Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260282, 25.02.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в
публично заседение, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николинка
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Екатерина Мандалиева
Недялка Свиркова
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2563 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Р. Г. К., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Д.Г. *** против
решение № 312/27.01.2020г., постановено по гр. д. № 35514/2018г. по описа на
Пловдивски районен съд, с което се признава за установено, че Р.Г.К., ЕГН **********
дължи в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумите, за
които е била издадена заповед № 9556/06.10.2017г. по ч. гр. д. № 15687/2017г.
по описа на ПРС, XVIII гр. с., както следва: 579, 25 лева главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода 15.07.2015г. – 07.09.2017г. за обект, находящ се в гр.
П., ул. ***; сумата от 44, 47 лева обезщетение за забава за периода
30.09.2015г. – 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.10.2017г. до
окончателното погасяване.С решението се осъжда Р.Г.К., ЕГН ********** да
заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
944 лева разноски за първата инстанция и заповедното производство.Оставя без
уважение искането на особения представител – адв. Д.А.Г. с личен адвокатски
номер ********** за присъждане на сума в размер на 500 лева за явяването й в 5
съдебни заседания след второ съдебно заседание /по 100 лева за всяко заседание/
на основание чл. 7, ал. 8 от наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения.
В жалбата се изразява
становище за неправилност на оспорваното решение, липса на мотиви, наличие на
противоречиви изводи на съда, допуснати груби процесуални нарушения.Поддържа се
възражение за липса на основание за служебно начисляване на потребена и
отведена вода, поради нередовност на измервателното устройство от 2015г. и
липса на данни за редовно връчване на известие за нередовен водомер на
ответницата.Не било установено също по делото, че приложените карнети са
редовно водени, тъй като за повечето отбелязвания подписи не били полагани, а
за другата част от начисленията били положени в графата „забележка“, поради
което жалбоподателят счита, че служебното начисляване на посоченото количество
вода е незаконосъобразно.Търси се отмяна на обжалваното решение, вместо което
се иска да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
С отговора по чл. 263 от ГПК
се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и се моли да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно да бъде
потвърдено.Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна -
ответник в първоинстанционното производство чрез назначения особен представител,
останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 579, 25 лева,
включваща неизплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална
вода за периода 15.07.2015г. до 07.09.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявление до окончателното изплащане и
мотаторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2015г. до 01.08.2017г. в
размер на 44, 47 лв.
Твърденията в исковата
молба са, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 15687/2017г. по описа на РС Пловдив.Посоченото дело е приложено към
настоящето, като от него е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок.Съобщението
за това е връчено на процесуален представител на дружеството на 02.02.2018г., а
исковата молба е подадена в срок на 02.03.2018г., поради което искът е
допустим.
Твърденията на ищеца са, че за процесния
период ответницата има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в размер на 579, 25 лв. и мораторна лихва
върху тази сума за периода 30.09.2015г. – 31.08.2017г. в размер на 44, 47 лева,
за обект, находящ се в гр. П., ул. ***, **, за което са издадени подробно
описани фактури.Ответницата имала качеството на потребител съгласно Наредба № 4
от 14.09.2004г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор,
гр. Пловдив, в качеството си на собственик и ползвател на водоснабдения
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост.В имота на потребителя за процесния период имало монтирани две
измервателни устройства с номера *** и ***, като последното не се ползвало от
абоната и по него нямало отчет и начислени количества вода.Измервателното
устройство с номер *** било отчитано по реда на Общите условия и Наредба № 4 от
14.09.2004г. при условията на неизправно измервателно устройство за целия
процесен период.Още на 04.02.2014г. на абоната било връчено известие за нередовен
водомер, поради изтекъл 10 годишен срок, в който устройството подлежи на
метрологична проверка.Започнало начисляване по тарифа, но тъй като количествата
вода надвишавали разликата по общия водомер, на абоната били начислявани
количества, равни на разликата консумирана при отчета на общия водомер, което
обстоятелство било отбелязано в отчета.По данни на инкасатора живущите в жилището били 3-ма – съпругът на
ответницата и двамата й синове.Междувременно въпреки посещенията на инкасатора
в различни часове за извършване на отчет, абонатът не сменил измервателното
устройство и отказал осъществяването на достъп до имота.Съставени били три броя
протоколи за отказан достъп – от 05.07.2017г., съотв. от 01.08.2017г. и от
04.09.2017г.Такъв бил осъществен едва на 01.11.2017г., когато инкасаторът
повторно връчил известие за нередовен водомер на сина на абоната М. Р. К.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК
чрез назначения особен представител е оспорен предявения иск.Оспорени са
обстоятелствата, че ответницата има качеството на потребител, че са били налице
основания за служебно начисляване на потребената и отведена вода поради
нередовност на измервателното устройство, че е спазена процедурата, предвидена
в Наредба № 4 от 14.09.2004г. и общите условия, че приложените карнети са
редовно водени, че е връчено предписание за отстраняване повредата на водомера
и е даден срок за това.Оспорва се подписите в карнетите да са полагани от
ответницата и да е упълномощавала друго лице за това.Оспорени са и
представените протоколи за отказан достъп от 05.07.2017г., 01.08.2017г. и 04.09.2017г.
и известието за нередовен водомер от 01.11.2017г.В с. з. на 12.12.2018г.
особеният представител на ответницата е оспорил и допълнително представеното
писмено доказателство – известие за нередовен водомер от 03.02.2014г., с
твърдение, че не е връчвано на страната, не е изготвено съобразно изискванията
на закона, липсват данни за длъжностното лице, което го е изготвило, както и че
същото е антидатирано и изготвено за целите на процеса.
Първоинстанционният съд е приел в
оспорваното решение, че ответникът има качеството на потребител на В и К
услуги.Протоколите за отказан достъп са съставени в съотвествие с изискванията
на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г. – подписани са от инкасатора и от
един свидетел.Приел е също, че ищецът е уведомил ответника, че водомера е
нередовен поради изтичането на 10-годишен срок, в който устройството подлежи на
метрологична проверка.Направил е извод, че законосъобразно е била начислявана
вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004г. във вр. с чл. 24, ал.
4 във вр. с чл. 49 от ОУ на ищеца и няма основание да се приеме, че ищецът не е
приложил правилно методиката, която е нормативно установена.
Настоящият състав след
преценка на събраните по делото доказателства и предвид оплакванията в жалбата,
намира следното:
Установено е по делото, че
ответницата е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в сграда – етажна
собственост, с оглед на което отчитането на изразходваното количество вода
следва да се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителната
и канализационните системи, т. е. отчитането е по общия водомер на
водопроводното отклонение и по индивидуалния водомер на потребителя, който е
монтиран в неговия имот.Задължение на оператора на водоснабдителната система е
само монтажът, поддръжката и контрола на водомерите на водопроводните
отклонения, но не и на индивидуалните водомери на потребителите – арг. от чл.
32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004г.Индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество питейна вода в сгради –
етажна собственост, са собственост на потребителите на ВиК услуги, като
задължение на ВиК оператора е само да пломбира холендъра на индивидуалните
водомери към водопроводната тръба и то за сметка на потребителя /чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004г./, съотв. задължение на последния е да поддържа
индивидуалния си водомер в техническа изправност и за него са неблагоприятните
последици от неточно отчитане поради техническа неизправност на индивидуалния
водомер.В случая на ответницата Р.К. е било връчено известие за нередовен
водомер на 03.02.2014г., находящото се на л. 44 от материалите от
първоинстанционното производство, с което е уведомена, че в срок от 30 дни след
връчване на известието се задължава да изпълни дадените от инкасатора препоръки
и/или предписания съгласно Закона за измерванията - ДВ бр. 46/2002г.Отразено е,
че в противен случай за консумираната вода се заплаща съгласно чл. 39, ал. 5 и
ал. 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от 2004г., изм.
2012г.Отбелязано е също, че водомера е над 10 год., като е указано, че след
отстраняване на нередностите, следва да бъде уведомен инкасатора, който трябва
да пломбира водомера към водопроводната мрежа с пломба на дружеството с
индивидуален номер.В известието фигурира подпис на абонат, като истинността на
подписа на ответницата не е оспорена изрично, респ. не е правено искане за
откриване на производство по чл. 193 от ГПК.В приложените по делото карнети
срещу дата 04.02.2014г. фигурира подпис в графата „забележка“ и отбелязване, че
е дадено известие.Разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Й.
П. е установила, че е отчитала района, в който се намира и процесния имот от
2015г., но не е била допускана всеки месец.Изяснила е как е процедирала след изтичане
на 10 години на водомера, в случай че не бъде подменен в указания срок.В такава
хипотеза според показанията й, е прилагана наказателна тарифа, като са начислявани
по 5 кубика на човек.Свидетелят Р. К., който е съпруг на ответницата, в
показанията си е потвърдил, че в жилището е ходил инкасатор.Не е отрекъл, че е
начислявана служебно изразходваната вода, но неговите възражения са били, че е
отчитано за 4-ма обитатели, а действително бил само той.Относно последното
обстоятелство показанията му са противоречиви, доколкото преди това е заявил,
че в жилището живеят той и двамата му сина.Св. П. също е дала показания, че в
процесния имот живеят съпруга и двамата синове на ответницата, а последната
била в чужбина.
При тези данни не може да се
приеме за основателно възражението на особения представител на
жалбоподателката, че известието за нередовен водомер е било антидатирано и
съставено за целите на процеса.В случая след преценка на доказателствата по
делото съдът приема, че известието е било редовно връчено и доколкото в
указания срок не са предприети действия за смяна на водомера, законосъобразно е
била прилагана методиката, определена в чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съответно относно
разликата – по реда на чл. 39, ал. 4, т. 4-6 от същата наредба.
Предвид гореизложеното въззивната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на районния съд
като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
в ползва на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените разноски
за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в размер на 100
лева.
По изложените съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
312/27.01.2020г., постановено по гр. д. № 3514 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XVII гр. с.
ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН ********** *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано
от управителя С. Л. Н. сумата от 100 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :