да опровергае презумпцията. Наемни правоотношения
били възникнали, тъй като наемателят не оспорвал ползването на вещите,
включително заплащал уговорената наемна цена. Нормативната уредба не изисквала
представените фактури да съдържат подпис и печат на съставителя. Направеното
съдебно възражение за прихващане било недопустимо, понеже се заобикалял реда по
чл. 722 ТЗ. Оспорва доводите на ответника за приложението на кратката
тригодишна давност по отношение на договорите за доставка на стоки.
В
допълнителния отговор ответникът „Б.Ф.“ ЕООД твърди, че исковата молба е
недопустима и следва да бъде върната, защото дружеството в несъстоятелност „Б.П.С.“
ЕАД (н) следвало да бъде конституирано като ответник – необходим другар и да му
бъде назначен особен представител, съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК, в противен
случай било нарушено правото му на защита.
Възражението
е неоснователно – длъжникът „Б.П.С.“ ЕАД (н) е конституирано като страна
(ответник) в производството по отношение на предявените конститутивни искове.
По отношение на обусловените от изхода им осъдителни искове, насочени към
попълване масата на несъстоятелността, това дружество е ищец и се представлява
от синдика. Само по отношение на конститутивните искове същото е призовано по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като не се представлява от синдика, а от органните
си представители, независимо от прекратените им правомощия, като в никой случай
не е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК. От друга страна е необходимо да се
отбележи, че „Б.Ф.“ ЕООД не е активно легитимирано да релевира възражения за
нарушено право на защита на друг правен субект.
В
останалата част от допълнителния отговор поддържа възраженията вече релевирани
с отговора, включително възраженията за съдебно прихващане. Обективира и
извънсъдебно изявление за прихващане към синдика, което не интересува настоящия
процес, тъй като вземанията на „Б.Ф.“ ЕООД са спорни, включително са включени в
списъка на неприетите за удовлетворяване от масата на несъстоятелността
вземания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от вписванията по партидата на „Б.П.С.“ ЕАД
(н) в търговския регистър се установява, че с решение № 1230/31.05.2017 г. по т. д. № 5997/2016 г.
на САС, 6 състав, след отмяна на решение на СГС, ТО, VI–3 състав по търг. дело
№ 2238/2014 г. за същия е открито производство по несъстоятелност, поради настъпила
неплатежоспособност с начална дата 31.12.2012 г., като с решение №
2138/16.11.2017 г. по търг. дело № 2238/2014 г. дружеството е обявено в
несъстоятелност. Производството е инициирано от „Б.Ф.“ ЕООД с депозирана на
10.04.2014 г. молба, вх. № 45352, в която като начална дата на
неплатежоспособността е посочена датата на постъпване на молбата за откриване
на производството. В молбата, уточнена с молби от 14.04.2014 г. и 17.04.2014 г.
„Б.Ф.“ ЕООД основава активната си легитимация на извършени доставки на стоки,
за които в периода 25.11.2013 г. – 30.12.2013 г. били издадени фактури на обща
стойност 773747,81 лева и на вземане по договор за паричен заем от 17.12.2013
г., по който „Б.П.С.“ ЕАД (н) дължало връщане на сумата 2344619,51 лева, без
лихвите за забава.
Видно от договор за договор за наем, сключен на
02.01.2014 г., дружеството-длъжник се съгласило да предостави на ответника „Б.Ф.“
ЕООД за временно ползване терен и сгради, описани в приложение № 1 към договора
с обща площ от 9040 кв. м., срещу месечна цена, определена в приложение № 2 към
договора на кв. м. наета площ, като за площ от 8839 кв.м. се дължала цена от
1,50 евро/кв. м., а за администрация – четвърти етаж с площ 165 кв. м. и
администрация – управление производство с площ 36 кв. м. – 5,00 евро/кв.м..
Така общата наемна цена за ползване на недвижимите имоти възлизала на 27896,98
лева. Към договора са сключени и анекси, като с анекс от 01.07.2016 г. общата
наемна цена (без посочване на размера й) е намалена с 5040 лева без ДДС, срещу
задължение на наемателя да осигурява охрана на целия имот. Въз основа на анекс
№ 2/03.01.2017 г. към договора за наем (формално същият представлява анекс №
3), на наемателя били предоставени допълнителни площи срещу заплащане на
месечна цена в размер на 6000 лева, без ДДС.
Между ответниците е сключен на 03.02.2014 г. и договор за
наем на оборудване срещу заплащане на месечна наемна цена от 1469 лева без ДДС
за ползването на 4 броя електрокари, 1 газокар и 1 ричтрак.
В производството са представени фактури за дължима наемна
цена по договора за наем на оборудване, съответно по договор за наем на терен и
сгради от 02.01.2014 г., като са представени и фактури за наем за ползване на
автомобил, индивидуализиран с регистрационен номер, като част от фактурите са
подписани за получателя „Б.Ф.“ ЕООД.
Ответникът „Б.Ф.“ ЕООД оспорва автентичността на
положения от името на Б.А.Т. подпис в договора за наем на недвижимо имущество
от 02.01.2014 г. и договора за наем на оборудване от 03.02.2014 г., но
оспорването е недоказано, тъй като чрез приетото заключение на
съдебно-графическата експертиза, което съдът кредитира, е установено, че
положените подписи са изпълнени именно от Брадли Тайма. В този смисъл
формалната доказателствена сила на документите не е разрушена и изявленията в
тях следва да се считат като такива на Брадли Тайма, който е вписаният органен
представител на дружествата, към сключване на договорите.
В споразумение за погасяване на задължения от 10.12.2013
г. „Б.Ф.“ ЕООД, представлявано от Б.А.Т. и „Б.П.С.“ ЕАД, представлявано от
същото лице, тогава с фирмено наименование „Б.Б.К.“ се съгласили задълженията
на първото дружество, съгласно 5 фактури на обща стойност от 103184,94 лева да
бъдат погасени с извършено от същото дружество от името и за сметка на второто,
плащане на трудови възнаграждения в размер на 100205,76 лева, заедно с банкови
такси в размер на 108,60 лева. Фактурите, породили задълженията на „Б.Ф.“ ЕООД,
имат за предмет цена на доставени стоки, а фактура № 150671/11.12.2013 г. –
разходи по договор за наем, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
В споразумение от 10.01.2014 г. същите страни постигнали
съгласие задълженията на „Б.Ф.“ ЕООД по издадени в периода 11.12.2013 г. –
10.01.2014 г. фактури на обща стойност 104181,12 лева, които с оглед
заключението на съдебно-счетоводната експертиза имат за предмет цена на
доставени стоки, да бъдат изпълнени чрез заплащане на трудови възнаграждения,
дължими от „Б.П.С.“ ЕАД на негови служители, възлизащи на сума в размер на
102559,04 лева, заедно с банкови такси от 102,90 лева. Воля със същото
съдържание е изразена и в споразумение за погасяване на задължения от
10.02.2014 г., като задължението на „Б.Ф.“ ЕООД към несъстоятелния длъжник по
фактура, издадена на 30.12.2013 г. за сумата 160020,19 лева, представляваща
цена на доставени стоки, следвало да се изпълни чрез заплащане на трудови
възнаграждения на служители на „Б.П.С.“ ЕАД в размер на общо 81187,19 лева,
както и чрез заплащане на банкови такси от 92,10 лева.
