Решение по дело №12660/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1490
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110212660
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря М.М.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212660 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Геа
строй“ ООД срещу НП № 23-003174 от 26.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ –
Софийска област, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От
страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП или изменението му посредством
намаляване на имуществената санкция, като практически се излагат конкретни твърдения
единствено досежно несправедливост на санкцията. От страна на административно-
наказващия орган се претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение..
НП подлежи на отмяна при съответното прилагане на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (с уточнението, че поначало изчерпателната уредба по чл. 63 от
ЗАНН не предвижда възможност за връщане на преписката за ново разглеждане), доколкото
наказващият орган не притежава съответната компетентност при съобразяване на чл. 16, ал.
2 (обърни внимание на думите „на територията на съответната област“!) от УПИАГИТ
(приет със съответното ПМС) вр. приложението към чл. 7, ал. 5 от същия правилник, тъй
като обвинението се отнася до твърдяно извършено на територията на област София-град
административно нарушение. За уточнение следва да се посочи, че чл. 6, ал. 2, т. 14 от
УПИАГИТ само дава възможност на изпълнителния директор на ИАГИТ да определи
конкретен обхват на дейност и компетентност на инспекторите по труда, но в рамките на
императивното правило по чл. 16, ал. 2 от УПИАГИТ (което се отнася и до дейността на
ръководителя на съответната ДИТ). Разбира се, използваният в чл. 416, ал. 5 от КТ израз
1
„съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите“ не визира
актосъставители, които не притежават съответното право да съставят АУАН (включително
поради липса на териториална компетентност), а изразът „държавните контролни органи“,
употребен в 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, не може да се схваща по друг начин, освен че се касае за
такива, които притежават съответната териториална компетентност съобразно приложимата
нормативна уредба. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение. При този
изход от делото приложимата нормативна уредба не предвижда възможност за присъждане
на претендираното юрисконсултско възнаграждение (като разноски).
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-003174 от 26.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ – Софийска
област.
Оставя без уважение искането на административно-наказващия орган за присъждане на
разноски (юрисконсултско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Геа
строй“ ООД срещу НП № 23-003174 от 26.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ –
Софийска област, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От
страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП или изменението му посредством
намаляване на имуществената санкция, като практически се излагат конкретни твърдения
единствено досежно несправедливост на санкцията. От страна на административно-
наказващия орган се претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение..
НП подлежи на отмяна при съответното прилагане на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (с уточнението, че поначало изчерпателната уредба по чл. 63 от
ЗАНН не предвижда възможност за връщане на преписката за ново разглеждане), доколкото
наказващият орган не притежава съответната компетентност при съобразяване на чл. 16, ал.
2 (обърни внимание на думите „на територията на съответната област“!) от УПИАГИТ
(приет със съответното ПМС) вр. приложението към чл. 7, ал. 5 от същия правилник, тъй
като обвинението се отнася до твърдяно извършено на територията на област София-град
административно нарушение. За уточнение следва да се посочи, че чл. 6, ал. 2, т. 14 от
УПИАГИТ само дава възможност на изпълнителния директор на ИАГИТ да определи
конкретен обхват на дейност и компетентност на инспекторите по труда, но в рамките на
императивното правило по чл. 16, ал. 2 от УПИАГИТ (което се отнася и до дейността на
ръководителя на съответната ДИТ). Разбира се, използваният в чл. 416, ал. 5 от КТ израз
„съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите“ не визира
актосъставители, които не притежават съответното право да съставят АУАН (включително
поради липса на териториална компетентност), а изразът „държавните контролни органи“,
употребен в 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, не може да се схваща по друг начин, освен че се касае за
такива, които притежават съответната териториална компетентност съобразно приложимата
нормативна уредба. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение. При този
изход от делото приложимата нормативна уредба не предвижда възможност за присъждане
на претендираното юрисконсултско възнаграждение (като разноски).
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
1