РЕШЕНИЕ
№260492
гр.Русе, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 31 май през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря М. СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5265 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка" АД - гр. София е депозирал искова
молба срещу
И.М.А., с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника вземане по договор за ползване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №012СС-К-00178/23.07.2008 г., от които:
- просрочена
главница -2000,00лева;
- просрочена
договорна лихва за периода от 13.08.2017г. до
09.07.2020г. в
размер на 1099,76 лева;
- начислена законна лихва за периода от 10.07.2020г. до 12.08.2020г. в размер на 90,97 лева;
- платени такси за връчване на покана и съобщение в размер на
120,00 лева. Претендират се разноски по заповедното и исково производства.
Ищецът твърди, че за посочените вземания се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3485/ 2020г. по
описа на РРС. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител – адв.М. е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на
предявените искове, както и възражения за изтекла давност.
Като съобрази събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на
договор за ползване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №012СС-R-00178/23.07.2008
г, сключен между кредитора „Първа инвестиционна банка" АД и И.М.А. като
заемател, му е предоставен банков кредит овърдрафт в размер на 2000,00 лв. със срок на ползване
23.07.2010 г., който срок на основание чл. 36.1 от ОУ на ПИБ
за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип - „в случай, че
никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване най-малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок", е продължаван автоматично с нов едногодишен
период до 23.07.2020 г.
На
основание т. 18 вр. т.1 буква „к" от ОУ,
кредитополучателят е бил длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща
датата на отчетния период до датата на падежа, минимална погасителна вноска в
размер на 3 % от дължимата сума до пълното погасяване на кредита, но не
по-малко от 10,00 лв.
Съгласно
т.7 от договора към датата на подписване на договора лихвените проценти по него
са: 16,00 % върху дебитни салда, формирани от
ПОС-трансакции и 18,00 % за всички останали дебитни салда.
Съгласно
т.8 от договора при не плащане на минималната погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката начислява върху непогасената
част на минималната погасителната вноска, респ. надвишението на
кредитния лимит, наказателна лихва в следните размери: при надвишение на
кредитния лимит наказателната лихва е в размер на лихвата по т. 7 плюс
наказателна надбавка в размер на 12 пункта, а лихвата за просрочена минимална
погасителна вноска е в размер на лихвата по т.7 плюс наказателна надбавка в
размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на разрешен кредитен
лимит.
Съгласно
т. 14.2 от ОУ банката капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към
главницата на овърдрафта, а съгласно т. 15.1 кредитополучателят се съгласява
банката да събира от наличността на сметката всички дължими и неплатени в срок
суми. Уговорено е и
кредитополучателят да заплаща такси и комисионни, съгласно тарифата на банката.
Видно от приложеното по делото копие от писмо на банката до ответника с изх. №
10718/17.07.2020 г., с което банката го е уведомила, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 10.07.2020 г.
По делото е назначена ССчЕ от
заключението на която се установява, че ответникът е ползвал
разрешеният му кредит овърдрафт през периода от 31.07.2008г. до
01.09.2010 г., като усвоените суми са в общ размер на 3590,00 лева. Начислените такси от банката по тарифата за
таксите в периода от 23.07.2008 г. до 09.07.2020 г. са в общ размер на 379,33 лв. Начислената
договорна лихва за периода от 23.07.2008 г. до 09.07.2020 г. е в размер на 8418,21 лв. Начислените
наказателни лихви за периода от 23.07.2008 г. до 09.07.2020 г. са в размер на
3503,74 лв. Общият
размер на начислените задължения по кредитната карта е 15891,28
лв. Извършените плащания от ответника в периода
от 08.09.2008 г. до 14.12.2011 г. са в общ размер на 3232,00
лв.
От
предоставеното от банката извлечение от разплащателната сметка, от която е
обслужван процесният кредит се установява, че няма
данни за извършени плащания от ответника след дата - 14.12.2011г.
Установява се от приетата експертиза, че на основание т.18 вр.
т.1 буква „к" от ОУ на „ПИБ" АД за издаване и ползване на
международна кредитна карта с чип, кредитополучателят е бил длъжен да погасява
ежемесечно минимална погасителна вноска в размер на 3 % от дължимата сума до
пълното погасяване на кредита, но не по-малко от 10,00 лв. Следователно в периода от датата на
сключване на договора 23.07.2008 г. до датата на обявяването му за предсрочно
изискуем на 10.07.2020 г, кредитополучателят е следвало прави ежемесечни вноски
в размер на 3 % от усвоеният лимит по овърдрафта.