В споразумение за прихващане от 28.02.2014 г., сключено
между неучастващото в настоящото производство лице „А.“ ООД и ответниците „Б.Ф.“
ЕООД и „Б.П.С.“ ЕАД (н) с наименование към този момент „Б.Б.К.“, последното
признало задължения към „А.“ ООД в размер на 328831,45 лева, съответно „Б.Ф.“
ЕООД признало да дължи на „Б.Б.К.“ ЕАД сумата 331967,87 лева, представляваща
цена на доставени стоки, възнаграждение за транспортни услуги, административно
обслужване и разходи във връзка с наемно правоотношение, а „А.“ ООД –на „Б.Ф.“
ЕООД сумата 329763,90 лева по фактура № **********/10.02.2014 г., поради което
страните се съгласили между задълженията да се извърши прихващане, като „Б.Ф.“
ЕООД остане задължено към несъстоятелния длъжник за сумата 3136,12 лева, а „А.“
ООД – към „Б.Ф.“ ЕООД за сумата 932,45 лева.
Между „Б.Ф.“ ЕООД и „Б.П.С.“ ЕАД (н) в периода 30.12.2014
г. – 01.06.2017 г. са оформени още 12 протокола за прихващане на взаимни
вземания и задължения, като насрещните задължения са индивидуализирани чрез
посочени фактури (без да е ясен правопораждащия вземането факт) или като
главница по договор за заем. С оглед представените в производството
доказателства следва да се приеме, че посочената в протоколите главница по
договор за заем представлява главницата по договор за заем, сключен на
17.12.2013 г., която към предявяването на молбата по чл. 625 ТЗ „Б.Ф.“ ЕООД
твърди да е възлизала на 2344619,51 лева, която основно е прихващана с
вземането за наемна цена по договорите за наем на недвижим имот, наем на оборудване
и на МПС. В протоколите за прихващане от 30.12.2015 г., 29.07.2016 г.,
31.08.2016 г.30.09.2016 г., 30.12.2016 г. и 01.06.2017 г. вземанията на „Б.Ф.“
ЕООД произтичат от издадени в периода 25.11.2013 г. - 07.04.2014 г. фактури,
които са предявени за удовлетворяване и в производството по несъстоятелност, но
са включени в списъка на неприетите вземания и възражението на кредитора срещу
този извод на синдика е оставено без уважение, без да се твърди и доказва да е
предявен иск по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на тези вземания.
В
производството са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на събраните в
производството доказателства и основава изводите си на тях.
Вещото лице, след проверка на счетоводните книги на
страните, до които му е осигурен достъп, е констатирало, че счетоводно са
отразени 16 прихващания между страните, като едно от тях включва участието и на
трето за спора лице („А.“ ООД), за сума в общ размер от 1962069,08 лева.
Ответникът „Б.Ф.“ ЕООД е отразило прихващания на сума в размер на 393727,96
лева по партида с аналитичност „Клиент ББКо“, съответно за сумата 328831,45
лева по сметка с аналитичност „Клиент А.“, по счетоводна сметка предоставени
краткосрочни заеми с аналитичност „Краткосрочни заеми на свързани лица други“ –
със сумата 849123,08 лева и по счетоводна сметка доставчици с аналитичност
„Доставчик ББКо“ – със сумата 1596207,45 лева, както и по сметка други дебитори
с аналитичност „Б.Б.К.“ ЕАД“ – със сумата 106560 лева по протокол за прихващане
от 01.06.2017 г., който не съдържа подпис на представител на „Б.Ф.“ ЕООД и
изявлението е отправено доД.Г., представляващ „Б.П.С.“ ЕАД (н), при положение,
че на 31.05.2017 г. по отношение на дружеството е било открито производство по
несъстоятелност и е назначен временен синдик.
Всички протоколи за прихващане са намерили счетоводно
отразяване в търговските книги на „Б.Ф.“ ЕООД, като са взети операции за
намаляване на вземанията към „Б.П.С.“ ЕАД (н) и намаляване на задълженията към това
дружество. Несъстоятелният длъжник е включил всички фактури, по отношение на
които са извършени прихващания в дневниците за продажби по ЗДДС, които възлизат
на сумата 1769246,67 лева без ДДС, респ. в дневниците за покупките по ЗДДС са
включени всички фактури с които са извършени прихващания, които са на стойност
1179767,95 лева без ДДС и включват фактурите с доставчик „А.“ ООД.
В допълнителното заключение, вещото лице е установило,
че фактурите описани в процесните
протоколи за прихващане, издадени от „Б.П.С.“ ЕАД са на обща стойност
2104786,48 лева (с ДДС), която стойност се разпределя, както следва: по договор
за наем на недвижим имот – 1276742,68 лева (с ДДС), по договор за наем на МПС –
5460,00 лева (с ДДС), по договор за наем на оборудване - 56078,40 лева (с ДДС),
разходи във връзка с всеки сключен договор за наем - 368507,98 лева (с ДДС) и за
цена на доставени стоки - 397997,42 лева
(с ДДС).
В производството
по несъстоятелност от страна на „Б.Ф.“ ЕООД са предявени и приети от синдика за
удовлетворяване вземания в размер на 436070,43 лева, основани на споразумения
за плащане, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като в списъка на
неприетите вземания са включени такива в размер на 4735123,10 лева, от които
вземания, основани на договор за заем на парични средства от 17.12.2013 г. и
вземания в размер на 653726,71 лева, представляващи незаплатена цена на
доставени стоки по фактури, издадени в периода 25.11.2013 г. – 01.08.2016 г.. С
определение от 13.09.2017 г. съдът по несъстоятелността, с оглед депозирано от
„Б.Ф.“ ЕООД възражение, включил в списъка на приетите вземания сумата
1404495,06 лева – предоставени заеми и наредени в полза на трети лица в
изпълнение на задължения на „Б.П.С.“ ЕАД (н) суми в периода 17.12.2013 г. –
31.12.2016 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като
оставил без уважение възражението по отношение на вземанията за сумата
2136896,53 лева – неустойка по договор за заем на парични средства и за сумата
653726,71 лева – цена на продадени стоки по фактури и обезщетение за забава
върху главницата. Не се твърди и не се установява приетите вземания да са
оспорени с искове за несъществуването им, нито кредиторът „Б.Ф.“ ЕООД да е
инициирало производство за установяване съществуването на неприетите вземания.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
като необсъдените такива съдът счита за неотносими към предмета на доказване.
По отношение на предявения от
синдика на „Б.П.С.“ ЕАД (н) конститутивен иск с правна квалификация чл. 645, ал. 3 ТЗ вр. чл. 649,
ал. 1 ТЗ за обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността на извършени от кредитора „Б.Ф.“ ЕООД в периода 30.12.2014 г.
– 01.06.2017 г. прихващания на задължения с вземания към несъстоятелния длъжник
„Б.П.С.“ ЕАД (н) в общ размер от 1348991,04 лева (след допуснатото изменение на
иска).
Искът е насочен към защита на установения в чл. 722 ТЗ императивен
дистрибуционен модел и на равенството в правата на кредиторите на
несъстоятелността. Извършените от кредитор прихващания принципно не увреждат масата
на несъстоятелността, но осигуряват по-благоприятното му (преферентно)
третиране, тъй като прихваналия кредитор получава удовлетворение в по-голяма
степен от това, което му се следва в приложение на чл. 722 ТЗ. Разпоредбата на
чл. 645, ал. 3 ТЗ предвижда извършено от кредитор на длъжника прихващане да
може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към
длъжника преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност (31.05.2017 г.), но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. В случая противоправността на прихващането, която налага
ревизирането му, произтича от недобросъвестността на кредитора, който следва е
знаел за настъпилата неплатежоспособност към момента на придобиване на
активното вземане или възникването на задължението му, като няма значение към
кой момент е извършена компенсацията спрямо датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност по отношение на „Б.П.С.“ ЕАД (н).
В решение № 140 от 27.05.2020 г. по т. д. № 3106/2018 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, е разяснено, че с изменението на Търговския закон /обн.
ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./ е въведена нова структура на системата от искове за
попълване на масата на несъстоятелността, като недвусмислено са разграничени
исковете, които осигуряват защита срещу увреждащи масата на несъстоятелността
действия и сделки (исковете по чл. 647, ал. 1 ТЗ) и исковете, с които се
осигурява защита срещу действия и сделки с преферентен ефект (исковете по чл.
645, ал. 3 и 4 ТЗ и чл. 646, ал. 2 ТЗ). По тази причина доводите на ответника „Б.Ф.“
ЕООД за недоказано увреждане на масата на несъстоятелността са неоснователни,
тъй като такова преферентните искове не изискват.
Същностните различия между двете групи искове, обосновали
извършената промяна в законодателството, са изтъкнати и в практиката на ВКС. В
решение № 224/18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., е
прието, че уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността
разграничава: 1. искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ за обявяване на относително недействителни
спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от страна на длъжника,
които създават т. н. "преферентен ефект" на едни негови кредитори
спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно
поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на
несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл. 722,
ал. 1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да
не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и 2. отменителни искове по чл. 647 ТЗ
по отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника,
безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда
имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице
с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество
в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника.
Точно липсата на реално увреждане е основанието, при
преферентните искове, законодателят да е предвидил по-висока степен на защита
на сделките и действията (запазване валидността на правните им последици), в
сравнение с отменителните искове, които винаги предполагат действия, увреждащи
масата. Системата на преферентните фактически състави по правило е абстрахирана
от всякакви субективни елементи и е изградена на изцяло обективна основа - на
основата на простия критерий на нарушаване на заложения в чл. 722 ТЗ
дистрибуционен модел. (Така. С., Актуални въпроси на производството по
несъстоятелност, С., 2013 г.). Субективното отношение на длъжника, като знание
за наличие на преферентен ефект, не е задължително и въвеждането му като
критерий би противоречало на основанието и целите на исковете за защита на
специалния ред за разпределение на активите на длъжника между неговите
кредитори.
Уредените от закона действия с преферентен ефект са
принципно правомерни и се третират като неправомерни единствено в условията на
обявена неплатежоспособност или свръхзадълженост, когато имуществото на
длъжника не е достатъчно за удовлетворяване на всички негови кредитори. Поради
това при тяхната уредба на преден план стои необходимостта от баланс между
интереса на производството по несъстоятелност и правната сигурност и
предвидимост на действията, които могат да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. По тази причина и в предходната,
и в действащата редакция на ТЗ преферентните действия и сделки са
конкретизирани по вид, а именно това са действия и сделки по прихващане,
изпълнение и обезпечаване на собствени задължения. Само преферентния иск за
атакуване на прихващане от кредитор (чл. 645, ал. 3 ТЗ), включва във
фактическия си състав изискване за недобросъвестност на кредитора, което цели
да парира опитите на кредиторите за заобикаляне на дистрибуционните правила
чрез целенасочено създаване на предпоставки за прихващане. Съгласно действащата
уредба на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, допълнителна
обща предпоставка за атакуемостта на преферентните действия и сделки е те да
бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на
неплатежоспособността (от който момент имуществените права на длъжника са
недостатъчни за пълното удовлетворяване на кредиторите му).
В случая решението, с което е открито производство по
несъстоятелност е постановено на 31.05.2017 г., като началната дата на
неплатежоспособност на „Б.П.С.“ ЕАД (н) е 31.12.2012 г., следователно
извършените от кредитора „Б.Ф.“ ЕООД в периода 30.12.2014 г. – 01.06.2017 г.
прихващания са след началната дата на неплатежоспособността, като законът не
изисква те да предхождат датата на съдебното решение за откриване на
производството. Важна е единствено недобросъвестността на кредитора, изразена в
знание за настъпилата неплатежоспособност или за подадена молба по чл. 625 ТЗ
към възникване на активните вземания и задълженията към „Б.П.С.“ ЕАД (н).
Основателността на предявения иск, при
отчитане на изяснените му в съдебната практика на ВКС характеристики, се
обуславя от наличието на следните кумулативни елементи: 1). да е извършено
валидно изявление за прихващане от кредитор към длъжника, спрямо когото е
открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено преди
или след откриване на производството (аргумент от чл. 649, ал. 1, изр. 2 ТЗ),
2). прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ или на неплатежоспособността (свръхзадължеността), 3).
вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност, 4). задължението на кредитора да е придобито преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност, 5). към момента на
придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо
длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност. (Така решение № 2488 от
16.12.2015 г. по т. д. № 4674/2015 г. на САС).
В конкретния случай е безспорно, че длъжникът и ответникът отправили
насрещни валидни изявления за прихващане, оформени в протоколи за прихващане на
взаимни вземания и задължения. Прихващането
в материалноправен аспект е регламентирано в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Следователно, прихващането е способ
за прекратяване (погасяване) на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително
(погасително) действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение, което съставлява едновременно с
това и изпълнение на задължението на насрещната страна. Погасяването на
насрещните задължения не настъпва по право, а е резултат на упражняването на
субективно право с вторичен характер, с което всяка от страните разполага. Това
право възниква само при наличието на друго/и правоотношение/я и е насочено
срещу лицето, което е едновременно длъжник и кредитор на прихващащия.
В случая, до откриване на производството по
несъстоятелност по отношение на „Б.П.С.“
ЕАД с решението на САС от 31.05.2017 г. изявленията за
прихващане на „Б.Ф.“ ЕООД, за да породят целените правни последици, е
следвало да се отправят до длъжника чрез органните му представители, но след
31.05.2017 г. по силата на чл. 645, ал. 2 ТЗ, е следвало да се отправят до
длъжника чрез синдика. Изявлението на „Б.Ф.“ ЕООД в протокола от 01.06.2017 г.,
който не съдържа подпис на негов представител, е следвало да бъде отправено до
синдика. Отправеното до представляващия длъжника изпълнителен директор не е
породило правни последици, а поради обстоятелството, че не е подписано от
представител на прихващащия кредитор, няма как да се приеме, че в по-късен
момент изявлението е достигнало до синдика. В този смисъл, доколкото протоколът
за прихващане от 01.06.2017 г. не обективира изявление на кредитора „Б.Ф.“
ЕООД, отправено до синдика на „Б.П.С.“ ЕАД (н), то не е породило правни
последици и по отношение на сумата 109940,47 лева, предявеният иск е
неоснователен, без да е необходимо да се изследват останалите предпоставки,
включително добросъвестността на кредитора. Изявлението за прихващане,
отправено от „Б.Ф.“ ЕООД до синдика с отговора на исковата молба стои извън
предмета на настоящото производство – то не съставлява изявление от 01.06.2017
г., което е предмет на оспорване от синдика.
Необходимостта самото прихващане да е
извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ
или на неплатежоспособността, е логическо следствие от субективния елемент на
чл. 645, ал. 3 ТЗ, а именно – знанието на кредитора за това, че към момента на
придобиване на вземането или задължението спрямо длъжника е настъпила
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или е подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност. Очевидно е невъзможно кредиторът
да извърши прихващане преди придобиване на вземането и задължението си, към
които релевантни моменти е невъзможно да знае за посочените обстоятелства
/неплатежоспособността или подаването на молбата по чл. 625 ТЗ,/ ако те изобщо не
са се случили в обективната действителност. Следователно, ако прихващането е
извършено преди по-ранната от двете посочени дати, то не може да бъде атакувано
по реда на чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Всички процесни изявления за прихващане
(извън това от 01.06.2017 г., което
обаче не е породило правни последици) са обективирани
от „Б.Ф.“ ЕООД след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2012
г. и преди постановеното съдебно решение за откриване на производството по
несъстоятелност – 31.05.2017 г.. Молбата по чл. 625 ТЗ е депозирана от „Б.Ф.“
ЕООД на 10.04.2014 г., като заявената в същата начална дата на неплатежоспособност
е същата (датата на сезирането на съда). Действително, съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ знанието на прихващащия кредитор за влошеното финансово състояние на
длъжника се презюмира, предвид обстоятелството, че „Б.Ф.“ ЕООД и „Б.П.С.“ ЕАД
(н) са свързани лица, но с оглед изявленията на „Б.Ф.“ ЕООД в молбата от
10.04.2014 г. за откриване на производство по несъстоятелност, презумпцията
следва да се счита опровергана, още повече, че с първоинстанционното съдебно
решение молбата на „Б.Ф.“ ЕООД и присъединените кредитори е отхвърлена, не
поради липса на тяхна активна процесуална легитимация, а поради извод да не е
налице състояние на неплатежоспособност, възприет в резултат на проведено
състезателно съдебно производство.
Ето защо, настоящият състав приема за релевантна за
узнаване на неплатежоспособността от прихващащия кредитор датата 10.04.2014 г.,
която съвпада с депозирането на молбата по чл. 625 ТЗ и към тази дата следва да
се извършва преценката на възникване на вземанията, респ. задълженията на „Б.Ф.“
ЕООД.
Датата на възникване на вземанията/задълженията е датата
на осъществяване на елементите от правопораждащия ги фактически състав
(сключване на правната сделка) и не зависи от настъпване на изискуемостта на
задължението. Действително, разпоредбата на чл. 645,
ал. 3 ТЗ визира като значим момента на „придобиване“ на задължението, а не на
неговото „възникване“ или „изискуемост“, т. е. моментът на пораждането в
правната му сфера на прихващащия кредитор, тъй като този момент може да се
различава от осъществяване на правопораждащия го фактически състав, напр. при
наличие на частно правоприемство. В случая обаче, всички вземания и задължения
са възникнали директно в правната сфера на страните по прихващанията, без да се
твърди да са придобити в последващ възникването им момент от друг правен
субект.
Ответникът „Б.Ф.“ ЕООД е прихващал с вземания, възникнали от сключен
на 17.12.2013 г. договор за заем и договори за търговска продажба, за които са
издадени фактури, като задълженията му са възникнали от сключен на 02.01.2014
г. договор за наем на терен и сгради, договор за наем на оборудване, сключен на
03.02.2014 г., неформален договор за наем на автомобил и извършени доставки на
стоки и услуги. Наемните договори за ползването на недвижими имоти и на оборудване
със сключването си са породили задължението за плащане на наемната цена и
разноските за ползването на вещите, затова тези задължения са
придобити/възникнали в правната сфера на „Б.Ф.“ ЕООД преди 10.04.2014 г..
Договорите за продажба ще следва да се приемат за сключени на датата на
издаване на съответната фактура, тъй като доказателства за различен момент на
придобиване на вземането не са събрани.
Следователно по протокол от 30.12.2014 г. само активните
вземания по издадените в периода 26.05.2014 г. – 31.12.2014 г. от „Б.Ф.“ ЕООД 6
фактури на обща стойност 18777 лева са придобити при знание за настъпила
неплатежоспособност, формирано към 10.04.2014 г., като вземанията по договора
за заем са възникнали преди този момент, като и всички насрещни вземания по
посочените в протокола фактури са придобити преди 10.04.2014 г., тъй като
представляват дължими наеми за недвижимите имоти и оборудването (не се съдържа
вземане за наем на МПС), заедно с разноски за вода, електроенергия, както и
гориво за посочени с регистрационен номер МПС, но за 2013 г.. Налага се извод,
че прихващането, извършено с изявление, обективирано в протокол от 30.12.2014
г. следва да се обяви за относително недействително само до размера на активното
вземане на „Б.Ф.“ ЕООД за сумата 18777 лева, представляващо задължения по 6
фактури, издадени в периода 26.05.2014 г. – 31.12.2014 г..
В протоколите от 30.06.2015 г., 30.09.2015 г., 01.04.2016
г., 08.06.2016 г., 29.07.2016 г., 31.08.2016 г., 30.09.2016 г., 30.12.2016 г. и
31.03.2017 г., активните вземания на „Б.Ф.“ ЕООД по договор за заем от
17.12.2013 г. и по фактура № **********/25.11.2013 г. са възникнали преди
10.04.2014 г., съответно задълженията са придобити също преди този момент, тъй
като представляват дължим наем за недвижими имоти и оборудване, по договори,
сключени преди 10.04.2014 г..
В протокола за прихващане от 30.12.2015 г. вземанията на
прихващащия кредитор „Б.Ф.“ ЕООД са възникнали от фактури, издадени в периода
25.11.2013 г. – 07.04.2014 г., поради което при придобиване на вземанията,
кредиторът не е недобросъвестен. Част от задълженията по 9 фактури за наем на
автомобил с ДКН СА 6100 ВТ на обща стойност 5460 лева, както и задълженията по
фактура № *********/13.04.2015 г. на стойност 4574,11 лева и фактура №
*********/31.07.2015 г. на стойност 2490,90 лева – за цена на доставени
стъклени бутилки и по фактура № *********/18.06.2015 г. на стойност 93,89 лева
– за бракувани хладилни витрини, са придобити след 10.04.2014 г., затова за
сумата 12618,90 лева прихващането по този протокол следва да се обяви за
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността.
В обобщение - относително недействителни в хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, са прихващанията, извършени от кредитора „Б.Ф.“ ЕООД по протоколите,
съставени на 30.12.2014 г. и на 30.12.2015 г. до размера на сумата 31395,90
лева, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 1348991,04 лева атакуваните
прихващания са извършени от кредитора „Б.Ф.“ ЕООД добросъвестно
и правните им последици няма основание да се третират като ненастъпили по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
По отношение на конститутивния иск, предявен от синдика на „Б.П.С.“ ЕАД
(н) с правна
квалификация чл. 645, ал. 4 ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
извършени от длъжника в периода 10.12.2013 г. – 28.02.2014 г. прихващания на
вземания със задължения към „Б.Ф.“ ЕООД в общ размер от 575235,40 лева.
Искът е неоснователен. Същият е от категорията
преферентни искове, насочени към възстановяване на създаденото от длъжника
по-благоприятно положение за кредитор на несъстоятелността, чрез извършено
прихващане в рамките на т. нар. подозрителен период – след началната дата на
неплатежоспособността, но не по-рано от една година преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ, независимо от момента на възникване на двете насрещни вземания.
Изявлението на длъжника „Б.П.С.“ ЕАД (н) за прихващане в
споразуменията от 10.12.2013 г., 10.01.2014 г., 10.02.2014 г. и 28.02.2014 г.
са обективирани след началната дата на неплатежоспособността на длъжника
(31.12.2012 г.) и в рамките на една година преди депозиране на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност (10.04.2013 г. – 10.04.2014 г.),
поради което се налага да бъде преценен правния им характер в светлината на
породените правни последици за формиране на извод обхващат ли се от приложното
поле на чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Както вече се посочи, прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Именно
защото погасява вземането на кредитора „Б.Ф.“ ЕООД чрез погасяване на право на
вземане на прихващащия длъжник, прихващането създава неприемлив от гледна точка
всички кредитори преферентен ефект. При всички случаи обаче прихващането
изисква съществуването на две насрещни задължения (вземания), т. е.
прихващащият трябва да има качеството кредитор и длъжник, без да е необходимо задълженията
да са породени от едно и също правоотношение.
В споразуменията за прихващане от 10.12.2013 г., 10.01.2014
г. и 10.02.2014 г. длъжникът „Б.П.С.“ ЕАД (н) има качеството кредитор на „Б.Ф.“
ЕООД за вземания за цена на доставени стоки по издадени в периода 29.11.2013 г.
– 10.01.2014 г. фактури. Но не се установява към момента на отправяне на всяко от
изявленията за прихващане да е носител на задължения по отношение на „Б.Ф.“
ЕООД, т. е. последното да е носител на вземания от прихващащия. Волята на
страните, оформена в споразуменията, е за погасяване на задълженията на „Б.Ф.“
ЕООД по издадените му фактури чрез изпълнение
(и то бъдещо) на задължения на „Б.П.С.“ ЕАД (н) за заплащане на трудови възнаграждения
към трети лица (негови служители). По общата воля на страните волеизявили в
процесните споразумения от 10.12.2013 г., 10.01.2014 г. и 10.02.2014 г., а
именно в т.3 на всяко споразумение, прихващане следвало да се извърши с
едностранно волеизявление от „Б.Ф.“ ЕООД (т. е. дори не от несъстоятелния
длъжник) в един бъдещ момент – след изпълнението от негова страна на
задълженията на „Б.П.С.“ ЕАД (н) да престира дължимите трудови възнаграждения
на трети лица. Изпълнение на поетото в споразуменията задължение от страна на „Б.Ф.“
ЕООД да погаси задълженията на длъжника към собствения му персонал, не е
доказано, нито дружеството поело задължението да престира е отправило
едностранно изявление за прихващане в последващ момент.
В този смисъл споразуменията от 10.12.2013 г., 10.01.2014
г. и 10.02.2014 г. по същество не съдържат волеизявления на длъжника за
прихващане, тъй като към сключването им „Б.П.С.“ ЕАД (н) и „Б.Ф.“ ЕООД не са
били носители на насрещни задължения/вземания, включително изразената в
споразуменията воля на страните не е насочена към пораждане на характерните за
прихващането правни последици. Всъщност от страна на „Б.Ф.“ ЕООД в
споразуменията е поето задължение за погасяване на негови задължения към „Б.П.С.“
ЕАД (н) чрез даване вместо изпълнение (datio in
solutum).
По отношение на споразумението от 28.02.2014 г. също не
би могло да се приеме, че длъжникът е извършил прихващане с насрещни свои
вземания към „Б.Ф.“ ЕООД и по този начин е постигнат преферентен ефект спрямо
този кредитор на несъстоятелността. Длъжникът „Б.П.С.“ ЕАД (н) не е било
носител на задължения към „Б.Ф.“ ЕООД, а носител само на права на вземания за
цена на доставени стоки и възнаграждения за предоставени услуги по издадени в
периода 30.12.2013 г. – 28.02.2014 г. фактури. Създадената в споразумението от
28.02.2014 г. правна конструкция (с участие на трето лице, което няма
качеството кредитор на несъстоятелността) нарушава изискването за насрещност на
задълженията, предвидено в чл. 645, ал. 4 ТЗ.
