Определение по дело №65148/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36524
Дата: 14 октомври 2023 г. (в сила от 14 октомври 2023 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20221110165148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36524
гр. София, 14.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110165148 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.248 ГПК
Подадена е молба с вх. № 264064/25.09.2023 г. от ищеца В. П. Б., ЕГН
********** чрез процесуален представител адв. ******** срещу Решение №
14274/23.08.2023 г. по делото в частта за разноски.
Моли съда да измени решението в частта за разноски, като присъди на
ищеца пълната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, а не
600.00 лева, за уважения евентуален иск и да отмени решение в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение на ищеца, поради отхвърления евентуален иск.
Изразява доводи като се позовава, че искът е неоценяем по Наредба е
1000 лева адвокатското възнаграждение, което е следвало да бъде присъдено
изцяло, тъй като е уважен евентуалния иск, въпреки че главният е уважен,
като се позовава на чл.210 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна ********* изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като, счита, че правилно съдът
е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение пропорциално на
уважената част от иска – евентуалния, а поради отхвърляне на главния
правилно е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Решение е връчено на ищеца н 07.09.2023 г. (л.88 от делото), поради
което срокът за молбата по чл.248, ал.1 ГПК е срокът за обжалване, който е
двуседмичен и изтича на 21.09.2023 г. Молбата е подадена чрез ССЕВ на
21.09.2023 г., поради което е в преклузивния срок (л.90 от делото). Страната
е представила списък с разноски по чл.80 ГПК (л.65 от делото). Ето защо
молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата по чл.248 ГПК е неоснователна, по
следните причини:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени искове за отмяна на всички решения,
взети от Общо събрание от 06.04.2021 г., а именно:
1. Избор на фирма „Образцов вход“ за поддръжка и управление на ЕС,
2. Избор на УС,
3. Приемане на правилник за вътрешния ред,
4. Приемане и утвърждава на бюджет на ЕС,
5. Продължаване срока за дистанционно участие в общото събрание до 14-
04-2021 г.
Всички тези искове са предявени на основание нарушение на
провеждане на общото събрание по неуреден в закона ред.
При условията на евентуалност, ищецът е поискал тези решение да
бъдат отменени, поради опорочена процедура по свикване и провеждане на
общото събрание – липса на кворум, липса на мнозинство на решенията по
т.1, т.2 и т.4, противоречие с императивни правни норми.
От така формулираният петитум, независимо, че не е оставян без
движение и сгрешеният доклад, според новия съдебен състав по делото, то са
предявени положителни установителни искове, с която да се отмени
решенията на ОС на **********, поради наличие на твърдяните от страните
пороци, с правна квалификация, както следва:
главен искчл.40 вр. 16 ЗУЕС (нарушение на провеждане на общото
събрание)
2
евентуални искове в следващата последователно
1. чл.40 вр. чл.13 ЗУЕС (нарушена процедура по свикване)
2. чл.40 вр. чл.15 ЗУЕС (нарушен кворум)
3. Чл.40 вр .чл.17 ЗУЕС (нарушено мнозинство) по решение по т.1,2,4
4. всички решения са взети в нарушение на императивни правни норми, които
не се посочи в ИМ
Въпреки противоречивата съдебна практика и донякъде липсата на
логика, настоящият състав приема, че исковете по чл.26 ЗЗД, чл.40 ЗУЕС,
чл.58, ал.1 ЗК, по чл.74 ТЗ, чл.270 ГПК са положителни установителни
искове, с които се установява съответния порок, поради което съдът
разглежда само посочените основания за отмяна. Само по иска по чл.26 ЗЗД
съдът може служебно да приеме нищожен договор на друго основание, но в
мотивите, както е посочено в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 на
ОСГТК на ВКС. Само по иска по чл.70 ТЗ, съдът разглежда всички, дори и
незаявените основания.
С оглед изложеното, след като се иска отмяна на всички решения на ОС
на **********ти, то за всяка едно от решенията е предявен иск, т.е. имаме 5
главни иска по чл.40 вр. 16 ЗУЕС (нарушение на провеждане на общото
събрание). Същите се иска да бъдат отменени на други 4 основания, заявени
евентуално – 20 броя. Следователно общият брой искове е в размер на 25.
Съдът е отхвърлил главния иск по чл.40 вр. 16 ЗУЕС, но е уважил
евентуалните искове, въпреки, че в диспозитива липсва на какво основание е
отмени решенията на ОС на **********. От написаните мотиви на съдебното
решение се установява, че евентуалните искове са уважени на основание
нарушена процедура по свикване, нарушен кворум, нарушено мнозинство и
противоречие с императивни правни норми като чл.16, ал.2 и ал.6 ЗУЕС.
Въпреки, че не е прецизно да се отмени едно решение на няколко основание,
при положение, че са предявени при условията на евентуалност, то за
настоящият съдебен състав е ясна волята на съда, че е отхвърлил 5 броя
искове по главния и е уважил останалите 20.
В този смисъл за ищеца възниква правото да му се признаят разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК пропорционално на уважената част. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. По делото
3
липсват доказателства за договор за правна помощ и как тази сума е
разпределена по исковете. При липса на такива доказателства съдът приема,
че 1000 лева е уговорено за всички искове и съгласно приетото от съдия
Калоян Топалов в помагалото на НИП, при уважени 15 иска при общо
предявени 20, то пропорционален разход за адвокатско възнаграждение е в
размер на 800.00 лева (20/25 x 1000).
Ищецът претендира и ДДС към адвокатското възнаграждение в размер
на 200.00 лева. Съдът не ги признава и определя възнаграждението в размер
на основана от 1000 лева, тъй като не е представена декларация, че
получателят на дохода е регистриран по ДДС.
По отношение на присъденто в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, съдът приема, че същото е в завишен
размер. След като главните искове – 5 на брой са отхвърлени – за всяко
решение от общото събрание, то ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника 5 броя по 50.00 лева, което е 250.00 лева.
В този част е поискано решението да бъде изменено само за 50.00 лева,
но не и за тяхното увеличение по молба на ответника. Следователно на
основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК след като няма направено искане от страна
на ответника за увеличаване на присъдените му разноски, то положението на
ищеца не може да се влоши и да бъде осъдена да заплати още 200.00 лева.
Съдът отхвърли като неоснователно възражението на ищеца, че
ответникът не е легитимиран да се представлява чрез юрисконсулт, поради
което това възражение е неоснователно, тъй като юридическите лица се
представляват от юрисконсулт по пълномощние, на основание чл.30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
В останалата част за разноски в размер на 80.00 лева – държавна такса,
не е подадена молба по чл.248 ГПК, поради което общият размер разноски е
880.00 лева
С оглед изложеното молбата се явява частично основателна, поради
което следва Решение № 14274/23.08.2023 г. по гр. д. № 65148/2022 г. по
описа на СРС да бъде изменено, на основание чл.248 ГПК като увеличи
размера на присъдените в полза на В. П. Б. разноски в производството от
680.00 лева на 880.00 лева.у което ********** на сграда, находяща се в
***********, представлявани от управителя на ЕС ********* да заплатят на
4
В. П. Б.
В останалата част молба с вх. № 264064/25.09.2023 г. от ищеца В. П. Б.,
ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. ******** срещу
Решение № 14274/23.08.2023 г. по делото в частта за разноски, следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, на основание чл.248 ГПК
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 14274/23.08.2023 г. по гр. д. № 65148/2022 г. по
описа на СРС, в частта, с която ********** на сграда, находяща се в
***********, представлявани от управителя на ЕС ********* са осъдени да
заплатят на В. П. Б. сумата от 680.00 лева, представляващи разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК като УВЕЛИЧАВА размера на
присъдените разноски от 680.00 лева на 880.00 лева, на основание чл.248
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264064/25.09.2023 г.,
подадена от ищеца В. П. Б., ЕГН ********** чрез процесуален представител
адв. ******** срещу Решение № 14274/23.08.2023 г. в частта, с която В. П. Б.
е осъдена да заплати на ********** на сграда, находяща се в ***********,
представлявани от управителя на ЕС ********* сумата от 50.00 лева,
представляващи разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
като неоснователна, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на
ГЛАВА XXI ГПК, в двуседмичен срок от съобщаването му, на основание
чл.248, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5