МОТИВИ към Присъда № 10/03.02.2021г. постановена по НЧХД № 865/2019г. по описа
на РС Разград.
Обвинението
против подсъдимия П.С.Д. *** е за
това, че на 21.05.2019г. в гр. Разград, е нанесъл удари на С.А.И. от с. гр., в
резултат на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане
на коремната стена- пъпна област от лява страна и зачервяване, изразен оток и
болезненост на левия тестис, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Частният тъжител С.А.И. *** е предявил и граждански иск срещу
подс. П.С.Д. *** за сумата от 5000лв. като обезщетение за причинените телесни увреждания
в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Повереникът
му - адв. К. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установяват твърдените от тях факти. Счита, че обвинението е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, тъй като на инкриминираната дата подс. Д.
умишлено е нанесъл удари на подзащитния й, в резултат на което му е причинил
описаните телесни увреждания, които съставляват лека телесна повреда. Моли подс.
Д. да бъде признат за виновен, като му се наложи съответно наказание, да бъде уважен
гражданския им иск, както да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият П.С.Д. *** не се признава за виновен, като в
дадените обяснения твърди, че действително са се срещнали с тъжителя пред
Кауфланд. Отишъл да разговаря с него по повод сумите, които му дължал бащата на
тъжителя, но последния му казал „Абе педераст, ти не разбра ли, че баща ми няма
да ти върне парите“, след което го ударил с глава. Подсъдимият го му казал: „Ти
ненормален ли си, какво правиш, в момента съм на работа“, при което се дръпнал
назад, но тъжителят отново посегнал да го удари, при което посегнал да извади
телефона си, но тъжителят бил по-бърз и се обадил на полицията.
Защитникът му адв. Ст. С. счита обвинението за недоказано
по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява съставомерността на действията на подс. Д.
по повдигнатото обвинение, поради което счита, че подзащитният му следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Счита, че настоящото производство
е инициирано умишлено като реванш по повод дължимите от бащата на тъжителя суми
на доверителя му. По отношение предявения граждански иск моли съда да го отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият П.С.Д. *** е бивш полицай, като с бащата на
тъжителя - св. А.И. били колеги /бивши полицаи/ и имали спорни и неуредени
финансови отношения по повод дадени в заем пари.
На 21.05.2019г. около 20:00ч. тъжителят се намирал на
паркинга на магазин Кауфланд в гр. Разград, където срещнал случайно подс. П.Д..
Последният го попитал кога баща му- св. А.И., ще му върне парите, като при
отговора, че това са техни отношения и защо пита него, се ядосал. Тъжителят и
подсъдимият влезли в конфликт, при който Д. ударил И. в областта на корема и
слабините. И. незабавно подал сигнал на тел.112 за случилото се и на място били
изпратени служителите в РУ МВР Разград Г.Г. и Н.И.. Те установили самоличността
на лицата и им снели обяснения. Свидетели на нанесените удари, за които подс. Д.
отричал, не намерили. Била извършена проверка по случая. В хода й тъжителят И.
предоставил копие на СМУ № 60/22.05.2019г., видно от което той е получил
следните видими травматични увреждания: кръвонасядане на коремната стена- пътна
област от лявата страна и зачервяване, изразен оток и болезненост на левия
тестис. Били съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР
на П. Д., С. И. и А. И..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза и изслушване на същото в с.з., тъжителят С.А. И.,
в резултат на инцидента от 21.05.2019г. е получил: 1. кръвонасядане на
коремната стена – пъпна област от лявата страна и 2. Зачервяване, изразен оток
и болезненост на левия тестис. По своята медико-биологична характеристика тези
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Травмите могат да бъдат получени по начин, който сочи пострадалия
– нанесени удари в областта на долния етаж на корема и областта на слабините. Обичайните
оздравителен период за такъв вид увреждания е до две седмици. Счита, че тези
увреждания са нанесени от два последователни удара, които са причинени от твърд
тъп предмет на съответните места. Възможно е удара в корема да е нанесен с
дясна ръка и да попадне в лявата страна на пострадалия, а за удара в тестисите
не се изключва възможността в тестисите да е нанесен удар с присвиване на
коляно, и използване на механизъм за травмиране на слабинната област. Ако се
касае за два отделни удара, може да са последователни с ръка и крак, като
вещото лице няма обективни критерии да обясни тяхната последователност.