За да се касае за извършено прихващане от страна на
длъжника следва третото лице, негов кредитор да е цедирало на собствения си
кредитор - „Б.Ф.“ ЕООД вземанията си към „Б.П.С.“ ЕАД (н) като даване вместо
изпълнение, цесията да е съобщена на длъжника, едва след което би могло да се
извърши прихващане от длъжника с вземанията му от „Б.Ф.“ ЕООД. Тази правна
конструкция е валидна и би могла да се реализира по още два възможни сценария -
„Б.П.С.“ ЕАД (н) цедира вземанията си към „Б.Ф.“ ЕООД като даване вместо
изпълнение за погасяване на задълженията си към „А.“ ООД и прихващането се
извършва между последното и „Б.Ф.“ ЕООД (без участие на длъжника) или „Б.Ф.“
ЕООД цедира на длъжника вземанията си към „А.“ ООД в погасяване на своите
задължения, като прихващането се извършва между длъжника и „А.“ ООД. Синдикът твърди прихващане, извършено от
длъжника спрямо „Б.Ф.“ ЕООД, но от обективираната в споразумението за
прихващане от 28.02.2014 г. воля на участващите страни, такова изявление на
длъжника не би могло да се изведе.
По изложените съображения, предявеният иск за обявяване
на извършените от страна на длъжника „Б.П.С.“ ЕАД (н) прихващания с насрещни
задължения към „Б.Ф.“ ЕООД на суми в общ размер от 575235,40 лева, за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, е
неоснователен и се налага да бъде отхвърлен. Общият размер на прихванатите суми
възлиза на 613078,04 лева, но в исковата молба синдикът е отчел частта, която
кредиторът би получил от осребреното имущество - 37842,64 лева, поради което поддържа
иска до размера от 575235,40 лева и това определя обема на произнасянето от
страна на съда.
По отношение на
осъдителните искове, предявени от „Б.П.С.“ ЕАД (н) срещу „Б.Ф.“ ЕООД с правна квалификация, чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Предявените
искове имат за предмет попълване масата на несъстоятелността и основателността
им е обусловена от основателността на предявените преферентни искове. След като
атакуваните прихващания прекратяват насрещните задължения в правната сфера на
длъжника и на кредитора „Б.Ф.“ ЕООД, то осъдителни претенции за заплащане на
вече погасените вземания, предмет на прихващанията биха били неоснователни.
Само при извод прихващането да е резултат от недобросъвестно поведение на
кредитора или да е извършено от длъжника в определения подозрителен период,
правните му последици спрямо масата на несъстоятелността ще се считат
ненастъпили, съответно задължението на кредитора към длъжника - за непрекратено
чрез прихващането като погасителен способ и осъдителните искове биха били
основателни.
Необходимо е да се отбележи, че осъдителен иск за
заплащане на консумативни разноски във връзка с ползването на отдадени под наем
вещи, не е предмет на производството, поради което е без всякакво правно
значение допуснатото поради опущение от съда в съдебното заседание от
11.08.2020 г. негово изменение, чрез увеличение на петитума. Това определение, на
основание чл. 253 ГПК е отменено с определение от 20.08.2020 г., като искането
за изменение на иск, който не е предявен в настоящото производство е оставено
без уважение, като определението не е обжалваемо именно поради причина, че не
прегражда възможността на ищеца да предяви иска в ново производство.
Ясно е, че предявените осъдителни искове могат да бъдат
основателни само до размера на сумата 31395,90 лева, до която последиците на прихващанията,
извършени от кредитора „Б.Ф.“ ЕООД по протоколи от 30.12.2014 г. и 30.12.2015
г. не следва да бъдат зачетени по отношение масата на несъстоятелността.
Необходимо е да се отбележи, че всеки от протоколите
обективира множество прихващания, като съдът приема, че волята на страните е
насрещните задължения да се погасяват в поредността на посочване на фактурите,
в които задълженията са отразени. Това означава, че прихващането с вземания на
„Б.Ф.“ ЕООД за сумата 18777 лева следва да е извършено с вземанията на длъжника
по фактура № 150743/30.04.2014 г. на стойност 3650,94 лева и частично с
вземането по фактура № 150744/30.04.2014 г. на стойност 20600,62 лева до
размера на сумата 15126,06 лева. Тези фактури, съгласно допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза представляват префактуриране на
гориво, електрическа енергия, вода, телефони и т. н., т. е. представляват все
разходи, свързани с ползването на наетите вещи, поради което незачитане на
последиците на погасяването им чрез прихващане е ирелевантно за който и да било
от предявените осъдителни искове и не води до тяхна основателност.
Относителната недействителност на прихващанията в
протокола от 30.12.2015 г. до размера на сумата 12618,90 лева, е прогласена
поради недобросъвестност на прихващащия кредитор с оглед момента на придобиване
на задължението, затова съдът приема, че именно тези задължения по 9 фактури за
наем на автомобил с ДКН СА 6100 ВТ на обща стойност 5460 лева, както и задълженията
по фактура № *********/13.04.2015 г. на стойност 4574,11 лева и фактура №
*********/31.07.2015 г. на стойност 2490,90 лева – за цена на доставени
стъклени бутилки и по фактура № *********/18.06.2015 г. на стойност 93,89 лева
– за доставени бракувани хладилни витрини, не следва да се считат погасени по
отношение масата на несъстоятелността.
Основателността на предявения иск по чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което да е задължението на процесуално легитимирания ответник „Б.Ф.“ ЕООД да
престира определена парична сума, представляваща наемна цена за ползването на
движима вещ - МПС, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване.
В отговора на исковата молба ответникът възразява да е
получил ползването на наетия недвижим имот и наетото оборудване, но не
възразява по отношение предаването на фактическата власт върху автомобила.
Наистина въпросът за ползването на
наета вещ е релевантен за основателността на предявения иск за заплащане на
наема (така решение № 80/24.07.2020 г. по търг. д. №57/2019 на ВКС, І ТО), но с
оглед липсата на подобно възражение указания за доказване предаването на
автомобила на ищеца не са давани.
Между ищеца и „Б.Ф.“ ЕООД следва да се приеме, че е
сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с
типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ – МПС -
за временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства,
съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на парична сума.
Наемателят е осчетоводил издадените му фактури, поради
което следва да се приеме, че е признал, че е получил материалната престация ползване
на автомобила, съответно е волеизявил да погаси възникналото задължение чрез
прихващане, поради което няма основание да се счита, че го е оспорвал.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието
предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването
за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца,
тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика
е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане,
основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само
удостоверява този факт. Материалната престация е предоставянето във фактическа
власт на наемателя на движима вещ - МПС, което обуславя пораждането на
задължението за насрещно престиране на парична сума – наемна цена.
Размерът на наемната цена не е оспорен от ответното
дружество, поради което и съдът приема, че предявеният осъдителен иск за
заплащане на сумата 5460 лева, представляваща общ размер на дължима наемна цена
по неформален договор за наем, за която са издадени 9 фактури, е основателен и
следва да бъде уважен.
При този извод
съдът следва да разгледа възражението на „Б.Ф.“ ЕООД вземанията за наем да са
погасени чрез кратка, 3-годишна давност. Погасителната
давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на
едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. По отношение
на задълженията, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото са породени от сключен
договор за наем наистина е приложима 3-годишна давност, което означава, че
погасени биха били всички вземания възникнали до 31.05.2015 г., тъй като с
предявяването на 31.05.2018 г. на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, давността е прекъсната. Или погасени по давност са
вземанията по издадените до 31.05.2015 г. фактури, който са на обща стойност
2730 лева, респ. дължими и непокрити с давност са задълженията по фактурите за
наемни вноски, дължими за периода 30.06.2015 г. – 30.10.2015 г. в общ размер на
2730 лева.
В обобщение, искът за заплащане на наемна цена по трите договора, е
основателен само за сумата 2730 лева за ползването на МПС за периода 30.06.2015
г. – 30.10.2015 г. и неоснователен до пълния предявен размер от 6203,58 лева, като неоснователни са
и исковете за заплащане на сумата 1276742,68 лева – наем, дължим за периода м.
03.2014 г. - 04.06.2017 г. по договор за наем на недвижимо имущество, сключен
на 02.01.2014 г. и сумата 68095,20 лева – наем, дължим за периода м. 04.2015 г.
- м. 06.2017 г. по договор за наем на оборудване от 03.02.2014 г..
Основателността на иска за заплащане
на цената на доставени стъклени бутилки и бракувани хладилни витрини, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията
на продавача за доставяне на определена движима вещ (стока), в случая стъклени
бутилки и хладилни витрини, срещу заплащане от страна на купувача на парична
сума – нейна цена; настъпила изискуемост на това задължение и релевирано негово
неизпълнение. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.
Фактурите, установяващи сключването на трите процесни
договора за продажба на стъклени бутилки и бракувани хладилни витрини са
счетоводно отразени в търговските книги на купувача „Б.Ф.“ ЕООД (фактурите съдържат и
подпис, но за съставител), като възникналите задълженията за заплащане на
цената на доставените стоки по фактурите именно купувачът е волеизявил да се
погасят чрез прихващане, поради което
следва да се приеме, че същото дружество е признало извънсъдебно факта, че продавачът
е изпълнил задължението си да достави стоките. Съгласно уеднаквената
практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба
да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение
№ 166/26.10.2010 г. по т.
д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 96 от 26.11.2009 г. по т.
д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г.
на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура се
съдържа описание на доставените
стоки по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника, включването й в
дневника за покупките по ЗДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание
на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Ето защо предявеният иск за заплащане на цена
на доставени стоки е основателен за сумата 12618,90 лева, съгласно издадена фактура № *********/13.04.2015 г. на
стойност 4574,11 лева и фактура № *********/31.07.2015 г. на стойност 2490,90
лева – за цена на доставени стъклени бутилки и по фактура №
*********/18.06.2015 г. на стойност 93,89 лева – за бракувани хладилни витрини
и неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 464726,15 лева.
Възражението
на ответника вземанията за цената на доставени стоки да са погасени по давност
обаче е неоснователно – приложима е общата 5-годишна давност, която не е
изтекла, като периодичността в извършваните между страните доставки не обуславя
приложението на специалната давност, тъй като тя е приложима за периодични
плащания (в рамките на едно правоотношение), а не по отношение на различни
продажбени правоотношения, макар и регулярно възникващи между страните.
При извод за
частична основателност на предявените осъдителни искове за сумата от 9888,90
лева, съдът, с оглед поддържаното от „Б.Ф.“ ЕООД възражение за съдебно
прихващане, е необходимо да отбележи и следното.
Настоящият
състав следва да съобрази разясненията, дадени в решение № 52 от 28.09.2015 г.
по т. д. № 509/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което е прието, че въведените
с разпоредбата на чл. 645 ТЗ ограничения за прихващане имат за цел да
предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда
за удовлетворяване на кредиторите. Прихващането не е типичен способ, който се
ползва при попълване на масата на несъстоятелността, тъй като резултатът от
прихващането ще има за правна последица удовлетворяване на вземане на
кредитора, но и не включване в масата на несъстоятелността на имуществени
права, с които се извършва компенсацията. Затова чл. 645, ал. 1 ТЗ поставя
конкретни условия само при наличието на които маже да се извършва прихващане
между насрещни права на длъжника и кредитор на несъстоятелността. Въведеното
специално правило за материално прихващане на насрещни вземания е в унисон с
въведения в ТЗ, част ІV, чл. 685 и сл. ред кредиторите да предявяват вземанията
си пред синдика, при спазване на сроковете за предявяването им и забраната след
откриване на производството по несъстоятелност кредиторът да установява
вземанията си по исков ред, чрез образуването на съдебни или арбитражни
производства (чл. 637, ал. 6 ТЗ извън изключенията по т. 1, т. 2 и т. 3). Приетите правила за предявяване
на вземанията се дължат на значението на вземанията на кредиторите за
производството по несъстоятелност. Предявяване на вземанията има съществено
значение за определяне на структурата на дълга на длъжника в несъстоятелност,
от размера на вземанията на кредиторите зависят възможностите за оздравяване на
предприятието или пък самото удовлетворяване на кредиторите при осребряване на
масата на несъстоятелността, а когато вземането не е предявено в определените в
ТЗ срокове, то има за правна последица погасяването на вземането на кредитора (чл.
685а ТЗ).
Според
правната теория и съдебна практика, като средство за защита в исковия процес,
ответникът може да упражни възражението си за прихващане с вземането на ищеца,
което може да бъде освен съдебно и материалноправно, т. е. материалноправното
изявление за прихващане и възражението за прихващане могат да бъдат направени
едновременно. Разпоредбата на чл. 621а ТЗ, в която са въведени особени правила
в производството по несъстоятелност, прилагането на разпоредбата на чл. 371 ГПК
не е изключено. Следователно разглеждане на материалноправно възражение за
прихващане, направено от ответник, който има качеството на кредитор на
несъстоятелността, по предявен срещу него от синдика иск за попълване на масата
на несъстоятелността, е допустимо. Изискването на закона - чл. 645, ал. 2 ТЗ,
изявлението за прихващане да е отправено до синдика, макар и направено в исковия
процес, ще бъде изпълнено. В този случай, съдът е задължен да се произнесе по
материалноправните предпоставки на чл. 645 ТЗ за прихващане. Дори и да е
неоснователно, то ще е допустимо, след като изявлението за прихващане е
направено от легитимирано лице и е доведено до знанието на синдика.
