Р Е Ш Е Н И Е № 344
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на шестнадесети декември
през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Калин Василев
при секретаря Любка Николова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 567
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от
адв. Е.Й.А.,***, действащ като процесуален представител на В.М.С., насочена
срещу решение №555 от
С оспорваният първоинстанционен
съдебен акт ДнРС е изменил на основание чл.150 вр. чл. 143, ал.2 СК размера на
определената с постигната спогодба, одобрена със съдебно определение от
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да се измени първоинстанционното, като се намали размера на месечната издръжка до справедлив такъв, съответстващ на нуждите на детето и възможностите на въззивника да я заплаща. Сочи се, че съдът при постановяване на своя акт, не се е съобразил с нуждите на детето и с всички представени от страна на ответника доказателства за издръжка на друго негово дете, за издръжка на друг член на семейството, както и че същият живее в общинско жилище, за което заплаща наем. Оспорва извода на съда, че всички средства, които ответникът заплащал, извън определената му месечна издръжка, са с епизодичен характер. Твърди, че неоснователно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля на ответника, приемайки, че същият е заинтересована страна. Сочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства за участие на детето в извънкласни занимания, в спортни, езикови и други школи. Не се отрича желанието на въззивника да заплаща издръжка на своето малолетно дете, но се приема, че същата трябва да бъде определена в справедлив размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – С.Б.О., действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.В.С., действаща чрез пълномощника адв. Ю.Д.. Оспорват се изложените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Акцентира се върху завишените с оглед възрастта на детето средства за неговата издръжка, респективно с променените социално – икономически условия в страната. Сочи се, че решението на съда е базирано на правилен анализ на събраните в производството доказателства, в това число и доходите на двамата родители. По същество се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно с обжалваното решение въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства.
Ответникът е баща на малолетния ищец М.В.С., роден на *** г. и към момента на навършени 12 години. Родителите на детето - бащата В.М.С. и майката С.Б.О. са живели във фактическо съжителство на съпружески начала и от връзката им се е родило детето М.. Не се спори, че от началото на 2009 г. родителите не живеят заедно и детето живее съвместно с майка си. Същият е ученик в СОУ „ ***” .
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които се установяват размерите на получаваните от родителите доходи. Ответникът има осигурителен доходи в размер на 1623, 23 лева средномесечно, от работа по трудово правоотноение / определен въз основа на сбора от осигурителните доходи за период от 8 месеца преди подаване на исковата молба/, а майката в размер на 795, 93 лева средномесечно /определено въз основа на сбора от трудовите възнаграждение за период от 6 месеца, преди подаване на исковата молба/.
Ответникът е баща на малолетната В.В. С., родена на *** г. от фактическото съжителство на В.М.С. и майката на детето Е.З. Е. З.има свое рождено малолетно дете М. Б., родена на *** г. От събраните гласни доказателства е установено, че М.Б. е отглеждана от майката и съжителствашия с нея ответник.
Горепосочените лица живеят в общинско жилище, отдадено под наем по сключен договор за наем между Община Дупница и Е.З. при месечен наем от 124, 58 лева
По силата на съдебна спогодба,
постагината между родителите на малолетния ищец и одобрена с определение от
о.с.з. на
В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели по искане на страните, като по искане на ищеца е разпитан свидетелят Г.Х. – вуйчо на ответника и брат на неговата майка, а по искане на ответника – св. Ц.З.– майка на съжителстващата с ответника – Е.З..
Св.Х. в показанията си сочи, че по-голяма част от разходите необходими за детето се поемат от майката, която полага и ежедневни грижи за него. С бащата детето си вижда от време на време, като се оплаквало, че все то трябвало да търси баща си. Свидетелят твърди, че не му е известно бащата да купува дрехи и обувки на детето
- 2 -
и отрича да му дава средства извън дължимата месечна издръжка. Конкретно сочи два случая, в които бащата е дал средства за закупуване на – резервна част за колело от детето и му е купил таблет, като подарък за рождения му ден и Коледа.
Свидетелят твърди, че бащата получавал доходи от осъществявана дейност в ателие за татуировки в гр. Дупница.
В показанията си св. Зарова сочи, че бащата купувал на М. подаръци о някакъв повод и без повод. Акцентирала е върху това, че винаги се отзовавал, когато детето му се обади. Винаги когато М. му се обади по телефона се виждат или му дава пари. Посочва, че на детето са купувани учебни пособия, въдица и макара, тротинетка, телефон и таблет.
С обжалваното решение искът с правно основание чл. 150 от СК е уважен до размер от 200 лева, като размерът на дължимата месечна издръжка е увеличен от 125 лева на 200 лева месечно, а за разликата над уважения размер до предявения размер от 220 лева, искът е отхвърлен. Решението е обжалвано от ответника.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Предвид установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на ДнРС за основателност на
иска с правно основание чл. 150 от СК до размер на 200 лева, респективно за
увеличение на издръжката на ищеца, ненавършил пълнолетие от 125 лева на 200
лева за правилни и ги споделя изцяло предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК за
родителите е налице безусловно задължение за предоставяне на издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца. Размерът на дължимата издръжка се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителя предвид чл. 142, ал. 1 от СК. Посочените разпоредби са приложени
правилно от ДнРС, като размерът на издръжката е съобразен както с нуждите на
детето съобразно възрастта му, така и с възможностите на ответника.
Изложените във въззивната жалба
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението касаещи
неправилната преценка на нуждите на
детето и възможностите на бащата за дължим размер на издръжката не могат да
бъдат споделени. Твърдението за несъобразяване с нуждите на детето е бланкетно,
като така и не става ясно кои нужди са надценени.Независимо от това, настоящата
инстанция преценявайки законосъобразността на обжалваното решение, намира, че
първоинстанционният съд е определил нуждите на детето правилно, като е
съобразил възрастта на детето и промяната в социално-икономическите условия в
страната ни.
Както бе посочено касае се за
дължима издръжка на дете на 12 години, във възраст на активен растеж с
потребности изискващи средства както с оглед училищното му обучение, така и в
битовото му ежедневие. Предходната издръжка на детето е определена в размер на
125 лева, когато същото е било на 8
години и до момента размерът й не е увеличаван. Не е завишен и размера на
възприетата обща месечна издръжка за детето. Съобразени са нуждите му от храна,
облекло и тези свързани с обучението, както и всички други разходи в битово отношение.
Съгласно
изискването на чл. 142, ал.2 от СК,
минималният размер на издръжката за едно
дете ненавършило пълнолетие не може да бъде под сумата от 152, 50 лева месечно към момента, предвид
размерът на МРЗ определен с Постановление
№ 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне
размера на минималната работна заплата за страната
Във въззивната жалба се поддържат
доводи за неправилна преценка на съда относно възможностите на ответника да
заплаща определен размер издръжка, като и, че същият редовно осигурявал средства за ищеца надхвърлящи размера на
дължимата до момента издръжка.
Тези доводи не могат да бъдат
споделени. Размерът на дължимата от ответника издръжка от 200 лева месечно е
съобразен с възможностите му да я заплаща. Същият има доходи от трудово
правоотношение, както и горепосочената дейност, с която същият се занимава.
Съобразно размера на получаваните доходи, наличието на задължения по договори за парични заеми /
твърдението за закупен таблет и мобилен телефон/ не налагат извод за намаляване
размера на издръжката. Съобразено е и наличието
и на друго също безусловно
задължение на ответника към малолетната му дъщеря Виктория, изпълнението на
което не би било осуетено или затруднено.
Както правилно е посочил и ДнРС страна по договора за наем
на общинско жилище е жената, с която ответникът фактически съжителства
Доводите във въззивната жалба за
неправилно обсъждане на гласно доказателство от първоинстанционният съд –
показанията на св. Зарова са възприети като явно заинтересовани и не са
кредитирани са основателни. неправилно това доказателство е изключено от
доказателствата по делото. Показанията на тази свидетелка не са в противоречие
с останалите доказателства и най-вече не са в противоречие с показанията на
другия свидетел. Независимо от това процесуално нарушение обаче, обжалваното
решение е правилно като краен резултат и не са налице основания за отмяната му
в обжалваната част.
Преценени в своята съвкупност
гласните доказателства обуславят категоричен извод за това, че при инцидентно
осъществявани срещи между страните по делото – баща и син, последният получава
различни неща закупени от баща му и направените разходи за тях са извън
заплащания размер издръжка месечно. Детето е получавало учебни пособия или
предмети, които то е искало да притежава
свързани с риболов и др., както и подаръци по повод празници. Осигурявани са и
някакви средства за храна в тези моменти или облекло. И двамата свидетели
сочат, че двамата са се виждали предимно тогава, когато детето се обади на баща му. Несъмнено
всички тези обстоятелства обуславят извода, че осигуряването на допълнителни
средства освен заплащана месечна издръжка от бащата имат инцидентен характер и
не са регулярни и постоянни.
. Решението на ДнРС, с което искът с
правно основание чл. 150 от СК е уважен до размер от 200 лева и издръжката е
увеличена от 125 лева на 200 лева е правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555 от
- 3 -
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В останалата част решението на ДнРС е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|