МОТИВИ
към Присъда № 260015/06.04.2021 г. по НОХД № 371 по описа на Добричкия районен
съд за 2021 г.
Съдебното производство е образувано по внесен за
разглеждане в Районен съд – Добрич от Районна прокуратура – Добрич обвинителен
акт по досъдебно производство № 531/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич срещу В.С.Н. ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Н.
на * г., около 00.10 часа в град Д*, по
Околовръстен път, в близост до кръстовище с ул. „*“, в
посока към кръстовище с бул. .Добруджа“ управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**** след употреба на наркотични вещества амфетамин.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и глоба в размер на 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.
По пренията защитникът на
подсъдимия пледира за налагане на минимално по размер наказание.
Относно провеждането на съдебното
производство в отсъствие на подсъдимия: С обвинителния
акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. На досъдебното производство Н. е бил привлечен в качеството
на обвиняем с постановление от 15.05.2015 г. за същото престъпление, като
постановлението му е било предявено лично. След това от върнатите в цялост
призовки се установило, че обвиняемият е заминал за чужбина, в резултат на
което бил обявен за ОДИ с Телеграма № 4601/19.02.2020 г. на ГДНП, като му бил
назначен служебен защитник с оглед приключване на производството в негово
отсъствие.
В случая, с оглед обстоятелството,
че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия
не е било задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. И
в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на
подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на
чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина,
като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК за разглеждане на
делото в негово отсъствие (подсъдимият се намира извън пределите на страната и
местонахождението му не е известно, т. нар. задочно производство, в която
насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание,
проведено на 02.11.2020 г.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На * г. около *
часа подс. В.С.Н. управлявал лек
автомобил марка „****, когато в района на Околовръстен
път (Път II-97)
на
град Д*, в близост до кръстовището с
ул. „*“ бил спрян за
проверка от служителите
на 01 РУ на МВР - Добрич - св. П.В.Ж. и св. Й.С.К., които
изпълнявали служебните си задължения в района (с
патрулен автомобил) за времето от
20.00 часа на 14.05.2018 г. до 08.00
часа на 15.05.2018 г.
При
проверката полицейските служители се усъмнили, че Н. управлява автомобила след
употреба на забранени вещества. Поискано било съдействие от дежурен служител
при Сектор „Пътна полиция“ в ОД па МВР - Добрич и В.Н.
бил тестван е техническо средство „DRAGER DRUG ТEST 5000"
е инвентарен № ARНJ-0017 (в
сградата на „Пътна полиция“ - Добрич), като устройството на уреда отчело
положителен резултат за употреба на наркотично вещество - амфетамин (АМР).
Срещу подсъдимия бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и същият бил
поканен да даде кръвна проба и проба от урина за изследване в Спешното
отделение при МБАЛ - Добрич, като му бил издаден талон за медицинско изследване
е бл. № ***. В последствие
взетите от обвиняемия биологични проби били представени за изследване по
назначена по делото експертиза. Видно от заключението по съдебна
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза е изх. № 11712/18.12.2019г.
на ВМА в изследваните биологични проби, взети от обвиняемия било потвърдено
наличие на наркотично вещество - амфетамин.
Съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, амфетаминът е включен в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните
такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: *******************
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият В.С.Н. от обективна и субективна
страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй
като на 15.05.2018 г., около 00.10 часа в град Добрич, по
Околовръстен път, в близост до
кръстовище с ул. „Христо Ботев“, в посока към кръстовище с бул. .Добруджа“
управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**** след употреба на наркотични вещества амфетамин.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични вещества
и управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно съставляват
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Обективираните в АУАН от **** данни, както и гласните
доказателства, включващи показанията на свидетелите, сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са
безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно
средство. Следователно събрани са безспорни
доказателства, че подсъдимият на инкриминираната дата – *** г. е управлявал
моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества. Следва да се
отбележи, че надлежният ред за установяване на наркотични вещества в кръвта на
подсъдимия е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на
правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
В.С.Н. е **** **********.
Деянието е извършено при при привес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно липса на висящи
наказателни производства, липса на предходни осъждания към дата на деянието,
предвид настъпилата спрямо дееца реабилитация, относително добри
характеристични данни по местоживеене.
Като отегчаващи вината обстоятелства, единствено
следва да бъде отчетено наличието на извършените от него нарушения по ЗДвП, за които дееца е бил наказан
по административен ред.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от Н.
престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Фразата “висока
степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде слаба, когато става
въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите
при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми
хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на
пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно
негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които
деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е
употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните
последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните вещества,
при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите
с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена
опасност.
За пълнота на изложението,
съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в конкретния случай
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение, по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на
чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при което извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради
своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В настоящия случай, от една
страна, за разлика от разпоредбата на ал. 1 от чл. 343б от НК, ал. 3 от същата
норма не инкриминира изричен праг на насищане на кръвта, след който деянието от
нарушение се превръща в престъпление. От друга, за разлика от състава по чл.
354а, ал. 5 от НК, приложимата в казуса разпоредба не предвижда и
окачествяването на отделни случаи на това престъпление като маловажни.
Единствено възможният извод в тази връзка е, че управлението на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества само по себе си е
достатъчно общественоопасно, за да бъде провъзгласено от законодателя за
престъпление. Както вече бе посочено се касае за формално деяние, което по
презумпция поставя в опасност живота, здравето и имуществото на участниците в
движението и на други лица. От значение в случая са не количеството и оказаното
от наркотичното вещество въздействие, а самата му употреба при управление на
моторно превозно средство. Водачът – подс. Н., си е позволил след употреба на
забранено вещество да управлява моторно превозно средство в рамките на града.
Тези обстоятелства категорично изключват възможността деянието да бъде
определено като малозначително и поради това неопасно за обществото,
респективно съществувалата за околните реална и непосредствена заплаха да бъде
окачествявана като явно незначителна.
Относно
вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на
наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят
принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и
целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна
връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия В.С.Н.
престъпление са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева.
Изложеното досежно личността на
дееца и особеностите на конкретното деяние, мотивира съдът да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от Н. деяние ще
бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в минималния,
предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер, поради това на основание чл. 54, ал. 1 от НК определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година.
Съдът намира,
че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би
било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по
чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и
ниската степен на обществена опасност на дееца, така и изминалия период от време.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане
изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на
престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание.
Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще
се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така
определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на
наложеното наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя
изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя
на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата
превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо
значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване
на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът въззложи възпитателната работа в срока на условното осъждане
спрямо подсъдимия на съответния районен инспектор от Първо РУ на МВР -
Добрич по местоживеене.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК законодателят е
предвидил кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода и наказание
глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал.
2 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един
и същ мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че
в своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
Отчитайки това обстоятелство,
високата степен на обществена опасност на деянието, както и невисоката степен
на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира наказанието глоба,
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно – 500 лева, който размер съдът
намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че наложените в тези размери наказания
лишаване от свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени
в чл. 36 от НК.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подс. Н. следва да бъде
осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен
срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при
преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка
/наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е
бил санкциониран по административен ред, както и с оглед на останалите
благоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства/, съдът намира, че същият
този срок следва да се определи над минималния размер и под средния, а именно –
осемнадесет месеца.
Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон –
чл. 49, ал. 2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна
съдебна практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на
Република България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде
по-малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането
им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и
да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
С присъдата си съдът се
произнесе и по приобщеното веществено доказателство – касета „Drug
Test 5000,
като постанови същото да остане по делото в нормативно определените срокове за
съхранение, след което следва да бъде унищожено.
По делото липсват доказателства за сторени на досъдебното
производство разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си!
21.04.2021 г.
Районен съдия:
/Галя
Митева/