Решение по дело №2596/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 2 октомври 2018 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20174520202596
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 1.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд - пети наказателен състав в публичното заседание на 21.02 през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№2596 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

"**************** гр. София е подало жалба против наказателно постановление №18-001105/ 8.12.2017г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”-Русе, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Жалбоподателят бил работодател и в търговския му обект магазин „**********” в *************” гр.Русе работели петдесет и една жени. Той не бил обзавел стая за лична хигиена на жените съгласно изискванията на чл.2 от НАРЕДБА № 11 от 2.03.1987 г. за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени, което било установено от органите на Инспекция по труда-Русе при извършена проверка, завършила с протокол от 28.11.2016г.. в който органите на трудовата администрация му предписали да изпълни задължението си в срок до 27.12.2016г. Жалбоподателят не изпълнил това предписание, което било установено при проверка от органите на ИТ- Русе на 9.11.2017г., когато в представения по- горе негов обект работели четиридесет и пет жени.

Изложената фактическа обстановка                  се установява по

категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- протоколи за проверки, идентификационна карта и разпита на свидетеля Д..

С изложеното във фактическата                       обстановка деяние

жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.415, ал.1, тъй като за периода 28.12.2016г,- 30.11.2017г. в гр.Русе, като работодател, не изпълнил задължително предписание на контролен орган- да обзаведе стая за лична хигиена на жените съгласно изискванията на чл.2 от НАРЕДБА № 11 от 2.03.1987 г. за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жен. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение, видно и от трудовия договор по делото. Предписанието поради това е отправено точно към него и за неизпълнението му е предвиденото наказание имуществена санкция, т.е. законодателят е имал предвид наказването и на търговци, неизпълнили задълженията си по трудовото законодателство. Предписанието е било за спазването на трудовото законодателство, тъй като именно там, в чл.308 от КТ и издадената във връзка с тази норма наредба, е уредено задължението му. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано и ориентирано към минимума му, като са отчетени отегчаващите вината обстоятелства, които се явяват многобройността на работещите в предприятието жени и продължителния период на неизпълнение на предписанието.

В хода на досъдебното производство по делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на процеса са издадени от компетентни органи по предвидения за това ред. Обстоятелството дали контролният орган е имал принципна възможност да установи нарушението, респективно неговия извършител в по-ранен момент, е ирелевантно за преценката относно спазването на сроковете за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Законът е въвел единственото ограничение, че откриването на нарушителя следва да стане в рамките на една година от извършване на нарушението, който срок в случая също е спазен. Т.е. и двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението) за образуване на административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално нарушение в това отношение.

Всичко изложено налага потвърждаването на наказателното постановление.

Водим от горното, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление N918-001105/ 8.12.2017г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Русе, с което на "*************- гр.София на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: