Р
Е Ш Е
Н И Е № 133
11.05.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 89 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 118 ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е
образувано по жалба от Й.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 1040-09-4/02.03.2021
г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
(ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлено възражението му срещу
Разпореждане № О-09-000-00-01444173/27.01.2021 г., издадено от ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 40 ал. 3
от КСО и чл.
47 ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, е отказано изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност, поради общо заболяване по болничен лист № Е20200267262, считано
от 15.12.2020 г. до 28.12.2020 г., вкл., поради отмяната му от ЛКК при МЦ „Св.
Иван Рилски 2003“ ЕООД гр. Дупница с Решение № 38/14.01.2021 г. необжалването
му по реда на чл. 112 ал.1 т. 2 от Закона за здравето
(ЗЗ) пред ТЕЛК, с което същото е влязло в законна сила. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението.
Жалбоподателят се явява лично
в съдебното заседание по делото, като поддържа жалбата си, не сочи други
доказателства.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, се представлява в съдебното заседание по делото от юр. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.12.2020 г. от ПИМП - ЕТ „ Д-р Г. К.” гр. Дупница на Й.Р.Д. е издаден болничен лист № Е20201306813, с който за периода от 01.12.2020 г. до 10.12.2020 г. е определена временна неработоспособност с причина карантина. Следващ период на временна неработоспособност от 15.12.2020 г. до 28.12.2020 г. е оправдан с болничен лист № Е20200267262 с причина „общо заболяване“, еднолично издаден от д-р Пламен Павлов СИМП – МЦ „Асклепий“ ООД гр. Дупница за 14 календарни дни.
Болничните листове са предявени на осигурителния орган. Същият е изискал от осигурителя „Росен Искрев – 66“ ЕООД гр. Дупница данни има ли Д. отработени дни в периода между двата болнични листа – от 11.12.2020 г. до 14.12.2020 г. Със служебна бележка /лист 36 по делото/ осигурителят е удостоверил, че няма отработен ден. Ползвани са два дни платен отпуск на 11.12.2020 г. и 14.12.2020 г., а 12.12.2020 г. и 13.12.2020 г. са били почивни дни. При така представената информация от работодателя и данните за издадените болнични листове е установено нарушение на чл. 13 ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза /Наредбата/ при издаване на болничен лист № Е20200267262, а именно: „/1/ Болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. /2/ След изтичане на отпуска по ал. 1 болният се насочва към ЛКК. /3/ Когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/.“
В контекста на гореизложеното, непрекъсната е временната неработоспособност в смисъла на чл. 6 ал. 5 от Наредбата – „Неработните дни, кактои позването на друг законовоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност“. В случая нарушението е относно компетентността на д-р П. еднолично да издаде болничен лист за периода 15.12.2020 г. – 28.12.2020 г. Същият е следвало като е констатирал настъпила временна неработоспособност да насочи г-н Д. към ЛКК за издаване на болничен лист, съгласно чл. 13 ал. 2 от Наредбата.
Представеният болничен лист № Е20200267262 е обжалван на основание на чл. 112 ал. 1 т. 2 от ЗЗ от Директора на ТП на НОИ – Кюстендил пред ЛКК за общи заболявания при „Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Иван Рилски 2003” ЕООД, гр. Дупница, с жалба с изх. № Ц 5001-09-1357/29.12.2020 г. В отговор на жалбата е постъпило Решение на ЛКК при МЦ „Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД гр. Дупница № 38/14.01.2021 г., с което се отменя изцяло периода на временна неработоспособност на Д. за периода от 15.12.2020 г. до 28.12.2020 г., включително.
С Разпореждане № О-09-000-00-01444173/27.01.2021 г., ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил е отказал отпускане на основание
чл. 40 ал. 3 от КСО на изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, по болничен лист № Е20200267262 на Й.Р.Д.,
издаден от д-р П. П.. Последният е отменен с Експертно решение № 38/14.01.2021
г. на ОЛКК за общи заболявания при „МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕООД, гр. Дупница.
С жалба с вх. № 1012-09-3/02.02.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил Й.Д. е
оспорил горепосоченото разпореждане пред решаващия орган, който го е потвърдил
с Решение № 1040-09-4/02.03.2021 г., съобщено на жалбоподателя на 08.03.2021 г.
с писмо с известие за доставяне. Преди издаването на оспореното решение, с
Разпореждане № М-09-000-00-01444451/28.01.2021 г. ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, на основание чл. 40 ал. 4 от КСО е
спрял образуваното производство за изплащане по горецитирания болничен лист,
считано от 29.12.2020 г., а с Разпореждане № М-09-000-00-01444451/24.02.2021
г., на основание чл. 55 от АПК е възобновил спряното с неговото разпореждане производство
за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20200267262, считано от
24.02.2021 г., мотивиран от Решение на МЦ „Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД гр.
Дупница № 38/14.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Жалбоподателят има правен интерес от проверка на законосъобразността на акта за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване по болничен лист, респективно потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган.
Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж” от КСО орган – Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Съгласно нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностното лице по ал. 3 (длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ) издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 - годишна възраст, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33 ал. 5 т. 12. В процесния случай е приложена т. 1 на чл. 40 ал. 4 от КСО, доколкото ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил се е позовал на обжалването на болничен лист № Е20200267262 по реда на чл. 112 от ЗЗ. Хипотезата на чл. 40 ал. 4 т. 1 от КСО изисква наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, тъй като неговият изход има преюдициално значение за производството по изплащане на обезщетение по този акт. Производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза е висящо от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе административен орган, в случая – ЛКК. От събраните по делото доказателства се установява, че срещу болничен лист № Е202000267262 е подадена жалба от директора на ТП на НОИ Кюстендил пред ЛКК за общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски 2003” ЕООД, гр. Дупница, с изх. № Ц 5001-09-1357/29.12.2020 г. Болничният лист е отменен изцяло за цитирания в него период от 15.12.2020 г. до 28.12.2020 г. с Експертно решение № 38/14.01.2021 г. на ЛКК за общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски 2003” ЕООД, гр. Дупница. В съответствие с решението на органа на медицинската експертиза, административният орган на основание чл. 40 ал. 3 от КСО е издал разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по горецитирания болничен лист.
Г-н Д. не
се е възползвал от законовата възможност по чл. 112 ал. 1 т. 2 от Закона за
здравето, а именно „Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите
лица и органи /освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално
подпомагане, Агенцията за хората с уврежданията и органите на медицинската
експертиза на работоспособността/ се правят: 2. срещу решенията на ЛКК и
центровета за спешна медицинска помощ – в 14 - дневен срок от получаването им
пред ТЕЛК“. Като не е обжалвал решението на ОЛКК пред горестоящият
административен орган ТЕЛК, за г- н Д. решението на ОЛКК е влязло в законна
сила. Доколкото с решението на ЛКК за общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван
Рилски 2003“ оспореният болничен лист е бил отменен за нарушение на чл. 13 ал.
1 от Наредбата за медицинската експертиза, то за административния орган при
условията на обвързана компетентност, е било налице основанието по чл. 40 ал. 3
от КСО и чл. 47 ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, да
откаже отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради
общо заболяване на Й.Д., по болничен лист № Е20200267262 за периода от
15.12.2020 г. до 28.12.2020 г, включително.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 1040-09-4/02.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлено възражението на Й.Р.Д. срещу Разпореждане № О-09-000-00-01444173/27.01.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ - Кюстендил, е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Й.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 1040-09-4/02.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлено възражението му срещу Разпореждане № О-09-000-00-01444173/27.01.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано изплащана на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване по болничен лист № Е20200267262 с период 15.12.2020 г. до 28.12.2020 г, включително.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на препис от същото.
Административен съдия: