РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1124/4.6.2021г.
гр. Пловдив,04.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 874 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от Г.И.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260299 от
25.02.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7791 по описа на
съда за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-012311
от 09.11.2020г. , издадено от М.В.М.на длъжност Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.И.Е.,***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на наложената глоба.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На 11.10.2020г., около 21:40 часа, в
гр.Пловдив, на ул. „*****“ до № 61, при
управление на МПС марка „Шевролет”, с рег. № ******, Г.И.Е. не
е поставил задължителният обезопасителен
колан, с какъвто превозното средство е оборудвано. Съставен е АУАН от младши автоконтрольор Н.С.Я.и
в присъствието на свидетеля С.Г.Т.. АУАН е връчен на Г. Е., който е посочил, че
има възражения. В 3-дневен срок от
връчването на АУАН е депозирано възражение.
Последвало е издаването на НП №
20-1030-012311 от 09.11.2020г. от М.В.М.на длъжност Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.И.Е., на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е обсъдил събраните
доказателства в тяхната хронология и логическа взаимовръзка и е приел, че са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от формална гледна точка
изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в съответствие
с нормата на чл. 40 ЗАНН.
ПРС
е приел, че Г.И.Е. не е изпълнил задължението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и е осъществил
съставът на нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно.
С
касационната жалба не се обосновават възражения и не се ангажират доказателства
водещи до извод за пороци в административнонаказателното производство. С нищо
не е нарушено правото на защита на Г. Е., в АУАН и в НП правилно са изписани
трите имена и ЕГН на нарушителя. Не са ангажирани от него никакви
доказателства, че нарушението е извършено на друго място, а не на това, което е
описано в АУАН и в НП. При това въобще не се оспорва извършването на
нарушението, а именно, че като водач на МПС, което е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
На базата на верни фактически констатации ПРС
е постановил правилно решение. Подробните съображения, мотивирали решението на
районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното
им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2
от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
Съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а от страна на касационния жалбоподател не е оборена
тази доказателствена сила на акта. Не се доказва, че по отношение на него са били налице
изключенията, визирани в разпоредбата на чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП.
В случая, правилно първоинстанционният съд,
след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, е преценил, че
следва да потвърди НП с цел да се осъществят функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
По изложените мотиви настоящата касационна
инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при
липса на касационни основания за отмяна, оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260299 от
25.02.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №7791 по описа на
съда за 2020г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.