Решение по дело №13310/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20221110113310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6570
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110113310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК вр.чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от „софийска вода” АД, еик *********, седалище и адрес
на управление-гр.София, район Красно село, бул.Цар Борис III №159, БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД-ЦАР БОРИС, ет.2-3, срещу Е. Х. С., ЕГН **********, адрес-гр.София, кв.***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове:
1) иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.12, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗРВКУ за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника сумата 1 082,82 лв. със
законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането-цена на ВиК услуги за с
падеж на задълженията в периода 13.11.2018 г.-12.08.2021 г. за имот, находящ се на адрес:
ГР.СОФИЯ, ЖК ***, клиентски №***, договорна (съдебна) сметка ***, за която сума е
издадена Заповед №961/11.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№74153/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав;
2) иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
на ищеца спрямо ответника за сумата 28,52 лв.- мораторна лихва за периода 14.12.2018 г.-
12.08.2021 г. върху главницата от 1 082,82 лв., за която сума е издадена Заповед
№961/11.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№74153/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения за предоставяне на
ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) за
имота на посочения адрес. Съгласно чл.8 Наредба №4/2004 г. за условията и реда за
1
присъединяване на потребителите за ползването на водоснабдителни и канализационни
системи доставката на ВиК услуги се осъществява съобразно публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на съответните ВиК системи
или от съответния регулаторен орган. Следователно за облигационните отношения между
страните са приложими Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Софийска вода“ АД. Ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния
имот съгласно чл.2, ал.1, т. ОУ-2006 г. и чл.3, ал.1, т.1 Наредба №4/2004 г., поради което е
обвързан от общите условия. За процесния имот при ищцовото дружество е открита
партида, редовно са издавани ежемесечни фактури за начислената цена на услугите според
отчетените показания. Със заявление вх.№115753/29.12.2021 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответната страна, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение срещу нея. Претендират се разноски по делото. Прави се
евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответната страна.
Ответната страна чрез пълномощника си адв.А.В. в отговора на исковата молба, подаден
след срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове както по основание, така
и по размер. Сочи, че процесният апартамент е собственост на ответната страна, но към
настоящия момент и до настоящия момент никой не е обитавал жилището, поради което не
са ползвани каквито и да е услуги от ищцовото дружество. В процесния имот не са
монтирани водомери за дистанционно отчитане, поради което ищцовото дружество няма
откъде да разполага с данни от дистанционно отчитане. На ответната страна не са
предоставени фактури за услугите, за които се претендира вземането. Намира представените
в исковата молба твърдения за неотговарящи на действителните факти и обстоятелства.
Иска отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
I. Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 12, ал. 1, т. 1,
2 и 3 ЗРВКУ:
Във връзка с изложената фактическа обстановка, в тежест на ищеца, при условията
на пълно и главно доказване, е да докаже наличието на облигационна връзка с ответната
страна, в качеството й на потребител на ВиК услуги. В допълнение, следва да докаже, че в
рамките на процесния период е изпълнил задълженията си по доставяне на топлинна
енергия в жилището с клиентски № ***, съответно че стойността на претендираните
вземания е съобразена с действително потребеното количество питейна вода. Във връзка с
обективираното искане с правно основание чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието
на главен дълг, съответно изпадането на ответницата в забава, както и стойността на
дължимото мораторно обезщетение. При доказване на посочените обстоятелства, в тежест
на ответната страна е да докаже правоизключващите, респективно правопогасяващите
отговорността й факти.
При съобразяване с нормативната уредба заложена в пар. 1, ал. 1, т. 2 от
2
Допълнителните разпоредби към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4), се установява, че качеството потребител на ВиК услуги е относимо
към собствениците на недвижими имоти, респективно носителите на ограничено вещно
право на ползване или строеж. Потребители на ВиК услуги според действащите Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени
от КЕВР с Решение №ОУ2/13.07.2016 г., са: юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят В и К услуги. В тази връзка, предвид приложения от ответницата Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело № ***/2017 г.
по описа на нотариус ***, вписан под № *** в регистъра на НК, се установява, че Е. С. е
носител на правото на собственост върху процесния имот. С оглед изложеното, следва че в
отношенията между страните е налице валидна облигационна връзка, по отношение на
която приложение намира нормативната уредба в чл. 8 от Наредба № 4. Това обстоятелство е
и безспорно по делото.
Ищецът поддържа, че в процесния имот са предоставени услуги по доставка на питейна
вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. За установяване на
посоченото твърдение е обективирал доказателствени искания във връзка с допускане до
изслушване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. От съдържанието
на заключението на вещото лице по допуснатата в хода на процеса съдебно – техническа
експертиза е видно, че общото количеството вода, доставена в процесния имот в рамките на
3
исковия период е 401,63 м, като е посочено, че стойността на предоставените за исковия
период ВиК услуги е определена в съответствие с доставените количества питейна вода. От
допуснатата до изслушване съдебно – счетоводна експертиза се установява, че стойността
на предоставените услуги за процесния период възлиза на 1082,82 лв., представляващи
главница по непогасени вземания за доставка на ВиК услуги, както и 28,52 лв. мораторно
обезщетение. В съдържанието на даденото заключение, вещото лице е посочило, че сумите
по издадените фактури от дружеството съответстват на предоставените количества питейна
вода и утвърдените от КЕВР цени на услугата. Сочи, че в счетоводството на дружеството –
ищец вземанията са отразени като дължими от ответницата. В рамките на проведено
открито съдебно заседание на 12.12.2022 г., при изслушване на заключението по съдебно –
техническата експертиза се установява, че посочените от вещото лице изчисления относно
доставените ВиК услуги не са формирани на база реален отчет на водомерите в процесния
имот, доколкото до същия не е осигуряван достъп на проверителите от потребителя. В тази
връзка ответницата, чрез адв. В., е обективирала искане за допускането на допълнителна
съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице да представи заключение след
извършване на реален отчет и проверка на водомерите в процесния имот. При извършен
оглед и проверка на монтираните водомери в имота, вещото лице е констатирало, че през
месец декември 2018 г. е изтекъл срокът на техническата годност на монтираните в
3
жилището индивидуални водомери. С оглед поставените въпроси за разглеждане, в
заключението си вещото лице е посочило, че процесният имот е водоснабден, като сочи, че
през исковия период дружеството – ищец е доставяло ВиК услуги по отношение на същия.
В тази връзка посочва, че в периода 13.11.2018 г. – 12.08.2021 г. общото количество
доставена вода, изчислено въз основа потреблението на двама души при изразходвано
3
количество вода в имота, основаващо се на база от 05.04.2019 г., е на стойност 670,61 м, от
33
които 601,98 м за имота и 68,63 м за общи нужди, респективно е изложил и изчисления,
формирани при потребление от четири лица. Съдът дава вяра на събраните по делото гласни
доказателствени средства, като счита същите за конкретни, ясни и аргументирани.
С оглед доказването на твърдението на ответницата относно липсата на лица,
обитавали имота в рамките на процесния период, същата е представила като писмени
доказателства разписка от 27.04.2018 г. за плащане на фактура на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД за периода 22.03.2018 г. – 16.04.2018 г., от която е видно, че в рамките на
периода не е доставяно електрозахранване, подлежащо на плащане от ответницата.
Представена е и разписка относно заплатена такса за възстановяване на електрозахранването
от 08.12.2020 г. Съдът счита, че приложените писмени доказателства нямат отношение към
правнорелевантните факти относно спорното право.
По делото не се установи нито отказ на потребителя да бъдат отчетени водомерите в
апартамента на ответната страна (за което е следвало да се съставят протоколи по чл.35, ал.5
Наредба №4/2004 г.), нито издадено от ищеца предписание до ответната страна за подмяна
на индивидуалните водомери в жилището (по чл.33, ал.2 и чл.43, ал.2, т.7 Наредба №4/2004
г.)-следователно няма основание за служебно начисляване (на „база“) на консумация на вода
и цена на ползвани ВиК услуги.
Поради това искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
II. Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на иска за главното вземане неоснователен е и искът за
мораторна лихва върху него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответната страна, но с оглед липсата на претенция за такива те не следва да се
присъждат.
По изложените мотиви съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Софийска вода” АД, еик *********, седалище и адрес
на управление-гр.София, район Красно село, бул.Цар Борис III №159, БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД-ЦАР БОРИС, ет.2-3, срещу Е. Х. С., ЕГН **********, адрес-гр.София, кв.***,
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.12,
ал.1, т.1, 2 и 3 ЗРВКУ за сумата 1 082,82 лв. със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до
4
изплащане на вземането-цена на ВиК услуги за с падеж на задълженията в периода
13.11.2018 г.-12.08.2021 г. за имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ***, клиентски
№***, договорна (съдебна) сметка ***, за която сума е издадена Заповед №961/11.01.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№74153/2021 г. на Софийски
районен съд, І г.о.-161 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Софийска вода” АД, еик *********, седалище и адрес
на управление-гр.София, район Красно село, бул.Цар Борис III №159, БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД-ЦАР БОРИС, ет.2-3, срещу Е. Х. С., ЕГН **********, адрес-гр.София, кв.***,
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 28,52
лв.- мораторна лихва за периода 14.12.2018 г.-12.08.2021 г. върху главницата от 1 082,82 лв.,
за която сума е издадена Заповед №961/11.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№74153/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5