Установява се , че в периода от 08.09.2008г. до
14.12.2011г. ответникът е извършвал нередовни плащания
на задълженията си, а след 14.12.2011
г. е прекратил изцяло плащанията на задълженията си по процесният договор.
Установява се от приложеното извлечение
от разплащателната сметка на ответника, че общият размер на начислените
задължения по процесният договор в периода от 23.07.2008 г. до
09.07.2020 г. е 15891,28 лв., като усвоените от ответника суми по овърдрафта са
в периода от 08.09.2008 г. до 14.12.2011 г. в общ размер на 3590,00 лв. С
платените суми от ответника в общ размер на 3232,00
лв. са погасени задължения по главницата в размер на
1590,00 лв. и задължения за договорна лихва
в размер на
1642,00 лв. Следователно дължимата и неплатена
главница по кредита е в размер на
2000,00 лева.
Дължимата
и неплатена договорна лихва в периода от 13.08.2017 г. до 09.07.2020 г., датата
преди кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, изчислена върху усвоената
главница на овърдрафта в размер на 2000,00 лв., при ГЛП в размер на 18,64 % е в
размер на 1099,76 лева.
За
периода от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2020
г. да датата на заповедното производство 13.08.2020 г. дължимата законна лихва
върху главницата от 2000,00 лева
е в размер на 18,89 лева.
Процесуалния представител на ответника е релевирал възражение за
изтекла в негова полза на погасителна
давност и именно то ще бъде коментирано по-долу. Ответника счита, че задълженията му са погасени
с изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен срок, приложим в случая,
тъй като вземанията на ищеца са за периодични плащания, а и с общия по чл.110,
защото към момента на депозиране от ищеца на
заявлението по чл.417 от ГПК са били изминали повече от три години от падежа на
последната дължима вноска по кредита - 14.12.2011г.
Заповедното производство е специално
съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно развитие на
гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане
от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на парично вземане, установено в
предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това производство е да се създаде
съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 от ГПК), когато вземането не се изпълнява. Целта
на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че
то не се оспорва. В това производство съдът не
проверява дали вземането съществува. Съгласно действащата правна уредба
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно
основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, като това е и
тезата, застъпена в мотивите на т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
смисъл, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес. Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие
е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а
разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не
може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото.
Въпреки това , съдът установи, че от
падежа на последната вноска по кредита 14.12.2011г. до подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК на дата – 13.08.2020г. е изтекъл срок, по-голям от
три години. Следователно по отношение на всички падежирали но неизплатени
вноски , включително и лихвите е изтекла погасителната 3 годишна давност.
По изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По въпроса за разноските
Съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Принципно,
както в исковия процес, така и в заповедното производство, ищеца, респ. заявителя имат право на разноски, съразмерно уважената част
от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени, че
вземанията на ищеца на
договорно основание са погасени по давност и иска му е неоснователен, то няма
право на разноски нито в заповедното, нито пък в исковото производства.
При този изход на делото и при липса на
възражения ищецът дължи разноски на ответника в размер на 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения
от „Първа
инвестиционна банка" АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на регистрация гр.София срещу И.М.А.
с ЕГН:********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК - да бъде прието за установено, че И.М.А. с ЕГН:********** дължи на „Първа
инвестиционна банка" АД с ЕИК: ********* по договор за
ползване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №012СС-К-00178/23.07.2008
г., сумите:
- просрочена
главница -2000,00лева;
- просрочена
договорна лихва за периода от 13.08.2017г. до 09.07.2020г.
в
размер на 1099,76 лева;
- начислена законна лихва за периода от 10.07.2020г. до 12.08.2020г. в размер на 90,97 лева;
- платени такси за връчване на покана и съобщение в размер на 120,00 лева, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 260048 /17.09.2020г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3485/2020г. на Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Първа
инвестиционна банка" АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на регистрация гр.София да му бъдат присъдени сторените от него
разноски по заповедното и
исково производства.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка" АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на регистрация гр.София да заплати на
И.М.А. с ЕГН:********** сумата от 600,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: