РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Ямбол, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330102915 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение
на ответника В. А. И., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***.
В исковата молба се посочва, че на 24.04.2015 год. между праводателя на
ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит , по силата на
който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10000 лв. Съгласно
договора сумата следвало да бъде върната на 96 месечни погасителни вноски с краен
срок за погасяване – 25.04.2023 год. Въпреки, че кредитополучателят погасил част от
вноските, след преустановяване на плащанията останал незаплатен остатък от 4055, 58
лв. – главница и съответните лихва. Поради неизпълнение на договора кредитът
станал предсрочно изискуем /чл.21.1.1./, като длъжникът бил уведомен с нарочно
уведомление от 01.06.2022 год. На 15.12.2021 год. бил сключен договор за цесия по
силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника по процесния кредит.
По силата на изрично пълномощно , ответникът била уведомен за извършената цесия
на посочения в договора адрес.С оглед на това и в случай, че не се приеме за редовно
съобщаването се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД
с връчване на исковата молба и приложенията.Иска се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски.
В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва иска по
основание и размер. Посочва, че цедирането на вземането не е породило действия
спрямо ответника – длъжник, т.к. уведомленията не са получени от кредитополучателя.
Не можело да се приеме и, че ответникът е уведомен с получаване на исковата молба,
т.к. в случая бил представляван от особен представител, за което излага съображения.
1
Вземането предмет на цесията не било индивидуализирано в достатъчна степен в
изпратеното уведомление. Твърди се и, че липсват доказателства, че претендираната
заемна сума е реално предадена и действително усвоена от ответника, т.е. че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Договорът за заем се
оспорва като нищожен, поради противоречене с изискванията на закона – неспазване
правилата за форма и съдържание. Не били представени доказателства за изготвяне на
СЕФ, т.е. да е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ЗПК. Оспорва се и твърдението
вземането да е станало изискуемо поради ненадлежно уведомяване на длъжника
Претендира се за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, за процесните суми. В
предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта
за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 14.04.2015 год., по силата на който кредитодателя „
ОББ“АД е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. , при
уговорена фиксирана годишна лихва- 9,26 %, процент на разходите- 10,99 % , платим
на 96 месечни анюитетни вноски от по 149, 66 лв. и краен срок за погасяване –
25.04.2023 год. Представена е и справка салда по кредита , включваща начално и
крайно салдо, подробна разбивка по дата и съдържание на месечни погасителни
вноски. Приложена е още молба – декларация за отпускане на потребителски кредит от
ответницата от 21.04.2015 год..
Представено е още копие от договор за прехвърляне на парични вземания от
15.12.2021 год., сключен между „ОББ“АД , в качеството му на цедент и „Еос
Матрикс“ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който на ищеца са
прехвърлени права върху вземания , включително по процесния договор за кредит,
видно от приетото копие от Приложение № ***
Прието е и потвърждение за извършена цесия рег. № ***год.
С приетото пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.12.2021 год.
цедентът „ОББ“АД е упълномощил посочени адвокати, Адвокатско дружество „И.
Д.“, както и цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД да го представлява като уведоми
длъжниците по Приложение № *** от договора от 15.21.2021 год. по реда на чл. 99 от
ЗЗД.
Ищецът е представил още уведомления , изходящи от пълномощник, до
ответницата за извършена цесия и настъпила предсрочна изискуемост от 12.08.2022
год. и 01.06.2022 год. Видно от приложените известия за доставяне пратките не са
потърсени от адресата.
Във връзка с оспорванията на особения представител на ответника по делото е
назначена и прието заключението на ССЕ вещото лице , по която след извършване на
съответните справки е констатирало, че сумата по договора за кредит в размер на
10 000 лв. е предоставена и усвоена на 27.04.2015 год. по банкова сметка с титуляр
2
ответницата. След сключване на договора за цесия от 15.12.2021 год. плащания към
цедента не са постъпвали. Кредитът е обслужван редовно до 20.08.2002 год. , когато е
извършено и последното плащане. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда задълженията по договора с общ размер на 4 831, 45 лв., от които 4055, 58
лв. – главница; 471, 98 лв. – договорна лихва и 3030, 98 лв. – лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за
получаване в собственост на пари и предаването им, в ЗПК, като условие за валидност
на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на
заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания
относно конкретното съдържание на договора – чл.10, чл.11 респ. 12 от закона.
Според съда установява се безспорно от събраните по делото доказателства
ценени в тяхната съвкупност, че праводателят на ищеца и ответницата са били във
валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит.
Сумата предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия,по
банкова сметка с титуляр ответницата и е усвоена, вкл. кредитът е бил обслужван
редовно, т.е. извършвани са плащания до 20.08.2020 год. Настъпил е и обективният
факт за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.к. плащането е преустановено.
Действително съдът приема, че по делото липсват надлежни доказателства преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на ответницата да е било връчено изрично
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на
ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В процесния случай обаче, към датата на приключване на съдебното
дирене е настъпил крайния падеж по договора – 25.04.2023 год., т.е. падежирали и
съответно дължими са всички вноски.Същевременно ответницата е изпаднала в забава
и дължи заплащане на лихва за забавено плащане.
Според настоящия съдебен състав не е налице и неравноправност на договора
по смисъла на ЗЗП. Договорът от 24.04.2015 год. е сключен в писмен вид, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. Съставен е в два екземпляра и подписан от страните на всяка
страница, като с подписването му ответницата е декларирала, че е получила
предварително и в достатъчен срок преддоговорна информация под формата на СЕФ,
запознала се е с нея и взела информирано решение за сключване на договора.
3
Неоснователно е и възражението, че липсва погасителен план. Освен, че
представената справка за салда по своята същност съдържа изключително подробен
погасителен план и същата е подписана на всяка страница от ответницата, то в самият
договор за кредит, ясно и точно са посочени броя, размера и падежа на всяка от
погасителните вноски, включително общата дължима сума по договора.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За
да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в настоящия
казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от цесионера,
упълномощен по силата на представеното по делото пълномощно с нотариална заверка
на подписите. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД.
В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с препис от исковата
молба на особения представител на ответника е произвело материалноправно действие,
поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6
ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на
чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което
следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В
този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г.
на I-во т.о. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител,
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Без значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният
иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и
практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №*** г. и
др.
Ответникът не е релевирал твърдения, нито посочил доказателства за извършено
плащане на исковата сума,съобразно указаната му с определението по чл. 140 ГПК
доказателствена тежест.С оглед на гореизложеното така предявеният иск следва да
бъде уважен в претендираните със заявлението и в последствие с ИМ размери.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
4
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 274, 41 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 1116, 41 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен
представител и вещо лице. Възражението по чл. 78,ал.5 от ГПК не следва да бъде
обсъждано, т.к. адвокатско възнаграждение в исковото производство не е поискано и
не се присъжда.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. И., ЕГН **********, че
дължи на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С. следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г.
по описа на ЯРС, а именно: сумата от 4 055, 58 лв. -главница, 469, 46 лв. – договорна
лихва за периода – 25.10.2020 – 01.06.2022 год., 195, 46 лв. – лихва за забава за периода
25.10.2020 – 254.08.2022 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН **********да заплати на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 274,41 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН **********да заплати на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 1116,41 лв. – разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5