№ 3421
гр. С, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110114787 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от „Й Б“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, чрез адв.Г., със съдебен адрес гр.С, бул.“Б“ № ..., за признаване за
установено по отношение по отношение на ответника П. С. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.Б бл...., че последния дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63235/2022 г. по описа на
СРС, а именно от сумата 193.62 лева, представляваща главница за неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги за периода от 20.02.2020 г. до 19.05.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 53.13 лв.,
представляваща задължение по договор за лизинг от 01.02.2019 г. за устройство H... 2018 D..,
от която 54.45 лв. дължими лизингови вноски за периода от м.07.2020 г. до м.01.20.2021 г. и
7.59 лв. допълнителна сума по чл.1, ал.2 от договара, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от която сума 118.26 лв. за мобилен номер ... и 52.00 лв. за мобилен
номер 359....
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело и предходно
образуваното заповедно такова, разноски.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорни правоотношения по
договор за мобилни услуги и за лизинг за 2 предпочетени номера, а именно номер +... и
номер +359.... Отбелязва се, че към първи номер е предоставено на лизинг мобилно
устройство, а именно H... 2018 D.., което не е изплатено изцяло.
В исковата молба подробно се разяснява основанието за всяка една от претенциите
към ответника, като се сочи, че те произтичат от сключени между страните договор за
мобилни и договор за лизинг. Ищецът сочи, че ответникът е допуснал неизпълнение на
своите договорни задължения, при което за ищеца е налице интерес да претендира
подлежащите на плащане парични суми за предоставените му услуги и устойство. Твърди
се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения ищецът е прекратил
1
предсрочно договорите, от което се поражда правото му да получи неустойка.
В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда обосовен
представител, е депозирал такъв, в който изразява становище по съществото на спора.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като твърди, че
представените общи условия от една страна не касаят процесния пирод, а от друга страна
съдържат множество неравноправни клаузи. Прави се оплакване и че те не са достигнали до
знанието на ответника.
Ответникът оспорва и да са му предоставени, ресрп. аа е ползвал мобилни услуги от
ищеца през исковия период, както и през този период той да е бил в облигационно
правоотношение с ищеца.
На самостоятелно основание исковете се оспроват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представляват от назначение му от съда особен
представител, който оспорва исковете. Ищецът взема писмено становище по съществото на
спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
сечтоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1
от ЗЗД. Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената
сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 63235/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 193.62 лв., представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от
20.02.2020 г. до 19.05.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 53.13 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 01.02.2019 г. за период от 01.07.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 170.26 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от която
52.00 лв. за мобилен номер 359... и 118.26 лв. за мобилен номер 359..., ведно със законната
лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за да му се връчи заповедта,
на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на
заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„Й Б“ ЕАД /с предходно наименование “Т Б“ ЕАД/, са се намирали в облигационни
правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на лизиниг,
възникнали по силата на сключените договор за мобилни услуги от 24.08.2018 г. за мобилен
номер 359... и договор за мобилни услуги от 01.02.2019 г. за мобилен номер 359..., както и
договор за лизинг от 01.02.2019 г.
Последните не са оспорени в законоустановения 1-месечен преклузивен срок, нито в
о.с.з. от пълномощника на ответника.
2
Ето защо съдът приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът
се е задължил да осигурява на ответника мобилни услуги и му е предоставил описаните в
договорите устройства. В договора изрично е отбелязано, че потребителят е запознат,
получил е екземпляр и се е съгласил да спазва Общите условия на мобилния оператор. В
тази насока е и отразеното в договора за лизинг на устройство H... 2018 D.. на стойност
390.77 лв., която е следвало да бъде изплатена на 23 месечни вноски от по 16.99 лв.
С оглед на това, именно отразеното в договорите и ОУ, е приложимо във
взаимоотношенията между страните. Съобразно предвиденото в чл.26 и чл.27 от ОУ
заплащането на услугите става в срока, указан в издадената за целта фактура, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаване на същата. При забава в плащанията е предвидено
задължение на потребителя за обезщетение. Изрично е отбелязано и че неполучаването от
потребителя на фактура, не го освобождава от задължението му да заплати стойността на
използваните мобилни услуги.
В случая, макар и да беше оспорено предоставянето на таксуваните от оператора
услуги, от заключението по съдебно-техническата експертиза се установи, че такива са били
налични, като ответникът ги е използвал в рамките на определените лимит с абонаментните
планове. Експертът не е установил надвишаване на тези лимити, нито пък начисляване на
допълнителни суми за тях, извън договорения месечен план.
В същото време в заключението по съдебно-счетоводната експертиза, е отразено, че
процесните фактури от 20.03.2020 г., 20.04.2020 г., 20.05.2020 г., и 20.06.2020 г. не са платени
в срок. От страна на ответника не се представиха доказателства /а и не са наведени
твърдения/ за извършено плащане на дължимата цена на предоставените му електронни
услуги и устройство на изплащане.
С оглед на това съдът намира предявените искове за установяване на тези вземания за
изцяло основателни.
В същото време, предвид липсата на плащане в предвидените в ОУ срокове, за
оператора е възникнало правото му за активиране на неустоечната клауза по чл.19б, т.“в“ от
ОУ, а именно да прекрати едностранно договора, като това основание е продиктувано
изцяло от виновното поведение на ответника.
Единствено за пълнота на изложението, с оглед релевираното бланектно възражение в
отговора на исковата молба за наличие на неравноправни клаузи, следва да се посочи, че в
случая неустойката е определена на база трикратния размер на договорените месечни
абонаменти по всеки един от предсрочно прекратените договори. Този размер не може да се
приеме за прекомерен, още повече, че същият отразява постигнатото съгласие в спогодба от
2018 г. между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите /ноторно
известно на съда с оглед моногобройните дела със сходен предмет/. То е индиция от една
страна за това, че въведения максимален праг на неустойката от 3 месечни такси не е
прекомерен, респ., че клаузата, която го установяване не е неравноправна по смисъла на
ЗЗП.
Ето защо с решението си съдът следва да установи както вземанията на ищеца за
предоставени мобилни услуги и устройство на изплащане, така и вземането му за неустойка
по процесните правоотношения с ответницата.
С оглед изхода на делото единствено ищцовата страна има право на разноски, за
което е направила изрично искане в исковата молба.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.141 от делото, вписаните в който разноски са и реално извършени. Ищецът е заплатил
общо 150.00 лв. за държавна такса и общо 660.00 лв. за адвокатско възнаграждение по двете
3
дела, както и депозити – за особен представител на ответника в размер на 400.00 лв. и за
експертиза в размер на 300.00 лв. Съобразно изхода на делото, посочените разходи
следва да се поставят изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.Б бл...., че дължи на „Й Б“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63235/2022 г. по описа на СРС, а именно от сумата
193.62 лева, представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги
за периода от 20.02.2020 г. до 19.05.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 53.13 лв., представляваща задължение по
договор за лизинг от 01.02.2019 г. за устройство H... 2018 D.., от която 54.45 лв. дължими
лизингови вноски за периода от м.07.2020 г. до м.01.20.2021 г. и 7.59 лв. допълнителна сума
по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 21.11.2022 г. до
изплащане на вземането, както и 170.26 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от която сума 118.26 лв. за мобилен номер ... и 52.00 лв. за мобилен
номер 359....
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Б бл...., да заплати на „Й Б“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, сума в
размер на 1510.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№ 63235/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, съобразно изхода
на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
63235/2022 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4