Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 2254 по описа за 2019г. и взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Ж.к. „С.““ АД срещу отказ №20190531182538-2/21.10.2019г.
на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление №20190531182538/31.05.2019г.,
подадено за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП.
Обжалваният отказ е
постановен при мотиви, че заявителят (включително след указания по чл. 22, ал.
5 ЗТРРЮЛНЦ) не е посочил и не представил декларация за физическите лица –
действителни собственици по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 и ал. 5 ЗМИП, за чието
вписване е подадено процесното заявление.
Основните възражения
в жалбата са, че жалбоподателят не може да декларира по реда на чл. 63, ал. 1 ЗМИП действителни собственици физически лица по §2, ал. 1 ЗМИП, тъй като
дружеството е контролирано от „У.Ф.Х.“ АД, а по отношение на това дружество не
е налице акционер, притежаващ над 25% от капитала му. Изложени са и възражения,
че физическите лица – действителни собственици по смисъла на §2, ал. 1 и ал. 5
ЗМИП, могат да бъдат установени от вписванията по партидата на „У.Ф.Х.“ АД,
поради което и по аналогия с правилото на чл. 63, ал. 5 ЗМИП необходимо и
достатъчно за изпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 63, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 ЗМИП е да декларира и заяви за вписване посоченото дружество като
дружество, чрез което се упражнява контрол върху него.
Жалбата е
неоснователна.
Разпоредбите на чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 4 ЗМИП предвиждат задължения на юридическите лица за
деклариране на действителните им собственици, които съгласно легалното
определение на §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП могат да бъдат само физически лица.
В случай, че
юридическото лице няма действителни собственици - физически лица, които да
покриват хипотезите на §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП (каквито са и твърденията в
жалбата), юридическото лице въобще няма задължение за подаване на декларация и
заявление по чл. 63, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
В случай, че
юридическото лице има действителни собственици по §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, то
следва да подаде заявление и декларация, в които да са посочени данните по чл.
63, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за тези физически лица (като наред с тях посочи и данните
относно юридическите лица, чрез които физическите лица опосредено управляват,
контролират или получават полза от дейността на субекта на задължението по чл.
63, ал. 5 ЗМИП).
И в двата посочени
случая вписването по партидата на дружество в търговския регистър на данни
относно друго юридическо лице по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП без вписване на данни
за физическите лица – действителни собственици по §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП ще е в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ, според която в регистъра
се вписват именно и само обстоятелства, за които законът предвижда, че подлежат
на вписване.
Процесното заявление
е подадено за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП, но без
декларирани данни относно физическите лица – действителни собственици на
заявителя, поради което и по изложените съображения съдът прие, че обжалваният
отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „Ж.к. „С.““ АД срещу отказ №20190531182538-2/21.10.2019г. на
длъжностно лице при Агенцията по вписванията.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: