РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 389 / 19.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия
ПЕТРОВ к.н.а. дело № 269 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, срещу Решение № 75 от 31.01.2022 г., постановено по а.н. дело № 20215220200750 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е
отменено Наказателно постановление
№ 13-002612 от 26.04.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, Пазарджик, с което на „ Л. - 55” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ’’Капитан Бураго”, № 10, за нарушение на
чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 1600,00 лв.
3. Поддържа се, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на
процесуалните правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Счита се, че от разпита на контролния
орган съставил акта за установяване на административно нарушение се установява,
че в процесния в обект са заварени няколко лица, едното от които е Б., която
заедно с останалите е осъществявала трудова дейност, по време на която е и
станалият инцидент, повод за който е и извършената проверката.
Според жалбоподателя, декларираните
от страна на Б. елементи на трудово правоотношение, съдържащи се в
собственоръчно попълнената от нея декларация на основание чл. 402 от КТ,
снетите обяснение в съдебно заседание и представените противоречиви писмени
доказателства от страна на дружеството, навеждат на дедуктивното умозаключение,
че отношенията между „Л. – 55“ООД и Т. Б. са именно нерегламентирани трудови
такива, което от своя страна е не само в разрез с разпоредбите на Кодекса на
труда, но и погазва едно от най-важните и конституционно защитени основни права
на личността, а именно - правото на труд.
Поддържа се, че твърдението на
дружеството за това, че Б. е извършвала дейност в обекта в качеството ѝ на регистриран земеделски
производител, по силата на сключен
договор за поръчка с „Л.- 55” ЕООД, т.е. с уредени облигационни отношения,
противоречи от една страна на приобщените по делото доказателства и от друга,
на нормата на чл. 258 от ЗЗД, според
която с договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши дейността на
свой риск и на нормата на чл. 259 от същия закон, според която изпълнителят е
длъжен да изработи поръчаното със свои средства.
Сочи се, че договора за изработка е
представен след приключване на административнонаказателното производство.
Иска се отмяна на постановеното
съдебно решение и потвърждаване на процесното наказателно постановление. Иска
се присъждане на възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.
4. Ответника по касационната жалба „Л.
- 55” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
’’Капитан Бураго”, № 10, чрез процесуалния представител адв. Я. в представен по
делото подробен писмен отговор е на становище, че същата е допустима, но по
същество неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
Сочи се, че с официален документ, а
именно годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетната 2020 год.
подадена в Териториална дирекция на НАП Пловдив, е установено, че Т. Й. Б. е
самоосигуряващо се лице и в качеството си на земеделски производител е
декларирала доходите си и е заплатила дължимият пряк данък за 2020год.
Според ответника, с оглед заявените
от административния орган факти, в издаденото наказателно постановление не е
цитирана разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, а единствено тази на чл. 62, ал. 1
от КТ, като фактическото описание на нарушението не съответства на приложената
правна норма, тоест в наказателното постановление е допуснато смесване на двата
състава и не става ясно за какво точно нарушение е наказано дружеството
жалбоподател.
Счита се, че от събраните по делото
доказателства не може да се обоснове развитата в касационната жалба теза, че е
налице прикрито трудово правоотношение между дружеството жалбоподател и Т. Й. Б.,
като се твърди, че сключеният договор от 05.10.2020г. за отглеждане и угояване
на патици, противоречи на разпоредбата на чл.258 и чл.259 от ЗЗД. Поддържа се,
че основен отличителен белег на договора за изработка е, че предмет на
договаряне е определен трудов резултат (овеществен труд, респ. услуга), при
който изпълнителят се задължава да предаде на възложителя крайния резултат от
извършването на определена дейност срещу възнаграждение. Договора винаги се сключва за
определено време, като крайният резултат от дейността следва да се предаде в
определен срок. Счита се, че правоотношенията между дружеството и Б. са именно
такива.
Иска се решението на районен съд да
бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на
първата съдебна инстанция е правилно, а жалбата срещу му е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Според т. 4 от Протокол № ПР2037002
от 19.01.2021г., при извършена в периода 14.12.2020 г. до 19.01.2021 г., от Г.
Й. и Г. С., главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
проверка за спазване на трудовото законодателство спрямо „ Л. - 55” ЕООД, ЕИК
*********, в обект : птицеферма с peг. № 4454-0050 за отглеждане и угояване на
патици, намираща се в стопанския двор на с. Тополи дол, общ. Пазарджик, е
установено, че дружеството в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ, не е уредило отношенията при представяне на работната сила като
трудови правоотношения с Т. Й. Б. с ЕГН **********, не е сключил трудов договор
в писмена форма с лицето, с което е нарушено изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ.
В протокола е посочено, че „…. е
заварено лицето Т. Й. Б. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност, като
работник птицевъд ….“
8. От Г. Т. С., на длъжност главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение законодателство № 13-002612 от 19.01.2021г.,
в който са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР2037002
от 19.01.2021г., констатирани при извършената проверка, който протокол е
посочен като приложение към акта.
Посочено е, че нарушението е
извършено на 14.12.2020г. и е констатирано на 17.12.2020г. в Дирекция „Инспекция
по труда, Пазарджик при преглед на представената фирмена документация, от която
е установено, че с Т. Б. няма сключен трудов договор в писмена форма, като до
приключване на проверката не е представен такъв. Извършена е била справка в информационната
система на администрацията „Регистър трудови договори“, където не са установени
данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между завареното да
работи лице и „Л. – 55“ ЕООД.
Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Акта е връчен на адресата на 19.01.2020г.,
без да са направени възражения и да са заявени никакви резерви по неговото
съдържание.
9. Посочените фактически констатации
и правни изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и
възпроизведени в процесното наказателно постановление, като фактическите
констатации относно твърдяното противоправно деяние се свеждат до твърдението,
че „…при извършена проверка на
14.12.2020г. в птицеферма, стопанисвана от „Л.-55“ ……… е заварено лицето Т. Й. Б.,
с ЕГН **********, да извършва трудова дейност „работник – птицевъд“, без да е уредил
отношенията си с него при предоставяне на работна сила като трудови, т.е без да
е сключил трудов договор в писмена форма…..“.
На основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложено административно наказание глоба в размер на
1600,00лв.
10. В хода на първоинстанционното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, който в показанията си е изложил фактите и
обстоятелствата във връзка с установяване на процесното нарушение. Сиракова е
заявила, че при извършената проверка Б. „…декларира, че има сключен граждански
договор. На по-късен етап се представи анкетна карта и формуляр, че е
регистрирана като земеделски производител с посочени 30 броя птици, като
приемаме обстоятелството, че за останалата част от птиците се отглеждат в полза
на Л., поради което се приема обстоятелството, че има престиране на труд в
полза на дружеството без да има уредено трудово правоотношение…“.
Разпитана като свидетел е била Й. Б.,
която е заявила, че птиците които огушват са техни, като месото и дроба го
предават на Л., за което получават заплащане.
Като свидетел е бил разпитан и управителя
на дружеството И. Л., който е заявил, че всяко семейство в обекта си е с негови
машини и негови патици, като дружеството им заплаща произведената продукция.
11. Приобщени по първоинстанционното
дело са били :
• Декларация за регистрация,
регистрационна карта на земеделски производител с титуляр Т. Б. и справка за
дейността в която са посочени 30 птици;
• Договори за наем на недвижим имот
от 01.02.2020 г. и 01.02.2021 г., сключени между търговското дружество и
физически лица между които и Б., , по силата на който наемодателя предоставя на
наемателите физически лица, собствения си животновъден обект за „… живеене на наемателите и за изпълнение на
договореното по договорите за угояване и гушене на патици…“.
• Договор от 05.10.2020 г., сключен
между търговското дружество и Б., по силата на който дружеството ѝ
е предоставило 4000 броя
патици и в качеството си на възложител, се е задължило да и предоставя
необходимото количество фураж, като „..След
приемане на предадената продукция от възложителя, той е длъжен да заплати
произведения дроб по допълнително споразумение…“;
• Фактури издадени от земеделски
производител Т. Б., с получател „Л. – 55“, ЕООД с предмет „огушване на патици“;
• Декларация по чл. 402 от КТ,
попълнена от Б., в която е заявено „…граждански
договор…“;
• Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани правомощия
да издават наказателни постановления;
• Годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ, подадена от Б. в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице.
12. За да постанови обжалвания в
настоящото производство резултат, районния съд е приел, че в представената по
делото декларация от 14.12.2020 г. по чл. 399 от КТ е вписано, че възнаграждението
на Т. Б. е по договаряне и не е посочено конкретно работно време, което ще
рече, че липсват два основни елемента на трудовото правоотношение - уговорено
възнаграждение и работно време. В този контекст и въз основа на анализ на останалите
събрани по делото доказателства, районния съд е формирал окончателен извод, че
установените между дружеството и Б. правоотношения, не могат да бъдат
квалифицирани като трудовоправни. При това положение е прието, че за дружеството не е възникнало задължението по
чл. 62, ал. 1 от КТ, доколкото същото не е имало качеството на работодател по §
1 т. 1 от ДР на КТ по отношение на Т. Б..
Тези констатации са счетени за
достатъчни, наказателното постановление да бъде отменено, като постановено в
нарушение на административно производствените правила.
ІV. За правото :
13. Според чл. 1, ал. 2 от КТ -
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ
- Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на цитираните материални
правила за поведение е възведено изрично като състав на административно
нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.
Съобразно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна
данъчна декларация по образец за: придобитите през годината доходи, подлежащи
на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28;
14. В контекста на цитирания
национален нормативен ред, трябва да се отбележи, че районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението на процесуалния
закон.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
15. По отношение на поддържаният
касационен довод, трябва да се отбележи следното :
Според легалната дефиниция, възведена
в чл. 183 от ЗЗД /във връзка с чл. 288 от ТЗ/ - С договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Това налага
да се определи, че договорът за продажба е – двустранен /задължения възникват
за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/;
комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/;
консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между
страните/; неформален. Договора за продажба е за dare - да се даде нещо, да се
прехвърли едно вещно право. Съответна на изложената е и правната същност на
договора за изработка с тази отлика, че той не е за dare, а за facere. Тоест
задължението на изпълнителя е не да даде нещо, да прехвърли собственост, а за
един трудов резултат – да направи/изработи нещо, съгласно уговореното между
страните. Между договора
за изработка и трудовия договор, действително съществува прилика, свеждаща се
до обстоятелството, че и в двата случая, в крайна сметка, едната страна се
задължава да положи труд срещу задължаване на другата страна да заплати
определено възнаграждение. Съществената разлика между договора за изработка и
трудовия договор се констатира в предмета на задължението – предмет на трудовия
договор е работната сила, докато при договора за изработка, изпълнителя дължи
готов продукт – конкретен трудов резултат. Ето защо този, който предоставя чрез
трудов договор работната си сила, е подчинен на работния режим, установен от
работодателя, с който е сключил договора. Той поема задължението да спазва
трудовата дисциплина и ред. Изпълнителят по договора за поръчка не поема такива
задължения. С трудовия договор се определят трудовата функция, мястото и
характера на работата, като съдържание на задължението за престиране на работна
сила. Следва, също така, да се отбележи, че въпреки установената принципна
определеност и неизменяемост на трудовата функция, когато важни икономически
нужди налагат това, трудовото право допуска тя да бъде изменена. Обратно, при
договора за изработка изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един
предмет на труда, един трудов резултат, като трудовата функция, определена при
неговото сключване, остава неизменна през целия процес на осъществяване на
резултата.
16. В този смисъл, правилно от
районния съд са преценени уговорките по представените по делото договори за
наем и договор от 05.10.2020 г., сключен
между търговското дружество и Б., като е счетено, че въпроса, какви конкретно
са сложилите се между търговското дружество и Б. облигаторни отношения е без
особено значение. Същественото е че те не са трудовоправни. Несъществените
неточности в данните съдържащи се в писмените документи и в свидетелските
показания, не дават основание този извод да бъде ревизиран.
17. Впрочем, нито в Протокол №
ПР2037002 от 19.01.2021г., нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито пък в обстоятелствената част на наказателното постановление са
посочени каквито и да е конкретни факти, проявлението на които да има за
последица извод за наличието на установени между дружеството и Б. трудови правоотношения.
Единственото съдържащо се в трите документа твърдение е, че при проверката „…. е заварено лицето Т. Й. Б. …. да
извършва трудова дейност „работник – птицевъд“ ...“. Това твърдение,
представлява правен извод, който би следвало да се основава на конкретно
установени при проверката факти. Такива именно каза се, не се съдържат в
протокола, АУАН и в наказателното постановление. В този смисъл, трябва да се
констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, като не са посочени
конкретните факти и обстоятелства, при които е извършено твърдяното
административно нарушение.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължат сторените разноски по
производството. Те съобразно представените по делото документи са в размер на 400,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 75 от 31.01.2022 г., постановено по
а.н. дело № 20215220200750 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3,
сумата от 100,00лв., да заплати на „Л. - 55” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ’’Капитан Бураго”, № 10, сумата от 300,00(четиристотин)лв.,
представляваща извършени от дружеството разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)