Непосредствено след получаване на травмата, нейната морфологична изява е слабо
изразена и най-вече се характеризира със зачервяване и с болка и е описано в
представения амбулаторен лист от Спешна помощ в 21:07ч. На следващия ден, при
прегледа на лицето от вещото лице, е минало достатъчно време и травмата да
търпи своето изменение и да даде възможност за възприемана не оток, зачервяване,
което е нормално и в интервала от получаване на травмата до осъществяване на
прегледа.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед показанията на разпитаните по време на съдебното следствие
свидетели- пострадалия С.И., А.И., Г.Г., И.П., Н.И., Г.Г., С.Г., приложените
преписки от РУМВР Разград, протоколите за предупреждение по чл.65 от ЗМВР,
заключението по съдебно-медицинската експертиза, СМУ, справка за съдимост и др.
писмени доказателства.
Всички те са единни и непротиворечиви и съдът ги
кредитира изцяло. Същите преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до
единствения еднозначен извод, че на инкриминираната дата- 21.05.2019г. подс. П.Д.
*** на паркинга на магазин Кауфланд е нанесъл удари на С.А.И., в резултат на
което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на коремната стена – пъпна област
от лявата страна и зачервяване, изразен оток и болезненост на левия тестис,
които са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия. По този начин същият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК.
Показанията на свидетелите очевидци- Г. Г. и П. са
непосредствени и логични, и съответстват на показанията на самия пострадал.
Същите са възприели конфликтната ситуация между двамата и очевидно проявената
агресия, но с оглед разположението на подсъдимия и пострадалия спрямо тях,
както и мястото на ударите, логично не са могли да забележат, че подс. Д. е
нанесъл удари на пострадалия. Св. П. е възприел ясно и изречените думи от
страна на пострадалия, че ще извика полиция, както и че същите са се карали близо
един до друг- на половин, един метър, като пострадалия И. е бил с лице към
него, а подс. Д. с гръб. Св. Г. също е възприел, че са се карали и „си
доближиха главите“, след което са се дръпнали, а тъжителят извадил телефона и
се обадил на някого, след което дошла полицейската кола. Бил е до количките, а Д.
и тъжителя са били на около 30 метра странично към него. Уточнява, че момчето е
било обърнато към него с лице, а П. малко в страни, почти с гръб, „виждах
лицето на момчето, към мен беше лявата страна на П., по-добре виждах лявата
страна на П.“.
Показанията на тези свидетели съответстват и на
установеното при непосредствения преглед след деянието от св. С.Г.- към него
момент лекар в Спешно отделение при МБАЛ-Разград, който е прегледал пострадалия
С.И. след деянието. А така също и на заключението на вещото лице по назначената
и изслушана съдебномедицинска експертиза. Касае се за два удара в различни
области, които могат да бъдат получени по начина, съобщен от пострадалия.
Уврежданията, причинени на пострадалия И. са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия и съставляват лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В противоречие с цитираните писмени и гласни
доказателства са обясненията на подс. Д. и св. Д.Д., които съдът не кредитира.
По отношение обясненията на подс. Д. съдът намира, че същите съставляват
защитна теза и е нормално да отрича авторството и нанасянето на удари от негова
страна. Очевидно показанията на св. Д. и възприетата защитна позиция, не
съответстват на другите събрани по делото доказателства, а предприетите
действия по подаване впоследствие на жалба от нейна страна целят злепоставяне и
отпадане на отговорността на подс. Д..
От обективна страна, безспорно се установява, че подсъдимият
Д. е осъществили изпълнителното деяние, нанасяйки удари в областта на корема и
слабините на пострадалия, с което му е причинил описаните телесни увреждания, предизвикващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Причинените
увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с действията на подсъдимия описани
от пострадалия. Причинените на пострадалия телесни увреждания съставляват лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна подс. Д. е действал при пряк умисъл,
осъзнавайки, че накърнява здравето и телесната цялост на пострадалия И. и целейки
настъпването на вредоносните последици- причиняване на телесните увреждания.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 години или пробация, чистото съдебно
минало на подсъдимия, както и че с деянието му няма причинени имуществени вреди,
съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба.
При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в предвидения от закона
минимум- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, мотивите, имущественото състояние, поради което намира, че така
наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите
на наказанието и най-вече специалната превенция.
Досежно предявения граждански иск съдът намира същия за
основателен и доказан, като справедлив размер намира сумата от 1000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- 21.05.2019г. до
окончателното й изплащане. Налице са всички предпоставки за обезвреда на
пострадалия И. досежно претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, от
престъплението. Безспорно се установява наличието на деликт, извършен от подс. Д.,
който е в пряка причинно следствена връзка с претърпените вреди на И.-
причинените телесни увреждания и свързаните с това болки и страдания. Ето защо
последният следва да бъде обезщетен, като размерът от 1000 лв. съдът намира за
справедлив и съответен на извършеното, както и на времето за възстановяване, и до
известна степен ще компенсира последиците от деянието на подс. Д..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: