Р Е
Ш Е Н
И Е № 215
гр. ПЛОВДИВ 01. 07. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в публично заседание от 14.06.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря ЗЛАТКА СТОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия
СПАСОВ, в. т. дело № 263 по описа за 2019 г. на ПАС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Същото е започнало
по повод изходяща от Д.Д.И., ЕГН ********** и Д.Х.И., ЕГН ********** въззивна
жалба против постановеното по т. дело № 142/2018 г. на Хасковския окръжен съд
решение, с което е отхвърлен предявеният от Д.Д.И., ЕГН ********** и Д.Х.И.,
ЕГН **********,*** против „ Ю.Б.“ АД, *** иск за обявяване на основание чл. 170 от ЗЗД,
недействителността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в НА №**от
15.06.2006 г., том 1, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус И.Б., сключен за
обезпечаване на вземане на „А.“ по договор за револвираща кредитна линия №**от
12.06.2006 г.
В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване
на друго, с което искът да бъде уважен.
От въззиваемта страна е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с
атакуваното решение и събраният доказателствен материал намери за установено
следното:
На 17.09.2018 г. в Хасковския
окръжен съд е постъпила искова молба изходяща от Д.Д.И., ЕГН ********** и Д.Х.И.,
ЕГН ********** против „ Ю.Б.“
АД.
В обстоятелствената част
на иска се говори, че на 12.06.2006 г. между „А.“ и „Х.“ ЕООД бил сключен договор за
револвираща кредитна линия №**.
С него било постигнато съгласие
за максимален размер на усвоените средства 52 000 евро при 12- месечен период
на револвиране на усвоените траншове и договорен годишен лихвен процент за
първата година от срока на кредита в размер на 9 %, които при следващите две
години постепенно намалявали със стъпка от 0,5 % годишно до достигане на лихвен
процент 8 %, но същевременно съобразен с базисния лихвен процент на банката за
същия вид кредити. Договорено било, че сумата на лихвата ще е платима на всяко
29-то число на месеца.
Сочи се, че за обезпечаване на
задължението на кредитополучателя по гореописания договор, Д.И. и Д.И. учредили
в полза на „А.“ АД, клон С., О. Х.договорна ипотека върху собствените си
недвижими имоти, съпружеска имуществена собственост, находящи се в гр. Х., жилищен
блок на ЖСК „С.“, ул. „К.Д.“ № 6, а именно:
1. апартамент № 9 на пети жилищен
етаж с площ от 107, 14 кв.м. и
2. гараж № 5 със застроена площ
от 20.48 кв.м..
Този договор бил обективиран в НА
№ НА №**от 15.06.2006 г., том 1, рег. № ***,
дело № *** г. на нотариус И.Б..По повод на самата сделка се сочи, че в нея има
допуснати съществени нарушения, които правят същата противоречаща на закона и
са основание да се приеме, че учредяването на ипотеката е недействително .
В подкрепа на това се сочи, че в НА
обективиращ договора за ипотека, кредиторът бил упоменат на четири места, като
в три от тях това било сторено по различен начин. Така в началото се сочело, че
пред нотариуса се явяват представители на
„А.А КЛОН С.“ АД. На следващата страница при описанието условията на
договора, за кредитор бил посочен „А.А АД - КЛОН С.“, а на редове 11 и 12 от
страница трета на акта било изписано, че ипотеката се учредавя в полза на „А.А“
АД-КЛОН С., О. Х..
По повод на тези разминавания се
твърди че била налице неяснота за действителното наименование на кредитора и за
това дали този по договора за кредит е идентичен с ипотекарния кредитор.
Излагат се и доводи за липса на правна възможност според българското законодателство
да съществува правен субект „А.А“ АД-КЛОН С., О. Х.. В подкрепа на това е
направено позоваване на разпоредби на ТЗ, ЗЮРНЦ, ЗК, ЗЗД, ЗЖСК, ЗУЕС и е
посочено, че в нито един от тези нормативни актове не е предвидено съществуване
на правен субект от посочения по- горе тип. Сочи се и че българското право не
познава правноорганизационната структура „О.“. В тази връзка се задава и
въпроса дали е допустимо да се учреди ипотека в полза на несъществуващ субект.
В хода на тези разсъждения е казано, че според чл. 170 от ЗЗД учредяването на
ипотека било недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за
учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя
съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на
длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на
сумата, за която се учредява ипотеката. Посочено е, че споменатите разминавания
в наименованието били основание за извод, че личността на кредитора е неизвестна.
На второ място от страна на ищеца
са изложени твърдения, че в ипотечния акт не са описани и съществени елементи
на вземането, което се обезпечавало с ипотеката - не бил посочен падежът на дължимите вноски по
главница, а единствено възнаградителната лихва, не било посочено и че договорът
за кредит е без срок. Твърди се и че
ищците не са имали възможност да се запознаят с договор за кредит породил
обезпеченото вземане по причина, че такъв не им даден при учредяване на ипотеката.
В хода на тези разсъждения е посочено, че за ипотекарните длъжници не били без
значение съществените елементи касаещи обезпеченото вземане по причина, че те са
водещи при преценката за вероятността същото да бъде погасено от самия длъжник,
т.е. за формирането на решение да учредят ипотеката. Липсата им в процесния
случай също се свързва с приложимост на чл. 170 от ЗЗД и недействителност на
извършеното учредяване.
На база изложеното е отправено искане да се
прогласи нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в НА
№ НА №**от 15.06.2006 г., том 1, рег. № ***,
дело № *** г. на нотариус И.Б..
В отговора на исковата,
ответникът не е оспорил сключването на договора за кредит и това, че същия е
обезпечен с учредяването на договорна ипотека от двамата ищци в полза на
кредитора, която е обективирана в НА №**от 15.06.2006 г., том 1, рег. № ***,
дело № *** г. на нотариус И.Б.. Оспорено е обаче твърдението, че са налице
описаните от ищеца недостатъци на договора за учредяване на ипотеката, които да
са причина за неговата недействителност. В тази връзка е посочено, че не може
да се говори за неяснота относно личността на кредитора и задължените лица,
както и че в договора били подробно изложени всички съществените елементи на
сключения договор за револвираща кредитна линия №**от 12.06.2006 г.
По отношение на невъзможността за
запознаване с договора за кредит е посочено, че кредитополучател по него е „Х.“
ООД. Управител на това дружество пък е лицето, което заедно със съпругата си е
учредило процесната ипотека - Д.Х.И..
ДИМ от страна на ищеца и респ.
отговор на такава не са подавани.
Така съдът след събиране на
поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил
решението предмет на обжалване.
В него е посочено, че за неяснота
относно личността на кредитора може да се говори ако в договора за ипотека,
кредиторът е описан по начин, който да не позволява сигурната му идентификация,
а и да липсват съществени данни, които да го индивидуализират. На тази база
след анализ на договора за ипотека и съпоставката на същия с договора за
револвираща кредитна линия №**/2006 от
12.06.2016 г. е прието, че не може да се
говори за такава неяснота. Посочено е също, че в договора за ипотека имало
достатъчно данни, които да индивидуализират кредитора и да дават възможност по
категоричен начин той да бъде идентифициран. След анализ на текстовете на чл.
167 от ЗЗД и чл. 170 от ЗЗД за неоснователно е намерено и твърдението, че
договорът за ипотека е недействителен
поради липса на тъждество на обезпеченото вземане и липса на съществени
реквизити относно задължението в ипотечния договор. Посочено е също, че от
страна на законодателя не било предвидено изискване при учредяване на ипотеката
пред нотариуса да се представя
и самия договор за кредит.
На тази база исковата претенция е
била отхвърлена.
Недоволни от това решение са
останали ищците и са подали жалбата станала причина за започване на настоящето
дело.
В нея
са изложени предпоставки за неправилност и незаконосъобразност на решението,
свързани с оспорване изводите на съда досежно яснотата в банката кредитор,
сключила договор за ипотека и досежно индивидуализация на обезпечения с
него банков кредит, поради което се иска
отмяна на решението с постановяване на друго
уважаващо исковата претенция.
Във връзка със самата жалба ПАС
на първо место дължи отговор за валидността и допустимостта на обжалвания акт.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице т.е. за нищожност на същото не може
да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне
въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск.
Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е.
във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случа
първоинстанционния съд се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, като
участници в съдебното произивдство са били страните по оспорвания договор или
техни правоприемници-виж договора за прехвърляне на търговско предприятие на
стр. 31 от делото на ХОС. Това изключва възможността да се говори за
недопустимост на съдебния акт.
Това налага
съдът да даде отговор за правилността на обжалваното решение.
В тази
връзка следва да се посочи, че ипотеката е предназначена за
обезпечаване на вземането на даден кредитор чрез създаване на възможност за
предпочитателното му удовлетворяване от цената на ипотекирания имот при
неизпълнение на същото.
Според
чл. 167 от ЗЗД договорът за ипотека се сключва с нотариален акт, като в него се посочват трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на
длъжника, респ. на собственика на имота ако ипотеката се учредява за чуждо
задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му
наименование. В него следва да се посочи точно и ясно имотът, върху който се
учредява ипотеката, самото обезпечено вземане, падежът му и размерът на
лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която тя се учредява ако
вземането не е парично.
От казаното следва извод, че страни по договора за ипотека са кредиторът,
чието вземане се обезпечава и собственикът на имота или имотите, които се предоставят
в обезпечение. Това сочи, че в случаите,когато собственик е едно трето по
отношение на обезпеченото вземане лице, то реалният длъжник не е страна по договора
за ипотека.
В чл. 170 от ЗЗД е посочено, че учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор,
било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който
се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за
размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
В случая видно от изложеното по – горе за съдържанието на исковата молба от
страна на ищеца се твърди процесният договор за ипотека да е нищожен/недействителен/
поради противоречието на същия с предвидените в чл. 170 от ЗЗД изисквания.
Първото такова е свързано със съществуване на яснота за личността на
кредитор, то следва и от съдържанието на чл. 167 от ЗЗД, който изисква
посочване наименованието на кредитора в договора.
В случая твърденията за неяснота се извеждат от това, че в определени абзаци
от договора има изписвания на кредитора по различен начин. Тази разлики в изписванията
се свързват с различното место, на което е изписана правноорганизационната
форма под която кредиторът осъществява търговската си дейност. Твърди се и че
на места след наименованието на кредитора имало изписване и на думичката О.,
което създавало неяснота, кой точно е субектът кредитор на обезпеченото вземане
и респ. субектът ипотекарен кредитор на двамата ищци.
По
този повод следва да се посочи, че според българското законодателство „фирмата“ е наименованието, под което търговецът
упражнява занятието си и се подписва. То според чл. 7, ал.2 от ТЗ освен предписаното от закона необходимо
съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите
лица, както и свободно избрана добавка.
Предписаното
от закона съдържание за фирмите на търговските дружества винаги е свързано с
изписване в тях и на правно организационната им форма.
Според чл.
8 от ТЗ фирмата
на клона включва фирмата на търговеца и добавката „клон”.
В случая изписванията в договора
за ипотека във всичките им форми съдържат фирмата на кредитора, правноорганизицаионтата
му форма под която той осъществява търговската си дейност и добавката „клон“.
Има и посочване на документите удостоверяващи фирмената регистрация на съответния
търговец, което е достатъчно за индивидуализацията му. В случая по отношение на
същата е без значение, че на определени места изписването на
правноорганизационната форма е пред добавката „клон“, а в други след нея. Без значение
за индивидуализацията на търговеца е и това, че на някои места след добавката „клон“
е изписана и добавка „О. Х.“. Това е така по простата причина, че нито
добавката за „клон“, нито тази за „О.“ са предпоставки за създаване на самостоятелна
правосубектност на даден търговец, а просто служат за уточняване на местото, в
което той извършва своята дейност. Разбира се при клона се създават условия за
по- голяма самостоятелност при осъществяване на дейността в съответното
населено място.
По тази причина за ПАС е безспорен
извода, че кредитор по договора за заем и ипотекарен кредитор по договора за
ипотека е регистрирания на основание чл. 17а от ТЗ клон на чуждестранно лице - „
А.а- клон С.“, гр. С., пл. „ Н.“ № 11., рег. по ф.д. № 4005/1995 г. на СГС.
Втората група възражения за нищожност са свързани с неяснота в договора за
ипотека по отношение на обезпеченото вземане.
Тази група възражения отново са неоснователни.
В договора за ипотека подробно е посочен
правопораждащия вземането факт- договор за револвираща кредитна линия №**от 12.06.2006 г. Посочени са страните по същия и съдържанието
на договореностите относно съществените елементи на отпуснатия кредит- кредитен
лимит, вид на кредита, размер на лихвата, начина за изменение на същата.
Посочени са и предпоставките, при които наред с договорната лихва ще се
начислява и наказателна такава. В случая на пръв поглед би могло да се каже, че
с оглед изискванията на чл. 167 от ЗЗД липсва посочване на падежа на кредита.
Това обаче в процесния случай е невъзможно да се стори по причина, че такъв с
оглед характера на кредита/револвиращ/ не е определен и в сами договор за
кредит видно от чл. 4 на същия. В него се говори за безсрочност на кредита. В
случа действително този факт не е описан в договорната ипотека, но липсата на посочен
срок води до логични извод, че такъв няма, т.е. същият е безсрочен. От друга
страна в чл. 167 и чл. 179 от ЗЗД липсва изрично изискване за посочване падежа
на всяка анюитетна вноска в договора за ипотека. Липса и изискване сключването
на договора за ипотека в предвидената за това нотариална форма да е обусловено
от представянето на договора пораждащ обезпеченото вземане
Всичко това прави
исковата претенция за прогласяване нищожността/недействителността/ на договора
за ипотека неоснователна.
Такъв е и изводът
на ХОС и решението му ще бъде потвърдено.
Водим от казаното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 142/2018 г. на Хасковския
окръжен съд решение, с което е отхвърлен предявеният от Д.Д.И., ЕГН **********
и Д.Х.И., ЕГН **********,*** против „ Ю.Б.“ АД, *** иск за обявяване на основание чл. 170 от ЗЗД,
нищожността /недействителността/ на договор за учредяване на ипотека, обективиран
в НА №**от 15.06.2006 г., том 1, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус И.Б.,
сключен за обезпечаване на вземане на „А.“ по договор за револвираща кредитна
линия №**от 12.06.2006 г.
Решението
може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.