В
този смисъл в настоящото производство, разглеждането на възражение на „Б.Ф.“
ЕООД за прихващане, съгласно цитираната практика на ВКС, би било допустимо само
като релевирано във връзка с предявените осъдителни искове за попълване на
масата на несъстоятелността, за да е възможна компенсацията. В случая,
кредиторът изрично поддържа възражението за прихващане като насрещно на
предявените конститутивни искове, поради което то е противопоставено на
потестативното право на синдика, действащ като процесуален субституент на
кредиторите на несъстоятелността и само на това основание е недопустимо.
От
друга страна, възражението за прихващане, предявено като правно средство за
защита срещу осъдителните искове, също би било недопустимо, доколкото има за
предмет предявени в производството от кредитора вземания, които не са приети за
удовлетворяване (включени са в списъка на неприетите вземания и възражението по
чл. 690 ТЗ е оставено без уважение) и не са предмет на иск по чл. 694 ТЗ.
Приемане на процесуално възражение за прихващане с такива вземания означава
заобикаляне на преклузивния срок за предявяването на иск за тяхното
установяване и постига ефекта на погасяване на стари вземания (възникнали преди
откриване на производството по несъстоятелност), с които кредиторът всъщност не
участва в производството по несъстоятелност, за сметка вземанията на длъжника
като част от масата на несъстоятелността. Още по-малко е допустимо прихващането
с приети за удовлетворяване вземания, с определен ред на удовлетворяване, тъй
като то би създало същия преферентен ефект, обусловил частичното уважаване на
иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ.
При
този изход на спора, право на присъждане на разноските за настоящото
производство се поражда за всяка от страните по спора. Ищецът доказва извършени
разноски в общ размер от 31699,58 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и внесени депозити за вещо лице, съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК, от която сума има право на присъждане на сумата 349,93 лева.
Ответникът не представя списък на разноските и не претендира адвокатско
възнаграждение, поради което съдът приема, че е извършил разноски в размер на 250
лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, от която сума има право
на присъждане на сумата 247,24 лева.
В
приложение на чл. 649, ал. 6 ТЗ ответникът „Б.Ф.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати държавна
такса върху уважената част от предявените искове, която възлиза на сумата 1651,39
лева, респ. от масата на несъстоятелността следва да бъде събрана държавна
такса в размер на 147948,37 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, за
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Б.П.С.“ ЕАД
(н), ЕИК ********, извършеното от кредитора „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище ***, прихващане в протокол за прихващане на взаимни вземания и
задължения от 30.12.2014 г. по отношение на активно вземане за сумата 18777
лева, съгласно 6 броя фактури, издадени в периода 26.05.2014 г. – 31.12.2014 г.
и извършеното в протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения от
30.12.2015 г. прихващане със задължения в общ размер от 12618,90 лева, формиран
от сумата 5460 лева - дължим наем за ползването на автомобил с ДКН СА 6100 ВТ,
за периода м. 01.2015 г. – м. 10.2015 г., съгласно 9 фактури, сумата 4574,11
лева - цена на доставени стъклени бутилки, съгласно фактура №
*********/13.04.2015 г., сумата 2490,90 лева - цена на доставени стъклени
бутилки, съгласно фактура № *********/31.07.2015 г. и сумата 93,89 лева – цена
на бракувани хладилни витрини, съгласно фактура № *********/18.06.2015 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер на прихванатите вземания от 1348991,04 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правна квалификация чл. 645, ал. 4 ТЗ, предявен от
синдика за обявяване за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършените от длъжника „Б.П.С.“ ЕАД (н), ЕИК ********,
прихващания с насрещни задължения към „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***,
на суми в общ размер от 575235,40 лева, съгласно споразумения за погасяване на
задължения от 10.12.2013 г., 10.01.2014 г. и 10.02.2014 г. и споразумение за
прихващане от 28.02.2014 г..
ОСЪЖДА
„Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, да заплати на „Б.П.С.“ ЕАД (н), ЕИК
********, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 649, ал. 2 ТЗ, сумата 2730 (две хиляди
седемстотин и тридесет) лева – наем за
ползването на автомобил ДКН СА 6100 ВТ за периода м. 06.2015 г. – м. 10.2015
г., заедно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба - 31.05.2018 г. до окончателно погасяване на задължението, на основание
чл. 327 ТЗ вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, сумата 4574,11 лева (четири
хиляди петстотин седемдесет и четири лева и единадесет стотинки) - цена на
доставени стъклени бутилки, съгласно фактура № *********/13.04.2015 г., сумата
2490,90 лева (две хиляди четиристотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки)
- цена на доставени стъклени бутилки, съгласно фактура № *********/31.07.2015
г. и сумата 93,89 лева (деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) –
цена на бракувани хладилни витрини, съгласно фактура № *********/18.06.2015 г.,
заедно със законната лихва върху всяка главница от предявяването на исковата
молба - 31.05.2018 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 349,93 лева (триста четиридесет и девет лева и деветдесет
и три стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на наем за ползването на автомобил за сумата 2730 лева и за периода м. 01. 2015
г. – м. 05.2015 г., като погасен по давност, а до предявения размер от 6203,58
лева – като неоснователен, съответно ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация
чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за сумата 1276742,68 лева –
наем, дължим за периода м. 03.2014 г. - 04.06.2017 г. по договор за наем на
недвижимо имущество, сключен на 02.01.2014 г. и за сумата 68095,20 лева – наем,
дължим за периода м. 04.2015 г. - м. 06.2017 г. по договор за наем на
оборудване от 03.02.2014 г., както и исковете с правна квалификация чл. 327 ТЗ
вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за разликата над сумата 7158,90
лева до предявения размер от 464726,15 лева - цена на доставени
в периода 29.11.2013 г. – 31.12.2014 г. стоки, за цената на които са издадени
21 фактури.
ОСЪЖДА „Б.П.С.“
ЕАД (н), ЕИК ********, да заплати на „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 247,24 лева (двеста четиридесет и седем
лева и двадесет и четири стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на СГС, сумата
1651,39 лева (хиляда шестстотин петдесет и един лева и тридесет и девет
стотинки) - държавна такса върху уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Б.П.С.“ ЕАД (н), да заплати в полза
на бюджета на Софийски градски съд, сумата 147948,37
лева (сто четиридесет и седем хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и тридесет
и седем стотинки) – държавна такса върху
отхвърлената част от исковете, която да се събере от масата на
несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: