№ 19486
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110122162 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 858/08.03.2024г. на РС-С., подадена
от К. Л. Т. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД /София/. Образуваното гр.д. №
159/2024г. на РС-С. е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд,
където е образувано като гр.д. № 22162/2024г. на СРС и разпределено за разглеждане на 173
състав на I ГО.
Ищцата К. Л. Т. чрез адв. М. Л. – АК-София, е предявила срещу ответника
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД /София/ иск с правно основание по чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено между страните, че К. Л. Т., наследница на М.П. Т., не
дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД /София/ сумата от 400,61 лева,
представляващи начислени за периода м.07.2018г.-м.12.2020г. задължения по аб. №
12710420 за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в село Т. /община С., област
Софийска/, ул. „********“ № 3. Твърди се, че ответникът поддържа, че по описаната по-
горе партида, водена на името на наследодателката на ищцата – М. Т., е налице задължение
за предоставени ВиК услуги за описаните по-горе имот и период. При справка в
деловодството на ответника било заявено, че сумите са дължими и при неплащане ще бъдат
събрани принудително. Твърди се, че между страните липсва установено облигационно
отношение за предоставяне на ВиК услуги, съответно че ищцата няма качеството на
потребителка на такива. Отчитането на предоставените услуги било в разрез с установените
за това правила, като не съответствало на реално предоставените услуги, отчетени с
изправно СТИ, и тяхната стойност. Прави се и възражение за погасяване на вземанията по
давност. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се
поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД
не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по
делото открито съдебно заседание не изпраща представител.
1
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 15.10.2024г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска
постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
и искът е вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея
(л. 9), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
такъв не е подаден. Макар и редовно призован (л. 17), ответникът не е изпратил
представител в проведеното по делото публично съдебно заседание, нито е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Процесуалният представител на ищеца изрично е
поискал постановяването на неприсъствено решение (л. 5 – гръб от гр.д. № 159/2024г. на РС-
С.). С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен и следва да бъде уважен, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи
мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има
единствено ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК. Доказано е заплащане на разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева и банкова такса за превода ú от 1,85 лева, т.е. общо 51,85 лева, които
следва да се присъдят на ищцата.
Доколкото ищцата е защитавана безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв. М. Л.,
то в негова полза следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът,
съобразно фактическата, правната, процесуалната и професионалната сложност на спора и
естеството на делото, определя на 400,00 лева. Според настоящия съдебен състав за съда не
е налице нито задължение, нито основание, да присъжда сума за данък върху добавената
стойност върху посочената сума. Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се
облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната,
извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало
задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни
средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни
стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, което не е регистрирано по ЗДДС, както и вносът на стоки. Видно от законовата
уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва по реда на
2
чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява
безвъзмездна доставка на услуга, а по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 2, § 1, б. „в“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. безвъзмездните доставки на услуги не
подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за
възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става
впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в
нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Това е така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи
този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно и от разпоредбата на § 2а НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването
на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова
съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Това
становище се възприема изрично и в практиката на Върховния касационен съд –
опр.917/02.05.2023г.-ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Л. Т., ЕГН **********, от село Т. /община
С./, наследница на М.П. Т., ЕГН **********, починала на 10.01.2015г., не дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД /СОФИЯ/, ЕИК **********, със
седалище в град София, сумата от 400,61 лева, представляващи начислени за периода
м.07.2018г.-м.12.2020г. задължения по аб. № 12710420 за предоставени ВиК услуги за
имот, находящ се в село Т. /община С., област Софийска/, ул. „********“ № 3.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД /СОФИЯ/, ЕИК
**********, със седалище в град София, да заплати на К. Л. Т., ЕГН **********, от село Т.
/община С./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51,85 лева, представляваща разноски
по делото /гр.д. № 22162/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД /СОФИЯ/, ЕИК
3
**********, със седалище в град София, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, АК-
София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена на ищцата К. Л. Т. безплатна правна помощ по делото /гр.д.
№ 22162/2024г. на СРС.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4