Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе , съобрази следното : С исковата си молба ищецът Х. Б. П. твърди, че е син на Б. П. Н. б.ж. на гр. С.. Твърди се, че на 10.04.2007г. ответникът Б. А. Г. при управление на багер в качеството му на лице работещо при втория ответник „В.”Е. гр. С. е допуснал ПТП, причинил на наследодателя на ищеца телесни увреждания, в резултат на които бащата на последния починал на 28.04.2007г. С влязло в сила определение по НОХД № .../2007г. на ВТОС е одобрено споразумение, по силата на което ответникът Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343,ал. 1,б.”в” , вр. чл. 342, ал. 1 от НК, мр чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП чл.2 , ал.1чл.7 пр.4 и чл.16т. 6 от Наредба 16 /2001г . за временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт на пътищата и улиците. Ищецът твърди да е претърпял вреди от престъплението на Г.. Сочи, че загубата на неговия баща му причинила дълбока скръб Баща му бил жизнен човек, в добро здраве и заемал изключително важно място в живота на ищеца. Сочи се, че вторият ответник по делото също носи отговорност за причинените на ищеца, посочени по- горе вреди. Обосновава отговорността на „В.”Е. гр. С. с факта, че е работодател на ответника Г. и деликтът е извършен при и по пов¯д възложената на последния работа. Претендира се двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 35 000лв. солидарно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2010г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Ответникът Б. Г. в депозиран по делото отговор на исковата молба заема становище за допустимост и частична основателност на предявения иск. Твърди наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на наследодателя на ищеца, изразяващо се в следното: наличието на високо количество алкохол в кръвта на пострадалия, наличието на очно заболяване, изискващо носенето на очила, които пострадалият не е носил по време на ПТП, нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, управление на мотоциклет с каска, предназначена за друга дейност. Моли съда да съобрази размера на обезщетението при наличието на съпричиняване и да присъди по – малка сума от претендираната. Претендира разноски. Ответникът „В.”Е. гр. С. е заел становище за неоснователност на предявения иск, респ. за прекомерна завишеност на размера на претенцията. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, а именно – управление на МПС след употреба на алкохол, липса на диоптърни очила, които са били нужни на пострадалия, нарушен баланс на управлявания мотоциклет, поради закрепена десетлитрова туба, пълна с течност в задната му част, управление на мотоциклет без каска. По делото като трето – подпомагащо ответника „В.”Е. гр. С. лице е привлечена О. З. К. – С. Становището на третото лице-помагач по делото е за неоснователност на предявения иск. Ответникът „В.”Е. гр. С. е предявил против О. З. К. – С. обратен иск. С исковата молба по обратния иск се твърди наличието на застрахователно правоотношение между страните, касаещо застраховка „гражданска отговорност„ на МПС багер товарач, при управление на което е причинено процесното ПТП. Ищецът по обратния иск обосновава правния си интерес от предявяването му с факта, че застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност„ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди. В тази връзка искът е предявен при условието на евентуалност, а именно, в случай, че ищецът– ответник по главния иск, бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, то ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на „В.”Е. гр. С. сумата от 35 000лв. ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.04.2007г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. О. З. К. – С. в качеството си на ответник по обратния иск заема становище за неоснователност на същия. Твърди липса на застрахователно правоотношение касаещо процесното МПС. Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Не е спорно по делото, че ищецът е син на Б. П. Н., бивш жител на гр.С., починал на 28.04.2007г. Не се спори, а е и доказано, че ответникът Б. А. Г. работи по трудов договор при втория ответник В.” Е. гр. С. като шофьор. С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.11.2007г. по НОХД № .../2007г. Великотърновският Окръжен съд е одобрил споразумението между ответника Г. и Великотърновската Окръжна прокуратура, с което е признат подсъдимият Г. за виновен в това , че на 10.04.2007г. в с. В., на улица „П.” пред дом 56 при управление на МПС – багер марка „Т.”, собственост на „В.” Е. гр. С. и извършване на краткотрайна ремонтна дейност и в нарушение на правилата за движение, на чл.5, ал.1 от ЗДвП, предприел движение на заден ход и създал опасност за движението, за живота и здравето на Б. П. Н., на чл. 5,ал. 2 т. 1 от ЗДвП ,е бил невнимателен и непредпазлив към участник в движението – водачът на двуколесно ППС – мотоциклет „С.” с рег. № . Б. П. Н., на чл. 5,ал.2,т.2 о т ЗДвП - при маневра на заден ход е затруднил участника в движението водача на двуколесното ППС Н., като е преградил пътя на мотоциклета и е поставил водача му в обстановка за движение при критична пътна ситуация, на чл. 2,ал. 1 от Наредба № 16/2001г. не е осигурил безопасността на движението на другите участници в движението по улица „П.”, като не е поставил предупредителни знаци, указващи извършването на такава ремонтна дейност, на чл.7 пр.4 от Наредба16/2001г. за временна организация на движението не е включил в работен режим наличната жълта сигнална лампа, монтирана върху кабината на багера, в резултата на което е причинил по непредпазливост смъртта на Б. П. Н. от гр. С., поради което и на основание чл. 343,ал.1 б.”в”, вр. Чл.342, ал.1 от НК вр. Чл.36 и 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за срок три години, считано от влизане на споразумението в сила. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.Съгласно същото багерът, управляван от ответника Г. при настъпване на гореописаното ПТП, е собственост на ответника „В.” Е. гр. С.. Към датата на произшествието – 10.04.2007г. в счетоводната документация на ответника като ДМА е фигурирал само един багер, с марка Т. / на латиница / модел ..... Имал е служебен регистрационен номер ...и инвентарен номер ..... Номерът на рамата му е ................ Към момента след настъпила законодателна промяна багерът е регистриран в КАТ. Заключението сочи, че багерът-товарач, заведен по счетоводните книги на ответника „В.” Е. гр. С. като единствен такъв притежаван от ответника, е същият, участвал в процесното ПТП на 10.04.2007г. в с. В. До този извод вещото лице е достигнало, съобразявайки и пътните листи, отразяващи маршрутите на машината. Съгласно приложената към делото З. полица № ... на „. З. К./ОЗК/ С. по отношение на багер товарач с рама номер ..............., собственост на ответника „В.” Е. гр. С. е сключена застраховка „Гражданска отговорност„ със срок на действие 30.12.2006г. – 29.12.2007г. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато и изслушано заключението на съдебна автотехническа експертиза и допълнителна такава. Съгласно заключението на автотехническата експертиза/ депозирана с В. № ............../ мястото на удара при процесното ПТП е определено, както следва: по дължина на платното за движение – на 4,5 м западно от линията на ориентира, по широчина на платното за движение – на 4,3м. от южния бордюр и на 0,35м. южно от разделителната линия. Изчислени са размерите на двете ППС, между които е станало произшествието – багера и мотоциклета, собственост на пострадалия Н. Вещото лице е определило скоростта на движение на двете ППС, както следва: мотопедът се е движел със скорост 30км/ч , а багерът с 11 км/ч. в момента на удара помежду им. Опасната зона при спиране за мотопеда в случая, изчислена при едновременно спиране с предна и крачна спирачки е 18 м. Според вещото лице моментът, в който възниква критичната пътна ситуация за водача на мотопеда е момента, в който колесният багер започва движение на заден ход. Според заключението в този момент мотопедът се е намирал на 13,5м. на запад от мястото на удара. При това положение при спиране на мотопеда само със задната спирачка, където опасната зона на спиране е 24,60м.според вещото лице ударът е бил неизбежен. Неизбежен е бил той и при ситуация на спиране на мотопеда с предната и задната спирачки. Според заключението на вещото лице са били възможни три маневри от страна на водача на мотопеда за избягване на удара при две положения на колесния багер, докато последният се е движел назад. Заключението констатира, че причините за настъпилото ПТП се коренят в неправилна преценка на пътната обстановка от водача на мотопеда, който е имал възможност да възприеме пътната обстановка от разстояние, осигуряващо му възможност за многовариантни решения за недопускане на ПТП, неправилна преценка на пътната обстановка и от водача на колесния багер, както и от ли´сата на сигнализация за извършващите се ремонтни работи по платното за движение. Във връзка с изясняване механизма на ПТП са разпитани свидетели – очевидци на инцидента. Свидетелят Г. Д. – служител на ответното дружество заявява,че в деня на инцидента е извършван ремонт на авария по водопровода в с. В.Самият свидетел не е видял удара между двете ППС. Твърди, че в този момент багерът се е движел на заден ход. Мотористът според свидетеля бил с каска, предназначена за предпазване при строителна дейност, носел и очила против насекоми, които били прикрепени не на лицето, а на каската .Според свидетеля не е имало момент, в който багерът да се е намирал в северното платно за движение на пътя. Той заявява, че мястото на аварията не е било оградено с необходимата за това сигнализация. Свидетелят И., който е присъствал при ремонта на аварията твърди, че изкопът е бил в посока С.- К., като багерът се движел на заден ход. Той изсипал пясък в изкопа и маневрирал, извършвайки дъговидно движение. Мотористът бил видян от свидетеля, когато спрял на чешмата, намираща се на разстояние от 50-100м от същата страна на пътя. Свидетелят се намирал до изкопа от същата страна на платното и видял сблъсъка на двете ППС. В последния момент мотористът се опитал да избяга но кофата била твърде близо и той не успял. Багерът бил почти спрял. Предната кофа била ориентирана на северозапад, към р.Д. и към С., а задната към с.К. Мотористът се ударил в дясната част на кофата на багера, която била към осевата линия. Багерът се намирал в южното платно на пътя и не е минавал в северното платно. Кофата била на около 50- см. До 1 м от осевата линия в южното платно. Багерът се движел в посоката на южната лента на заден ход леко косо. Пострадалият имал строителна каска на главата си, която паднала при падането му след удара. В насрещната лента нямало движение. Багерът се движел бавно защото спрял почти мигновено. Участъкът на аварията не бил обезопасен със знаци, парапети, сигнални ленти. Не е имало хора да следят за движението. Мотористът се опитал рязко да избяга на север, когато бил на разстояние от около метър преди багера. С оглед тези показания съдът е допуснал и допълнително заключение на вещото лице – автоексперт. Съгласно второто заключение/ депозирано с В. № ............., съобразявайки свидетелските показания вещото лице дава заключение, че мястото на удара се намира на разстояние от около 5,6 м. от първоначалното местонахождение на багера при започване на извършваната от него маневра на заден ход. При това положение според вещото лице критичната пътна ситуация е настъпила, когато мотопедът се е намирал на 16 метра от мястото на удара / налице е разлика от 2,5метра от първоначално изчисленото разстояние/. В заключение вещото лице заявява, че променената траектория на движение на багера с оглед показанията на свидетелите дава основание да се счете, че е била налице възможност за водача на мотопеда да извърши маневра заобикаляне, като премине през свободния коридор от 1,5 метра южно от разделителната линия. По делото е изслушано и заключението на съдебно –медицински експертизи, като първата от тях е с предмет, свързан с установеното при изследване на пострадалия непосредствено след инцидента количество на алкохол в кръвта от 11,22 промила. Тази експертиза е изготвена след изслушване на лекаря, взел кръвната проба на пострадалия. Единствените относими показания, които той дава, са, че според неговите лични възприятия пострадалият не е бил употребил алкохол. Вещото лице, представило съдебно-медицинската експертиза на съда заявява, че при посочената концентрация на алкохол в кръвта лицето ще е категорично тежко повлияно, понеже концентрацията е в границите на остро алкохолно отравяне, при което състоянието следва да е кома. Концентрация на алкохол в кръвта 5-6 промила се счита за абсолютно смъртоносна доза съгласно заключението. Експертът заявява, че е абсолютно невъзможно да се приеме, че в кръвта на пострадалия се е съдържало установеното количество алкохол. Установяването на толкова висока концентрация на алкохол в кръвта би могло да се получи при наличие на алкохол в пеницилиновото шише за съхранение на пробата, в спринцовката и др. Евентуално допусната грешка при почистване на кожата със спирт преди изземване на кръвна проба не би могло да доведе до подобна концентрация. Съгласно второто заключение на съдебно-медицинската експертиза, свързано с установяване наличието на възможност да се избегне настъпилият фатален резултат от процесното ПТП, каските, употребявани при управление на мотоциклет и предназначени именно за това, не осигуряват пълна безопасност и запазване на главата от травма в резултат на ПТП. При механизъм на ПТП, подобен на установения по делото, уврежданията на мозъка, които са от типа на инерционните такива, не може да се предотвратят изцяло от наличието на каска. Установените травми на черепните кости на пострадалия обаче дават основание да се смята, че главата му не е била защитена от каска. Според вещото лице няма данни пострадалият да е страдал от очно заболяване, а промените в зрението му, наблюдавани от някои от разпитаните по делото свидетел могат да се свържат с възрастовите изменения, при които способността на окото за акомодация намалява. Според заключението ако пострадалият е ползвал очила за работа на близко разстояние +4,0 диоптъра са били необходими и очила за работа на по-далечно разстояние с около +1,0диоптър, като зрението при подобно състояние се приема за нормално. Във връзка с установяване факта дали Н. е имал нужда от диоптърни очила при шофиране са разпитани свидетелите Ж. Я. и В. М. Те сочат, че Н. е ползвал два чифта очила, като ги сменял –свалял едните и слагал другите когато четял пред тях текст. При управление на МПС Н. не е ползвал очила. Принципно впечатленията на тези двама свидетели датират от период преди инцидента – от около 2003година, както те самите заявяват, поради което съдът не намира техните показания за относими към повдигнатия пред него спор. От събраните по делото писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на Н. се установява, че той не е страдал от очно заболяване , налагащо необходимостта от постоянно носене на диоптърни очила.Същите данни се съдържат и в показанията на разпитания свидетел А. Н. По отношение на ефекта, който инцидентът е оказал върху ищеца, са разпитани свидетелите А. Н., Б.С. и Ф. Л. Тримата свидетели установяват, че между ищеца и пострадалия е съществувала силна емоционална привързаност като между баща и син. Н. оказвал подкрепа на сина си докато учел, помагал му и след това, подкрепял го като баща. Внезапната загуба на бащата оказала силно влияние върху ищеца. Той бил травмиран, не могъл да преодолее напълно загубата дори и години след инцидента. След загубата на баща си Х. П. побелял, променил се и външно, отслабнал. От уважение към баща си двамата сина на Н. и съпругата му продължили да поддържат пчелина, който приживе първият поддържал сам . Свидетелите Л. и Н. заявяват, че Н. е бил противник на употребата на алкохол и особено в работно време. Свидетелката Л., която е видяла и разговаряла с Н. непосредствено преди инцидента, при който той е загинал ,твърди, че го е поканила да пие алкохол при срещата им, но той отказал. При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: По главния иск: В случая са предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД вр. С чл. 52 от ЗЗД,И чл.84,ал.3 от ЗЗД, които съдът намира за основателни и доказани, но не в пълния им размер, по следните съображения: Безспорно от данните по делото се установява, че е налице виновно и противоправно поведение на първия ответник Б. Г., както се твърди в исковата молба. Това следва от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Имайки ефекта на влязла в сила присъда, споразумението между ответника и прокуратурата, цитирано по–горе, е задължително за настоящия състав относно горепосочените факти. Налице е и причинна връзка между деянието на ответника и настъпилата смърт на пострадалото лице Б. Н.- баща на ищеца. За ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в душевна болка и страдания, непреодолима скръб по внезапно починалия му баща. От данните по делото е установено по безспорен начин, че ищецът е бил силно привързан към своя баща. Отношенията им са били изградени на основата на взаимно уважение, доверие и подкрепа, като отношенията им са били много близки. Освен промените във външния вид- намаляване на тегло, побеляване на коса, които са външен израз на страданията на ищеца, друг факт, даващ основание да се счете, че за него са налице настъпили сериозни неимуществени вреди е и обстоятелството, че след смъртта на Н. неговите синове/в т.ч. и ищецът/ са продължили да поддържат пчелина му. Продължаването на дейността, ценена от бащата дава основание да се приеме, че неговият син -.ищец в настоящото производство- не е преодолял болката от неговата смърт. На следващо място е безспорно налична и причинна връзка между вредите, настъпили за ищеца и поведението на ответника Г.. Предвид това претенцията спрямо този ответник, при кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане , е основателна и доказана. Основателна и доказана е и претенцията против втория ответник „В.” Е. гр. С., която намира своето правно основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Доколкото отговорността по този текст е обективна и безвиновна, достатъчно за уважаването на претенцията спрямо този ответник е да се докаже наличието на трудово правоотношение между него и прекия причинител на вредата, както и да се докаже фактът, че вредите са причинени при и по повод изпълнение на служебните задължения на деликвента . От данните по делото горепосочените факти са установени по категоричен начин, поради което претенцията на ищеца се явява основателна и спрямо втория ответник-работодател на прекия причинител на вредите. Двамата ответници в случая, с оглед наложилата се трайна съдебна практика и правната доктрина, отговарят солидарно за причинените на ищеца вреди и предвид обстоятелството, че с исковата претенция е претендирано солидарното им осъждане, тя се явява основателна. Що се касае до размера, в който ищецът следва да бъде обезщетен, съдът счита, че действителният размер на вредите е този, заявен с исковата претенция. При определянето му съдът съобрази всички обстоятелства по делото,касаещи настъпването на смъртта на пострадалия и емоционалната привързаност на ищеца към него. Според настоящия състав следва обаче да се присъди обезщетение в размер по – нисък от претендирания, тъй като са основателни част от възраженията на ответниците и привлеченото като трето лице застрахователно дружество за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Съображенията на съда в насока наличието на съпричиняване са следните: На първо място, от данните по делото се установява, че ПТП е настъпило в участък от пътя с добра видимост и на прав пътен участък. Налице е била усложнена пътна обстановка, която, при наличните видимост и състояние на пътя, е следвало да бъде възприета от пострадалия водач на мотопеда много преди настъпването на критичната пътна ситуация, като за момент на възникването й съдът възприема момента, в който багерът е започнал движение на заден ход. Разстоянието, което мотопедистът е изминал от момента на тръгването си до момента на удара, е било около 200 метра/ на такова разстояние от мястото на удара се е намирала чешмата, от която Н. е започнал движението си към багера/. Това означава, че възприемайки усложнената пътна обстановка от такова разстояние, водачът е следвало да съобрази поведението си на пътя с нея. Относно това на какво разстояние се е намирал водачът в момента на възникване на критичната пътна ситуация от мястото на удара, съдът възприема заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза, а именно – 13,5метра. Този извод според настоящата инстанция се налага от обстоятелството, че свидетелските показания, макар и обективни, не дават точни данни относно местонахождението на двете ППС на пътното платно в момента на удара, не дават и точни данни относно скоростта на багера, като в тази насока вещото лице категорично заявява, че скорост на багера като тази, заявена от свидетеля/на бавно движещ се човек/ е технически невъзможно да бъде поддържана. Това поставя под съмнение изводите на вещото лице, направени въз основа на свидетелските показания, поради което съдът възприема механизма на настъпилото ПТП такъв, какъвто е установен с първоначалното заключение на вещото лице. При това положение, с оглед първоначалното заключение, възможността за реакция, предвид средното време за реакция при критична пътна ситуация, съчетано с разстоянието, на което пострадалият се е намирал от багера, е била ограничена до три варианта, посочени от вещото лице. Действително не е преценявана видимостта от страна на мотопедиста към платното за насрещното движение в момента на възникване на критичната пътна ситуация. Имайки обаче възможност да възприеме усложнената пътна обстановка много преди възникване на критичната пътна ситуация, мотопедистът е следвало да съобрази поведението си с нея, а не го е сторил. Според съда, ако бе съобразил поведението си със ситуацията на пътя/ например да се движи с по-ниска скорост или да съобрази траекторията си на движение с местоположението на багера върху пътното платно/, пострадалият би могъл да избегне удара с багера. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в редакцията му, действаща към 2007г. водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. С това правило пострадалият не се е съобразил напълно. На следващо място, според съда за настъпването на вредоносния резултат е допринесъл и фактът, че пострадалият, при управление на мотопеда не е използвал предпазна каска, предназначена за тази цел. Ползваната от него каска е била предназначена за извършването на строителна дейност. Съгласно действащата към момента на инцидента редакция на чл. 102,ал.3 от ЗДвП водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания. Това правило също не е спазено от пострадалия. Становището, че дори и да е ползвал предпазна каска, пострадалият пак би могъл да получи травми, несъвместими с живота при настъпилия инцидент и при установения механизъм на ПТП, е заявено от вещото лице, изготвило СМЕ. Тази теза обаче може да лежи само в сферата на предположенията. Факт, безспорно установен по делото е, че пострадалият не е спазил императивна правна норма, с което си поведение е съпричинил настъпилия вредоносен резултат. Останалите възражения на ответниците и третото лице, касаещи наличието на съпричиняване не са доказани по делото Установено е, че пострадалият е притежавал валидно свидетелство за управление на ППС, което е управлявал, бил е с нормално зрение, не е употребил алкохол при управлението на мотопеда в деня на инцидента . Въпреки това са налице две нарушения от негова страна, които са достатъчно сериозни, за да обосноват извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, което дава основание да се намали обезщетението, като се присъди сума от 25 000лв. В останалата си част искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. Върху така определеното обезщетение на основание чл. 84, ал.3 ЗЗД се дължи мораторна лихва, която се следва от датата на настъпилата за ищеца увреда. Претенцията е заявена за период от датата на настъпване на процесното ПТП -10.04.2007г. до окончателното изплащане на обезщетението. От данните по делото е установено, че пострадалият при ПТП баща на ищеца е починал на 28.04.2007г. Според настоящия състав това е датата, на която ищецът е бил увреден и от тази дата се следва мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Вредите се претендират като резултат от смъртта на наследодателя. До датата на неговата смърт наследниците му не са били пряко увредени от настъпилото ПТП, пряко увреден е бил самият пострадал. По обратния иск: С оглед уважаване на предявения главен иск, съдът дължи произнасяне и по предявения при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 229 от КЗ от „В.” Е. гр. С. против застрахователното дружество ОЗК С.. Този иск се явява основателен до размера, в който е уважен предявеният главен иск. Налице са предпоставките за уважаването му, а именно: По делото безспорно се установява наличието на застрахователно правоотношение между собственика на ППС, при управлението на което е причинена вредата на ищеца - „В.” Е. гр. С. и ответника по обратния иск ОЗК С.. Налице е З. полица, установяваща сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ по отношение на процесния багер, действаща за период, включващ момента на инцидента. Установено е, че ищецът по обратния иск притежава един единствен багер от вида и марката, застраховани с процесната полица, а също така в нея е вписан и номерът на рамата му, което дава основание да се счете, че именно спорният багер е застрахован при ответника. С оглед обстоятелството, че причинените на ищеца по главния иск вреди са резултат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 223 от КЗ, те подлежат на обезщетяване по договора за застраховка „гражданска отговорност”. Ищецът по обратния иск е осъден да заплати обезщетение на ищеца по главния иск, поради което на основание чл.229 от КЗ има правото да потърси по исков ред застрахователното обезщетение, при условие, че удовлетвори увреденото лице. В конкретния случай исковата претенция с правно основание чл.229 от КЗ се явява основателна и ответникът по обратния иск следва да заплати на ищеца по същия присъденото в полза на Х. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв., заедно с присъдената лихва, при условие, че първият плати на увредения това обезщетение. В останалата си част до пълния предявен размер от 35 000лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При този изход на делото следва „В.” Е. гр. С. и ответникът Б. А. Г. да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 1000 лв. държавна такса върху уважения главен иск и 145лв. разноски в полза на бюджета на съда за вещо лице. Ответниците по главния иск следва да заплатят солидарно разноски на ищеца за адвокат съразмерно уважената част от иска, в размер на 853лв. Ищецът Х. П. следва да заплати на ответника „В.” Е. гр. С. сума от 322лв. представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Страните по обратния иск си дължат разноски, както следва: ответникът по обратния иск –ОЗК С. следва да заплати на ищеца по същия сумата от 1714лв. разноски по делото съразмерно уважената част от иска. Ищецът по обратния иск „В.” Е. гр. С. следва да заплати на ответника по същия сума от 200лв. възнаграждение за юрисконсулт съразмерно отхвърлената част от иска. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД вр. Чл. 52 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД „В.” Е. гр. С., ЕИК .............и Б. А. Г., ЕГН ......... да заплатят СОЛИДАРНО на Х. Б. П., ЕГН .................... сумата от 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.04.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 853лв/осемстотин петдесет и три лева / разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и иска с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. Чл. 52 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Х. Б. П., ЕГН ......... против „В.” Е. гр. С., ЕИК ..........и Б. А. Г., ЕГН ............. за солидарното заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от претендираните общо 35 000лв. до присъдените общо 25000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 84,ал. 3 от ЗЗД , предявен от Х. Б. П., ЕГН .......... против „В.” Е. гр. С., ЕИК ..........и Б. А. Г. , ЕГН .......... за солидарното заплащане на мораторна лихва върху присъденото на Х. Б. П., ЕГН ........... обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.04.2007г. до 27.04.2007г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Х. Б. П., ЕГН ........... да заплати на „В.” Е. гр. С., ЕИК .............сумата от 322лв./ триста двадесет и два лева/, представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА на основание чл.229 от Кодекса за застраховането Застрахователно Акционерно дружество „. З. К.- З. „ С. ,ЕИК.............. да заплати на „В.” Е. гр. С., ЕИК ........сумата от 25000лв/ двадесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.04.2007г. до окончателното й изплащане, СЛЕД КАТО „В.” Е. гр. С., ЕИК .......заплати на Х. Б. П., ЕГН ....... присъденото с настоящото решение обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000лв/ двадесет и пет хиляди лева/ ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.04.2007г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.” Е. гр. С., ЕИК .......против „. З. К.- З. „ С. ,ЕИК....... иск с правно основание чл. 229 от КЗ за разликата от претендираните общо 35000лв. главница до присъдените общо 25000лв., както и иска за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението. за периода от 10.04.2007г. до 27.04.2007г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно дружество „. З. К.- З. „ С. ,ЕИК...... да заплати на „В.” Е. гр. С., ЕИК ......... сумата от 1714лв/ хиляда седемстотин и четиринадесет лева/ разноски по делото съразмерно уважената част от иска. ОСЪЖДА „В” Е. гр. С., ЕИК ......да заплати на Застрахователно Акционерно дружество „. З. К.- З. „ С.,ЕИК........ сумата от 200лв/двеста лева/ разноски за юрисконсулт съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА „В.” Е. гр. С., ЕИК .......И Б. А. Г., ЕГН ...... да заплатят солидарно в полза на Великотърновския Окръжен съд сумата от 1145лв/ хиляда сто четиридесет и пет лева/ представляващи държавна такса върху уважения иск и разноски за вещо лице, както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението е постановено при участието на трето лице Застрахователно Акционерно дружество „. З. К.- З.„ С.,ЕИК....... . Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |